Решение по дело №1278/2019 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

В ИМЕТО НА НАРОДА  

София, .........................

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, IV въззивен състав, в открито заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                            

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН

                                    ЧЛЕНОВЕ:              АТАНАС Н.АТАНАСОВ

                                                                       ИВА НЕШЕВА

При участието на секретаря Татяна Асенова и прокурора Русалина Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Папазян ВНAХД № 1278 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI.

Образувано е по жалба и допълнение към нея от адв. Д.П. – защитник на обв. А.Н.Б. срещу решение на СРС, НО, 98 състав, посТ.ено на 28.11.2018г. по нахд № 9749/2018г., с което обвиняемият е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000лв. за извършено престъпление по чл. 309 ал.1 НК. В жалбата се посочва, че събраните по делото доказателства не усТ.яват, че обвиняемият е извършил вмененото му престъпление. Твърди се, че първоионстанционният съд е приел фактическа обсТ.ка като е игнорирал всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства, доверил се изцяло на заключението на изготвената по делото графическа експертиза и игнорирал това на допълнителната графическа експертиза. Намира, че неправилно не са кредитирани показанията на св. Т., който свидетелства, че той е автор на подписите от негово име. Според защитата наличието на поставени печати под документите /договор и фактура/ на двете юридически лица/ доказва, че техните управители са били запознати със сделката и са предоставили печатите за извършването й. С тези аргументи се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и посТ.яване на ново, с което обвиняемият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

В разпоредително съдебно заседание от 16.04.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняването на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия, свидетели и вещи лица. Съдът остави без уважение доказателствено искане отправено от страна на защитата на обвиняемия за назначаване на техническа експертиза, тъй като същата не би допринесла за изясняване на обстоятелства по делото и за разкриване на обективната истина.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП счита първоинстанционното съдебно решение за правилно и законосъобразно, а мотивите към него за изчерпателни и обективни. Пледира за потвърждаването му.

Защитата на обвиняемия – адв. П. поддържа жалбата ведно с изложените доводи и съображения. Счита изводите на съда за виновност на подзащитния й за неправилни, базирани единствено на заключението на изпълнената СГЕ, чието заключение се оборва от показанията на св. Т.. Излага твърдения за пропуск в изпълнената по делото СГЕ, тъй като при извършването й не са използвани образци от подписа на И.Т., въпреки че в двата инкриминирани документа същият е посочен за техен автор. Друг пропуск според защитата се състои в игнорирането на доказателства, които компрометират заключението на изпълнената по делото експертиза. Намира, че липсва логика, ако печатите върху документите са поставени от лицата, за които се твърди, че са управители на дружествата, обвиняемият да подпише документите.

Обвиняемият А.Б. в правото си на лична защита моли да бъде отменено решението, тъй като не е подписвал документи.

В правото си на последна дума обв. А.Б. заявява, че не е виновен.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира следното:

Първоинстанционното решение е посТ.ено при изяснена фактическа обсТ.ка, която се усТ.ява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите към него. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата обсТ.ка по делото, която е следната:

Обвиняемият А.Н.Б. ЕГН ********** е роден на ***г. Украйна, българин, българско и украинско гражданство, женен, със средно образование, не работи, неосъждан, жив. с. Лозен, ул. „*********.

Св. И.Т. бил управител на  „Т.**“ ЕООД като същия се познавал с обв. Б.. През м. август 2015г. св. Т. решил да закупи на името на управляваното от него дружество т.а. марка „Пежо”, модел „Боксер”, без регистрационни табели от обв. Б.. За целта той упълномощил обвиняемия да регистрира автомобила в ОПП-СДВР като собственост на  „Т.**“ ЕООД. По документи автомобилът бил собственост на  „*********“ ЕООД с управител св. Ж.Ц., който към 25.08.2015г. се намирал в затвора в с. Казичене. За да регистрира автомобилът на  „Т.**“ ЕООД обв. Б. решил да състави договор за покупко-продажба между  „Т.**“ ЕООД и  „*********“ ЕООД и фактура, удостоверяваща продажбата на МПС, след което да регистрира същото в ОПП-СДВР.

