Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………/……...2020
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на девети март през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
ИВАН
СТОЙНОВ –МЛ.С.
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 70 по описа на ВОС
за 2020год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба
вх. № 92987/12.12.2019г. от Н.Н.Н., ЕГН **********
с адрес ***,чрез пълномощник срещу Решение № 5202/25.11.2019г. по
гр.д. № 5600/2019г. на ВРС, 7 св., с което е ОТХВЪРЛЕН ИСКА на въззивника против Община Варна, бул. Осми приморски парк № 43, с правно
основание чл. 124 от ГПК, за приемане на установено в отношенията между
страните, че ответникът не е собственик на: 1. имот, представляващ ПИ с идентификатор
10135.2555.2682 по Кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на
ИД на АГКК, последно изм. със заповед № 18-3019-20.03.2019г. на Началника на
СГКК Варна, с площ от 732кв.м., находящ се в гр. Варна, бул. „Осми
Приморски полк”, при граници на имота ПИ с идентификатори № №: 10135.2555.216,
10135.2555.338, 10135.2555.217, 10135.2555.218, 10135.2555.215, 10135.2555.221,
10135.2555.213, 10135.2555.2683, 10135.2555.212, 10135.2555.294, 10135.2555.214
и 10135.2555.180 и 2. имот,
представляващ ПИ с идентификатор 10135.2555.2683 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, последно изм. със заповед №
18-3019-20.03.2019г. на Началника на СГКК Варна, с площ от 346кв.м.,
находящ се в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк”, при граници на имота ПИ с
идентификатори № №: 10135.2555.2682, 10135.2555.215, 10135.2555.212 и 10135.2555.214,
на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Считайки обжалваното решение за неправилно и
необосновано, противоречащо на събраните доказателства, моли за отмяната му и
постановяване на друго, с което иска да
бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан. Излагат се твърдения, че по
делото липсват доказателства,че имотът е държавна собственост, както и че в
съставения АОС Общината не се е позовала на тази разпоредба, а като основание
за акта е посочена общата разпоредба на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОС.
В съдебно заседание по същество въззивникът
чрез процесуалния си представител,поддържа жалбата.Излага , че към момента на
осъществяване на фактическата власт от ищеца около 2000г., имотът е бил
изоставен.Твърди, че по делото не са били налице основанията по чл. 42 от ПЗР
на ЗОбС,имота да премине в собственост от държавата на общината, т.к. липсват
доказателства, че имота е бил отреден за обществени и благоустройствени
мероприятия. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от Община Варна, чрез процесуалния и представител, в който е изразено
становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което
намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението.
В
съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, молят жалбата
да бъде отхвърлена,а решението потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира
се присъждане на разноски.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството
пред
ВРС е образувано по повод предявен от Н.Н.Н., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено
в отношенията между страните, че
ответникът не е собственик на: 1. имот,
представляващ ПИ с идентификатор 10135.2555.2682 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, последно изм. със заповед №
18-3019-20.03.2019г. на Началника на СГКК Варна, с площ от 732кв.м.,
находящ се в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк”, при граници на имота ПИ с
идентификатори № №: 10135.2555.216, 10135.2555.338, 10135.2555.217,
10135.2555.218, 10135.2555.215, 10135.2555.221, 10135.2555.213,
10135.2555.2683, 10135.2555.212, 10135.2555.294, 10135.2555.214 и
10135.2555.180 и 2. имот, представляващ
ПИ с идентификатор 10135.2555.2683 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, последно изм. със заповед №
18-3019-20.03.2019г. на Началника на СГКК Варна, с площ от 346кв.м.,
находящ се в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк”, при граници на имота ПИ с
идентификатори № №: 10135.2555.2682, 10135.2555.215, 10135.2555.212 и
10135.2555.214.
В исковата молба, ищеца твърди, че е собственик на процесните имоти придобити въз основа на давностно
владение осъществявано върху имот № 276, от който са образувани процесните два.
Твърди, че е осъществявала непрекъснато, явно и необезпокоявано владение в
периода от 2000г. и понастоящем. През 2018г. предприела действия по снабдяване
с нотариален акт по обстоятелствена проверка и установила,че за Общината е
съставила АЧОС № 9780/09.02.2018г. Оспорва ответната община да е собственик на
имота, както и да го е придобила чрез някои от предвидените в чл. 2, ал.1, т.2 ЗОС способи. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва
иска като неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Твърди, че стар имот 276
понастоящем съответства на нов имот 2683 с площ от 346кв.м., а останала част от
732кв.м. попада върху площи отредени за приложените устройствени планове за
обществено ползване- публична общинска собственост. В тази връзка е направено и
изменение в КККР със Заповед № 18-3019/20.03.2019г. като имот 2683, собственост
на Община Варна по силата на АЧОС № 10133/03.07.2018г. е попълнен с площ от
346кв.м. Твърди, че претенции към имот 276 е имала и Държавата, като е бил
съставен АЧДС № 9446/14.02.2018г., впоследствие отписан от актовите книги със Заповед
№ ДИ-18-7703-43/20.03.2018г. на Областен управител на област с адм. център
Варна. Имотът е попадал върху терен без номер по КП от 1988г. и върху имоти с
пл. № 2955- вписан на Т.Б., 2956 - вписан на H=H=, 2958- вписан на В.К.и 2958а-
вписан на З.Д.А. по КП от 1956г. Съгласно ИЗРП на част от кв. 25, одобрен с
влязла в сила Заповед № Г-41/11.04.2000г. на Кмета на общината е одобрено
изменение на ЗРП на част 23м.р. на кв.25, 26 и 19, като предназначението на
територията е било „за застрояване със смесено предназначение“. Със Заповед № Г-78/24.08.2000г. на Кмета и
въз основа на молба от 26.04.2000г. на собственици на реституирани имоти пл. №
2497 и 2958 от кв. 25 и решение на ГАГК по протокол № 25/27-28.06.2000г. е
одобрен квартално- застроителен и силуетен план част от кв.25 състоящо се в
свързано застрояване, средноетажно със смесено предназначение. Съгласно ОУП на
Общината, имот стар 276 попада в зона „жилищно- устройствена зона с
преобладаващо средно застрояване“, съответно по силата на закона имотът е
общинска собственост и липсват данни за промяна в собствеността. Така, към датата
на влизане в сила на пар. 42 ПЗР на ЗИД на ЗОС, имотите попадащи в процесния са
били отредени преобладаващо за жилищно строителство, обществени и
благоустройствени мероприятия на общината. Твърди, че по отношение на имот с
пл. № 2955 е била проведена отчуждителна процедура в полза на държавата, като
на основание чл. 4 ЗВСНОИ и по молба от 17.06.1992г. е било възстановено в
полза на наследника на бившия собственик право на собственост върху дворно
място с площ от 350кв.м., а за разликата до 1000кв. искането не е било уважено,
защото отчуждителното мероприятие е било реализирано частично. Наследникът е
върнал полученото обезщетение и е бил въведен във владение. Имот пл. 2956 също
е бил отчуждаван, като по регулация през 1963г. и 1964г. към него са били придадени
116кв.м. Собствениците са били обезщетение парично и имотно, а мероприятията,
за които е било извършено отчуждаването са били реализирани. Липсват останали
свободни площи позволяващи обособяване на самостоятелен парцел. В полза на
наследниците е отказано възстановяване на собствеността. По отношение на имот
пл.2958 е извършено отчуждаване на 233кв.м.ид.ч., а впоследствие и въз основа
на решение от 1998г. на Кмета, правото е възстановено в полза на наследниците
след връщане на полученото парично обезщетение. Имот 2958а също е бил отчужден
на основание чл. 63 ЗТСУ за мероприятие районен център, при липса на данни за
заявена и проведена реституционна процедура. Предвид изложеното ответникът
твърди, че към 09.11.1999г., придобитата от държавата собственост върху
описаните имоти, в които попадат и процесните, е станала общинска собственост
на основание пар. 42 ПЗР на ЗИД на ЗОС и общината се легитимира като техен
собственик от преди 2000г., когато ищцата сочи да е установила владението си. Излага
се, че предвид разпоредбите на чл. 86 ЗС /в сила до 1996г./ и пар.1 ЗД на ЗС,
давност в нейна полза не е текла. Претендира се отхвърляне на иска и присъждане
на разноски.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и
въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявен е отрицателен
установителен иск за собственост, който е допустим
доколкото между
страните е налице спор относно принадлежността на правото на собственост върху
имота, т.е. налице е конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху
един и същ обект- процесните ПИ с идентификатор 10135.2555.2683 и ПИ с идентификатор 10135.2555.2683, находящи се в гр.
Варна, бул. „Осми Приморски полк”.
Спецификата
на предявения установителен иск в качеството му на отрицателен такъв, обуславя
разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса досежно
установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В
качеството му на страна, заявяваща право на собственост върху
имота,единствено ответникът следва да
установи по пътя на главното и пълно доказване съществуването на отричаното от
ищеца право на собственост, т.е. наличието на предпоставките за възникване на
въведеното от него придобивно основание, като обори възраженията на ищеца ,че
такова право не е възниквало/не би могло да възникне, както е в настоящия
случай. Именно установеността на правото на собственост на ответника към
момента на приключване на устните състезания по делото определя изхода от
спорното правоотношение, респективно – преодоляването на евентуалната колизия
на права между страните.
Безспорни
по делото са фактите:
Със Заповед № ДИ-18-7703-43/20.03.2018г.
на Областния управител на област Варна е отписан от актовите книги за недвижими
имоти частна държавна собственост АЧДС № 9446/14.02.2018г. съставен за имот
2555.276 с площ от 1078кв.м., като неправилно съставен, доколкото към датата на
изготвянето му имотът е имал статут на частна общинска собственост.
С АЧОС №
9780/09.02.2018г. е актуван като собственост на ответната община ПИ 2555.276 с
площ от 1078кв.м., на основание чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОС.
С АЧОС №
10133/03.07.2019г. е актуван като собственост на ответната община ПИ 2555.2683
с площ от 346кв.м., на основание чл. 59 ЗОС.
С молба декларация от
11.01.2018г. ищцата е залочнала процедура за признаване правата й върху имота
по реда на обстоятелствена проверка.
Съгласно
удостоверение от дирекция Местни данъци, имотът е бил деклариран от нея с
декларация от 22.01.2018г.
По
делото не е спорно, а и се установява от приетото заключение по СТхЕ, което
съда кредитира, че съгласно относимите и действали за територията на гр. Варна,
район Приморски, 23 м.р. планове през годините , а именно : КП от 1956г., КП от
1988г., в т.ч. неговите попълвания и КККР от 2008г., РП от 1959г., ЗРП от
1987г., ЗРП от 1992г., изм. ЗРП от м.04.2000г., КЗСП от м.08.2000г., ПУП ПР от
2006г, процесния имот е попадал както
следва: По КК от 2008г. имотът е нанесен с идентификатор 2555.276 с площ от
1078кв.м., а след изменението му със Заповед № 18-3019/20.03.2019г. в границите
му са обособени процесните два имота 2555.2682, с площ от 732кв.м. вписан в
собственост на Община Варна на основание АЧОС № 152/15.02.2018г. и 2555.2683 с площ от 346кв.м. вписан в
собственост на Община Варна на основание АЧОС № 77/10.07.2019г. От т. 2 и
скица № 7 към същото се установява, че площта на имот 2555.2682 - от
732кв.м. и имот 2555.2683-от 346кв.м.
изцяло се ситуират в площта на ПИ 276 с площ от 1078 кв.м.
От събраните
входа на първоинстанционното производство гласни доказателства, чрез разпит на
водените от ищеца свидетели – В.В.и М.В.и
двамата без връзка и родство със страните, чиито показания съда кредитира,
доколкото се базират на лични впечатления се установява, че от 2001-2002г. Н.Н.
има място от около декар в кв. Левски, посока кв.Виница/гр.Варна/. Същите не
знаят как го придобила, но свидетелстват, че го е обработвала в годините до към
2014г., когато започнало строителство в района. Имала намерение и тя да строи.
Мястото било оградено до 2014-2015г., след което като почнало строителството,
постоянно го ползвали за маневриране и събаряли оградата. Затова и Н. се
отказала се да я оправя. В двора имало няколко овощни дървета.
За
да бъде основателната претенцията на ищеца,освен необходимостта от положителен извод
досежно осъществяваната от ищеца трайна, явна и необезпокоявана фактическа
власт по отношение на процесния имот с намерение за своене в изискуемият за
това период от време – 10 години, съгласно чл.79 от ЗС, което съда приема за
доказано с оглед събраните гласни доказателства и липсата на такива за
оборването им, следва да е налице и липсата на законови пречки за придобиване
на собствеността съгласно индивидуалните характеристики на спорния имот.
Предвид характера на предявения иск, отрицателен
установителен такъв както беше посочено, в тежест на ответника е да докаже
пълно и главно, че към момента на
установяване владението на ищцата, т.е към 2000г. са били налице предпоставките
на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОС вр. именно пар. 42 ПЗР на ЗОС.
Възраженията на въззивника в тази насока са неоснователни.
Безспорно съставянето на АЧОС, респ. липсата на
такъв не влияе върху режима на
собствеността, тъй като с него само се констатира, че по силата на основанието
вписано в него, общината е станала собственик. Нормата на чл.2, ал.1, т.2 ЗОС,
предвижда, че са общинска собственост имотите и вещите, придобити от общината
чрез правна сделка, по давност или по друг начин определен в закона. Разпоредбата, на която се позовава
ответника предвижда, че с влизането й в сила незастроените парцели и имоти в
селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени,
благоустройствени и комунални мероприятия, придобити от държавата чрез
отчуждително производство, преминават в собственост на общините, с изключение
на тези, които подлежат на връщане на предишните собственици. Придобивното
основание по § 42 от ПЗР на ЗИД
ЗОС с оглед естеството си е по силата на закона. То
се изразява в трансформация на собствеността от държавна в общинска с оглед
статута на имота, предназначението му и отреждането му за посочените в
разпоредбата на този параграф нужди. За да настъпят последиците на горния
законов текст е необходимо да се установи, че към 1999 г., когато тази
разпоредба е била приета, спорният имот е бил частна държавна собственост и
отреждането му съгласно предвижданията на действащия към датата на влизане в
сила на закона ПУП е за целите, посочени
в този параграф, а именно - за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия.
