РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. В., 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС-В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.М.П.
Членове:В.Й.М.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря А.А.Т.
като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно гражданско дело №
20221300500042 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Н.И. Г. , с адрес: град С., улица Г.,
бл.18, Срещу Решение № 784 от 11.12.2020 по гр.дело № 3453 от 2019 г. по
описа на РС L= , с което признато за установено по отношение на нея, че
дължи на „Т. С.” ЕАД, ЕИК * с адрес: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б сумата в общ
размер от 3560.25 лева, от които 3173.72 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2016 г.
до 30.04.2018г, ведно със законната лихва от 12.04.2019 г., мораторна лихва в
размер на 331.07 лева, начислена за периода от 14.09.2017 г. до 03.04.2019г.,
дължима сума за дялово разпределение 47.72 лева - главница за периода от
01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. и мораторна лихва в размер на 7.74 лева за
периода от 30.08.2016 г. до 03.04.2019 г., както и направените по делото
разноски.
Във въззивната жалба се поддържа, че съдебният състав е постановил
незаконосъобразния акт не е отчел следните обективни факти по делото.
1
В мотивите към съдебното решение по гражданско дело № 3453 на РС В. се
сочи, че правоотношенията между ищеца Т. С. и ответника били регулирани с
подзаконов нормативен акт на заместник-министъра на Министъра на
икономиката и енергетиката (бел. В момента Министерство на икономиката),
а именно Наредба 16-334 от 06.04.2007 година; понастоящем отменена с
Наредба Е-РД-04-1 от 12 март 2020 година. Въпросната Наредба 16-334/2007
г. издадена от зам. министъра на МИЕ е отменена от ВКС, като
незаконосъобразна и постановена в противоречие на закона и без
представителна власт на издалия я административен орган.
Посочва, че в диспозитивната част на Решение 3453/2019 съдебният
състав на РС L= необосновано и в противоречие със съдебни решения на ВАС
-Решение 11603/31.07.2019 и Решение 8294 от 26.04.2020, е приел и че
методологията на дяловото разпределение била обективирана и “уредена” в
Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна
собственост, която също е отменена като незаконосъобразна. Алгоритъмът за
определяне на дяловото разпределение, обективирана в горепосочената
Наредба и в Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия е била
отменена от ВАС преди постановяване на въпросното решение на Районен
съд В.
Твърди, че в мотивите към диспозитива на Решение № 3453 /2919 РС L=
се сочи, че цените и стойността на топлинната енергия се определяла от
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и към момента на
процесния и претендирай от ищеца период отговаряли на сочените от ищеца
размери. С Решение № 15147/2020 г. на ВАС се установява, че същите
неоснователно надвишени с 25% .
С тези аргументи моли съда да отмени постановеното Решение по
гр.дело№ 3453/2019 на РС L=, като незаконосъобразно и да върне същото за
разглеждане от друг състав на съда.
Постъпил е писмен отговор От „Т. С.” ЕАД, ЕИК * представлявано от
А.А. - Изпълнителен директор, чрез процесуален представител И. Г., адрес:
гр. С., ул. „Я.” №*, в който счита въззивната жалба за неоснователна и
недоказана.
Посочва, че в мотивите си първоинстанционният съд подробно и
съобразно константната съдебна практика по този вид типови правни спорове
е взел мотивирано и обосновано решение в обжалвания от страна на
2
ответника в първоинстанционно производство съдебен акт. Твърденията на
ответниците за неправилното решение на правния спор произлизат от
тълкуване разширително и по аналогия на материалното право и се явяват
несъществени и необосновани.
Поради изложените аргументи, молят съдът да остави в сила
първоинстанционното съдебно решение, което считат за правилно и
законосъобразно, като отхвърли въззивната жалба, подадена от ответника по
делото, като неоснователна.
ВОС, като взе предвид постъпилата въззивна жалба, становището на
ответната по делото страна и съобразявайки всичкидоказателства, прие за
установено следното :
Жалбата е процесуално допустима. Подадена от лице имащо право и
интерес от настоящето обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна поради следното :
Предявеният иск е с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79
ал. 1 ЗЗД.
С Решение № 784 от 11.12.2020 по гр.дело № 3453 от 2019 г. по описа на РС
L= е признато за установено по отношение на Н.И. Г. ЕГН : ********** , с
адрес: град С., улица Г., бл.18, че дължи на „Т. С.” ЕАД, ЕИК * с адрес: гр.
С., ул. „Я.“ № 23Б сумата в общ размер от 3560.25 лева, от които 3173.72 лева
- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018г, ведно със законната лихва от
12.04.2019 г., мораторна лихва в размер на 331.07 лева, начислена за периода
от 14.09.2017 г. до 03.04.2019г., дължима сума за дялово разпределение 47.72
лева - главница за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. и мораторна лихва
в размер на 7.74 лева за периода от 30.08.2016 г. до 03.04.2019 г., както и
направените по делото разноски.
От данните по делото се установи, че ответницата е клиент на ТЕ по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в
3
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и
по силата на нормативните актове, ответниците са клиенти на ТЕ и за тях
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Т. С.“ ЕАД на клиенти за
битови нужди в гр. С., които се изготвят от "Т. С." ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията .
Ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са
влезли в сила действащите за процесния период ОУ.
За последната в сила са били ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г.
на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. , както и ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г.
В Раздел XI от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ", чл. 33, съответно чл. 33, от
ОУ от 2016 п, са определени редът и срокът, по който купувачите на ТЕ /в т.
ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. С ОУ
е установено, че това е в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В този смисъл, задължението на ответницата за заплащане на
дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ.
С изтичането на последния ден от месеца ответницата е изпаднала в забава за
тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва
върху задължението.
Ответницата е използвала доставяната от ищцовото дружество ТЕ през
процесния период и към датата на подаване на исковата молба не е заплатила
задължението си.
На 12.04.2019 г. от страна на ищеца е подадено заявление по чл.
4
410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 1490/2019 г. по описа на ВдРС, по което
на 05.06.2019 г., срещу ответницата е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 1176/05.06.2019 г. за следните
суми: 3173.72 лева главница за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2016г.- 30.04.2018г за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., 1680,
обл.С. град, общ.Красно село, бл.18, ет.3, ап.72 аб.№106584, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 12.04.2019г. до окончателното
издължаване, 47.72 лева главница за дялово разпределение, 331.07 лева
обезщетение за забавено плащане на главницата за стойността на топлинна
енергия, за периода 14.09.2017г.-03.04.2019г., 7.74 лева обезщетение за
забавено плащане на главницата за дялово разпределение, за периода
30.08.2016г.-03.04.2019г., както и разноски в размер на 71.20 лева ДТ и 65.00
лева юрисконсултско възнаграждение.
Препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия
установителен иск.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.
С.“ ЕАД на потребители за битови нужди на клиенти в гр. С., одобрени с
Решение № ОУ – 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ. В
чл. 1, т. 2 ОУ като „битов клиент“ е определен клиент, който
купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди. Съгласно
чл. 12, т. 11 ОУ е длъжен да уведоми продавача в 30-дневен срок в писмена
форма, свързана с данните, с които се индивидуализира пред Продавача или
със собствеността, или другите основания, на които Продавачът доставя
топлинна енергия за обекта, вкл. при използване или предоставяне на имота
си или на част от него за извършване на стопанска дейност от придобиване, а
съгласно т. 12 на същата разпоредба - при придобиване на топлоснабден имот
или на вещни права върху такъв имот да поиска в 30-дневен срок от
придобиване на собствеността или вещните права от Продавача да му бъде
открита партида. Съгласно чл. 12, т. 1 ОУ клиентът е длъжен да заплаща
дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение в сроковете и
по начина, определени в ОУ. Съгласно чл.17, ал. 1 и чл. 22 ОУ търговското
измерване и отчитане на доставеното на купувача количество топлинна
енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер,
монтиран в абонатната станция на границата на собственост на
топлопреносната мрежа, като между купувачите в сграда – етажна
собственост, отчетеното количество се разпределя от избран от етажната
5
собственост търговец чрез системата за дялово разпределение. Съгласно чл.
33, ал. 1 ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, в 30-дневен срок от датата на
публикуването им в интернет – страницата на продавача. Месечната дължима
сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В раздел ХІІ ОУ е предвидено, че клиентите са длъжни да
осигурят достъп до имота си за отчитане и контрол на средствата за
индивидуално измерване и разпределение на топлинната енергия.
По делото са представени: Договор от 15.11.2000 г. между „Т.С.“
ЕООД и СЕС, протокол от ОС на етажните собственици от 22.07.2020 г. и от
01.11.2000 г. за избор на фирма за дялово разпределение и списък на
етажните собственици.
По делото са представени и извлечение от сметки за дялово
разпределение по месеци за процесния период за абонатен № 106584, от
което е видно какъв е размера на дължимите суми за топлинна енергия и
съобщения към фактури, от които се установява, че начислената стойност на
доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г.-30.04.2017 г. е в
размер на 1509.28 лв. /фактура № **********/, за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. дължимата сума е в размер на 1664.44 лв. /фактура №
**********/.
В отговора на исковата молба, ответницата е заявила, че ще внесе по
сметка на ищеца дължимата сума в размер на 3173.72 лв.
Тази фактическа обстановка правилно е изяснена от ВРС и въззивния
съд я възприема изцяло.
С оглед на правилно изяснената фактическа обстановка е постановен
законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Според нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ),
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и
клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. В случая такъв договор
между страните е сключен и ответникът се е съгласил тези общи условия да
се прилагат по отношение на него, като между страните е възникнало
индивидуално правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
за небитови нужди. От страна на ответника не са ангажирани доказателства за
осигуряван достъп на разпределителя. Поради изложеното, съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника, че данните за потребеното
количество топлинна енергия в представените по делото счетоводни
6
документи не отговорят на реално потребеното количество енергия. От
ищцовата страна е доказано съществуването на договорно отношение с
ответника по повод доставяне на топлинна енергия, както и изпълнение
задълженията на доставчика, през периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г.
От представените доказателства се установиха количествата топлинна
енергия, доставена за имота на ответника за процесния период, както и
техният размер, който е изчислен съобразно изискванията за това. Съгласно
чл. 29, ал. 2 от Общите условия клиентите, неосигурили достъп до имотите си
за отчитане на уредите за дялово разпределение, могат да поискат срещу
заплащане съгласно ценоразписа на Търговеца, допълнителен отчет и
преработване на изравнителните сметки /обща и индивидуални/ в тримесечен
срок от датата по чл. 28, ал. 2. Доколкото ответникът не твърди, а и не доказва
да е възразил по количествата доставена и начислена топлинна енергия, то
следва да се приеме, че той се е съгласил със същите. Следователно за него е
възникнало задължение да заплати доставената му топлинна енергия в имота,
на който е бил потребител.
Ето защо исковата претенция като основателна правилно е уважена и
е признато за установено, че ответницата дължи претендираната парична
сума.
Оплакванията във въззивната жалба са неоснователни. Не се
представиха доказателства установяващи заплащане на дължимите суми.
Цитираните решения на ВАс са неотносими към правния спор между
страните.
Първоинстанционният съд е постановил правилен и обоснован съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.Пред въззивната инстанция не се
представиха нови доказателства, налагащи друг краен правен извод от този
възприет от ВРС.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК
жалбоподателката следва да заплати сумата по чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 ЗПП
за възнаграждение на юрисконсулт, което съдът, като съобрази предмета и
сложността на делото, определя на 100.00 лв.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 784 от 11.12.2020 по гр.дело № 3453 от 2019
7
г. по описа на РС В.
ОСЪЖДА Н.И. Г. с ЕГН : **********, с адрес по въззивната жалба :
град С., улица Г. и постоянен адрес „Красно село“ бл. 18, ет. 3, ап. 72, да
заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК * с адрес: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б сумата в размер
на 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение/, разноски Във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8