На неусТ.ена дата до 25.08.2015г. в гр. София обвиняемият положил подпис в графа „Продавач” от името на управителя св. Ж.Ц. в договор за покупко-продажба на МПС с дата 17.08.2015г. между  „Т.**“ЕООД и  „*********“ ЕООД и в графа „Съставил” от името на управителя св. Ж.Ц. във фактура номер ********** от 17.08.2015г.

На 25.08.2015г. обвиняемият отишъл в сградата на ОПП-СДВР в гр. София, на адрес  ул. „******и подал необходимите документи за регистрация на т.а. марка „Пежо”, модел „Боксер”, без регистрационни табели, като към тях приложил и съставените от него договор за покупко-продажба на МПС от 17.08.2015г. и фактура номер ********** от 17.08.2015г. Документите били приети от св. В.Ц.– оперативен работник от 04 РУ-СДВР, дежурен в ОПП-СДВР съгласно утвърден график.

По делото била назначена графическа експертиза, от заключението на която се усТ.ява, че подписите, положени в графи „Продавач” в договора за покупко-продажба на МПС от 17.08.2015г. между   „Т.**“ ЕООД и  „*********“ ЕООД както и в графа „Съставител” от името на управителя св. Ж.Ц. във фактура номер ********** от 17.08.2015г. са били положени от обвиняемия.

Била е назначена и допълнителна СГрЕ, съгласно заключението на която подписа в пълномощното не е бил положен от И.Т., а най-вероятно от обвиняемия.

            Изложената и приета от въззивния съд фактическа обсТ.ка се усТ.и от следните гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите Ж.Ц., И.Т., В.Ц., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към делото по предвидения процесуален ред, свидетелство за съдимост на обвиняемия, заявление №15134137159, декларация от Ж.С.Ц./л. 20 от ДП/, договор за покупко-продажба на МПС /л.43 от ДП/, фактура № ********** от 17.08.2015г. /л.42 от ДП/ и др., способите за доказване - заключението на изготвените графически експертизи.

Въззивната инстанция изцяло споделя възприета от СРС фактическа обсТ.ка. Липсват каквито и да било противоречия, като описаната обсТ.ка почива на събрания доказателствен материал и отразява достоверно фактите за случилото се.

В този смисъл настоящата въззивна инстанция приема за законосъобразни, правилни и обосновани изводите на контролирания съд досежно изложената фактическа обсТ.ка и извършения процесуален анализ на събраните доказателства и доказателствени средства по делото. При оценката на доказателствените материали не е извършено превратно тълкуване или игнориране, а е съобразено действителното им съдържание и обективност.

Настоящият съдебен състав намира, че правилно първата инстанция се е доверила на показанията на свидетеля Ж.Ц.. Същите са логични, последователни и непротиворечиви. Довод за тяхната достоверност е това, че те изцяло си кореспондират и подкрепят от останалия събран и проверен доказателствен материал.

Така от показанията му се усТ.ява, че същият не познава лице на име И.Т., както и че към периода 25.08.2016г.-20.06.2016г. е бил в затвора в с. Казичене, а две седмици преди 25.08.2015г. – на почивка на море. И настоящият съдебен състав се довери напълно на твърденията на Ц., че не е съставял договор за покупко-продажба на МПС, както и фактура и декларация в тази връзка, а единствения печат на фирмата му се намира в дома му. Следва да се отбележи, че показанията му намират потвърждение в заключението на изпълнената в хода на производството съдебно-графическа експертиза, съгласно която подписите в графи „продавач“ и „купувач“ в договора за покупко-продажба на МПС от 29.10.15г. и в графи „съставител“ и „получил“ във фактурата са положени от А.Н.Б..

