Решение по дело №2288/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 100
Дата: 29 януари 2021 г. (в сила от 29 януари 2021 г.)
Съдия: Павлина Енчева Стойчева
Дело: 20207040702288
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 100                               дата  29 януари 2021г.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 18 януари 2021г.,  в следния състав:

 

                                                                                     Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА                                        

Секретар: Кристина Линова

Прокурор: ………………….…

 

разгледа адм. дело № 2288 по описа за 2020г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

            Съдът е сезиран с жалба, подадена от Г.Ж.Г. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0282-000203/15.09.2020г. на началник група в ОД на МВР Бургас, РУ Карнобат, с която, на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, е разпоредено временното отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като са отнети СУМПС № ********* и контролен талон № 6128373.

            Жалбоподателят Г. оспорва издадената заповед поради липса на изложени фактически и правни основания. Жалбоподателят не отрича, че е отказал тестване с техническо средство за употреба на наркотични вещества, но, че е била нарушена процедурата, тъй като не му е бил издаден талон за кръвна проба. Иска се отмяна  на заповедта за налагане на ПАМ. 

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

            Административният орган, издал оспорената заповед, също не се явява и не изпраща представител.  

            Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

            Разгледана по същество е неоснователна.

            Установява се по делото, че против жалбоподателя Г. е бил съставен АУАН № 662213 от 15.09.2020г., видно от който, на посочената дата, около 16,10часа, на третокласен път ІІІ-795, е бил установен от контролни длъжностни лица да управлява лек автомобил, като при  извършената проверка е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотици. Съставен е бил талон за кръвно изследване № 0067724, в който е отбелязано, че водачът отказва да даде кръвна проба за химичен анализ. 

Въз основа на съставения АУАН, същия ден, на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП е издадена и процесната Заповед № 20-0282-000203/15.09.2020г. от началник група в ОД на МВР Бургас, РУ Карнобат, с която, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”, както и е иззето свидетелството за правоуправление, като в мотивите административният орган се е позовал на фактическите констатации в съставения АУАН, досежно отказа за тестване с техническо средство за употребата на наркотични и упойващи вещества, както и отказа за кръвно изследване.

            Заповедта е законосъобразна.

            Съгласно приложената от административния орган норма на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: ……… б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; Приложима в случая е хипотезата на отказ за проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техен аналог, поради което материалният закон е правилно приложен. Следва да се отбележи, че при установяване на фактическите основания визирани в хипотезата на посочената правна норма, органът действа при условията на обвързана компетентност и няма право на избор или свободна преценка относно налагането на ПАМ и е длъжен да издаде административен акт с указаното в закона съдържание – арг. от нормата на чл.172, ал.3 от ЗДвП.

            Не се констатират твърдяните нарушения за липса на фактически и правни основания за издаване на заповедта, като видно от нейната обстоятелствена част тя е мотивирана в достатъчна степен, като се препраща и към съставения АУАН, за което няма нормативна забрана, както и словесно са описани фактическите обстоятелства, свързани с констатацията за отказ за тестване с техническо средство. Жалбоподателят не оспорва, че е отказал техническото тестване, но счита, че неправилно не му е бил даден талон за кръвно изследване. Възражението съдът счете за неоснователно, тъй като е видно, че такъв талон е бил съставен, но е вписано възражение, че водачът  отказва да даде кръв за анализ.  

Неоснователно съдът счете възражението за нарушение на материалния закон. След като е установил правнозначимия факт, свързани с отказ да се извърши тест с техническо средство за употреба на наркотични вещества, административният орган е приложил правилно материалния закон – чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, предл.последно, като е наложил по отношение на жалбоподателя процесната принудителна административна мярка. Фактическите основания за налагане на мярката са били налице и органът е длъжен да издаде административния акт, мярката е наложена именно в съответствие с целта на ЗДвП, за да осигури безопасността на движението, като преустанови участието на водач, отказващ проверка за употреба на наркотични вещества. 

            В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – процесната заповед е издадена от компетентен орган видно от представената заповед за оправомощаване, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на релевантните фактически основания, които обосновават правилното приложение на материалния закон и е съобразена с целта на Закона за движението по пътищата.

            Жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Бургаският административен съд, 

 

РЕШИ:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Ж.Г. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0282-000203/15.09.2020г. на началник група в ОД на МВР Бургас, РУ Карнобат.

 

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                              СЪДИЯ: