№ 22
гр. Благоевград, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20211200501126 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.435, ал.1, т.1, пр.2 ГПК и е образувано въз основа
на жалба, подадена от ПЛ. Г. Б., ЕГН **********, адрес гр.С., ул.“Р.и.“ *** срещу
Разпореждане от 25.10.2021 г. на ЧСИ А.Ц., рг. № 701, с район на действие Окръжен съд-
Благоевград, по изпълнително дело № 2017010400945, с което е отказано да се извърши
въвод във владение на имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №
02376.501.1349 по КККР на гр.Б. и сграда с идентификатор № 02376.501.1349.1 по КККР на
гр.Б..
Жалбоподателят твърди, че горецитираното изпълнително производство е образувано по
изпълнителен лист, издаден въз основа на решение № 145/10.01.2017 г. по в.гр.д. №
690/2016 г. описа на Окръжен съд-Благоевград, с което лицата М.Ч., К.Ч. и М. Ч. са осъдени
да предадат на ПЛ. Г. Б. владението върху гореописаните недвижими имоти. Сочи, че
първоначално делото, образувано въз основа на посочения изпълнителен лист е под №
171/2017 г. по описа на ЧСИ Г.Ц., който насрочил изпълнително действие „въвод във
владение“ на дата 17.01.2018 г. При реализиране на изпълнителното действие било
направено искане от лицето Й.П.Й., за спиране на изпълнението по реда на чл.523, ал.2 ГПК,
с твърдение, че същият /Й./ притежава самостоятелни права върху имотите, които
изключвали правата на взискателя Б.. ЧСИ уважил искането за спиране. Било образувано
гр.д. № 129/2018 г. по описа на РС-Разлог, по молба на Й.. С определение №
504615/18.11.2020 г., по гр.д. №129/2018 г. по описа на РС-Разлог, потвърдено с
определение № 289/12.03.2021 г. по описа на БОС по в.ч.гр.д. № 176/2021 г., молбата на Й.
била оставена без уважение поради липса на предпоставки за спиране на изпълнението по
смисъла на чл.523 и чл.524 ГПК. Междувременно изпълнително дело № 171/2017 г. по описа
на ЧСИ Г.Ц. било прехвърлено на ЧСИ А.Ц.. Пред последния Б. депозирал искане да бъде
въведен във владение на имотите, описани в процесния изпълнителен лист, във връзка с
което е постановено атакуваното разпореждане.
В жалбата се сочи, че отказът е мотивиран с това, че имотът се владее от трето лице – Й.
1
Й., за каквото владение липсват доказателства. Твърди, че Й. не представя доказателства за
това, че е придобил имота преди завеждане на делото, по което е издаден изпълнителния
лист в полза на Б., нито твърди право на собственост. Твърди, че представения от Й.
предварителен договор за покупко-продажба е антидатиран, а неавтентичността му била
доказана в производството по чл.523 ГПК. Счита, че този предварителен договор не може да
препятства изпълнителните действия.
С горното обосновава искане за отмяна на атакуваното разпореждане като постановено в
нарушение на закона и влязъл в сила съдебен акт. Представя определение №
504615/18.11.2020 г., по гр.д. №129/2018 г. по описа на РС-Разлог.
Препис от жалбата е връчен на длъжниците. В указания срок е депозирано възражение от
длъжника К. ИВ. Ч. с искане жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
атакуваното разпореждане бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Сочи, че по
делото е безспорно, че имотите се владеят от Й. Й.-трето лице, установило владението си
преди завеждане на делото. Навежда подробни доводи за недопустимост на принудителните
действия по въвод на взискателя във владение на процесните имоти, тъй като същите към
момента се владеят от трето лице. Сочи чл.435, ал.4, чл.465 и чл.483 ГПК. Счита за
недопустим въвод във владение спрямо имоти, които се намират във владението на лице,
срещу което няма издаден изпълнителен лист. Сочи, че са налице два висящи
гражданскоправни спора, касаещи установяването на владението и собствеността на
процесния недвижим имот – гр.д. № 3955/2021 г. по описа на ВКС, с правно основание
чл.152 във вр.с чл.26 ЗЗД, за обявяване за недействителен договор за покупко-продажба на
процесния недвижим имот, с касатори М.Ч., К.Ч. и М. Ч. и гр.д. № 12199/2021 г. по описа на
ОС-Благоевград, с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД с ищец Й.П.Й. и ответник К. ИВ. Ч..
Прилага като доказателство справка по дело № 3955/2021 г. по описа на ВКС, ведно с
препис на определение № 60305/24.11.2021 г. по същото дело.
Изложени са мотиви от ЧСИ А.Ц., № 701 на КЧСИ, съгласно които жалбата на П.Б. срещу
разпореждане № 3029/25.10.2021 г. е допустима, но неоснователна. Сочи, че постановеният
отказ е съобразен с Определение № 289/12.03.2021 г. по в.ч.гр.д. № 20211200500176 по
описа на Окръжен съд-Благоевград, и е в съответствие с т.1 на Тълкувателно решение №
3/10.07.2017 г. постановено по тълк.дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът, като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и
приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.435, ал.1, т.1 ГПК взискателят може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да извърши исканото изпълнително действие.
Жалбата, предмет на разглеждане, е допустима- изхожда от легитимирано лице, подадена
е срещу подлежащ на обжалване акт, в установения от закона срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От материалите по делото се установява, че изпълнително дело № 945/2021 г. по описа на
ЧСИ А.Ц. е било образувано първоначално при ЧСИ Г.Ц. под № 20177020400171 по молба
от ПЛ. Г. Б., ЕГН ********** срещу длъжниците М. АНГ. Ч., ЕГН **********, К. ИВ. Ч.,
ЕГН ********** и М. И. Ч. /починал/, с наследник К. М. Ч., ЕГН ********** чрез законния
представител Ц. Й. П., ЕГН **********, по изпълнителен лист от 16.01.2017 г. по ч.гр.д. №
690/2016 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, издаден въз основа на решение №
145/10.01.2017 г. по в.гр.д. № 690/2016 г. описа на Окръжен съд-Благоевград, с което лицата
М.Ч., К.Ч. и М. Ч. са осъдени да предадат на ПЛ. Г. Б. владението върху следните
недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор № 02376.501.1349 по КККР на гр.Б. и
сграда с идентификатор № 02376.501.1349.1 по КККР на гр.Б..
По молба на взискателя изпълнителното дело е било прехвърлено на 30.05.2018 г. при
ЧСИ Мартин Кацарски и преобразувано в изпълнително дело № 20188910400655. По това
изпълнително дело не е извършен въвод.
С молба от 19.07.2021 г. взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде прехвърлено
при ЧСИ А.Ц.. Така на 11.08.2021 г. е образувано изпълнително дело № 20217010400945 по
2
описа на ЧСИ Ц..
На 17.01.2018 г. по изп.д. № 171 по описа на ЧСИ Ц. е насрочен въвод в процесните
имоти. Видно от съдържанието на протокола от 17.01.2018 г., съдебният изпълнител е
отложил въвода на основание чл.523, ал.2 ГПК ЧСИ, предвид, че имотите се владеят от
третото лице Й.П.Й., ЕГН **********, на основание предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 10.02.2009 г. с нотариална заверка на подписите. Съгласно
протокола за въвод съдебният изпълнител е указал на Й. Й. възможността в тридневен срок
да поиска от районния съд спиране на изпълнението.
На 24.01.2018 г. Й. е поискал спиране на изпълнението на основание чл.524 във вр. с
чл.523, ал.2 ГПК, въз основа на което било образувано гр.д. № 129/2018 г. по описа на РС-
Разлог. С определение № 504615/18.11.2020 г., потвърдено с определение № 289/12.03.2021
г. по в.ч.гр.д. № 20211200500176 по описа на Окръжен съд-Благоевград, влязло в сила на
12.03.2021 г., районната инстанция е оставила без уважение молбата на Й., като е приела, че
молителят е трето лице, придобило владението върху процесните имоти преди завеждане на
делото, по което е издаден изпълнителния лист, поради което не може да се ползва от
защитата по горепосочения ред /чл.524 ГПК/.
На 29.09.2021 г. взискателят П.Б. е сезирал ЧСИ с молба /вх. № 13795/ за въвеждането му
във владение на имотите. С разпореждане от 25.10.20221 г. ЧСИ е отказал да извърши
въвода.