Настоящият въззивен състав прецени, че показанията на В.Ц.правилно са кредитирани от контролирания съдебен състав като съответни на останалите доказателства. Свидетелят дава логични и вътрешно безпротиворечиви показания относно  събитията, включително, че е обвиняемия се е явил при него с документи за регистрация, както и че при преглеждането на тези документи у свидетеля се породили съмнения относно наличие на подправка, което дало повод за извършване на проверка.

Въззивният съд, след внимателен и критичен анализ, дава само отчасти вяра на изложеното посредством показанията на св. Т., тъй като твърденията му, че лично е подписал пълномощното, което е предал на обвиняемия, както и че се е срещал със св. Ц. се опровергават категорично от останалия доказателствен материал, събран по делото, конкретно от заключението на допълнителната СГрЕ, съгласно което подписа в пълномощното не е бил положен от Т., както и от показанията на св. Ц., който е категоричен, че не познава св. Т., никога не се е срещал с него.

Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обсТ.ка по делото са и приобщените и надлежно изготвени в процеса писмени доказателства и доказателствени средства. При служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на същите, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по делото. Освен това, те съответстват изцяло на свидетелските показания и служат за тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите досежно стеклите се събития.

Фактическа констатация относно съдебното минало на подсъдимия, въззивната инстанция формира въз основа на приложената по делото справка за съдимост.

Съдът кредитира като компетентно изготвено от вещо лице с необходимите знания и опит и отговарящо на поставените задачи заключението на изпълнената в хода на делото съдебно-графическа експертиза. Въз основа на него се усТ.ява, че подписите в графи „продавач“ и „купувач“ в договора за покупко-продажба на МПС и в графи „Съставител“ и „Получил“ във фактура № ********** от 17.08.2015г. са положени от обв. А.Б..

Като компетентно изготвено от вещо лице с необходимите знания и опит СГС кредитира заключението на допълнителната съдебно-графическа експертиза. Съгласно него подписа в пълномощно от 28.08.2015г. не е положен от И.Т.. Вещото лице е допуснало, че подписа в пълномощното вероятно е положен от обв. А.Б., но не дава категорично сТ.ище в тази насока.

Тук е мястото да бъде обсъдено възражението на защитата на обвиняемия отнасящо се до оспорване заключенията на изпълнените по делото графическа експертиза и допълнителна графическа експертиза, тъй като същите се оборват от показанията на св. Т., който твърди, че лично е положил подпис. Възражението е неоснователно.

На първо място, показанията на св. Т. следва да бъдат ценени в светлината на близките му  отношения с обвиняемия, като е напълно логично свидетелят да дава показания, с които цели да го оневини. На следващо място тези показания са опровергавани не само от заключенията на изпълнените експертизи, които съдът както вече посочи кредитира изцяло, но и от показанията на св. Ц., който е категоричен, че никога не се е запознавал със св. Т. и не се срещал с него.

Отделно и независимо от горното първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че подписите положени от св. Т. не са инкриминирани от СРП. Единствено подписите поставени в графа „продавач“ в договора за покупко-продажба на МПС от 17.08.2015г. между „Т.**“ ЕООД и „*********“ ЕООД, както и в графа „Съставител“ от името на управителя св. Ж.Ц. във фактура номер ********** от 17.08.2015г. са били обект на изследване от страна на експертизата и са били инкриминирани от СРП.

Съдът е отговорил и на възражението на защитата релевирано и пред този съд отнасящо се до неизвършено изследване в експертизата дали св. Т. не е положил подписите от името на обвиняемия. Районният съд съвсем правилно е отбелязал, че експертът е дал ясен и категоричен отговор на въпроса кой е положил подписите в графа „продавач“ от името на управителя Ж.Ц. в договор за покупко-продажба на МПС и фактура номер ********** от 17.08.2015г. с издател „*********“ ЕООД, като е положил подпис в графа „Съставител“ от името на управителя Ж.Ц. и това е бил именно обвиняемия, за което вещото лице е категорично.

