РЕШЕНИЕ№
гр... София, 23.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.... Софийският градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в
публичното заседание на........ осми януари ……………………………………………………..…….…
двехиляди и осмнадесета................................................година в състав:
Председател:...... Десислав
Любомиров..............……..
Членове:... … Н. Младенов.……….........
... мл.с.Христина Николова….......
при секретаря... Гергана Цветкова……………………….…….….……… в присъствието на
прокурора......... А.Неделчева................................................като разгледа докладваното от
…... съдия Любомиров.....................въззивно общ характер нак. дело № 3327 по описа
за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл.313
и сл. от НПК.
Постъпила
е въззивна жалба от адвокат В.К. - защитник на
подсъдимия Н.И., срещу присъда от 17.03.2017 г. на СРС, НО, 99 състав по НОХД №
23305/2014 г., с която последният е признат за виновен в извършване на
престъпления по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.210, ал.1, т.5, вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и на основание
чл.23, ал.1 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години, чието изпълнение на основание чл.25, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.23, ал.1 , вр. чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет
години.
В жалбата са релевирани твърдения за незаконосъобразност на
постановената присъда. Посочва се, че в хода на съдебното следствие не са
събрани доказателства, които по безспорен и категоричен начин доказват
обвинението. Иска се отмяна на първоинстанционната
присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен
и оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения. С жалбата на подсъдимия не са
направени доказателствени искания.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа. Защитникът моли да се приеме тезата на защитата, че държавното
обвинение не е събрало достатъчно доказателства, които да сочат на един
единствен категоричен извод, че от субективна страна подсъдимия е извършител на
това деяние. Поведението му, сочело, че не може да му се търси наказателна
отговорност и субективният момент не бил доказан. Факта че подсъдимия е
поставил обява за продажба на този имот на публични места, не показвал
престъпно поведение, а, че той е смятал, че притежава този имот.
Прокурорът моли жалбата да
бъде оставена без уважение, а постановената първоинстанционна
присъда като правилна и законосъобразна да се потвърди. От събраните
доказателствата по делото безспорно се установявали извършените от подсъдимия
деяния. Твърденията на същият, че е считал себе си за правоимащо
лице по отношение на недвижимия имот, представлявали негова защитна версия,
която се опровергавала от останалите събрани по делото доказателства.
Подсъдимият твърди, че
не е имал никога проблеми с полицията и правосъдието. Изказва съжаление, че се
получило така, но не знаел, че ще се стигне до съд. Всичко бил направил по
закон. Моли да бъде оневинен.
Съдът, след като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда констатира следното:
Атакуваният съдебен акт
подлежи на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от
НПК.
Разгледана по същество
жалбата на подсъдимия е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В хода на първоинстанционното разглеждане на делото и във въззивнито съдебно следствие са събрани достатъчно
доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е
направил относително обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи. По
делото е безспорно установено, че подс. Н.И.В. е роден на *** г. в гр. София, българин,
български гражданин, със средно образование, неосъждан, неженен, работи като
служител във „Тиона - 14” ООД, живущ ***. В периода
преди края на м. юли 2010г. той се снабдил с официален документ, на който било
отразено, че представлява нотариален акт с № 181 „а“, том XXXV, дело №
8328/1975 г., със страни неговите родители. На този документ бил придаден вид,
че изхожда от името на нотариус Х.О., I нотариус при СРС. Документът
удостоверявал право на собственост за недвижим имот, находящ
се в гр.София, ж.к. „ ********, представляващ парцел с площ от 534 /петстотин
тридесет и четири / кв. м„ съгласно регулационния план на м. „Люлин - център“,
одобрен със заповед РД-09-50-189/ 15.04.1997 г„ ЧЗРП, одобрен със заповед РД
50-1064/ 15.11.1995 г„ урегулиран поземлен имот /УПИ/, означен като парцел XII
- 631, в квартал 4 /четири/.
Всъщност, нотариален акт с № 181„а“, том XXXV, дело №
8328/1975 г. не се съхранявал в Службата по вписванията - София. Под номер 181
в том 35 от 1975 г. се съхранявал нотариален акт за дарение на недвижим имот
със страни С.Б., В.Б.и А.Б., на който отговаряло нотариално
дело № 6443 от 1975г. Същевременно на дело № 8328 от 1975 г. в Службата по
вписванията - гр. София отговарял акт № 114, том 45 от 1975 г.
На 22.07.2010 г. в нотариалната кантора на св. Е.П.-
нотариус, с район на действие CPC, peг. № 379 на НК, находяща се в гр. София, бул. „Ген. И. Тотлебен“, № 2а, подс.Н.В. представил пред нотариуса неистинския официален
документ - Нотариален акт за собственост № 181„а“, том XXXV, дело № 8328/1975 г.,
със страни родителите му, с придаден вид, че изхожда от името на нотариус Х.О.,
I нотариус при СРС. Освен този документ подс. В.
представил и други, необходими за издаването на констативен нотариален акт за
собственост върху имота, описан в посочения по-горе документ.
Св. Е.П.не се усъмнила в истинността и съдържанието на
представените документи, включително и на инкриминирания нотариален акт и на
същата дата - 22.07.2010г. издала на подс. Н.В.
констативен нотариален акт № 164 том I, peг. № 6330, дело № 142 от 2010г. за недвижим имот, находят се в гр.София, ж.к.
„ ********, представляващ парцел е площ от 534 /петстотин тридесет и четири /
кв. м., съгласно регулационния план на м. „Люлин — център“, одобрен със заповед
РД-09-50-189/ 15.04.1997 г., ЧЗРП, одобрен със заповед РД 50-1064/ 15.11.1995
г., урегулиран поземлен имот /УПИ/, означен като парцел XII - 631, в квартал 4
/четири/.
След като се снабдил с този документ легитимиращ го
като собственик подс. В. решил да продаде имота. В
началото на м. септември 2010 г. св. М.А.- брокер на недвижими имоти, видял обява
за продажбата на имота, закачена на дърво в гр. София, ж.к. „Люлин 7“.
Свидетелят се свързал с подс. Н.В. и се запознал с представените
от него документи за имота. Подсъдимият поискал като цена за имота сумата от 60
000 евро, която се сторила изгодна на св. А., поради което разпространил
офертата за продажбата сред свои колеги и клиенти.
В началото на м. октомври 2010 г. св. П.Е.Б.-
управител на дружеството „********“ ООД, търсел да закупи парцели за
строителство, включително и такива в района на ж.к. „Люлин“. Чрез брокер в
агенцията за недвижими имоти„Е.Е.Д.“ ООД, той разбрал
за предлагания от подс.В. имот. Бил уведомен, че
имотът се продавал за сумата от 80 000 евро. Чрез агенцията получил всички
документи за имота, които легитимирали подсъдимия като единствен собственик.
Документите не пораждали никакви съмнения относно собствеността, поради което
св. П.Б.решил управляваното от него дружество да придобие предлагания за
продажба от подсъдимия парцел. На 04.10.2010г. в офиса на „Е.Е.Д.“
ООД гр. София, бул. „********, се провела среща, на която подс. В. отишъл със св. М.А.и двама адвокати - свидетелите Р.А.-Е.и
Г.В.. След като се договорили за сделката подписали предварителен договор за
покупко-продажба на имота. Св. П.Б.предал в брой на подс.
Н.В. сумата от 10 000 евро в левова равностойност 19 558,30 лева, като част от
продажната цена на имота. Тази сума била собственост на дружеството „********“
ООД. Съгласно подписания предварителен договор подс. В.
поемал задължение в качеството си на „продавач“ да прехвърли по нотариален ред
правото на собственост върху имота на „********“ ООД, представлявано от
управителя П.Е.Б., в качеството му на купувач по договора. В следващите няколко
дни дружеството-купувач започнали дейност по подготовка на терена за
строителство. Св. Б.информирал за предстоящата сделка нотариус М.В.К., с район
на действие СРС, е peг. № 425 на НК и й дал телефона на поде. В.. Св. К.изискала
от подсъдимия всички необходими документи, включително нотариален акт за
собственост № 181 „а“, том XXXV, дело № 8328/ 1975 г. и нотариален акт № 164
том I, per. № 6330, дело №
142 от 2010г. Проверката на документите не породила у нея някакви съмнения
относно собствеността на имота. На 08.10.2010г. в гр. София, в нотариалната
кантора на нотариус К.находяща се на бул. „********,
партер, ап.2, , била изповядана сделката за покупко -
продажба на недвижимия имот. Присъствали свидетелите П.Е.Б., синът му св. А.П.Б.,
брокерът М.А.и подс. Н.В. с трима адвокати -
свидетелите И.К.Е., Р.И.А.-Е.и св. Г.И.В.. При изповядване на сделката св. К.направила
справка в имотния регистър и след като се уверила, че всичко било наред с имота
съставила Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 34, том II, per. № 3942, н.д. №
178/ 08.10.2010г. прехвърлящ правото на собственост в необходимата от закона
форма на „********“ ООД. Още същият ден св. П.Б.заедно със сина си св. А.Б.и подс. Н.В., придружен от св.М.А.и тримата адвокати - Е., Е.а и В.отишли в банков клон на „Първа инвестиционна банка“
АД, находящ се в гр. София, в близост до Централна
поща, където подс. Н.В. държал да му бъде преведена
по банков път остатъкът от продажната цена. Там св. П.Б.заплатил сумата от 70
000 евро на подс. В., като окончателна цена за
закупуване на описания имот. След като парите били предадени на подсъдимия в
банковия офис влязъл св. М.А.. Между двамата възникнал скандал, като се
стигнало и до физическа саморазправа. Св. П.Б.не разбрал причината за този
саморазправа.
Междувременно действителните собственици на имота -
свидетелите Н. Д.К.и Д.Н.Ц.узнали, че подс. В. се е
снабдил с констативен нотариален акт на основание несъществуващ предходен
нотариален акт и на 13.10.2010г. била подадена искова молба до Софийския
районен съд за обявяване на нищожността на нотариален акт № 164 том I, per. № 6330, дело № 142 от 2010г. с всички произтичащи от
това правни последици. С влязло в сила съдебно решение била призната
собствеността на имота на Н. Д.К.и Д.Н.Ц..
Около една седмица след изповядването на сделката
дъщерята на св. П.Б., която била упълномощено лице отишла да вземе нотариалния
акт за сключената на 08.10.2010г. сделка, както и да извади скица на имота.
Поради отказа на Агенцията по геодезия, картография и кадастър да издаде скица
на имота с обяснението, че имота има други собственици св. П.Б.узнал, че подс. Н.В. му е продал чужд имот. Св. Б.направил многократни
опити да се свърже с подсъдимия по телефона, тъй като нямал други негови
координати, но не успял да го намери. Подс. Н.В. също
не потърсил контакт със св. П.Б.. Едва след като Б.подал жалба за случая в полицията,
узнал, че подс. Н.В. ***.
Въз основа
на тази фактическа обстановка, правилно приета от районният съд в мотивите към
обжалваната присъда за установена от събраните по
делото писмени, гласни и веществени доказателства: обясненията на подсъдимия Н.В.;
показанията на св. П.Б., св. А.Б., св. Д.Ц., св. Д.К., св. А.К., св. Г.В., св. И.Е.,
св. Р.А., св. М.К.и св. Е.П., включително и тези, приобщени по реда на чл. 281,
ал. 4, вр.ал.1 от НПК; заключенията на изготвените по
делото СГЕ; заверено с „вярно с оригинала“ копие от нотариален акт за
собственост № 181 „а”, том XXXV, дело № 8328/1975г.; нотариален акт за сделка №
164, том I, per. № 6330, дело № 142/2010г.;
нотариален акт № 108, том V, per. № 31736,
дело № 842/2003 г.; нотариален акт № 002, том V, per. № 2974, дело
№ 759/2004г.; нотариален акт № 34, том II, per. № 3942, н.д.
№ 178/2010 г., скица от поземлен имот, информация от службата по геодезия,
картография и кадастър - София град; искова молба от 01.09.2010г.; копия от
лична карта и международен паспорт на поде. Н.В.; предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 04.102.2010г. със страни подс. Н.В. и „Г.С.****“ ООД, в това число и останалите
писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл. 283 от НПК, са направени в общи линии обосновани и правилни изводи по
същество от решаващия съд.