За да даде отговор на спорния по делото въпрос, съдът съобрази т.1 от Тълкувателно
решение № 3/10.07.2017 г. по тълк.дело № 3/2015 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което:
Въводът във владение се извършва в случаите, когато недвижимият имот се намира във
владение на длъжника, в съответствие с чл.522 ГПК. Законът обаче не изключва
възможността при извършване на въвода съдебният изпълнител да намери имота във
владение на трето лице. В този случай е налице колизия между удостоверените с
изпълнителния лист права на взискателя и евентуалните права на третото лице. Тази
колизия се разрешава с оглед разпоредбата на чл.523 от ГПК, озаглавена „Въвод срещу
трето лице“, която урежда случая, при който се извършва въвод срещу трето лице, което е
различно от длъжника по изпълнителния процес. За да се извърши такъв въвод, съгласно
цитираната разпоредба, са необходими две кумулативно съществуващи предпоставки:
1.съдебният изпълнител да намери имота във владение /а не държане/ на трето лице /т.е.
различно от длъжника/; 2.владението да е придобито след завеждане на делото, по което е
издадено изпълняваното решение. За извършването на въвода е необходимо наличието и на
двете предпоставки едновременно. В такъв случай - когато при въвода съдебният
изпълнител намери в имота трето лице, различно от длъжника по изпълнението, законът е
задължил органа /съдебния изпълнител/ да извърши проверка дали това лице има качеството
на държател или владелец и ако е налице второто –откога датира владението, като
документира начина, по който се е уверил в тези обстоятелства. По този начин разпоредбата
на чл.523, ал.1 ГПК води до разширяване на субективните предели на изпълнителния лист и
по отношение на това трето лице. Т.е. в разглежданата хипотеза действието на съдебното
решение, с което са установени правата на взискателя и въз основа на което е издаден
изпълнителния лист, се разпростира и по отношение и на това трето лице. В този случай
законът предполага, че взискателят правилно е предявил иска си срещу владеещ ответник,
като завереното при въвода в имота трето лице е придобило владението от ответника при
вече висящо исково производство и затова е обвързано от постановеното по него решение
по силата на правилото на чл.226, ал.3 от ГПК. Именно в тази връзка разпоредбата на
чл.523, ал.2 от ГПК въвежда задължение за съдебния изпълнител, ако третото лице твърди
такива права, да отложи въвода и да даде тридневен срок, в който третото лице да поиска от
районния съд спиране на изпълнението по реда на чл.524 ГПК. В случай, че : това лице не
поиска спиране на изпълнението в посочения срок; искането бъде оставено без уважение,
съответно искът по чл.524 ГПК не бъде предявен в определения за това едноседмичен срок
и допуснатото спиране бъде отменено, въводът може да бъде извършен.
Ако третото лице е придобило владението преди завеждане на делото, по което е издадено
3
изпълняваното решение, като твърди че притежава права върху имота, които изключват
правата на взискателя, въвод не може да бъде извършен. В този случай третото лице не е
обвързано от постановеното по делото решение по силата на чл.226, ал.3 ГПК. В този
случай е налице спор за права, който не може да бъде решен от съдебния изпълнител в
рамките на производството по принудителното изпълнение. По отношение на това трето
лице правата на взискателя не са установени с надлежно изпълнително основание, което
води и до невъзможност за реализирането им чрез производството по принудителното
изпълнение по аргумент на обратното от чл.523, ал.1 ГПК. За да не може да се извърши
въвода, е достатъчен само фактът на установеното преди завеждане на делото владение
върху имота, като е без значение дали третото лице има права върху него и дали те са
противопоставими на взискателя. Изводът следва от обстоятелството, че установените с
изпълнителното основание права на взискателя не обвързват това трето лице, за разлика от
хипотезата на чл.523, ал.2 ГПК, където такава обвързаност се предполага на основание
чл.226, ал.3 ГПК. Именно по тази причина третото лице, придобило владението върху имота
преди завеждане на делото, не може да се ползва от предвидената в чл.523 и чл.524 ГПК
защита, а и няма интерес от същата. Същото трето лице има правото да обжалва въвода по
реда на чл.435, ал.5 ГПК, като за да бъде уважена жалбата, е достатъчно да се установи само
факта на владението и на придобиването му преди предявяването на иска, без да бъдат
изследвани евентуалните права на третото лице върху имота. Пропускането на срока за
обжалване на извършени въвод не води до санирането му, тъй като в този случай третото
лице може да предяви владелчески иск по чл.75 или по чл.76 ЗС срещу взискателя. От
посоченото следва, че в случаите, когато имотът, предмет на въвода, се владее от трето лице,
което е установило владението си преди завеждане на делото, по което е постановено
изпълняваното решение, съдебният изпълнител не може да въведе взискателя във владение
на имота, а ако направи това, извършеното действие е незаконосъобразно и подлежи на
отмяна по силата на чл.435, ал.5 ГПК. След като поради съществуваща законова забрана
въводът не може да бъде извършен, той не може да бъде отлаган по реда на чл.523, ал.2
ГПК, тъй като отлагане е възможно само по отношение на действия, които могат да бъдат
извършени. Това води до неприложимост на предвидената в чл.523, ал.2 и чл.524 ГПК
защита в случаите, когато третото лице е установило владението върху имота преди
завеждането на делото, по което е постановено изпълняваното решение. От съществуващата
между двете алинеи на чл.523 ГПК връзка следва, че от защитата по чл.523, ал.2 и чл.524
ГПК могат да се ползват не всички трети лица, а само тези, по отношение на които въводът
може да бъде извършен по силата на ал.1. В случай, че третото лице е придобило владението
преди завеждане на делото, взискателят ще трябва да понесе последиците от това, че е
предявил иска си срещу невладеещ ответник и да предяви нов такъв срещу третото лице.
