№ 281
гр. *****, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ива Димова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Ива Димова Гражданско дело №
20224200100248 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. чл. 52 вр. чл. 45 и чл.
86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на В. Й. А. от гр. *****, чрез адв. Т. П.
от Софийска адвокатска колегия против ЗАД „*****“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в гр. *****, район „*****“, ул. „*****“ № 7, ет. 5. Иска се да бъде
осъдено ответното дружество да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди,
следствие на причинени вреди при настъпило пътно транспортно произшествие в размер на
26 000,00 лв., ведно със законната лихва от 09.05.2022 г. – датата на изтичане на тримесечния
срок, съгласно КЗ, както и направените разноски, включително адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Прави доказателствени искания.
В исковата молба ищецът твърди, че на 17.09.2021 г. около 20:00 часа на път ІІ-55 в
района на гр. *****, обл. ***** на км 1+200, товарен автомобил „*****“, модел КХ с ДК №
*****, управляван от Б. З. Х., нарушава правилата за движение по пътищата, като при
движение с несъобразена скорост и без да спази необходимата дистанция, губи управлението
над автомобила и катастрофира с движещия се пред него лек автомобил марка „*****“,
модел „ГЛЦ 300" с ДК № ***** с водач В. Й. А.. При настъпилото ПТП е пострадал ищецът
А..
За удостоверяването на настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол № 353 от
17.09.2021 г. от ОД на МВР - *****, в който е отразено, че причина за настъпилото ПТП е
виновното поведение на водачът на „*****" модел „КХ“ с ДК № *****, Б. З. Х.. Съставен е
АУАН сер. GА № 441362 на виновния водач.
Следствие на настъпилото ПТП на 17.09.2021 г. пострадалият В. Й. А. е получил
физически и психически травми изразяващи се в: травматична увреда на предно-коренчевата
система на пети и шести шийни коренчета на гръбначния мозък на това ниво, болки при
движение на главата настрани, болка, изтръпване и ограничени движения на горния ляв
крайник с отслабена мускулна сила и двигателна активност. Кръвонасядане с оток на меките
тъкани на лявата раменна става и горната трета на лявата мишница с оток на меките тъкани
1
с размери 14,0 / 10,0 см, ограничени и болезнени движения в лявата раменна става. Получил
предкамерна тахикардия. Контузио кубити.
В деня на събитието 17.09.2021 г. е бил прегледан в спешен център на МОБАЛ „Д-р
Стефан Черкезов“ АД, гр. *****, където са извършени многобройни манипулации,
изследвания, посредством е освободен за домашно лечение.
В продължение на няколко месеца е имал ограничение на движението на горния ляв
крайник, което довело до нуждата от ползване на чужда помощ при елементарните му
ежедневни нужди. Вследствие на претърпените травми от настъпилото ПТП, ищецът търпи
болки и страдания, не се чувства добре, нито физически, нито емоционално. Оплаква се от
силно главоболие. Изживения уплах и стрес, които са нарушили психо- физиологичната му
концентрация. След катастрофата изпитва страх и притеснения всеки път, когато му се
наложи да се качва или шофира автомобил. Лишен е за дълго време от обичайния си
динамичен живот и социалните си контакти, а преживеният шок и стрес вследствие на
претърпяната злополука ще останат завинаги в съзнанието му.
За процесния товарен автомобил *****" модел КХ с ДК № *****, има сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ валиден към дата на ПТП с
застрахователна компания ЗАД „*****" АД с полица №***** с валидност от 19.08.2021 г до
18.08.2022г. Застрахователят отговаря за вредите, който виновният водач е причинил
съгласно българското законодателство. По повод настъпилото ПТП в ЗАД „*****“ АД е
образувана щета № ***** г., по която застрахователят е определил застрахователно
обезщетение само сумата 750,00 лв., която сума не е платена на ищеца. Счита, че
определеното обезщетение е твърде занижено и неотговарящо на претърпените болки и
страдания.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД „*****“ АД.
Излага твърдения, че не била налице вина само у водача на лек автомобил -делинквент, а и
на пострадалия. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат, поради факта, че
пострадалият се е поставил сам в условия, от които да е било възможно да възникнат
неблагоприятни последици за него. Счита, че предявеният иск е в завишен размер.