В хода на наказателното производство е
безспорно установено, че св. Ц.и К.са действителните собственици на недвижим
имот, находящ се в гр.София, ж.к. „ ********,
представляващ парцел е площ от 534 /петстотин тридесет и четири / кв. м.,
съгласно регулационния план на м. „Люлин — център“, одобрен със заповед
РД-09-50-189/ 15.04.1997 г., ЧЗРП, одобрен със заповед РД 50-1064/ 15.11.1995
г., урегулиран поземлен имот /УПИ/, означен като парцел XII - 631, в квартал 4
/четири/. Показанията на свидетелите Цачев, К.и К.а в тази насока са безпротиворечиви и се подкрепят напълно от приложените по
делото писмени доказателства - копия от нотариални актове съответно с № 108,том
V, per. № 31736, дело № 842 от 2003г.
и № 002, том V, per. № 29474,
дело № 759 от 2004 г. Доказателство в тази насока е и влязло в сила съдебно
решение, с което е обявен за нищожен констативния нотариален акт № 164 том I, per. № 6330, дело № 142 от 2010г., ведно със всички произтичащи
от това правни последици.
Категорично
установено по делото е, че подс.В. е извършил
множество последователни действия за продажба на посочения по-горе имот, с
който е нямал нищо общо. Същият се е легитимирал пред св. Е.П., с акт за собственост № 181 „а”, том XXXV, дело №
8328/1975г., за който по делото е приложена справка, че документ с такава
идентификация не съществува. Видно от заключението на експерта по изготвената в
хода на въззивното съдебно следствие експертиза този
документ е неистински. На същият е придаден вид, че е съставен от нотариус Х.О., I нотариус при СРС, н подписът
и печата не съответстват. Нотариален акт с № 181„а“, том XXXV, дело № 8328/1975
г. не се е съхранявал в Службата по вписванията - София. Под номер 181 в том 35
от 1975 г. се съхранявал нотариален акт за дарение на недвижим имот със страни С.Б.
и В.Б.и А.Б.. На същия отговаряло н. дело № 6443 от 1975г. Същевременно на дело
№ 8328 от 1975 г. в Службата по вписванията - гр. София отговарял акт № 114,
том 45 от 1975 г.
В резултат
на предприетите от подсъдимия действия, същият първоначално се е снабдил с констативен
нотариален акт № 164 том I, per. № 6330, дело
№ 142 от 2010г., с който се е легитимирал като собственик на имота. Това е видно от показанията на св. П.Б.и св.
А.Б., които твърдят, че през м. октомври, 2010г. подс.
Н.В. се е позовал на този нотариален акт за да докаже, че е собственик на имот,
който управляваното от св. П.Б.дружество - „Г.С.****“ ООД, имало намерение да
закупи с цел строителна дейност. С показанията на посочените двама
свидетели се установява съдържанието на преддоговорните отношения, условията на предварителния
договор за покупко-продажба, сключването на окончателния договор. С посочените
гласни доказателствени средства се установява също
така начинът, по който е била изплатена цената за имота на подсъдимия, както и
обстоятелствата, които са се случили при предаването на остатъка от стойността
на имота от 70 000 евро. Св. П.Б.е категорични, че
подсъдимият Н.В. не е изпълнил поетия ангажимент и не е прехвърлил правото на
собственост на инкриминирания недвижим имот, за чиято продажба са се били
договорили със св. Б., както и че не е върнал сумата от 80 000 евро,
собственост на „Г.С.****“ ООД, или тяхната левова равностойност. Показанията на св. Б., а и на свидетелите А.Б.и М.К.относно
дадените на 04.10.2010г.и 08.10.2010г. на подс.Н.В. суми
в общ размер на 80 0000 евро се подкрепят от предварителния договор за покупко-продажба
на недвижим имот и нотариален акт № № 34, том II, per. № 3942, н.д.
№ 178/ 08.10.2010г. Размерът на получената сума практически не се отрича и от подсъдимия.
Свидетелските показания напълно кореспондират помежду си и с останалия събран
по делото доказателствен материал. От заключенията на изготвените по делото СГЕ се
установява, че подписите в молба от Н.В. до нотариус Е.П., декларация за
гражданство, разписка за получен нотариален акт за сделка № 164, том I, peг. № 6330, дело
№ 142/2010г. и молба до нотариус К., декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от
08.10.2010г. и декларация за гражданство и гражданско състояние по н.д. № 178/2010г.
са положени от подс.Н.В..
Установява се още, че подписите в заявление от Н.В. до Службата по
геодезия, картография и кадастър от 15.04.2010г.; в заявление от В. до
Управителя на ГИС София ЕООД от 26.04.20Юг. и в молба от Н.В. за издаване на
данъчна оценка от 13.07.2010г. са
положени от поде. Н.В..
Обясненията
на подсъдимия са били обсъдени от първоинстанционния
съд на стр.10 и стр.11 от мотивите, въпреки, че е отбелязано, че „съдът не
намира за необходимо да обсъжда дали са
достоверни или не обясненията на подсъдимия относно останалите заявени от него
обстоятелства, а именно относно начина по който се е снабдил с инкриминирания
акт за собственост“. Подс.Н.В. твърди, че е действал
добросъвестно като е имал убеждението, че имота, за който е намерил
инкриминирания нотариален акт действително е бил притежаван от родителите му,
респ. е бил наследен от него, а получената сума от 80 000 евро не е върнал тъй
като не бил разбрал да има проблем със собствеността на имота. Констатацията на
първоинстанционния съд, че тези обяснения на
подсъдимия не пораждат противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал, в това число и с показанията на
свидетелите П.Б.и св. А.Б.е обективно обоснована и напълно се споделя от
настоящата съдебна инстанция. Всъщност подс.В. не
отрича нито едно свое обективно предприето действие, свързано със снабдяването
с нужните документи и продажбата на имота. Писмените доказателства позволяват категорично
да се установят предприетите от него действия, а за това допринасят и
свидетелските показания.
Събраните в
хода на наказателното производство доказателства дават основание на въззивния съд да приеме, че от обективна страна подсъдимия В.
е осъществил признаците от състава на престъплението по чл.316 вр. чл.308, ал. 2, вр. ал.1 НК.
Същият се е ползвал от неистински официален документ-Нотариален акт за собственост № 181„а“, том XXXV, дело
№ 8328/1975 г., със страни родителите му, с придаден вид, че изхожда от името
на нотариус Х.О., I нотариус при СРС. Нотариалните актове, като вид документи
се издават по установен ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. В
случая използвания от подсъдимия такъв е неистински, защото не е издаден от
компетентен орган в кръга на службата му, по установения ред и в установената
форма, но му е придаден вид, като да е издаден от такова лице при спазване
изискванията за неговото създаване. Ползваното копие на нотариален акт не е
подписано от нотариус Х.О. към датата, на която се твърди, че е съставен
нотариалният акт. Обективно в хода на производството не са събрани
доказателства документът да е бил съставен от подсъдимия В.или същият да е
извършил престъпление по този законов текст при условията на съучастие и в този
смисъл няма основания за прилагане на чл.308 ал.2 НК, който състав изключва
приложението на субсидиарния такъв по чл.316 вр. чл.308, ал. 2, вр. ал.1 НК,
по който е повдигнато и поддържано обвинението. Изводите на първоинстанционния
съд в тази насока са обосновани.
Обективно
подсъдимия е използвал инкриминирания
документ пред св. Е.П., която въз основа на него на 22.07.2010г. е издала
констативен нотариален акт № 164 том I, peг. № 6330, дело
№ 142 от 2010г. В показанията си св. Петрова заявява, че подс.
В. е представил пред нея именно копие от посочения акт за собственост, заверен
препис от който е представила за целите на наказателното производство (вж. л.
40 от д.п.), което е заверила с „вярно”, за което изявление е положила подписа
и печата си на нотариус. По този начин подсъдимия е удостоверил пред нотариуса,
че има собственически права като наследник на родителите си, върху описания в
нотариалния акт имот. Доколкото се касае за използван документ копие от
нотариален акт, удостоверяващ право на собственост, е налице и квалифициращото
обстоятелство на чл. 308, ал. 2 от НК,.
