Решение по дело №824/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), действащ чрез представител по пълномощие, срещу решение № 236/22.03.2023г., постановено по АНД № 5011/2022г. на РС Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 11-01-449/15.11.2022г., с което на Д.Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорват се правните изводи на първоинстанционния съд, че обстоятелствата, при които е извършено нарушението, дават основание за приемане на по-ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което административнонаказващият орган (АНО) е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 ал.1 от ЗАНН. Безспорно било установено, че жалбоподателят бил извършил административното нарушение, което било правилно квалифицирано както в АУАН, така и в НП. Наложена била съответстваща на административното нарушение санкция в минимално предвидения в закона размер. Излагат се подробни доводи, че нарушението не съдържа признаците на маловажност и не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на решението на районния съд и за потвърждаване на обжалваното НП. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от касатора, в случай че съдът отмени обжалваното решение.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация е подал отговор, в който касационната жалба се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното съдебно решение.

В съдебно заседание касаторът – Директорът на АДФИ, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация не се явява и не изпраща представител.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за основателност на касационната жалба и съответно за отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на НП.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Бургас отменил НП № 11-01-449/15.11.2022г., издадено от Директора на АДФИ, с което на Д.Н. за нарушение на чл.42, ал.2 от Постановление №381 на Министерски съвет от 30.12.2019 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2020 г. (Обн. ДВ. бр. 2 от 07.01.2020г.) и на основание чл.32, ал.1, т.1 във връзка с чл. 35, ал.1 от ЗДФИ във вр. с чл.53, ал.1 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и е предупредил жалбоподателя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Районният съд е приел от фактическа страна следното :

В периода от 25.03.2022г. до 09.06.2022г. контролните органи от ИРМ Бургас към АДФИ, извършили финансова инспекция на Община Бургас за законосъобразността на разходването на средствата, предоставени от централния бюджет за компенсации и субсидии за автомобилния транспорт, в съответствие с изискванията, определени в Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите (Наредбата) за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 година. При проверката било установено, че Д.Н.Н. – в качеството му на кмет на Община Бургас, не е възстановил в централния бюджет неусвоените до 31.01.2020 г. целеви трансфери, предоставени на Община Бургас, за предходната 2019 г. по реда на наредбата по § 4, ал. 3 от Заключителните разпоредби на Закона за автомобилните превози (приета е ПМС № 163 от 29.06.2015г.) в размер на 28 463,86 лв., представляващи целеви средства, предоставени на общината за компенсиране на стойността на безплатния транспорт на деца и ученици по чл.283, ал.2 от Закона за предучилищното и училищното образование. За дата на извършване на административното нарушение била приета датата, следваща крайния срок за възстановяване на неусвоените целеви трансфери– 01.02.2020 г.

На 27.05.2022г. бил съставен АУАН, в който са възпроизведени констатациите от проверката и са квалифицирани като нарушение на чл.42, ал.2 от Постановление №381 на Министерски съвет от 30.12.2019 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2020 г. (Обн. ДВ. Бр. 2 от 07.01.2020г.). АУАН бил връчен на жалбоподателя на 27.05.2022г., който подал възражения до АНО с доводи за маловажност на констатираното нарушение.

Въз основа на констатациите в АУАН, Директорът на АДФИ издадал НП № 11-01-449/15.11.2022г., в което е преповторена описаната в АУАН фактическа обстановка и дадената правна квалификация и на основание чл. 32, ал.1, т.1 във връзка с чл. 35, ал.1 от ЗДФИ във вр. с чл. 53, ал.1 от ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева.

Горната фактическа обстановка се установява въз основа на събраните от РС Бургас писмени и гласни доказателства –документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка и разпита на актосъставителя в съдебно заседание.

След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за основателност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че от събраните писмени и гласни доказателства безспорно било установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му с НП нарушение, което се изразява в бездействие за това, че до 31.01.2020г. вкл., не е възстановил в централния бюджет неусвоените целеви трансфери, предоставени на Община Бургас за предходната 2019 г. по реда на наредбата по § 4, ал. 3 от заключителните разпоредби на Закона за автомобилните превози в размер на 28 463,86лв. Приел е обаче, че в случая са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като от нарушението не са настъпили никакви вредни последици за държавния бюджет - неусвоените целеви средства не са били разходвани за други цели, същите са били налични в бюджета на общината по съответната сметка и са били възстановени в държавния бюджет още по време на проверката. Също така по делото липсвали данни жалбоподателят да е бил наказван с влезли в сила НП за извършени нарушения на финансовата дисциплина по ЗДФИ, което сочило на ниска степен на обществена опасност на дееца. РС приел, че обстоятелствата, при които е извършено нарушението, дават основание за приемане на по-ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 ал.1 от ЗАНН и да не издава НП, а да предупреди извършителя, че при повторно нарушение, ще му бъде наложено наказание. С оглед изложените мотиви, РС Бургас отменил оспореното НП като незаконосъобразно и предупредил жалбоподателя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване му не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на събраните в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е стигнал до краен правен извод за основателност на жалбата. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол, който, като съставен при условията и реда на НПК, е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства.

Фактическата обстановка е правилно и вярно установена и не се налага установяване на нови факти. Същевременно не се поддържа и не се установява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което не се налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Така постановеното решение е правилно, а касационната жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.

Съдът изцяло споделя правния извод на първоинстанционния съд за маловажност на извършеното от жалбоподателя административно нарушение и то именно по изложените в обжалвания съдебния акт съображения. Нарушението разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение на типичната за този вид административни нарушения. С дължимата прецизност съдът е очертал онези обстоятелства по §1, т.4 от ЗР на ЗАНН, наличието на които води до приложимост на чл.28 от ЗАНН. Съдът е действал, съобразно предоставеното му от чл.63, ал.4 вр. ал.2, т.2 от ЗАНН правомощие, като отменил НП и предупредил извършителя за последиците по ал.4, изр.2. В обобщение, районният съд е постановил съдебно решение, което следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на сторените в производството разноски.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 236 от 22.03.2023 г., постановено по АНД № 5011 / 2022 г. по описа на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: