М
О Т И В И
към присъда по НЧХД 4424 по
описа за 2017 год. на Варненския
районен съд – ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен
състав.
Срещу подс.Ц.И.А. –ЕГН **********, във ВРС е постъпила частна тъжба от Р.Й.Е., с която
подсъдимата е обвинена в извършване на
престъпление по чл.130ал.2 от НК, за това, че на 01.04.2017г., в гр.Аксаково,
обл.Варна, умишлено причинила на ч.т. Е. ожулване и кръвонасядане по лявата мишница, ожулване по двете предмишници, кръвонасядане по
дясното бедро, кръвонасядане по двете подбедрици, кръвонасядане по лакътното ложе на 4-ти пръст на лявата длан, обусловили в
своята съвкупност чувство на болка и страдание
Във връзка
с внесената във ВРС тъжба, с разпореждане на зам.председател на ВРС е
образувано НЧХД № 4424//17г. ,срещу А..
В съдебно
заседание бе предявен гр.иск от пострадалата от деянието Е., лично с
частната тъжба и чрез адв.Н. в с.з., срещу подсъдимият А. за претърпените в
резултат на деяниeто по чл.130 ал.2 от НК неимуществени вреди в размер на общо 4000лв.
Гражданският
иск бе приет за съвместно разглеждане, а частният тъжител Е., лично и чрез повереника й- адв.Н., бе конституирана в качеството на граждански ищец.
Повереникът на ч.т. и гр. ищец Е.- адв.Н.
счита, че от събраните по делото доказателства- СМЕ, свидетелски показания и
др., по един безспорен и категоричен начин е доказано възведеното с частната
тъжба обвинение като факти и диспозитив.Коментират се показанията на св.И.,
която е била очевидец на част от конфликта между подсъдимата и частната
тъжителка и е видяла упражненото насилие над пострадалата и вида, в който се е
намирала след деянието, визира се и заключението на СМЕ, която установява
телесните увреждания, получени от частната тъжителка, приема, че физическото и
психичното състояние на пострадалата се установява и от свидетелските показания
на св.Ф.- също леля на Е., като моли показанията на горепосочените свидетели да
бъдат кредитирани изцяло.Повереникът акцентира върху
факта, че жалбата от подсъдимата във връзка с инцидента е била депозирана
седмица по-късно от депозирането на жалбата от страна на пострадалата, приема,
че увреждането, за което се твърди, че е получено от подсъдимата се установява
въз основа на показанията на св.С., с който същата живее на съпружески начала и
на св.Ч.- нейна колежка, като за същото не съществуват медицински документи,
поради което съгласно заключението на изготвената СМЕ следва да се прецени дали
да се кредитират тези показания и адв.Н. моли същите
да не се кредитират, поради липса на други доказателства и поради
заинтересоваността на свидетелите.Излагат се и аргументи за неприложимост на
института на реторсията, като се приема, че дори и да е било причинено
някакво увреждане на подсъдимата, то е било в следствие на самоотбрана от
пострадала, като в заключение се иска на подсъдимата да бъде наложено
административно наказание „Глоба“ към минималния и средния предвиден размер, като
гражданският иск бъде уважен в цялост, с аргументи за справедливост на
претендираното обезщетение.
Защитникът на подсъдимата изразява
становище, че в частната тъжба липсва конкретика
относно механизма на причиняване на телесните увреждания и фактите, касаещи
възприятията на св.И. поставят под съмнение нейното присъствие и описаните в
с.з. действия от нейна страна.Сочи се, че твърденията в частната тъжба, че
мястото на инцидента е посетено от полицейски служители, са оборени от
доказателствата, събрани в с.з., коментират се сведения от частната тъжителка,
дадени в хода на проверката по полицейската преписка, коментират се показанията
на свидетелите И. и Ф. по отношение на уврежданията в областта на лицето на
пострадалата, като се съпоставят с данните, отразени в СМУ, оспорва се
присъствието на св.Ф. на инцидента, като се сочи, че нейното име не фигурира в
частната тъжба, не е била разпитвана и в хода на полицейската проверка, като се
поставят под съмнение нейните показания, отново се коментира съдържанието на
жалбите, депозирани пред полицейските органи и дадени от частната тъжителка
сведения, като отново се твърди, че в тях св.Ф. не фигурира, отново се оспорват
твърденията на св.И. за извършени от нея действия, сочи се, че единствено
подсъдимата е посетила полицейското управление след инцидента, като друг сигнал
на датата на инцидента не е бил подаван, оспорват се твърденията на св.И.