От субективна страна подс. Н. В.е действал с пряк умисъл. Твърдението му, че не
е знаел, че документа е неистински, поддържано и в защитната теза пред въззивната инстанция, противоречи на събраните в хода на
производството доказателства. Използвания
от подсъдимия документ не е бил издаван по съответния ред, което по безспорен
начин се установява от факта, че нотариален акт за собственост № 181„а“, том
XXXV, дело № 8328/1975 г. не се съхранява в Службата по вписванията - София,
като под номер 181 в том 35 от 1975 г. се съхранява нотариален акт за дарение
на недвижим имот със страни С.Б. и В.Б.и А.Б., на посоченият нотариален акт
отговаря дело № 6443 от 1975г., същевременно на дело № 8328 от 1975 г. в
Службата по вписванията гр. София отговаря акт № 114, том 45 от 1975 г. Свидетелите Ц.и К., които сочат по какъв начин и кога са придобили
собствеността върху процесния имот са категорични, че
не познават подс. В. или св. Б., че са продали имота
едва след водения от тях установителен иск за
обявяване на нищожността на издадения на подс. В.
констативен нотариален акт, както и че за договора за продажба разбрали едва,
когато видели извършваните на територията на парцела подготвителни дейности за
застрояване. По делото е установено, че
инкриминираният имот не е бил деклариран пред съответните органи на общинската
администрация нито от подс. В., нито от родителите му, което обстоятелство няма как да
не му е било известно.
Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици- увреждане на
обществените отношения, регулиращи реда за издаване и ползване на официални
документи, като е целял тяхното настъпване.
Подс.Н.В. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 210,
ал.1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр.
чл.26, ал. 1 от НК. За времето от 04.10.2010 г. до 08.10.2010г., в гр.
София е възбудил и поддържал заблуждение у П.Е.Б.- управител на „********” ООД
- гр. София, че е собственик на предложения за продажба недвижим имот, описан в
Нотариален акт за собственост № 181 „а”, том XXXV, дело № 8328/1975 г., а
именно - парцел, съгласно регулационния план на м. „Люлин - център”, одобрен
със заповед РД -09-50-189/15.04.1997 г., ЧЗРП, одобрен със заповед РД 50-1064/15.11.1995г.,
урегулиран поземлен имот /УПИ/, означен като парцел XII - 631, в квартал 4
/четири/, с площ от 534 /петстотин тридесет и четири/ кв. м., и че поема
задължението в качеството си на „продавач” по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, да прехвърли по нотариален ред правото на
собственост на „********” ООД, представлявано от управителя П.Е.Б.. Въз основа
на така възбуденото заблуждение на 04.10.2010г.и на 08.10.2010г. св. Б.е извършил
акт на имуществено разпореждане като дал на подсъдимия Н.В. суми съответно от
10 000 евро и 70 000 евро, представляващи стойността на имота, чиято
собственост последния е обещал да прехвърли на представляваното от Б.дружество
- „Г.С.****“ ООД. За да убеди св. П.Б., че може действително да му продаде
описания недвижим имот, подс.В. създал у
представляващия ощетеното дружество заблуждение, че като наследник на
родителите си е собственик на парцела. Тези парични суми били собственост на
дружеството, представлявано от П.Б.- „Г.С.****“ ООД, който ги дал с уверението,
че те представляват цената на недвижимия имот, чиято собственост подсъдимият е
следвало да прехвърли на дружеството и която продажба не породила правни
последици, доколкото предмет на продажбата е бил имот, който не е бил собствен
на продавача. С тези си действия подсъдимият е причинил на „Г.С.****“ ООД
имотна вреда в размер на 80 000 евро. Налице е особената причинна връзка между
деянието и престъпния резултат. Имотната вреда е настъпил като пряко следствие
от имущественото разпореждане, осъществено от измаменото лице, което от своя
страна е следствие от неправилната представа относно условията и основанието на
разпореждането. Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на
подсъдимия по квалифицирания състав по чл.210, ал.1, т.5 от НК, доколкото
причинената на ощетеното дружество имотна вреда е в големи размери- надвишава
70 пъти размера на минималната работна заплата за страната към деня на деянието
(а именно имотната вреда е близо 651 пъти над размера на минималната работна
заплата за страната към него момент), което съгласно ТР № 1/98 г. на ВКС е
критерият за определяне на това дали причинените вреди са в големи размери. От
обективна страна деянието е извършено в условията на продължавано престъпление. Подсъдимия е
осъществил признаците от състава на това престъпление на два пъти, като второто
деяние се явява продължение на първото. С оглед на това престъплението правилно
е било квалифицирано като такова във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
От
субективна страна инкриминираното деяние е извършено при пряк умисъл.