Предвид всичко изложено, първостепенният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на ВКС на РБ, досежно съставомерността на инкриминираното деяние, като напълно законосъобразно и обосновано го е подвел под състава на престъплението по  чл. 309, ал. 1 от НК, доколкото събраните по делото доказателства сочат на това, че извършеното на инкриминираните дата и място от обвиняемото лице осъществява, от обективна и субективна страна, състава именно на това престъпление.

От обективна и субективна страна са налице всички признаци на този престъпен състав.

За съставомерността на деянието от обективна страна по основния състав на престъплението по законовия текст, е необходимо престъпният деец, сам или чрез другиго, да състави неистински частен документ или да преправи съдържанието на частен документ, и да го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение. Престъплението е усложнено формално, като за съставомерността му е необходимо, от една страна, в правния мир да е възникнал неистински документ от посочения по-горе вид или деецът да е внесъл поправка в правнозначимото съдържание на частен документ, която е извън волята на неговия автор, а от друга – така създаденият документ да е употребен пред трето лице с целта по  чл. 309, ал. 1 от НК.

В конкретния по делото случай, безспорно се усТ.ява,че обвиняемият Б. на неусТ.ена дата до 25.08.2015г. в гр. София е съставил неистински частни документи: договор за покупко-продажба на МПС с дата 17.08.2015г. между „*********“ ЕООД и „Т.**“ ЕООД, като положил подпис в графа „Продавач“ от името на управителя Ж.Ц. и фактура номер ********** с дата 17.08.2015г. и издател „*********“ ЕООД, като положил подпис в графа „Съставител“ от името на управителя Ж.Ц. и на 25.08.2015г. в гр. София, ул. „******в сградата на ОПП-СДВР ги употребил – представил ги пред В.Ц.– оперативен работник от 04 РУ-СДВР, дежурен в ОПП-СДВР съгласно утвърден график за дежурствата в ОПП-СДВР, за да докаже, че съществува правно отношение между „*********“ ЕООД и „Т.**“ ЕООД – престъпление по чл. 309, ал.1 от НК.

От субективна страна, следва да се приеме, че обвиняемият е действал виновно, с форма на вината "пряк" умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици.

Настоящата въззивна инстанция не намира основания да ревизира обжалваното първоинстанционно решение в частта относно размера на определеното наказание. Първоинстанционният съд е спазил принципите при индивидуализиране на наказанието, съдържанието на което е в съблюдаване на мярата за използваната наказателна принуда, предвид изискването наказанието да бъде справедливо, необходимо и достатъчно за постигане целите си, както е взел предвид, както конкретната фактическа обсТ.ка, така и данните за личността на обвиняемия. Правилен и законосъобразен се явява изводът на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а, ал.1 от НК, тъй като обвиняемият е неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на XXVIII от НПК,като престъплението е формално и от него няма настъпили имуществени вреди. За престъплението, за което е признат за виновен се предвижда наказание до три години „лишаване от свобода“.

При индивидуализация на наказанието районният съд е съобразил наличието на смекчаващи обстоятелства – обществената опасност на обвиняемия, която е сравнително ниска. Отегчаващи обстоятелства не са отчетени. Размерът на наказанието е определен при наличието на смекчаващи обстоятелства  и липсата на отегчаващи такива е минималния предвиден от закона. В този смисъл е налице съответствие между извършеното престъпление и наложеното наказание, поради което няма основание за проява на по-голяма снизходителност, доколкото към обвиняемия е проявена максималната такава.

Съдът е пропуснал да се произнесе по направените по делото разноски. Същите следва да бъдат присъдени от първата инстанция по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК.

Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира наличието на допуснати нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, които да съставляват основания за неговата отмяна или изменение, поради което същото следва да бъде потвърдено, а подаденият жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна.  

С оглед изложеното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Софийски Градски съд, НО, IV въззивен състав

 

 

РЕШИ:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 28.11.2018 г., посТ.ено по н.а.х.д.  №  9749/2018, по описа на Софийски районен съд, НО, 98-ми състав.

 

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:1.           

 

 

                                                                                              2.