От заключението
по СТхЕ се установява, че първият регулационен план за обследваната
територия е от 1959г., като по него статутът на територията е урбанизирана, без
предвиждания, т.е от тогава имотът е в строителните граници на града.
Предвижданията по ЗРП от 1987г. е за „жилищно ведомствено застрояване на ГНРС“
в застроително петно на жилищни блокове разположено в територията.
Предвижданията по ЗРП от 1992г. вече са „за индивидуално застрояване“ в парцели
разположени в кв. 25 и кв. 26, като по него процесните имоти попадат върху
съществуващи или предвидени улици и части от парцели. Последният ЗРП и КЗСП са
от 2000г., като по тях предвижданията са за свързано застрояване със смесено
предназначение и процесните имоти попадат върху части на предвидени или съществуващи
улици и върху част на предвидения парцел VI-общ за новопроектирана до 5ет.
Правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че отрежданията по планът от 2000 г., като
такъв по чл. 22 ЗТСУ /отм./ нямат пряко отчуждително действие и такова може да
настъпи чрез отчуждаване за изграждането на обекти на публичната собственост,
защото чл. 95 ЗТСУ /отм./ изисква на първо място, влязла в сила заповед на компетентния
орган за отчуждаването по чл.95 ЗТСУ /отм./ и на второ място обезщетяване на отчуждения
собственик. Кумулативното наличие на тези две предпоставки поражда вещно-
правното действие на преминаване на собствеността от отчуждения собственик
върху държавата или обществената организация за нуждите, на която е
отчуждаването на имота.
От заключението на вещото лице по СТхЕ – т.
1.3 и т.1.4, както и комбинирана скица № 1 към същото е видно , че процесните имоти 2555.2683 и
2555.2688, попадат с части в няколко стари имота по КП от 1956г.подробно
проследени и описани в заключението. Видно от същото и събраните по делото писмени доказателства по отношение на тях са
валидно проведени отчуждителни процедури по ЗТСУ /отм./ и имотите са актувани
като държавна собственост. Вещото лице подробно е проследило и проведените реституционни процедури по ЗВСВНОИ по
отношение на част от имотите и видно от заключението му и приетите
доказателства, възстановените части от
одържавените имоти не попадат в границите на процесните имоти и за тях е налице попълване на кадастралната
основа с нови имоти, поради което частите от старите имоти попадащи в процесните
два не са засегнати от реституцията.Ето защо същите са останали държавна собственост,
предвид извършеното им отчуждаване от предишните собственици и при липса на
данни тази собственост да е загубена от Държавата на друго основание.
С оглед изложеното, настоящия съдебен състав
приема, че към дата на приемането на
пар. 42 ПЗР на ЗОС / ДВ бр. 96/5.11.1999г./, процесните два имота са заварени,
като образувани от части от имоти частна държавна собственост /след
отчуждаването им от предишните собственици/ и при положение, че по силата на
действащия към него момент градоустройствен план- ЗРП от 1992г. са отредени за
застрояване /без значение дали са или не са застроени/, а от там и е налице трансформация на държавна
собственост в общинска такава.Същото е установено и в Заповед № ДИ-18-7703-43/20.03.2018г.
на Областния управител на област Варна,
с която имот със стар № 276 е отписан
от актовите книги за държавна собственост.
Ето защо, следва да
се приеме, че не е оборен легитимиращият ефект на АЧОС, въз основа на който
ответникът заявява собственически права върху процесните имоти т.е. налице е
отрицателната предпоставка препятстваща придобиване на имотите по давност
въведена с мораториума по пар. 1 ЗИД ЗС в сила от 01.06.2006г. , която се въвежда
забрана за придобиването им по давност до 31.12.2022г.
Достигайки
до същите правни изводи първоинстационният съд е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от
спора и на основание чл.78 от ГПК, въззивника следва да заплати на въззиваемия сторените
от тях съдебно-деловодни разноски, които за въззивното производство
възлизат общо на сумата от 300.00 лв. представляващи
юристконсулско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата
инстанция.
По изложените съображения, Окръжен съд
гр.Варна,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5202/25.11.2019г. по гр.д. № 5600/2019г.
на ВРС, 7 св.
ОСЪЖДА Н.Н.Н., ЕГН ********** ***, представлявана от Кмета
Иван Портних, с адрес гр. Варна, бул. Осми приморски полк № 43 сумата от 330/триста/лева, представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.