относно емоционалното състояние на подсъдимата и се приема, че показанията й не
следва да бъдат кредитирани, визират се противоречия между показанията на св.Ф.
и св.И. по отношение на това кой е
повикал св.Ф. и какво е било облеклото на пострадалата, сочи се, че според св.Ф.
нокътят на пръста на частната тъжителка е бил откъртен, а такова увреждане не е
описано в СМУ, визират се и противоречия в показанията им относно уврежданията
по лицето на пострадалата и евентуалното наличие на кръв, по отношение на
уврежданията на подсъдимата се акцентира върху показанията на полицейския
служител, когото тя е посетила, като се сочи, че същият по никакъв начин не е
заинтересован от изхода на делото, твърди се, че увреждането на подсъдимата е
било причинено в коридора, още преди да има спречкване между двете и не е било
в следствие на самозащита от частната тъжителка, поставя се под съмнение
заключението на вещото лице, изготвило СМЕ по отношение на Е., липсата на
медицинска документация за увреждането на подсъдимата се обяснява с липсата на
желание за възмездие и се излагат
аргументи относно евентуалната приложимост на института на реторсията.По отношение на подсъдимата защитникът приема,
че са налице добри характеристични данни, същата е реабилитирана за предходно
наложено наказание и в условията на евентуалност се иска прилагане на нормата
на чл.78 А от НК и налагане на минимално административно наказание, като излага
аргументи в подкрепа на становището, че справедливият размер на гражданския
иск, който следва да бъде уважен, би бил в размер на 500лв.По отношение на
разноските на частната тъжителка се сочи, че доказателства за такива не са
ангажирани, като при отхвърляне на претенцията на тъжителката се иска
присъждане на разноски.
Подс.А. не се признава за виновна по
предявеното й с частната тъжба обвинение, дава обяснения във връзка със същото,
като в последната си дума отново заявява,
че е жертва и не е виновна за случилото
се.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Частната тъжителка Е. *** от началото на месец
септември 2016г.
Същата притежавала в съсобственост
със своя брат- св.С., втория етаж от
жилищната сграда. Ползвала една стая, а св. С. ползвал три от стаите, заедно с
подсъдимата А., с която нямал сключен граждански брак. Сервизните помещения
били общи. Между частната тъжителка от една страна и подсъдимата и св.С. от
друга страна често възниквали конфликти, основно във връзка с дължимата част от
ползвана ел. енергия и вода, от страна на ч.т. Е., които тя заплащала
своевременно, без да получава документ и във връзка с достъпът до втория етаж
на жилищната сграда, който съвместно обитавали, тъй като пострадалата не
разполагала с ключ за директния вход за етажа и следвало да ползва входове за
етажа, обитаван от св.И.- родственица на С. и Е. и за първия етаж.Причината св.С.
да не предоставял ключ за директния вход била, че преди Е. да се нанесе в съсобствения имот, там живяла нейната дъщеря, с която имали
проблеми и С. се страхувал от изчезване на вещите му.
Преди време св.С. затворил част от
пространството между входната врата за двора и входната врата за втория етаж,
при което се обособило още едно помещение с поставена самостоятелна врата,
която също се заключвала.
След 16.02.2017г. св.С. и подсъдимата се преместили да живеят в с. Изворско, обл.
Варна, но в гр.Аксаково все още С. имал лични вещи, поради което той и подс.А. продължили да посещават адреса..
На 01.04.2017г., около 09.00ч., подсъдимата
А. посетила къщата, находяща се в гр.Аксаково, тъй като св.С. я бил изпрател да
вземе лични вещи от този дом. Същата влязла на в коридора на вторият етаж на
къщата и там се срещнала с ч.т.Е..При срещата между двете възникнал конфликт по
повод липсата на ключ за входа на етажа
у частната тъжителка, при което двете започнали да си разменят реплики една към
друга и да викат.Виковете и шума били чути от св.И., която ползвала третият
етаж на къщата и веднага излязла на терасата, за да види какво се
случва.Първоначално същата чула само изразът, отправен от частната
тъжителка“Излез, напусни“.По време на конфликта в коридора, с една от вратите
подсъдимата затиснала лявата ръка на пострадалата, като и нанесла и удари по
ръцете, краката и тялото, а от своя страна частната тъжителка с длан нанесла
удар на подсъдимата в областта на носа.Св. И. не виждала точно какво се случва
в коридора, като само чувала виковете и шума, идващ от там.В един момент св.И.
