Номер 50724.09.2020 г.Град Дупница
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ДупницаIV-ти състав ГО
На 24.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Миглена С. Кавалова Шекирова
Секретар:Сашка И. Вукадинова
като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско
дело № 20201510101303 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по подадена от В. И. Ц. , ЕГН ********** адрес: с. ***, общ. ***, ул.
*** срещу Д. Г. Д. , адрес: с. ***, общ. ***, ул. „ ***, която молба е за защита от домашно
насилие.
Молителката поддържа, че с ответника по молбата около четири години живеели във
фактическо съпружеско съжителство, преди около пет месеца се разделили окончателно. На
24.08.2020г. отишъл на работното й място, нанесъл й удари по лицето и главата и избягал,
за което сигнализирала органите на МВР и взела медицинско свидетелство.
Към молбата е приложена саморъчно подписана декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН.
Ответникът по молбата не се явява в проведеното открито по делото съдебно
заседание, но чрез процесуалния си представител заявява, че оспорва част от изложените
факти и обстоятелства в молбата, не оспорва, че с молителката са живели във фактическо
съпружеско съжителство.
Съдът като съобрази, че е сезиран от активно легитимирано по смисъла на чл. 3, т. 2
от ЗЗДН лице в преклузивния едномесечен срок и с фактически твърдения за осъществени
действия от кръга на изброените в чл. 2 от същия закон, намира молбата за процесуално
допустима.
При разглеждането й по същество съдът, като прецени по реда на чл. 12 от ГПК
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните и съобрази специалните разпоредби на ЗЗДН,
1
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ответникът не оспорва, че с молителката живеели във фактическо съпружеско
съжителство, преди около пет месеца се разделили окончателно.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
Емил Бойчев Васев се установява, че молителката е била жертва на домашно насилие от
страна на ответника по молбата в посочения от молителката смисъл в молбата й за защита
от домашно насилие, което не се опровергава по никакъв начин от ответника по молбата
чрез процесуалните способи за това съобразно ГПК.
Съдът намира, че крайният анализ на събраните по делото доказателства е в състояние
да мотивира извода, че ответникът е обективирал на процесната дата спрямо молителката
поведение, което покрива съставомерните признаци на визираните в разпоредбата на чл. 2
ЗЗДН действия, изразяващи се в упражнено върху последната психическо, емоционално и
физическо насилие. В тази връзка съдът приема изложените в молбата обстоятелства за
действително настъпили с оглед изявлението на молителя в нарочно изготвена под страх от
наказателна отговорност декларация, която макар и съставена за нуждите на
производството, се явява годно за кредитиране доказателствено средство с оглед
разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. За поведението на ответника по молбата
сочат и събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира като
последователни и ясни. Следва да се посочи, че декларацията, приложена към молбата за
защита от домашно насилие има значение когато няма други доказателства – чл. 13, ал. 3
ЗЗДН, а когато е съпоставена с други доказателства, тя губи своята предопределена
стойност, тъй като логиката на закона е такава, че декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН има
своята изключителна стойност когато домашното насилие е извършено „на четири очи”,
като в настоящия случай събраните по делото гласни доказателства доказват извършване на
твърдения акт на домашно насилие от страна на ответника по молбата спрямо молителката,
описани в молбата й за защита от домашно насилие, съответно в декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН. А в настоящия случай, ответникът по молбата не оспорва и „част” от твърденията в
молбата.
Предвид горното молителката като намиращо се в риск лице, следва да получи
съдебна защита от бъдещи посегателства срещу личностите й. В тази връзка съдебният
състав счита, че адекватни на извършеното от ответника домашно насилие мерки се явяват
визираните в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН такива, поради което ответникът по молбата
следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие
спрямо молителката, както и да както и да доближава молителката, обитаваното от нея
жилище, местоработата й и местата за социални контакти и отдих на по – малко от 20 метра
за срок от 12 месеца, при което на ответника по молбата следва да бъде разяснено, че
нарушаването на определените мерки съответно и на заповедта за защита съставлява
престъпление по НК и е основание за търсене на наказателна отговорност от същия.
2
На основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на ответника по молбата следва да бъде наложена
глоба в размер от 200, 00 лв., като в тази връзка предвид изявлението на молителката, че не
желае да бъде налагана глоба на ответника по молбата, следва да се посочи, за законодателят
не е обвързал тази последица от уважаване на молбата за защита от домашно насилие от
волята на молителя, а същата се явява задължителна последица следваща издаване на
заповед за защита от домашно насилие. Същевременно на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, в бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС - Дупница държавна такса в размер на 25, 00 лв., както и да бъде
осъден да заплати сторените разноски по делото на молителя в размер на 300, 00 лева за
адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се посочи предвид изхода от делото, че се
явява неоснователно искането на ответника по молбата чрез процесуалния му представител
за възлагане на разноските върху молителката, тъй като не дал повод за образуване на
настоящото дело.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Д. Г. Д. , адрес: с. ***, общ. ***, ул. „ *** на основание чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗЗДН ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо В. И. Ц. , ЕГН
********** адрес: с. ***, общ. ***, ул. ***.
ЗАБРАНЯВА на Д. Г. Д. , адрес: с. ***, общ. ***, ул. „ *** на основание чл. 5, ал. 1, т.
3 ЗЗДН ДА СЕ ДОБЛИЖАВА до В. И. Ц. , ЕГН ********** адрес: с. ***, общ. ***, ул. ***,
обитаваното от нея жилище, местоработата й и местата за социални контакти и отдих на по
– малко от 20 метра за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА Д. Г. Д. , адрес: с. ***, общ. ***, ул. „ *** да внесе по сметка на РС –
Дупница сумата в размер на 200, 00 (двеста) лева, представляваща глоба на основание чл.
5, ал. 4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д. Г. Д. , адрес: с. ***, общ. ***, ул. „ *** да внесе по сметка на РС –
Дупница държавна такса в размер на 25, 00 (двадедесет и пет) лева на основание чл. 11, ал.
2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д. Г. Д. , адрес: с. ***, общ. ***, ул. „ *** да заплати на В. И. Ц. , ЕГН
********** адрес: с. ***, общ. ***, ул. *** сторените по делото разноски в размер на 300, 00
лева за адвокатски хонорар.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителката заповед за защита.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН
на началника на съответното РУ на МВР.
3
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Кюстендил в седемдневен срок,
считано от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4