О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
647
гр. Хасково, 21.08.2018 г.
Окръжен
съд Хасково, ГО, въззивен граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и първи август две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГОСПОДИНКА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ИРЕНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от
младши съдия Ирена Аврамова в. ч. гр. д. № 490 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 577 от ГПК и чл. 32а
от Правилника за вписванията.
Образувано
е по частна жалба от адв. Г* Д., като пълномощник на Т.И.Д., срещу определение
№ 5
от 16.04.2018 г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията - гр. Хасково,
с което е оставено без уважение искане на основание чл. 27, ал. 2 от ЗАЗ и чл.
4, б. „е“ от ПВ за вписване на частично – по отношение на имот № 033031 с площ
от 9,000 дка, находящ се в землището на с. Конуш, прекратяване на договор за
наем на земеделски земи, сключен в писмена форма с нотариална заверка на
подписите на страните между В*К* В*, в качеството му на наемодател и земеделски
производител С**Н***Н** – наемател, вписан под № 94, т. 1, рег. №
382/04.02.2010 г., като е отказано вписване на същото.
В
частната жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдията
по вписванията неправилно е квалифицирал договора, чието прекратяване е било
поискано да се впише, като наемен, а не като аренден, което е довело до
погрешни правни изводи. Сочи се, че с оглед естеството на предмета на договора
и наемната цена следвало да се приеме, че в случая страните са сключили ареднен
договор, за който намира приложение специална правна уредба, съдържаща се в
Закона за арендата в земеделието. Изложено е, че жалбоподателят е придобил
собствеността върху отдадената под наем/аренда земеделска земя, поради което е встъпил
в правата на арендодателя по сключения договор. В тази връзка се поддържа, че
правото на жалбоподателя да развали договора е възникнало и е било надлежно
упражнено, с отправено до неизправния длъжник изявление в писмена форма с
нотариална заверка на подписа, поради което договорът за аренда е бил
прекратен, а това обстоятелство подлежи на вписване съгласно чл. 27, ал. 2 от
ЗАЗ и чл. 2 от ПВ. С оглед изложените в частната жалба съображения се иска
отмяна на постановеното определение и извършване на заявеното вписване.
Съдът, след
като прецени направените доводи и материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното:
В Служба по
вписванията - гр. Хасково е постъпило заявление от адв. Георги Д., като
пълномощник на Т.И.Д., с искане на основание чл. 27, ал. 2 от ЗАЗ и чл. 4 от ПВ
за вписване на частично - по отношение на имот № 033031 с площ от 9,000 дка,
находящ се в землището на с. К*, прекратяване на договор, сключен между В**К***В***и
земеделски производител С**Н***Н**, в писмена форма с нотариална заверка на
подписите на страните, наименуван „договор за наем на земеделски земи“, акт №
019, том I,
рег. № 249/2010 г., вписан под № 94, том 1, рег. № 382 от 04.02.2010 г.
Към заявлението
е приложен посоченият договор, видно от който В**К***В***е предоставил за
временно и възмездно ползване на С**Н***Н** осем земеделски имота, находящи се
в землището на с. Т* и с. К*, описани по местност, № на имота, площ и граници,
с обща площ от 34,600 дка. Договорено е „наемно плащане“ от 50 кг пшеница на
декар и срок на договора – 10 стопански години, считано от 03.12.2009 г.
С договор за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 29, том I, рег. № 332, дело № 21 от 2014
г., на помощник-нотариус по заместване Я* К* при нотариус Христина Колева с рег.
№ 081 и район на действие РС - Хасково, на 21.01.2014 г. заявителят Т.И.Д. е
придобил правото на собственост върху един от имотите, предмет на договора за
наем на земеделска земя, а именно нива с площ от 9,000 дка, находяща се в м. „К***“
по плана за земеразделяне на с. К***, представляваща имот с № 033031.
С нотариална
покана, връчена на С**Н***Н** на 29.03.2018 г., новият собственик на имота Т.И.Д.
е заявил, че на основание чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗАЗ прекратява договора за
наем на земеделска земя в частта му, касаеща нива от 9,000 дка, находяща се в
м. „К***“ по плана за земеразделяне на с. К***, представляваща имот с № 033031.