забелязала, че частната тъжителка и подсъдимата излизат на стълбите пред втория
етаж и се дърпат, като подсъдимата била хванала частната тъжителка за ръката, след
което влезли в затвореното помещение пред стълбите за етажа..Тогава св.И. се
върнала в дома си и по стълбите слязла пред къщата и видяла, че в това закрито
помещение подсъдимата държи за ръцете пострадалата, блъска я в стената и я удря
с крака.Видяла и кичур от косата на пострадалата в ръката на подсъдимата.В един
момент частната тъжителка се свлякла и тъй като св.И. заявила, че ще съобщи в
полицията, подсъдимата напуснала дома.Тъй като същата била получила увреждане в
областта на носа, посетила полицейското управление, където се срещнала със св.И.-
оперативен дежурен към РУ-Аксаково.Пред св.И. подсъдимата обяснила, че е
възникнал скандал между нея и роднини на лицето, с което живее на съпружески
начала, без да конкретизира какъв и че иска да подаде жалба.Бузата и носът на подс.А. били зачервени и оперативният дежурен и заявил, че
би могла да се снабди с медицинско и че може да депозира жалба.Сигналът бил
отразен в журнала, като на следващият ден бил докладван по съответния ред.
След посещението в полицията подсъдимата
се върнала на ул. ***, позвънила на св.С., заявила му, че е била бита от
частната тъжителка и предоставила
телефона на ч.т.Е., за да разговаря със своя брат.Частната тъжителка заявила на
св.С., че подсъдимата няма работа в дома им и отново поставила въпроса за ключа
за входната врата.След разговора подсъдимата се прибрала при св.С., като същия
видял, че има увреждане на носа и има кръв в тази област, като в последствие
носът й посинял.
След като подсъдимата напуснала дома на
***, на датата на инцидента там пристигнала и св.Ф., също родственица на
частната тъжителка, която по телефона била узнала, че нещо се е случило.На
место ч.т. Е. обяснила на свидетелката, че е възникнал спор с подсъдимата по
отношение на ключа за входната врата, след което подсъдимата я е затиснала с
врата и я блъскала, включително и в областта на гърдите, като лично възприела и
увреждания по ръцете и крака на Е., както и че е оскубана.Св.Ф. видяла и
увреждане на един от пръстите на ръката на частната тъжителка, което тя
оприличила на откъртване на нокът.
От своя страна, непосредствено след
инцидента подсъдимата позвънила на св.Ч., нейна колежка, с която се срещнала
вечерта след инцидента, за да може подсъдимата да я помоли да я замества
няколко дни на работното място, като св.Ч. също възприела подутият и насинен
нос на А..Пред Ч. подсъдимата споделила, че частната тъжителка я е ударила по
носа.
На 03.04.2017г. ч.т.Е. депозирала
жалба срещу брат си и подсъдимата, във връзка с която била образувана пр.пр. №5207/2017г. по описа на РП - Варна.
На 05.04.2017г. частната тъжителка
посетила Отделение по съдебно медицина при МБАЛ "Св. Анна Варна" АД,
била прегледана от съдебен лекар и било издадено МУ № 265/2017г.
Съгласно издаденото МУ, при прегледа
съдебният лекар установил, че е получила ожулване и кръвонасядане
по лявата мишница, ожулване по двете предмишници, кръвонасядане по дясното бедро, кръвонасядане
по двете подбедрици, кръвонасядане
по лакътното ложе на 4-ти пръст на лявата длан.
За тези увреждания е посочено, че са
резултат на удари, притискане и тангенциално действие с или върху твърди тъпи
предмети и биха могли да се получат по указаните време и начин.
В своята съвкупност са обусловили чувство на
болка и страдание.
От своя страна подсъдимата също
депозирала жалба срещу частната тъжителка по повод на инцидента и била
образувана преписка 445000-3619/17г. в РУ-Аксаково, но не посетила отделение по
съдебна медицина.
И двете преписки били приключени с отказ да се
образува досъдебно производство, тъй като било прието, че се касае за
престъпление от частен характер.