Оплакванията във въззивната жалба поддържани от
защитника и в съдебно заседание пред въззивната
инстанция за субективна несъставомерност на
поведението на подсъдимия са неоснователни. Към изложеното по-горе за установеното
субективно отношение на подсъдимия по чл.316 вр.
чл.308, ал. 2, вр. ал.1 НК, следва да се съобрази и
следното: Подсъдимият е положил ред усилия за да се снабди с нужните му
документи, за да извърши продажба на чужд имот. При това, прави впечатление, че
същият е бил последователен в действията си, ангажирайки в тях различни органи
и лица. На срещата със св. П.Б.подс.В. отишъл със св.М.А.и
двама адвокати - свидетелите Р.А.-Е.и Г.В.. В нотариалната кантора на нотариус К.,
при изповядване на сделката за покупко - продажба на
недвижимия имот подс.Н.В. се явил с трима адвокати -
свидетелите И.К.Е., Р.И.А.-Е.и св. Г.И.В.. Съдът приема, че това поведение на
подсъдимия е имало за цел да придаде по-голяма легитимност на действията му и
най-вече да изключи всякакви съмнения за проявена от него недобросъвестност.
Всъщност, доказателствата по делото сочат, че инициативата за продажбата на
имота е не на някой друг, а на подсъдимия. Доказателствата по делото не
позволяват да се направи извод, че и друг от присъствалите при срещата със св.П.Б.,
и при сключване на сделката лица, е бил наясно с това, че имота не е
собственост на подсъдимия. Последния е знаел този факт и ангажирайки няколко
юриста и преминавайки през две нотариални удостоверявания е целял да създаде
представа, че и на него не му е известен този факт. Поведението му е типично измамливо
и това е видно от всички предприети действия, а факта, че е бил придружаван от
адвокати и документите са представяни пред различни нотариуси изобщо не
изключва съставомерното му субективно отношение към
стореното. За да се продаде имота не е било нужно подсъдимия да се снабди с
констативен нотариален акт или да бъде „консултиран“ от трима адвокати. В
случая извършването на първото нотариално удостоверяване и ангажирането на
няколко адвоката е имало за цел да прикрие основния за настоящето производство
факт-че подсъдимия продава чужд имот и е знаел това. За да обоснове противното,
подсъдимият твърди, че „е вадил документи“ за имота, но всъщност за издаването
на констативния нотариален акт от св. Е.П., освен неистинския документ-нотариален
акт за собственост № 181 „а”, том XXXV, дело № 8328/1975 г., са представени само скица, издадена именно въз основа на този
акт и удостоверения за наследници. Касае се за документи, чието издаване не е
било свързано с действия на издалите ги органи по проверка собствеността на
имота. С оглед на това, факта, че подсъдимия се е снабдил с различни документи
няма как да изключи знанието му, че имота не е принадлежал никога на неговите
родители. Подсъдимият е действал с типичната за този вид престъпление специална
цел, а именно да набави за себе си имотна облага, съзнавайки неизбежността на
настъпилата в патримониума на представляваното от
измаменото лице дружество имотна вреда, причинена от създадената от твърденията
му заблуда. При това, видно от показанията на св. М.А.приобщени от първоинстанционния съд в с.з. от 04.05.2016г., подсъдимия е
бързал много да продаде имота, като дори му е дал сумата от 20 000 евро. Този
факт също е показателен за субективното отношение на подсъдимия към извършените
от него действия. Предоставянето на една четвърт от продажната цена на св.А. е
действие, което не само не е типично за такъв род отношение, но и сочи, че
подсъдимия е нямал собственическо отношение към имота. А това е така, защото
добре е знаел, че той не е негов. Именно поради това, след сделката е запознал
да се крие от св. П.Б., който многократно се е опитвал да се свърже с него и да
изясни ситуацията около имота. Всичко това е сочи, че подсъдимия е съзнавал престъпния
характер на действията си, който се потвърждава не само от факта, че се е
укривал от св.Б., но и от това, че не е върнал сумата от 80 000 евро,
собственост на „Г.С.****“ ООД, или тяхната левова равностойност, а намеренията му са били да се облагодетелства
като набави за себе си имотна облага.