От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа
обстановка:
Фактите, които не се нуждаят от доказване – съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на товарен
автомобил „*****“ модел КХ с ДК № ***** с ЗАД „*****“ АД, по силата на с полица №
***** с валидност от 19.08.2021 г. до 18.08.2022 г. и влязло в сила постановление за
прекратяване на наказателното производство от 02.08.2024 г. по досъдебно производство №
***** по описа на РУ ***** в ОД на МВР – гр. *****, което е водено за престъпление по чл.
343, б. „б“ във вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Фактите от значение за делото са: извършеното пътно транспортно произшествие с
МПС, управлявано от водача Б. З. Х., застраховано при ответника ЗАД „*****“ АД, неговата
вина, има ли съпричиняване от страна на пострадалото лице А., довело до настъпването на
претърпените от него неимуществени вреди.
Видно от представения по делото Констативен протокол за ПТП № 353 с пострадали
лица се установява осъществяването на ПТП на 17.09.2021 г., като водачът на л.а. „*****“,
който е ищец е пострадал.
Със съдебно-медицинско удостоверение № *** г. от д-р Д.Г. –съдебен лекар, при
прегледа на В. Й. А. е установил състояние след данни за травматична увреда на предно-
коренчевата система на пети и шести шийни коренчета на гръбначния мозък на това ниво,
със субективни оплаквания от болки при движение на главата настрани, болка, изтръпване
на ограничени движения на горния ляв крайник с отслабена мускулна сила и двигателна
2
активност. Субективни оплаквания от главоболие и виене на свят; кръвонасядане с оток на
меките тъкани на лявата раменна става и горната трета на лявата мишница с оток на меките
тъкани, ограничени и болезнени движения в лявата раменна става.
До дружеството ответник е било отправено заявление от 09.02.2022 г., чрез адв. Т. П.,
с което се иска да се образува щета и да се изплати на В. Й. А. справедливо застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди на увреденото лице и адвокатско
възнаграждение.
С писмо от 14.03.2022 г., ЗАД „*****“ АД е уведомил ищцата, че по образуваната
щета № ***** г. застрахователната комисия на дружеството е определила сума в размер на
750,00 лв.
По делото са събрани медицински документи за здравословното състояние на ищеца,
измежду които и данни от преглед към амб.л. № 11/2021 г. извършен в МЦ-1- Севлиево
ЕООД от 21.09.2021 г. с установена контузия на шията, лява предмишница, ляв лакът и
гръден кош. Водещата диагноза е: контузио кубити ЕТ антебрахии син. контузио н.
радиалис. контузис регио цервикалис. Контузио торацис.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза на в. л. д-р С.. Р., се
установява, че при станалото на 17.09.2021 г. ПТП на В. Й. А. са причинени следните
травматични увреждания:
В Листа за преглед на пациент в Спешно отделение на МОБАЛ-гр. В Търново не са
описани видими травматични увреждания. Ищецът бил със силно ускорена сърдечна
дейност /надкамерна тахикардия/, по повод на която е проведено медикаментозно лечение.
Пострадалият страдал от пристъпна тахикардия /провокирала се от стрес и физическо
натоварване - резки движения/ и преди произшествието, по повод на която има назначено
медикаментозно лечение. В случая пристъпната тахикардия е провокирана от стресовата
ситуация.
При преглед от ортопед-травматолог на 20.09.2021 г. е описано кръвонасядане в
областта на ляв лакът и лява предмишница с размери 10x15 см, със затруднени движения на
пръстите и китката на лявата ръка с изтръпване на пръстите. Ищецът имал болка в областта
на шията, по-силно изразени вляво, със спазъм на паравертебралната мускулатура.
Пострадалият имал болки в гръдния кош, без видими травматични увреждания, по този
повод е направена рентгенография на гръдния кош. При преглед от съдебен лекар на
24.09.2021 г. е описано кръвонасядане в областта на лявата раменна става и горната трета на
лявата мишница разположено по предно-задната й повърхност с размери 14x10 см. Цветът
на описаното кръвонасядане отговаря същото да бъде получено на 17.09.2021 г. при
процесното ПТП или на дата близка до тази. Лявата ръка била фиксирана с мека
имобилизация към тялото. Пострадалият имал болезнени движения в областта на шията. По
повод продължаващите оплаквания от болка на 27.09.2021 г. на ищеца е проведено
електромиографско изследване, което показва данни за преднокоренчева увреда на ниво С5-
С6 вляво, без данни за периферна неврологична увреда. Обективно е установена хипестезия
/понижена сетивност/ на горния крайник вляво.