На 19.04.2017г. св.Х. съставил
предупредителни протоколи както спрямо подсъдимата, така и спрямо частната
тъжителка.
В хода на съдебното производство бе
назначена и изготвена СМЕ, касаеща причинените
увреждания на частната тъжителка, в заключението на която се сочи следното:
От
представените материали по делото се установява, че на 01.04.2018 г. позната
жена нанесла на Р.Й.Е. удари с ръце и крака, стискала я в областта на горните
крайници, затиснала пръстите на лявата й длан с врата, блъскала я в околни
предмети, в резултат на което Е. получила ожулване и кръвонасядане
по лявата мишница, ожулвания по двете предмишници, кръвонасядане по дясното бедро, кръвонасядания
по двете подбедрици, кръвонасядане
по нокътното ложе на 4 пръст на лявата длан.
Описаните травматични увреждания са резултати
на удари, притискане и тангенциално действие с или върху твърди, тъпи предмети
и биха могли да се получат по време и начин съобщени в показанията на свид. И. и свид. Ф., както и по
начин описан в ч. тъжба от удари с ръце, крака, стискане в областта на горните
крайници, блъскане в околни предмети, притискане с врата на пръстите на лявата
й длан.
В своята съвкупност, описаните
травматични увреждания са обусловили чувство на болка и страдание.
Подобни травми имат оздравителен период от
около 7-10 дни след получаването им.
По
вида си, описан в Медицинско удостоверение № 265/05.04.2017год., травматичните
увреждания имат давност до около 4-7 денонощия преди извършения преглед, т.е.
биха могли да са получени на 01.04.2017 г.
В съдебно заседание вещото лице изцяло
поддържа изготвеното заключение, като допълва, че е възможно при притискането
на лявата длан с врата да се увреди само посоченият пръст, тъй като травмата
зависи от разположението на пръстите върху касата на вратата и че описаният
механизъм на причиняване отговаря на тази травма и че давностният
срок от 4-7 дни е определен по вида на кръвонасяданията, ожулванията и по цвета.
В хода на съдебното производство бе назначена
и изготвена СМЕ, касаеща и причинените увреждания на
подсъдимата, в заключението на която се сочи следното:
В материалите по делото няма медицински данни
за получени при инцидент на 01.04.2017г травми от Ц.И.А. на 40г.
Ако са достоверни показанията на пострадалата
и свидетелите на 01.04.2017г. тя е получила оток и кръвонасядане
в областта на носа.
Такова увреждане е резултат на удар с или върху
твърд тъп предмет и е възможно да се получи при удар с ръка в областта на
лицето.
Увреждането
обуславя чувство на болка и страдание, без разстройство на
здравето.
Преминава в
рамките на около една седмица. Не се нуждае от медицинска помощ и
медикаментозно лечение.
В съдебно
заседание вещото лице изцяло поддържа изготвеното заключение, като допълва, че
изразът „няма медицински данни“ означава единствено, че няма медицински
документи и че отокът на носа обикновено хората го възприемат като зачервяване.
Видно от
приобщената по делото справка за съдимост, подс.А.
към датата визирана в частната тъжба е с чисто съдебно минало, тъй като изпитателният
срок на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД №635/14г. на ВРС,
влязла в з.с. на 19.02.2014г. е изтекъл на 19.02.2017г. и от тази дата
подсъдимата е била реабилитирана за предходното си осъждане.
Съдът не
кредитира показанията на св.И., в които същата сочи, че е видяла увреждания в
областта на лицето на частната тъжителка, тъй като в тази им част показанията
не кореспондират със МУ и заключението на СМЕ, съгласно които увреждания в тази
анатомична област не са установени.Съдът не кредитира не кредитира
първоначалните показания на св.И., в
които сочи, че след като първоначално подсъдимата е напуснала дома им повече не
се е връщала, тъй като в тази им част показанията на свидетелката са
противоречиви, в последствие същата потвърждава, че се е връщала, а и
противоречат както на обясненията на подсъдимата, така и на показанията на св.С.
в кредитираните от съда части.В останалата им част съдът кредитира показанията
на свидетелката, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с всички кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.В
този смисъл съдът не споделя възраженията на защитникът на подсъдимата, че има
съмнение дали изобщо е присъствала на инцидента, тъй като тези съмнения не
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не са ангажирани
никакви доказателства, които да оборват твърденията на св.И. относно нейното
присъствие и непосредствените й възприятия.
