№ 251
гр. гр. Добрич, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20233200500326 по описа за 2023 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба на Д. И. Ц., чрез упълномощения адвокат, срещу решение
№14/13.02.2023г. по гр.д.№376/2021г. на Балчишкия районен съд в частите, в
които въззивницата е осъдена да заплати на „Топлофикация-София“ЕАД –
гр.София сумата 2 151.87 лева, съставляваща незаплатена топлинна енергия и
дялово разпределение за периода м.март 2017 – м.април 2019г. и сумата
269.68 лева, съставляваща лихва за забава за периода 15.09.2017г. -
11.12.2018г., както и съдебно – деловодни разноски.
В жалбата се възразява срещу приетото от първоинстанционния съд, че
въззивницата, ответник по предявените искове, имала качеството на
потребител на доставяната от насрещната страна в процесния обект топлинна
енергия в горепосочения период. Обратното следвало от събраните по делото
доказателства за осъществяването на множество обстоятелства, подробно
анализирани в жалбата, които налагали извода, че, макар да била собственик
на съответния обект - апартамент, въззивницата никога не е влизала в него, не
го е владяла, дори не го е виждала. Следователно въззивницата не е ползвала
топлофикационни услуги, доставяни от въззиваемия в процесния период.
1
Освен това не било доказано претендираните от насрещната страна за
плащане топлофикационни услуги реално да са били доставени. Такъв извод
не следвал от заключението на вещото лице и бил необоснован, с оглед
наличните по делото данни, че радиаторите в процесния обект били
демонтирани от преди процесния период. По тези съображения в жалбата се
застъпва, че въззивницата не дължи на въззиваемия претендираната цена за
топлинни услуги и се настоява след отмяна на неправилното решение
нарайонния съд в обжалваните части, предявените искове да бъдат
отхвърлени със съответните на това последици относно разноските на
страните по делото.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима, като насочена срещу
първоинстанционното решение в неизгодната за въззивницата част.
В писмен отговор въззиваемият „Топлофикация-София“ЕАД, чрез
пълномощника си, оспорва жалбата и иска решението на районния съд да
бъде потвърдено.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Първоинстанционното решение е постановено по предявен от
„Топлофикация София”ЕАД срещу Д. И. Ц. иск за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сумата 2 292.97 лева, съставляваща неплатена цена за
доставена за периода м.март 2017г. – м.април 2019г. топлинна енергия за
обект в гр.София с абонатен №300672, сумата 287.32 лева, представляваща
законната лихва за забава върху просрочената главница за топлинна енергия
за периода 15.09.2017г. - 11.12.2018г., сумата 42.25 лева за дялово
разпределение и сумата 7.92 лева, лихва за забава на просрочената главница
за дялово разпределение.
Претенциите са поддържани със съображения, че ответницата, като
собственик на имот в сграда – етажна собственост, присъединена към
абонатна станция, е длъжна да заплаща цена за топлинна енергия и дялово
разпределение, което за процесния период тя не е изпълнила.
Поддържаните от ответницата възражения са, че не е клиент на ищцовото
дружество, то не е доставяло и ответницата не е потребявала топлинна
енергия, поради което не дължи плащане.
Установено е по делото, че въз основа на договор за покупко-продажба от
2
23.02.2017г., сключен с нотариален акт №170 т.1 рег.№1889 д.№145/2017г. на
нотариус с рег.№040 и район на действие СРС, ответницата Д. И. Ц.
придобила правото на собственост върху недвижим имот в гр.С.. Правото на
собственост върху имота ответницата загубила по силата на постановление
за възлагане, издадено на 15.02.2019г. по изпълнително дело №480/2017г. на
ЧСИ с рег.№780 и район на действие СГС и вписано на 25.07.2019г.
Не е спорно, че притежаваният в горния период от ответницата имот –
апартамент се намира в сграда в режим на етажна собственост, която е
присъединена към абонатна станция за снабдяване с топлоенергия.