Ищецът имал силни болки, скованост и ограничени движения в областта на шията в
продължение на около 20 дни. За същият период от време имал и ограничени движения на
лявата ръка, поради болки и изтръпване /раменна, лакетна и гривнена става/. Лявата ръка
била обездвижена с ортеза за същият период от време - около 20 дни. Същите са свързани
както с директната травма на лявата предмишница, така и с травмата на шията. Ищецът
посещавал кинезитерапевт и масажист с добър терапевтичен ефект. Било му изписано
медикаментозно лечение от невролог, след направена електро-миография. Ползвал около 1
месец отпуск по болест /не представя документи/. Оплакванията от изтръпване и болка в
областта на шията, лявото рамо и левият горен крайник значително отслабнали и се
3
появявали периодично. Тези оплаквания били налице около 4-5 месеца след
произшествието.
Изхождайки от данните от Констативния протокол за ПТП, че по автомобила на
ищеца е имало деформации по предната, задната и страничните части при осъществения
челен удар между автомобила на ищеца и намиращия се пред него автомобил, както и удар
между задната част на автомобила на ищеца и движещия се зад него товарен автомобил е
довело до т.нар „камшичен удар“ в областта на шията с увреда на нерви, излизащи от
гръбначния мозък на това ниво. Травматичните увреждания на меките тъкани в областта на
горния ляв крайник, сочи, че могат да бъдат получени при удар в предната лява врата на
автомобила или волана. На ищецът е проведено медикаментозно лечение и физиотерапия и
около 1 месец е бил в отпуск по болест. След проведеното лечение оплакванията значително
намалели. Болките са били с най-висок интензитет през първите 20 дни след инцидента
/болки в шията и левия горен крайник/. Същите са продължили с намаляващ интензитет и
станали периодични през следващите 4-5 месеца. Оздравителният процес е протекъл гладко,
без усложнения и с нормална за получените травматични увреждания продължителност. От
последното може да се направи извод, че ищецът е спазвал назначеният му хигиенно-
диетичен режим и медикаментозно лечение.
Според вещото лице, в представената по делото медицинска документация не са
описани видими травматични увреждани, от които да се направи категоричен извод, че
пострадалият е бил с поставен предпазен колан. При прегледа от ортопед-травматолог
извършен на 20.09.21 г. е отбелязано, че ищецът е имал травма на гръдния кош. Както бе
отбелязано по-горе липсват видими травми по меките тъкани на гръдния кош. Направена
рентгенография на гръдния кош, при което не са установени травми на костите формиращи
гръдния кош. Предпазния колан задържа тялото на седалката при ПТП. Страничното
движение на тялото не се предотвратява, което позволява контакт на лявата странична
повърхност на тялото, включително и левия горен крайник в конкретния случай с предната
лява врата на автомобила. Т.нар. „камшична“ травма в областта на шията може да се получи
независимо от това дали ищецът е бил с или без поставен предпазен колан, тъй като
движенията в шийният отдел на гръбначния стълб не се ограничават от предпазния колан.
Вещото лице сочи, че кръвонасяданията в областта на левия горен крайник би
следвало да се появят до 1-2 часа след произшествието, като оплакванията от болки в
травмираните области могат да се появят веднага или в кратък период след произшествието.
Най-често интензитета на болката се засилва в първите дни след травмата. Травмата на
шията би могла да има прогресивен ход -първоначално оплакванията /болковият синдром/ е
възможно да е бил липсващ или слабо изразен и постепенно да се засилва, като
неврологичната симптоматика става по- изразена. Хроничните дегенеративни промени в
областта на шийния отдел на гръбначния стълб на нивата на пети шиен- първи гръден
прешлен биха могли да благоприятстват по- изразеният болков синдром при травми в
посочената област.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че времетраенето за възстановяване на
ищеца е за 20 дни, като е имал периодични оплаквания за 4-5 месеца. За 20-дни
оплакванията на ищеца са били от силна болка, скованост, ограничени движения, които са
препятствали трудоспособността му, докато след това вече не са възпрепятствали
трудоспособността и не са били с практическа стойност, т.е можел е спокойно да се
обслужва, да работи. В конкретния случай травмата в шийния отдел на гръбначния стълб е
сравнително лека, която е претърпяла благоприятно развитие и е отшумяла. Така както са
били описани травматичните увреди - едната в областта на външна повърхностна на горна
трета на предмишницата и другата в областта на лявото рамо са причинени от удар в лявата
врата. Травмата е странична, по страничната повърхност.