Съдът не
кредитира показанията на св.Ф. в частта, в която същата сочи, че частната
тъжителка е имала увреждания по лицето, по същите съображения, които са
посочени по-горе и за св.И..В останалата им част съдът напълно кредитира
показанията на св.Ф., тъй като същите са последователни, непротиворечиви кореспондиращи с всички кредитирани от съда
доказателства.Неоснователни са възраженията на защитата, че има спор относно
поводът, по който св.Ф. е пристигнала пред адреса, тъй като св.И. не е категорична
в твърденията си кой й е позвънил по телефона, а св.Ф. е категорична, че именно
тя е позвънила.Ирелевантен е въпросът дали св.Ф. е
била посочена в хода на полицейската проверка или не, доколкото има категорични
доказателства, че същата е пристигнала пред мястото на инцидента след
приключването му.Следва да се отбележи, че сведенията, дадени в хода на
полицейска преписка, нямат процесуална стойност в хода на наказателното
производство и не следва да бъдат коментирани.Дали блузата, с която е била облечена
частната тъжителка е трикотажна или от плетиво също не е от значение за
основния факт- причинените увреждания и техният механизъм и не са основание
показанията на св.Ф. по отношение на тези основни факти да не се кредитират.Св.
Ф. не притежава медицински познания и това, че е приела установеното от вещото
лице увреждане на нокътното ложе като откъртване на
нокът не води до извод, че не е имало увреждане в тази анатомична област.
Съдът
напълно кредитира показанията на свидетелите Х. и И., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и свидетелите по никакъв
начин не са заинтересовани от изхода на дело.
Съдът
напълно кредитира показанията на св.С., тъй като същите са последователни, непротиворечиви,
житейски достоверни, кореспондиращи и с показанията на св.Ч. по отношение
увреждането на носа на подсъдимата, както и с показанията на свидетелите И. и Ф.
по отношение споровете за достъп до етажа в къщата и с обясненията на подсъдимата
по делото.Неоснователни са възраженията, че същият е заинтересован от изхода на
делото и единствено за това показанията му не следва да бъдат кредитирани, тъй
като по същата логика следва само на това основание да се изключат и
показанията на свидетелите И. и Ф..
Св.Ч. няма
никакъв личен интерес от изхода на делото, показанията й са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи както с показанията на св.С., така и с
обясненията на подсъдимата, поради което съдът ги кредитира напълно.
Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимата в частта, в която същата сочи, че не живее
на съпружески начала със св.С., тъй като в тази им част обясненията й
противоречат както на показанията на св.С., така и на останалите кредитирани от
съда гласни доказателства.Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата и в
частта, в която същата отрича да нанасяла каквито и да било удари на частната
тъжителка, тъй като в тази им част обясненията противоречат на показанията на свидетелите
И. и Ф. в кредитираните от съда части и на заключението на СМЕ, касаещо
причинените увреждания на частната тъжителка.В останалата им част съдът
кредитира обясненията на подсъдимата, тъй като същите са последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи с показанията на свидетелите С., Ч., Х. и И. и
липсват категорични доказателства, които да ги оборват.
Съдът
напълно кредитира заключенията на двете СМЕ, като обективни и безпристрастни, като
кредитира и писмените доказателства по
делото, тъй като същите са
непротиворечиви по между си и кореспондират с приетата от съда за установена
фактическа обстановка.
Описаната
фактическа обстановка се установи по безспорен начин от показанията на
свидетелите И., Ф., С., Ч., Х. и И. в кредитираните от съда части,, частично от обясненията на подсъдимата А. в
кредитираните от съда части, две СМЕ, справка за съдимост и от останалите
писмени материали, приобщени към доказателствата по делото.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно
разпоредбата на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита,
че подсъдимата Ц.И.А. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на чл. 130 ал. 2 от НК, тъй като на
01.04.2017 г. в гр. Аксаково, обл. Варна, причинила
на Р.Й.Е. лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на
здравето, обусловена от ожулване и кръвонасядане по лявата мишница, ожулвания по двете предмишници, кръвонасядане по
дясното бедро, кръвонасядания по двете подбедрици, кръвонасядане по нокътното ложе на четвърти пръст на лявата длан –
престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК, като пострадалата Р.Й.Е. отвърнала веднага
със същата такава телесна повреда на подсъдимата Ц.И.А. – лека телесна повреда,
обусловила болка и страдание, без разстройство на здравето, в следствие на
причинен оток и кръвонасядане в областта на носа,
поради което и на основание чл. 130 ал. 3 вр. ал. 2
от НК съдът освободи подсъдимата Ц.И.А. и пострадалата Р.Й.Е. от наказание.