Умисълът на
подсъдимия В. е обхващал и квалифициращия признак на деянието, а именно че
причинената на пострадалия имотна вреда е в големи размери.
Изложеното
дава основание на въззивният съд да приеме, че
наказателната отговорност на подсъдимия е била законосъобразно ангажирана с
обжалваната присъда. За престъплението по чл. чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до осем години, а за престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК- наказанието е лишаване от свобода до осем години. При определяне на размера
на наказанията за всяко едно от престъпленията районният с е отчел значителния
превес на смекчаващите отговорността на извършителя обстоятелства- чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, липсата на данни за други висящи
наказателни производства. Като отегчаващи обстоятелства е отчетен големият
размер на причинената имотна вреда, както и невъзстановяването на вредите от
престъплението.
За престъплението
по чл. 210, ал. 1от НК- е отмерено наказание лишаване от свобода за срок от три
години, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от пет години.
За
престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 от НК съдът определил наказание лишаване от
свобода за срок от една година, изпълнението на което отложил за изпитателен
срок от три години.
Въззивният съд приема, че при индивидуализацията на наказанията
е приложен правилно материалния закон. Като смекчаващо обстоятелство имащо
значение за индивидуализацията на наказанието следва да се отчете и изтеклия
продължителен период от време от извършване на престъплението, но това не
променя изводите за начинът по който следва да се индивидуализират наказанията.
В случая не са били налице предпоставките за приложението на чл.55, ал.1, т.2,
б.”Б” от НК, защото по делото не са събрани доказателства за наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Няма и изключителни такива,
като определяне на наказание под установения в разпоредбата на чл.210, ал.1 от НК и чл. 308, ал. 2 от НК минимум не би отговаряло на тежестта на конкретния
случай и на степента на обществена опасност на конкретния деец, а и минимално
предвиденото в закона наказание отнесено към извършеното от подс.
Н.В. инкриминирано деяние не е несъразмерно тежко.
Законосъобразно
на основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил едно общо най-тежко наказание
на подс. Н.В. „лишаване от свобода” за срок от три
години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за
изпитателен срок от пет години.
Въззивният съд е на становище, че наказание в определения размер
ще окаже нужния възпитателно-поправителен и възпиращ ефект, не само върху
личността на подсъдимия, но и върху другите неустойчиви членове на обществото,
в каквато насока е и основния смисъл на генералната и специална превенция по
чл. 36 НК. В същото време, ще се даде възможност на подсъдимия да се поправи и
превъзпита, без да бъде демотивиран от ненужно тежко наказание, което да
изтърпи ефективно. В тази връзка е правилна преценката на първоинстанционния
съд, че изпълнението на наказанието следва да се отложи за определения изпитателен
срок. Налице са формалните
предпоставките по чл.66, ал.1 от НК, като за постигане целите на наказанието и
за поправянето на подсъдимия не се налага ефективното изтърпяване на наложеното
такова. Отлагането изпълнението на наказанието за максималния възможен срок-ПЕТ ГОДИНИ, ще способства подсъдимия сам
да си наложи съответни ограничения в противоправно
ориентираното му поведение. Това в значителна степен би способствало той да се
поправи и превъзпита, без да бъде изолиран от обществото. Ако през изпитателния
срок прояви слаб волеви контрол върху поведението си и извърши друго
престъпление от общ характер, подсъдимият ще изтърпи така определеното
наказание, с което би бил защитен и обществения интерес за адекватно ангажиране
на наказателната му отговорност.
По
изложените съображения въззивният съд в настоящият съдебен
състав намира, че жалбата е неоснователни. В хода на производството са събрани
достатъчно доказателства въз основа на които да се направи обоснован извод, че подс.В. е извършил престъплението за което е предаден на
съд. Наказателната му отговорност е била правилно ангажирана от първоинстанционния съд, който в съответствие с материалния
закон е индивидуализирал правилно наложеното наказание лишаване от свобода за
всяко едно от престъпленията и законосъобразно е определил едно общо наказание.
С оглед на
това жалбата е неоснователна, а първоинстанционната присъда
като обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран
така и на основание чл.338 от НПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 17.03.2017
г. постановена по НОХД № 23305/2014 г. по описа на СРС.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.