Представен е от ищеца протокол от проведено на 27.09.2012г. общо събрание
на етажната собственост с взето решение за избор на изпълнител на услугата
за дялово разпределение на доставяната на етажната собственост топлинна
енергия; представен е и договор от 18.10.2012г., сключен от упълномощения
от етажната собственост представител с избрания доставчик на услугата
дялово разпределение. По делото няма данни кога точно сградата е била
присъединена към абонатна станция за снабдяване с топлоенергия, но от
взетото на 27.09.2012г. решение от общото събрание на етажната собственост
за избор на изпълнител на услугата за дялово разпределение следва, че
сградата е присъединена от преди това и присъединяването е въз основа на
съгласие на собствениците и носителите на ограничено вещно право на
ползване, съобразно действалия към съответния момент правен режим по
чл.105а от ЗЕЕЕ /отм./, после по чл.133 ал.2 от ЗЕ /в различните му редакции/.
А, ако сградата е заварена от ЗЕЕЕ /отм./ като топлоснабдена, то същото
съгласие на собствениците и носителите на ограничено вещно право на
ползване е необходимо за преустановяване доставянето на топлинна енергия
/както е разяснено в ТР №2/2016/25.05.2017г. по т.д.№2/2016г. на ОСГК на
ВКС/. Такова решение за прекратяване на топлоснабдяването на сградата, в
която ответницата е придобила апартамент, не се твърди и явно не
съществува, предвид горепосоченото решение на общото събрание на
етажната собственост за избор на изпълнител за дялово разпределение на
доставяната в топлоснабдената сграда топлинна енергия.
При положение, че ответницата Д. И. Ц. е придобила имот – апартамент в
топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, то тя е обвързана с
решението за топлоснабдяване независимо дали е съгласна с него. По силата
на чл.153 ал.1 от ЗЕ с придобиването на имота ответницата е придобила и
3
качеството на клиент на топлинна енергия и по-конкретно „битов клиент“ по
пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ, предвид съдържанието на облигационното
правоотношение за доставка на топлинна енергия за битови нужди. Докато
ответницата е била собственик на съответния имот, между нея и
топлофикационното дружество е съществувало облигационно
правоотношение за доставка на топлинна енергия и заплащане на доставената
такава в имота. С оглед изложеното по-горе, съществуването на
облигационното правоотношение е независимо от волята на ответницата,
придобила имот в топлоснабдена етажна собственост, независимо и от това,
че лично тя не е договаряла и не е отправяла искане за топлоснабдяване на
имота й. Противно на поддържаното от ответницата и, съобразно
постановеното с ТР №2/2016/25.05.2017г. по т.д.№2/2016г. на ОСГК на ВКС,
за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда в режим на етажна собственост, се прилагат разпоредбите на
ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във вр. с пар.1 от ДР на
ЗЗП.
В съответствие с чл.153 ал.1 от ЗЕ ответницата, клиент на топлинна
енергия, е имала задължението да заплаща цената на реално доставената в
имота й такава. Конкретно за процесния период м.03.2017г. – м.04.2019г.
претенцията на ищеца е за доставена от него за имота на ответницата
топлинна енергия общо за 2 292.97 лева. След съпоставка на изготвените по
делото счетоводна и техническа експертиза, се установява, че сумата
съставлява сбор от 353.69 лева за топлинна енергия от сградната инсталация
и 1 939.28 лева за горещо водоснабдяване.
Според заключението на счетоводната експертиза сумата 353.69 лева
съставлява цена за топлинна енергия за отопление имота на ответницата, а за
топлинна енергия от сградната инсталация няма начислено задължение.
Изводът е направен от това вещо лице въз основа на записванията в
съставените от ищеца фактури, в които отбелязването е – за отопление на
имот. Но отоплението на имот се образува от два показателя – топлинна
енергия, доставена пряко в имота за неговото отопление и топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация. Вещото лице, изготвило техническата
експертиза, е извършило проверка освен по издадените от ищеца фактури,
още и на документите за дяловото разпределение. При така извършената
съвкупна проверка вещото лице, специалист по топлотехника, е установило,
4
че сумата 353.69 лева съставлява стойността на топлинната енергия, отдадена
в имота на ответницата от сградната инсталация, което и следва да се
възприеме. За топлинна енергия, доставена за отопление на имота на
ответницата за процесния период, не е начислено задължение и това
кореспондира с установения от вещото лице, твърдян и от ответницата факт,
че в имота й не е имало отоплителни тела, следователно енергия за
отопляването му не е била доставяна.
Независимо от липсата на отоплителните тела в имота й ответницата е
клиент и дължи заплащане на топлоенергията, доставена за сградната
инсталация - чл.153 ал.6 от ЗЕ. Задължението е независимо и от твърдяното
от ответницата, че никога тя или член на семейството й не е обитавал имота.
Дори имотът изобщо да не е бил обитаван от никого и никой реално да не се е
възползвал от отдадената в него топлина от сградната инсталация, той е бил
отоплен и собственикът му дължи цената за това.
Следователно за ответницата е възникнало задължение за плащане на
доставена от ищеца в процесния период енергия за отопление от сградната
инсталация. Съгласно заключението на специалиста по топлотехника,
определянето на обема топлинна енергия за сградната инсталация е
извършено при правилно използвани данни относно отопляемия обем на
имота на ответницата и при правилно използвана методика. Следователно
ищецът правилно е начислил задължението на ответницата за отопление от
сградната инсталация в размер на 353.69 лева.
Касателно задължението за топлинна енергия за горещо водоснабдяване,
от заключението на техническата експертиза се установява, че в имота на
ответницата са монтирани два водомера за отчитане на топлата вода. За
периода 2017/2018г. показанията на двата водомера са били снети, но е
извършено начисляване на топлоенергия - служебно за едно лице, защото,
поради неосигурен достъп до водомерите в предходни отчетни периоди,
показанията им не са били снети и записани. За периода 2018/2019г.
топлоенергията за горещо водоснабдяване е начислена въз основа на
показанията на водомерите.
Твърдяното от ответницата, че нито тя, нито който и да било нейн
родственик, някога е обитавал, ползвал, живял в процесния имот, се подкрепя
от ангажираните от тази страна гласни доказателства. Но водомерите в имота
5
са отчели потребление на гореща вода; кое лице, на какво основание е
обитавало имота и е потребявало гореща вода, е въпрос, който касае
отношенията между това лице и ответницата, без да има отношение към
ищеца. За цената на топлинната енергия за горещата вода, потребена и
следователно реално доставена от ищеца в имота й, отговорността е на
ответницата, като собственик и клиент за топлинна енергия.
От заключението на техническата експертиза и при съобразяване на
разпоредбите на чл.69 ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването следва, че
количеството на потребената в процесния период в имота на ответницата
гореща вода е правилно начислено и задължението за цена на топлинна
енергия за това количество гореща вода възлиза на 1 939.28 лева.
На последно място ответницата, като собственик на имот в
топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, дължи припадащата й
се част от таксата за услугата за дялово разпределение. Според заключението
на счетоводната експертиза, общо начислените по издадените от ищеца
фактури задължения за ответницата за процесния период за дялово
разпределение възлизат на 49.76 лева. Следователно ищецът е имал вземане
от ответницата за дялово разпределение в претендирания /по-малък от
установеното с експертизата/ размер от 42.25 лева.
От изложеното следва, че за процесния период ответницата е имала
неизпълнени /друго не е твърдяно/ задължения за топлинна енергия и дялово
разпределение общо в размер на 2 335.22 лева. Наред с това ответницата е
имала и задължения по чл.86 ал.1 от ЗЗД за обезщетения за забава на главните
парични задължения, изчислени от вещото лице в общ размер на 338.84 лева
и претендирани от ищеца в по-малкия общ размер от 294.92 лева.
За част в размер на 183.86 лева от главното вземане и за част в размер на
25.24 лева от акцесорното вземане за обезщетение за забава
първоинстанционният съд е приел, че вземанията са погасени по давност,
отхвърлил е претенциите и решението в тези части, като необжалвано от
ищеца, е влязло в сила.
В обжалваните осъдителни части за задълженията за топлинна енергия и
дялово разпределение в размер на 2 151.87 лева и за обезщетение за забава в
размер на 269.68 лева първоинстанционното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
6
С оглед този резултат по спора и на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия ищец по делото
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 200
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №14/13.02.2023г. по гр.д.№376/2021г. на
Балчишкия районен съд в обжалваните части, в които Д. И. Ц. е осъдена да
заплати на „Топлофикация-София“ЕАД – гр.София сумата 2 151.87 лева,
съставляваща незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за
периода м.март 2017 – м.април 2019г. и сумата 269.68 лева, съставляваща
лихва за забава за периода 15.09.2017г. - 11.12.2018г., и съдебно – деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Д. И. Ц. с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация-
София“ЕАД - гр.София, ул.“Ястребец“ №23Б, юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 200 лева.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7