На основание
чл.304 от НПК съдът оправда подс.А. за това да е
извършила престъпление по чл.130 ал.1 от НК, по който текст е било образувано
наказателното производство, тъй като не се доказа същата да е причинила на
частната тъжителка увреждания, които да попадат в хипотезата на тази правна
норма.
Субект
на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано/
реабилитирано/ физическо лице.
Изпълнителното
деяние е осъществено чрез действие -
посегателство срещу телесната неприкосновеност на друго лице, довело до
причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание, без разстройство на здравето, обусловени от ожулване и кръвонасядане по лявата мишница, ожулвания по двете предмишници, кръвонасядане по
дясното бедро, кръвонасядания по двете подбедрици, кръвонасядане по нокътното ложе на четвърти пръст на лявата длан.
От
субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл , подсъдимата А. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици, нанасяйки целенасочени удари на частната тъжителка и притискайки
ръката й с врата и е желаела тяхното настъпване.
Като смекчаващо наказателната
отговорност обстоятелство съдът приема чистото му съдебно минало на подсъдимата.
Отегчаващо
наказателната отговорност обстоятелство е няколкото
причинени увреждания.
Причините
за извършване на деянието са незачитане на обществения ред и правото на телесна
неприкосновеност на гражданите.
В конкретния случай съдът прецени, че следва да приложи института
на реторсията по следните съображения:
Съгласно чл. 130, ал.
3 НК, ако "пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също
такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание". На
първо място съгласно приетата от съда фактическа обстановка е установено, че
при възникналият конфликт между частната тъжителка и подсъдимата на процесната дата е пострадала не само Е. в следствие на
неправомерните действия на подсъдимата, а и последната, тъй като в следствие на
нанесен от частната тъжителка удар в носа на А., същата е получила лека телесна
повреда, обусловила болка и страдание, без разстройство на здравето, в
следствие на причинен оток и кръвонасядане в областта
на носа.Съдът не споделя становището на повереника на
ч.т. Е., че увреждането на подсъдимата е било причинено от частната тъжителка
при самоотбрана, тъй като това становище не е подкрепено от никакви други
доказателства, а и в нито един момент Е. не е навеждала твърдения да е правила
опит за самозащита, при който да е увредила подсъдимата.
Следва
да се отбележи, че по отношение на института на реторсията
съществува задължителна съдебна практика - Тълкувателно решение N: 51 от
16.09.1989 г. по н.д. N: 41/89 г., ОСНК, съгласно което реторсия
по чл.
130, ал. 3 НК може да се приложи само когато са причинени
еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди - само по чл.
130, ал. 1 или само по чл.
130, ал. 2 НК.
От всички събрани по делото доказателства
и най - вече от кредитираните от съда две СМЕ е видно, че двете лица – частен
тъжител и подсъдима, са си причинили еднакви по степен телесни наранявания,
изпълващи медико-биологичните характеристики на лека телесна повреда по чл.130,
ал.2 от НК.
В основата на реторсията
е идеята на законодателя, че страните са изравнили позициите си, като на
причинителя на леката телесна повреда / в случая А./ веднага е отвърнато от
пострадалия /в случая Е./ със същата лека телесна повреда - т.е. на злото
е отвърнато със същото зло. Засегнатият намира удовлетворение с причиняване
същото деяние на засегналия го. Този институт е приложим само в предвидените от
закона четири случая - по чл. 130, ал.
1, чл. 130, ал.
2, чл. 146 и
по чл. 148, ал.
1, т. 1 НК. Цялостната характеристика на тези престъпления и
обстоятелството, че и двете страни са се поставили в еднакво положение пред
наказателния закон са довели до изключение от правилото, че за всяко
престъпление, извършено от наказателно-отговорно лице, се налага съответното
наказание. Без значение е коя от двете страни първа е осъществила престъпното
посегателство против личността и коя първа сезира съда, в частност прокуратурата.