По делото е допусната и изготвена съдебно-автотехническа експертиза. От
4
заключението на вещото лице инж. Х. Х. се установява, което се основава на твърденията в
исковата молба и отговора, както и от събраните по делото доказателства, че пътно
транспортното произшествие е протекло на прав участък, при неограничена видимост, ясно
време, настилката е ситнозърнест износен асфалт. Ограничението на скоростта за дадения
участък извън населеното място е 90 км/ч., пострадалият е управлявал л.а. „*****“ с рег. №
*****. От техническа гледна точка, като причина за настъпване на процесното ПТП е с
достатъчна дистанция между процесите автомобили или предприемане на спиране от водача
на т.а. „*****“ в по-късен момент. Вещото лице е посочило, че по делото няма данни
пострадалият ищец да е бил с поставен предпазен колан.
В съдебно заседание поддържа и допълва изготвеното заключение.
Съдът следва да кредитира заключението на вещите лица, освен с оглед на техните
специални знания и квалификация, но така също и с оглед добросъвестността им. С.оето
заключение вещите лица са обосновали въз основа на всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства.
По делото са разпитани свидетелите Б. Х. /делинквент/ и С.Х.М..
С.идетелят Х. установява, че е управлявал тежкотоварен автомобил- влекач с
полуремарке, марка „*****“ с рег. № ***** и ремарке № *****. Произшествието е
настъпило преди *****, в *****, след разклона за *****, където има разклон за *****.
Движили са се в колона и внезапно автомобилите пред него са набили спирачки, в следствие
на което и той, но не е успял да спре безопасно. Ударил е колата на ищеца. Веднага е слязъл
от камиона и установил, че е го е ударил отзад, в багажника. В момента, в който е слязъл от
камиона, пътниците са излезли от автомобила, включително и момчето, което шофирало. До
5-7 минути е дошла линейка след подаден сигнал, а след това и полиция. Направили са им
проби за алкохол, които са били отрицателни. Ищецът се е оплакал, че има порок на сърцето
и за това веднага са го закарали в болница. Въздушните възглавници са били задействани на
водача и на мястото до водача. Оказал е съдействие на постаралите, като е извадил аптечка,
дал е минерална вода и после е дошла линейката. Всички са отишли в Бърза помощ. Още е
било светло, но е започвало да се стъмва. Автомобилът, който е управлявал ищецът е имал
стопове. В паниката не е видял други светлини. Според св. Х., скоростта му е била 60-65
км/ч и са били в колона. На самият път има леко ляв завой и на това място всички започват
да се изпреварват. След слизането от колата на В., свидетелят е възприел, че по него е имало
талк от въздушните възглавници, но не е видял видими други наранявания. Около 4-5 часа
са стояли на пътя, защото на пострадалите са правили пълни медицински прегледи и скенер.
Обадили са се, че нямат вътрешни травми и наранявания, нямат претенции и са го
освободили. Не е успял да спре за около един метър.
С.идетелят М., установява, че с В. се познават от деца и е бил на пасажерското място
до В., на 17.09.2021 г., когато се е случил инцидента. В колата са били пет човека. Било е
привечер, около 7,30 ч. Движили са се в колона, близо са били до ***** на около десетина
километра. Движили са се с около 70 км/ч в колона от автомобили. В един момент колите са
спрели и техния автомобил също рязко е спрял и той е видял как „камионът ни връхлита“. В
момента на удара, колата пред тях не е потеглила и той е усетил, че я удрят. Изблъскали са я
на 10-15 метра. Камионът е бил залепен за тях, защото теглича им е бил вътре в бронята му.
И двамата с шофьора са били с предпазни колани. На пръв поглед В. не е имал наранявания
и са обърнали внимание на жените, едната от които е била с отворена рана на главата. По-
късно В. се е оплакал от болка в лявата ръка, надолу към китката. След ден-два е сподели, че
болката се е качила към врата му. Посетил е за това невролог. В. имал порок на сърцето и за
това са го откарали в болницата. След произшествието, родителите на В. са се преместили
при него, за да му помагат, защото след катастрофата много се е обвинявал за нея. Около
четири месеца си е пазил ръката. При удара са се отворили предните еърбеци. Като му е
ходил на гости е установил, че е имал затруднения за нормалните неща – да се изкъпе, да се
5
облече, да си сготви. Знае, че е бил в болничен два месеца. Постепенно е ставало
възстановяването му. Към днешна дата си ползва нормално ръката. Дори след като е свалил
шината, болките са продължавали. Не е приемал лекарства за психическите си травми и не е
посещавал на психолог.
При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
По допустимостта на исковата претенция:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ /три месеца
от предявяване на претенцията извънсъдебно/, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. По
делото са налице данни за заявено пред ответника искане за заплащане на обезщетение от
09.02.2022 г., по която няма произнасяне. Ето защо, съдът намира, че исковата претенция,
заявена на 16.06.2022 г. се явява допустима.
По основателността на иска:
Съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" „*****“ АД, дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени
вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява В. Й. А. по смисъла на чл. 478,
ал. 2 и ал. 1 КЗ. Установяват се всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а
презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергана.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди по
реда на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай, какъв е справедливият размер на това обезщетение –
по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта
на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди, следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от
ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в
Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи (решение № 154/09.10.2017 г. по т. д. № 374/2017 г. на ВКС, I ТО,
определение № 597 от 01.12.2017 г. по т. д. № 1330/2017 г. на ВКС, I ТО ТК, решение №
2251/02.11.2017 г. по гр. д. № 2129/2017 г. на САС) и отчете вида и характера на доказаните
по делото увреждания, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на
фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен
период, прогнозата за възстановяването на ищеца, възрастта на ищеца към датата на ПТП -
32 г., начинът, по който ПТП се е отразило на психиката на му, както и социално-
икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
При определяне на размера на обезщетението в случая, настоящата инстанция
6
приема, че с оглед на събраните и обсъдени доказателства по делото, от значение при
определяне на обезщетението за причинени неимуществени вреди са следните
обстоятелства: 1. Кръвонасядане в областта на ляв лакът и лява предмишница с размери
10х15, със затруднени движения на пръстите и китката на лявата ръка с изтръпване на
пръстите. Лявата ръка е била фиксирана с мека имобилизация към тялото. Обективно е
установена хипестезия /понижена сетивност/ на горния крайник вляво; болка в областта на
шията, по-силно изразени в ляво, със спазъм на паравертебралната мускулатура. Болезнени
движения в областта на шията и след проведено електромиографско изследване, което е
показало данни за предкоренчева увреда на ниво С-5 С-6 вляво, без данни за периферна
неврологична увреда. Травмата в областта на шията е т.нар. „камшична“; болки в гръдния
кош, без видими травматични увреждания; 2. Периодът на възстановяване на ищеца е
продължил 20 дни, през които е имал силни болки, скованост и ограничени движения в
областта на шията. За същия период от време е имал ограничени движения на лявата ръка,
поради болки и изтръпване /раменна, лакетна и гривнена става/. Лявата ръка е била
обездвижена с ортеза за същия период от време 20 дни. През това време ищецът е посещавал
кинезитерапевт и масажист с добър терапевтичен ефект. Изписано е медикаментозно
лечение от невролог, след направена електро-миография. Ползвал е около 1 месец
болничен, за което не е представил документи; 3. Налице е състояние на след травматично
увреждане. Болките са били с най-висок интензитет през първите 20 дни след инцидента,
като същите са продължили с намаляващ интензитет и станали периодични през следващите
4-5 месеца.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане, съдът приема, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата
от 26 000,00 лева.
При това положение, съдът следва да разгледа възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по приложението
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/
15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. №
1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение
№ 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. №
286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение №
169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. №
316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е
застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е само, онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на
деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право
да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта, съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с
7
предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290
и сл. ГПК решения на ВКС /решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II
ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение №
59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. №
596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. Други/
е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения.
При определяне процента на съпричиняване, настоящият състав намира, че следва да
се изхожда и от поведението на водача, който е управлявал застрахования при ответника
автомобил. При установената пътна обстановка и механизъм на настъпване на
произшествието, същият е имал възможност да управлява лекия автомобил с допустимата за
това скорост и е следвало да реагира незабавно или да поддържа по-висока дистанция с
намиращия се пред него лек автомобил „*****“, който е управлявал ищеца. С оглед по-
голямата отговорност на водачите на пътни превозни средства, която ЗДвП им определя за
осигуряване безопасността на движението и според съда, приносът му е значително по -
голям от този на пострадалия, поради което той трябва да отговаря до размер от 100% от
обезщетението.