С оглед на горното следва, че от съществено значение за това какви действия ще
предприеме ЧСИ е установяване на обстоятелството в чие владение е присъдения имот и от
кога датира това владение. В случая се установи, че третото лице Й. се легитимира като
собственик на процесните имоти съгласно предварителен договор за покупко-продажба от
11.02.2009 г. с нотариална заверка на подписите, нотариален акт за покупко-продажба №
74/2009 г. по описа на нотариус К.М., респективно ги владее преди завеждане на делото
/2016 г./, по което е постановено изпълняемото решение. Доколкото по делото, включително
чрез направените възражения в жалбата, не са изложени твърдения и не се установява, че
процесните имоти са във владение на лица, различни от това, което се легитимира като
такъв владелец /Й. Й./, като няма и данни имотите да се владеят от длъжниците по
изпълнителното основание, следва да се приеме, че единствен владелец на имотите е този,
който се легитимира като такъв, а именно третото лице Й.. Последният не е обвързан спрямо
взискателя по делото със сила на пресъдено нещо.
Възраженията, релевирани с жалбата са неоснователни.
Неоснователно се явява възражението, че липсва правно основание за отказ да се извърши
искания въвод. В случая съществено е, че не е налице правно основание за извършване на
искания въвод, тъй като третото лице Й. не е обхванато от силата на пресъдено нещо на
4
решението, послужило за основание на взискателя за снабдяване с изпълнителен лист.
Както бе посочено по-горе, съгласно разясненията, дадени в мотивите към т.1 от
Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. постановено по тълк.дело № 3/2015 г. на ОСГТК
на ВКС, хипотезата на чл.523, ал.2 ГПК в случая не е налице, тъй като владението на
третото лице върху процесните имоти е установено преди, а не след завеждането на делото,
по което е постановено изпълняемото решение. Ето защо и по аргумент от чл.429 ГПК вр.
чл.226 ГПК издаденият в полза на взискателя изпълнителен лист няма действие и не може
да се изпълни спрямо Й. Й.. Ето защо оплакванията, въведени с жалбата, за
недобросъвестност на третото лице Й., както и за недействителност на придобивната сделка,
на които третото лице се позовава, следва да се въведат и разгледат само в исково
производство. В тази връзка настоящия съдебен състав, в рамките на производството по
чл.435 ГПК, не следва да вземе становище по тях /в същия смисъл решение № 27/14.01.2019
г. на пети въззивен гр.състав при ОС-Бургас; определение № 46/03.02.2020 г. по гр.д. №
138/2020 г. , IV г.о. ВКС/.
С оглед на изложеното, съдът намира, че при установените по изпълнителното
производство факти и обстоятелства, правилно и в съответствие със закона и
задължителното му тълкуване, ЧСИ е постановил отказ да извърши исканото от взискателя
действие-въвод във владение на процесните недвижими имоти. В този смисъл обжалвания
отказ като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказа от 25.10.2021 г. на ЧСИ А.Ц., рег. № 701 на КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд-Благоевград, по изпълнително дело № 2017010400945, да извърши
въвод във владение на имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №
02376.501.1349 по КККР на гр.Б. и сграда с идентификатор № 02376.501.1349.1 по КККР на
гр.Б..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5