На 16.04.2018
г. съдията по вписванията е постановил обжалваното определение, с което е отказал
извършването на поисканото вписване. В мотивната част съдията подробно е
обсъдил характеристиките на представения договор, определяйки същия като такъв
за наем, а не за аренда. В тази връзка е приел, че частичното прекратяване на
сключения договор не подлежи на вписване съобразно Правилника за вписванията.
При
така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу
подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
На
първо място, съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Правилника за
вписванията за извършване на вписването е задължително да се представи
оригиналът на акта и официално заверен препис от него или два такива преписа. В
случая посоченото изискване не е изпълнено, което обуславя нередовност на
заявлението и е предпоставка да се откаже вписване. В този смисъл са
разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по
тълк. д. № 7/2012 г. на ВКС, съгласно които разпоредбата на чл. 129, ал. 2
от ГПК е неприложима
в производството по вписване на актове относно недвижими имоти. В хипотезата на
нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да
постанови отказ съгласно чл. 32а
от Правилника
за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на
нередовността.
На
следващо място, доколкото съдията по вписванията е длъжен да извърши проверка
дали представеният акт подлежи на вписване, то в неговите правомощия е да
прецени вида на договора, чието прекратяване се иска да бъде вписано, а именно
дали е такъв за аренда или за наем, изхождайки от
неговото съдържание, а не само от неговото наименование.
Предметът на представения със заявлението договор,
продължителността на срока на действие, формата, в която е сключен, качеството
на страните, начинът на плащане и вписването му, макар и да сочат на
идентичност с договор за аренда, не го определят като такъв. Едно от
съществуващите различия между двата договора се състои в изискването съобразно
чл. 18 от ЗАЗ продължаването на договора за аренда да се извършва в писмена
форма с нотариална заверка на подписите, докато в чл. 236, ал. 1 от ЗЗД е
предвидено, че договорът за наем се счита за продължен, ако след изтичането на
определения срок използването на вещта продължи със знанието и без
противопоставянето на наемодателя, при което изискването за форма не е
предвидено като условие за действителност на сделката. Тук следва да се имат
предвид и указанията, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017 г.
на ВКС по т.д. № 2/2015 г., ОСГТК, според които договорът за наем с предмет
отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който са приложими
разпоредбите на ЗЗД, е действителен, независимо от наличието на специална
законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване
на обекти, посочени в чл. 1, ал. 3 от специалния ЗАЗ. В настоящия случай
страните по договора са постигнали съгласие продължаването му да се извършва по
облекчения ред, предвиден в ЗЗД, като наред с това са договорили приложение на
ЗЗД по неуредените от договора въпроси, което правилно е преценено от съдията
по вписванията като основание договорът да се квалифицира като такъв за наем. В
разпоредбата на чл. 4, б. „е“ от ПВ е уредено вписването на договора за наем,
но не и неговото прекратяване. Същевременно е недопустимо извършването на
разширително тълкуване на нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАЗ, предвиждаща вписване
прекратяването само и единствено на договора за аренда, но не и на договора за
наем на земеделска земя.
При това
положение, като се имат предвид отликите между двата договора и различния
правен режим, на който са подчинени, наред с липсата на изрична правна норма,
уреждаща възможността за вписване прекратяването на договора за наем на
земеделска земя, настоящият въззивен състав намира обжалваният отказ за
правилен и законосъобразен. Ето защо постановеното определение следва да бъде
потвърдено, а подадената частна жалба оставена без уважение.
Така
мотивиран, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 5
от 16.04.2018 г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията - гр.
Хасково, постановено по заявление вх. № 2397/2018 г. по описа на СВ – гр.
Хасково, с което е оставено без уважение искане на основание чл. 27, ал. 2 от
ЗАЗ и чл. 4 от ПВ за вписване на частично – по отношение на имот № 033031 с
площ от 9,000 дка, находящ се в землището на с. К***, прекратяване на договор
за наем на земеделски земи, сключен в писмена форма с нотариална заверка на
подписите на страните между В*К* В*, в качеството му на наемодател и земеделски
производител С**Н***Н** – наемател, вписан под № 94, т. 1, рег. №
382/04.02.2010 г., като е отказано вписване на същото.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: Членове:
1.
2.