В тази връзка, неоснователни са възраженията на ответника, че e налице
съпричиняване от страна на ищеца, поради неспазена дистанция от него и не предприемане
на плавно спиране. Съдът възприема заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, според която от техническа гледна точка като причина за настъпване на
процесното ПТП е недостатъчната дистанция между процесните автомобили или
предприемане на спиране от водача на тов.авт. „*****“ в по-късен момент. От техническа
гледна точка дистанцията между двата автомобила е по-малка от необходимото минимално
разстояние /50,9м/ за спиране на тов.авт. „*****“ или водачът му е възприел спирането на
л.а. „*****“ в по-късен етап. Минималното разстояние, на което може да спре товарния
автомобил е 50,9 м, а лекия автомобил, който е управлявал ищецът е преместен напред с
около 1,0 м, според показанията на св. Х.. Вещото лице сочи, че дистанцията в началото на
спирането от страна на товарния автомобил е била не повече от 49,0 м.
На следващо място неоснователно се явява възражението за съпричиняване, поради
непоставен предпазен колан. От заключението на вещото лице, изготвило съдебно-
медицинската експертиза се установява, че предпазният колан задържа тялото на седалката
при ПТП и страничното движение на тялото не се предотвратява. При т.нар. „камшична“
травма в областта на шията може да се получи независимо от това, дали ищецът е бил с или
без поставен предпазен колан, тъй като движенията в шийния отдел на гръбначния стълб не
се ограничават от предпазния колан. От свидетелските показания на св. М. се установява, че
същия като пътник до шофьора /ищеца/ са били с поставени предпазни колани.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, при изпълнение на изискванията на
чл. 380 от КЗ за уведомяване на застрахователя. При задължение от непозволено увреждане,
деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84,
ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), предвиждат, че
застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1
и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-
ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда
на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 106, ал. 3 от КЗ, когато ползвателят на застрахователната
услуга е увредено лице по застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се
8
лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той
трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай, че необходимостта от тях
не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45
дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по изречение
първо. Чл. 496, ал. 1 от КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции. Съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ, непредставянето на
данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на
кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.
В случая, претенцията на ищеца е била заведена при ответника на 09.02.2022 г. и е
направено предложение за изплащане на обезщетение в размер на 750,00 лв., което не е
било прието от ищеца. Законна лихва следва да се присъди от 09.05.2022 г. – датата на
изтичане на тримесечния срок.
Във връзка горното предявения иск се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен в пълен размер.
Относно разноските:
Ищецът не е направил разноски, поради което такива не се присъждат.
Процесуалният му представител адвокат Т. И. П. от Софийска адвокатска колегия е
претендирала заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона
за адвокатурата, поради затруднено материално положение на ищеца, за което има приложен
договор за правна помощ. На адвокат П. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 2 730,00 лв., като същото е определено по правилата на чл. 36, ал. 2 от ЗА.
С оглед изхода на спора направените от ответника разноски остават в негова тежест.
При уважаване на иска, ответното „*****“ АД следва да бъде осъдено да заплати
сумата от 1 040,00 лв. за държавна такса, както и 5,00 лв. при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „*****“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в
гр. *****, район „*****“, ул. „*****“ № 7, ет. 5 да заплати на В. Й. А., ЕГН ********** от
гр. ***** сумата от 26 000 лв. /двадесет и шест хиляди лева/, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ и на основание чл. 86, ал. 1 във вр. чл. 45 във вр. чл. 52 от ЗЗД, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в
резултат на претърпяно пътно транспортно произшествие на 17.09.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 09.05.2022 г. /датата на изтичане на тримесечния срок/ до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „*****“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в
гр. *****, район „*****“, ул. „*****“ № 7, ет. 5 да заплати на адв. Т. И. П. от АК- *****, със
съдебен адрес в гр. *****, ул. „*****“ № 11-13, офис 5 сумата от 2 730,00 лв. /две хиляди
седемстотин и тридесет лева/- адвокатско възнаграждение, разноски по делото, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗАД „*****“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в
гр. *****, район „*****“, ул. „*****“ № 7, ет. 5 да заплати по сметка за държавни такси на
9
Окръжен съд ***** сумата от 1 040,00 лв. /хиляда и четиридесет лева/-държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5,00 лв. при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Апелативен съд – гр. *****.
Съдия при Окръжен съд – *****: _______________________
10