/ Решение №255 от 17.06.1992г. по н.д. №144/92г.- Първо н.о./
С оглед тези съображения, съдът прецени, че
подсъдимата А. и частният тъжител Е. са изравнили позициите си пред закона,
поради това освободи и двете от наказание, приемайки, че пострадалият е отвърнал
веднага на подсъдимата със същото такова деяние- лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
По отношение предявения граждански иск:
Налице е извършено от подсъдимата
престъпление по чл.130, ал.2 от НК срещу личността на частната тъжителка, за
което съдът я призна за виновна, макар и да не й наложи наказание на основание
чл.130, ал.3 от НК. В гражданско-правен смисъл извършеното от подсъдимата
престъпление представлява непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД и за
гражданския ищец са настъпили и съответните неимуществени вреди. Съгласно чл.
45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди, за всички вреди които са пряка и непосредствена последица от деянието –
както имуществените, така и неимуществените. Претендираните
вреди, които са от категорията на неимуществените, се определят на принципа на
справедливостта.
Когато съдът установи, че са налице
основания за прилагане на института на реторсията и
го приложи, е длъжен, след като признае подсъдимия за виновен, да освободи и
него, и пострадалия от наказание. При
предявен и приет за разглеждане в наказателния процес граждански иск ,съдът е
длъжен да се произнесе по същество с присъдата в тази част. Освобождаването от
наказанието не освобождава делинквента от гражданска
отговорност за вреди от непозволено увреждане по чл. 45 и сл. ЗЗД /в този смисъл Решение N: 255 от 17.06.1992 г. по н. д. N:
144/92 г., I н. о.,/. В случая, след като подсъдимата бе призната за виновна в
извършването на престъплението,във връзка с което е предявен и приет за
разглеждане гражданският иск, съдът намира , че претенцията на гр.ищец е доказана
по основание.Безспорно ч.т.Е. е претърпяла неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от престъплението извършено от подсъдимата, с което
възниква и отговорността на последната
съгласно правилата на ЗЗД. Тези вреди са в следствие нанесената й лека телесна повреда , обусловила болка и
страдание без разстройство на здравето. Конкретните травматични увреждания
съгласно заключението на СМЕ е с
оздравителен период от около 7-10 дни след получаването им, като по делото не
са ангажирани никакви доказателства този период да е бил надхвърлен или да са
настъпили някакви други вредни последици за частната тъжителка.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД
обезщетение за неимуществените вреди се определя по справедливост, което не е
абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства
като характера на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при
които е извършено; допълнителното влошаване на здравето на пострадалия,
причинените морални страдания и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на
Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в конкретния
казус, описани по горе съдът по справедливост оцени, че нанесените
неимуществени вреди могат да бъдат овъзмездени със
сумата от 1000 /хиляда / лева за изпитаните болки и страдания, физически затруднения
и дискомфорт, поради което и осъди подсъдимата да ги
заплати в посочения размер. Над тази сума до пълния размер на претенцията от 4
000 лева, съдът намери иска за недоказан, поради което и го отхвърли.
По отношение на разноските по делото:
Съдът осъди
подсъдимата А. да заплати сумата от 165.57 лева, явяваща се направените по
делото разноски в хода на съдебното производство, в полза на ВРС.
Съдът осъди подсъдимата А. да заплати и сумата
от 50.00 лева, явяваща се 4 % Държавна такса върху уважения граждански иск в
полза на Държавата.
За да осъди подсъдимата да заплати
направените по делото разноски, съдът съобрази разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, съгласно която когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда
да заплати направените по делото разноски. В настоящия случай, съдът призна
подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като
я освободи от наказание, прилагайки института на реторсията.
Сторените по делото разноски, цитирани по-горе, касаят деянието, за което
подсъдимата е призната за виновна. За да се
освободи подсъдимият от заплащането на определени разноски, същите следва да са
свързани единствено с отпадналите обвинения, по които лицето е било признато
изцяло за невиновно. Горното не е съотносимо към
разглеждания случай, тъй като не се касае за отпаднали обвинения и оправдаване
на подсъдимата по тях, а за отпадане на наказуемостта предвид нормата на чл.130, ал.3 от НК, но
деянието е запазило престъпния си характер.
Съдът не
присъди разноски в полза на частния тъжител, тъй като съгласно Решение №96 от
26.02.72г. по н.д. №48/72г. Първо н.о., когато съдът приложи института на реторсията въпросът за присъждане на разноски в полза на
частния тъжител отпада.
Мотивиран от горното и по изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :