РЕШЕНИЕ
№ 566
гр. Пловдив, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300502294 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. П. М. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. К., ул. ***, чрез пълномощника по делото адвокат Б.,
подадена против Решение № 260130 от 02.07.2021 г., постановено по гр.д.№
1327 по описа за 2020 г. на РС-К., I гр.с., с което допуска да се извърши
съдебна делба между Г. И. М., ЕГН ********** от една страна и Д. П. М. с
ЕГН ********** от друга страна, по отношение на следните недвижими
имоти, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
36498.501.714.1.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-52 от 16.11.2011 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, като последно изменение по кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащи самостоятелния обект е от 21.11.2019г. с адрес на имота -
гр. К., общ. К., обл. Пловдивска, ул. ***, като самостоятелният обект се
намира на етаж 3 в сграда с идентификатор 35498.501.714.1, с
предназначение: жилищна - многофамилна; сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор 36498.501.714; предназначение на
самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ; брой нива на обекта: 1 с
посочена в документа площ от 124.71 кв.м.; прилежащи части: ИЗБА № 4 с
1
площ от 22.76 кв.м.; ТАВАН № 5 с площ от 25.63 кв.м. и 11.22% ид.ч. от
общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 36498.501.714.1.4 и 36498.501.714.1.12; под обекта:
36498.501.714.1.9; над обекта: 36498.501.714.1.13, стар идентификатор- няма
и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
36498.501.714.1.23 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-52 от 16.11.2011г. на Изпълнителния директор на
АГКК, като последно изменение по кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащи самостоятелния обект е от 21.11.2019г. с адрес на имота -
гр. К., общ. К., обл. Пловдивска, ***, като самостоятелният обект се намира
на етаж 1-ви в сграда с идентификатор 36498.501.714.1 с предназначение:
жилищна - многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 36498.501.714; предназначение на самостоятелния обект:
ГАРАЖ В СГРАДА; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ:
няма данни; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
36498.501.714.1.24 и 36498.501.714.1.22; под обекта - няма; над обекта:
36498.501.714.1.9; стар идентификатор – няма, ПРИ КВОТИ: 1/ 2 ид.ч. за Г. И.
М. и 1/ 2 ид.ч. за Д. П. М..
Във въззивната жалба се релевират оплаквания, че обжалваното
решение е неправилно и немотивирано. Оспорват се изводите на
първостепенния съд, с които е оставил без уважение възражението на
жалбоподателката за придобиване по давност на дела на бившия съпруг,
както и кредитираните писмени и гласни доказателства. Развиват се подробни
съображения за придобиването по силата на упражнено давностно владение
на ½ ид.ч. от процесните недвижими имоти за период повече от 10 години, с
начало на придобивната давност 07.10.2010 г., за което се позовава на
показанията на свидетелите Ш. и Д.. Поддържа се, че Г.М. е напуснал
процесните имоти към момента на фактическата му раздяла с
жалбоподателката и от този момент същата е упражнявала фактическа власт
върху имотите. Посочва се, че от развода на страните на 07.10.2010 г. Д.М. е
превърнала държанието на идеалните части на ищеца във владение за себе си,
като промяната в намерението й било явно и категорично по отношение на
бившия й съпруг, за което се излагат подробни съображения с позоваване на
събраните по делото доказателства. Излагат се доводи, че ищецът не е
предприел действия, с които да отблъсне владението на ответницата по
отношение на притежаваните от него идеални части от съсобствените
недвижими имоти. Искането към съда е да отмени обжалвания съдебен акт и
да отхвърли предявения иск за делба.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г.
И. М., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат И.Д., с който
жалбата се оспорва като неоснователна. Оспорват се доводите за
придобиването от жалбоподателката по силата на давностно владение на
притежаваните от бившия й съпруг идеални части от съсобствените
недвижими имоти като се сочи, че е ползвала същите по силата на постигнато
2
между страните съгласие в Решение по гр.д.№ 1155/2010 г. на КРС, влязло в
сила на 07.10.2010 г. Приема се, че от сочената дата жалбоподателката не е
показала промяна в начина си на държане на имота, а е манифестирала
промяната на намерението си едва след подаването на исковата молба по
делото. Излагат се подробни съображения за неоснователност на
възражението да настъпила в полза на жалбоподателката придобивна давност
с позоваването на събраните доказателства. Моли да се остави без уважение
жалбата и да се потвърди обжалваното решение, както и да се присъдят
разноските по въззивното производство.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира
следното:
Въззивната жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен
интерес от обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на
случаите, когато се касае за нарушение на императивна материалноправна
норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция
и без да е било изрично направено оплакване за това с въззивната жалба
съгласно разрешението в т.1 от ТР 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Производството по настоящето дело е делбено във фазата по
допускането на делбата.
Пред първоинстанционния съд е подадена искова молба на осн.чл.34 от
ЗС от ищеца Г. И. М. против ответницата Д. П. М..
Ищецът твърди, че страните са сключили граждански брак на
23.05.1982г., с Акт за граждански брак № 84 от същата дата на Община К.. С
нотариален акт за жилище, строено върху държавно място от ЖСК - № 55,
том V, дело 1768/1997г. на Районен съд - гр. К., по време на брака им, на
страните им е призната собствеността върху следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 3, ляв на втори етаж в град К., кв. 8 К. - З., находящ се в
ЖСК „***“, който апартамент се състои от три стаи, готварна, столова и баня,
със застроена площ от 124.71 кв.м., ВЕДНО с ИЗБА №4 с площ от 22.76 кв.м.,
ведно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 5 с площ от 25.63 кв.м., ВЕДНО с
ГАРАЖ № 7 със застроена площ от 18.64 кв.м., ВЕДНО с 1.43% ид.ч. от
общите части на гаражите и правото на строеж и ВЕДНО с 11.22% ид.ч. от
общите части на цялата жилищна сграда и правото на строеж на жилището.
Този имот по Кадастралната карта и кадастралните регистри видно от Схема
на самостоятелен обект в сграда №15-937293 от 12.10.2020г. и Схема №15-
937295 на самостоятелен обект в сграда от 12.10.2020г. на Служба по
геодезия, картография и кадастър гр. Пловдив представлява:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 36498.501.714.1.11
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
3
18-52 от 16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като последно
изменение по кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи
самостоятелния обект е от 21.11.2019г. с адрес на имота - гр. К., общ. К., обл.
Пловдивска, ул. ***, като самостоятелният обект се намира на етаж 3 в сграда
с идентификатор 35498.501.714.1, с предназначение: жилищна -
многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
36498.501.714; предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ; брой нива на обекта: 1 с посочена в документа площ от
124.71 кв.м.; прилежащи части: ИЗБА № 4 с площ от 22.76 кв.м.; ТАВАН № 5
с площ от 25.63 кв.м. и 11.22% ид.ч. от общите части на сградата; съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 36498.501.714.1.4 и
36498.501.714.1.12; под обекта: 36498.501.714.1.9; над обекта:
36498.501.714.1.13, стар идентификатор- няма и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА с идентификатор 36498.501.714.1.23 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-52 от 16.11.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, като последно изменение по
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи самостоятелния
обект е от 21.11.2019г. с адрес на имота - гр. К., общ. К., обл. Пловдивска,
***, като самостоятелният обект се намира на етаж 1-ви в сграда с
идентификатор 36498.501.714.1 с предназначение: жилищна - многофамилна;
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.501.714;
предназначение на самостоятелния обект: ГАРАЖ В СГРАДА; брой нива на
обекта: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
36498.501.714.1.24 и 36498.501.714.1.22; под обекта - няма; над обекта:
36498.501.714.1.9; стар идентификатор - няма.
Ищецът твърди, че бракът между страните е прекратен с Решение по
гр.д. № 1155/2010г. на Районен съд – К., влязло в сила на 07.10.2010г., като с
оглед на това имуществото, придобито по време на брака им се
трансформирало в обикновена съсобственост с равни права - по 1/2 ид.ч. за
всеки един от тях, съгласно чл. 28 от СК. Посочва, че до настоящия момент с
ответницата не са могли да си поделят имотите доброволно, поради което
намира, че е налице правния интерес от образуването на настоящото
производство за съдебна делба. По изложените съображения ищецът моли
съда, да постанови решение, с което допусне съдебна делба между страните
по делото, по отношение на описаните в исковата молба два самостоятелен
обект в сграда, при квоти: 1/2 ид.ч. за ищеца - Г. И. М. и 1/2 ид.ч. за ответника
- Д. П. М..
С подадения отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК
ответницата Д. П. М. е оспорила предявения иск като неоснователен с
довода, че е едноличен собственик на недвижимите имоти. Твърди, че след
прекратяването на гражданския брак с ищеца и предвид трансформиране на
съсобствеността от бездялова в дялова, е станала собственик на 1/2 ид.ч. от
процесните недвижими имоти. По отношение на останалата 1/2 ид.ч. от
имотите е направила ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ, като
4
моли съда да приеме, че е придобила дела на бившия си съпруг, на основание
чл. 79, ал. 1 от ЗС, чрез непрекъснато владение, продължило повече от 10
години, с начало на придобивната давност 07.10.2010 г., а така и да отхвърли
предявения иск за делба.
С първоинстанционното решение районният съд е приел за безспорно,
че страните са бивши съпрузи, които са придобили по време на брака си
процесните недвижими имоти, както и че след прекратяването на брака им са
останали съсобственици на имотите при квоти от 1/2 ид.ч. За да уважи иска
по чл.34 ЗС районният съд е приел за недоказано възражението за
придобивна давност на ответницата на притежаваните от ищеца идеални
части, чрез непрекъсното владение, продължило повече от 10 години, считано
от 07.10.2010 г. Обсъждайки събраните по делото доказателства изводът на
районният съд е, че ответницата не е доказала да е осъществила непрекъснато
и необезпокоявано от ищеца владение върху процесните имоти след
07.10.2010 г., а така и ищецът да е загубил своето право на собственост, което
на основание чл. 79 от ЗС да е преминало в патримониума на ответницата.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо, като при постановяването му не е било
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид
горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението, съобразно оплакванията в жалбата, като
въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
От фактическа страна по делото се установява и не се спори, че
страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 23.05.1982 г.,
който е прекратен с Решение № 389 от 07.10.2010г., постановено по гр.д. №
1155/2010г. по описа на РС - К., в сила от 07.10.2010г.
Страните не спорят, че са придобили процесните недвижими имоти в
режим на съпружеска имуществена общност по представения нотариален акт
за собственост на жилище, строено върху държавно място от ЖСК акт №
***г. от 08.08.1997г. на съдия при Карловския районен съд. Тук следва да се
каже, че ненужно в първата инстанция е разисквано участието на страните,
респективно и на техните роднини, за придобиването на имотите от ЖСК. В
производството не е наведено възражение за трансформация на лично
имущество, по смисъла на чл.23 СК. Същевременно въпросите относно
приноса на страните при придобиването на имуществото стоят извън
делбеното производството, доколкото са предмет на изследване при предявен
5
иск с пр.основание чл.29 СК, който подлежи на разглеждане в отделно
производство, доколкото със същия се цели промяна в следващите по закон
равни дялове на съпрузите. Следователно събраните в първата инстанция
писмени и гласни доказателства за вложени средства и труд за
придобиването на имотите са неотносими и не следва да бъдат обсъждани.
Така без правно значение е представената документация по учредяване на
ЖСК „***“, трудова книжка на ищеца, доказателства за погасяване на заем от
ответницата, нотариален акт за покупко-продажба № ***г. на РС – Чирпан,
както и събраните гласни доказателства във връзка със строителството на
обектите и вложени средства.
По делото се установява, че със споразумението, одобрено с
бракоразводното решение по гр.д. № 1155/2010г. КРС, страните са постигнали
съгласие след прекратяването на брака процесното жилище да остане в
съсобственост между страните и да се ползва от съпругата Д. П. М..
Следователно бездяловата съсобственост върху придобитото по време на
брака имущество се е трансформирала в обикновена съсобственост, при
равни дялове според разпоредбата на чл.28 СК, поради което всеки от
съпрузите се е легитимирал като съсобственик на имота при квота от 1/2 ид.ч.
С оглед на изложеното, спорът по делото се концентрира в
инвокираното от ответницата възражение за придобиването на идеалните
части на ищеца по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност за
период повече от 10 години, считано от 07.10.2010г.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя (чл. 68 ЗС). В
разпоредбата на чл.69 от ЗС е регламентирана оборима презумпция, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго. Презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение само когато по
естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от
момента на установяването си. След като основанието, на което е придобита
фактическата власт, признава правата на собственика, налице е не владение, а
държане, при което, за да се придобие по давност правото на собственост, е
необходимо да се предприемат едностранни действия, с които по явен и
недвусмислен начин да се демонстрира намерението да се придобие имота за
себе си, като тези действия следва да са доведени до знанието на собственика.
В противен случай презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита за
опровергана и съответно не е налице владение като предпоставка за
придобиване по давност на чуждия имот в срока по чл. 79 ЗС. При такава
хипотеза, за да промени държанието във владение като предпоставка за
придобиване по давност на чужд имот, държателят трябва да демонстрира
промяна в намерението за своене на имота /interversio possessionis/, която да е
открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността
последният да предприеме действия за защита на правото си. Това е така, тъй
6
като общият принцип на справедливостта изключва скритостта на
придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по
време, когато засегнатият собственик няма възможност, поради неведение, да
се брани.
Посочените постановки намират приложение в отношенията между
съсобствениците като в Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на
ВКС, е прието, че независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне с едностранни
действия държането на чуждите части във владение, като докаже, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните части за себе си. Съсобственикът, който
владее цялата вещ, е владелец на своите части и държател на частите на
другите съсобственици, и трябва да докаже, че е престанал да държи
идеалните части за другите и е започнал да ги държи за себе си с намерение
да ги придобие по давност.Действията, доказващи такова намерение, трябва
да показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на
останалия съсобственик, да бъдат манифестирани пред него и да се доведе до
знанието му. Във всички случаи обаче обстоятелствата, установяващи
преобръщане на владението, следва да бъдат доказани конкретно. Това
разрешение важи и когато основанието за упражняване на фактическата власт
е предоставяне ползването на семейното жилище след прекратяване на брака
и в този случай съпругът, който живее в семейното жилище, следва да
демонстрира явно и категорично по отношение на бившия си съпруг, че
променя намерението си и започва да владее за себе си.
С оглед на изложеното и доколкото към 07.10.2010 г. страните са се
легитимирани като съсобственици при равни права, при което ответницата е
била владелец на своите части и държател на частите на ищеца, в нейна
тежест е да установи, че е манифестирала пред ищеца промяната в
намерението си да държи процесните идеални части за него и е започнал да
ги държи за себе си с намерение да ги придобие по давност.
В предвид сочената от ответницата начална дата на придобивна давност
- 07.10.2010 г., въззивният съд намира за релевантни изслушаните
свидетелски показания за установяване на обстоятелствата след посочената
дата. Събраните гласни и писмени доказателства за обстоятелствата преди
това са неотносими за разрешаването на правния спор, поради което и не
следва да бъдат обсъждани. По аргумент от изложеното не следва да се
коментират представените от ищеца ордери за преведени суми на
ответницата за период от 2007 г. - 2009г., доколкото касаят обстоятелства
преди твърдяната от ответницата начална дата на придобивната давност.
По почин на страните за установяване на твърденията им са разпитани
свидетелите М. Д. С. - майка на ищеца, С. П. Ш. /брат на ответницата/ и Д.
А. Д. /съсед/.
В показанията си св. С. сочи, че страните са се развели през 2010 г. като
7
са се разбрала ответницата да остане да живее в жилището. Ищецът живеел в
чужбина от 2006 г. като от тогава си идвал в България през 2008 г., за развода
през 2010 г. и още един път през 2013г. или 2014г. или общо три пъти си е
идвал в България.Посочва, че ищецът се е връщал за развода и един път да си
вземе някои работи от жилището в К. и да се разберат. Върнал се при
свидетелката и й казал, че Д. не му дава ключ, влезнал е само горе, видял,
каквото е видял, всичко вред и се върнал.Взел някаква машина. Не си взел
багаж, вещи от апартамента, всичко било там. Синът й бил казал, че след като
влезнал в жилището всичко си било вътре. Бившата съпруга на сина й въобще
после не го пуснала.Казала му, че вече няма работа в имота. 3- 4 години след
развода Д. казала на Г., че апартаментът е неин. Не, че няма нищо общо с
жилището, не мога да ви разбера е казала свидетелката.Синът й смятал, че
има някаква част от апартамента, той дал целият си труд и пари, как да нямал
част от жилището е заявила свидетелката.
В показанията си св. Ш. сочи, че през 2005 г. ответникът е заминал за
Финландия. Свидетелят знае, че ищецът един път се е бил прибрал, гоД. след
като заминал, за един ден или за два. Свидетелят разбрал, че отвън пред блока
са го видели. От тогава до сега ответницата живеела в апартамента.Никой
друг не бил живял в този апартамент.Всички такси за апартамента ги плащала
ответницата, текущите ремонти за него ги плащала ответницата. Знае, че Г.
не е участвал в плащането на ремонти по апартамента след заминаването му
във Финландия.
От показанията на св. Д. се установява, че живее в една кооперация с
Д.М., в гр. К., на ул. „***“ от създаването на ЖСК „***“. Не знае дали
страните са разведени. След тяхната раздяла през 2006г., Г. го е виждал два
пъти да идва до блока, но не и да влиза вътре. Единият път е този, за който
разказвал, а вторият път го видял от северна страна, близо до входа.
Свидетелства, че събирал ежемесечно разходите за покриване на общите
части от входа за текущите нужди. Правили ремонт на покрив, улуци
сменяли, входна врата сменяли. Парите ги взимал от Д..
В производството са приети представени от ответницата приходни
квитанции (л. 72-81) за заплатени данъци и такса смет по отношение на
делбения имот за периода 2010-2021г. по заведени партиди на името на
ответницата и на ищеца.
Настоящият съдебен състав на ПдОС намира, че от посочената
доказателствена съвкупност не се установяват действия на ответницата, от
които да се заключи, че е демонстрирала промяната в намерението си да
престане да държи идеалните части на ищеца за него и да започне да ги
държи за себе си с намерение да ги придобие по давност, за период повече от
10 години, считано от 07.10.2010 г. От ангажираните от ответницата
свидетелски показания се установява, че през процесния период е живяла в
имота, заплащала е таксите за жилището, разходите за текущите ремонти в
него и тези за общите части на сградата. Коментираните действия обаче не
8
обективират по недвусмислен и явен начин намерението на ответницата за
преобръщането на владението, което открито да е демонстрирано пред
ищеца. Обстоятелството колко пъти е идвал ищецът в имота и влизал ли е в
него не могат да обосноват преобръщането на владението, доколкото
определящо за последното е обективирането на промяната в субективното
намерение на ответницата да свои частта на ищеца, считано от 07.10.2010 г.
По настоящото дело това не се доказва. Вярно е, че от показанията на майката
на ищеца се установяват изявления на ответницата към ищеца, че
апартаментът е неин и той няма работа в него, но според свидетелката това се
е случило при посещението на ищеца през 2013 г. или 2014 г. когато е отишъл
да си вземе някаква машина. Тоест дори и ответницата да е обективирала
намерението пред ищеца да свои неговата част, то това е станало не по-рано
от 2013 г., при което към датата на подаването на исковата молба 19.10.2020
г. не е изтекъл 10 годишият срок за придобиването на имота по силата на
давностно владение. Доказателства за завладяване от ответницата на
идеалните части на ищеца за периода от 07.10.2010 г., когато с брачното
споразумение страните са установили съсобствеността си върху имотите, до
2013 г. няма по делото. Следва да отбележи, че в случая са без правно
значение обстоятелствата, че през 2006 г. ищецът е заминала за Финландия и
е оставил ключовете на ответницата, тъй като след това страните са
установили съсобствеността си върху имотите в споразумението по брачното
дело от 07.10.2010 г., от която дата именно ответницата претендира началото
на давностното владение.
Възражението в жабата, че ищецът не е предприел действия, с които да
отблъсне владението на ответницата по отношение на притежаваните от него
идеални части от съсобствените недвижими имоти не следва да се кредитира.
Лицето, което оспорва правата на собственика, като претендира право на
собственост на основание придобивна давност, следва да установи в процеса
както упражняване на фактическа власт, така и намерение за своене на вещта,
а не собственикът да доказва, че е владял имота си, съответно своите ид.ч. за
себе си.
С оглед на изложеното неоснователни са възраженията против изводите
на районния съд, с които е отрекъл осъществяването на фактическия състав
на чл.79, ал.1 ЗС, които изводи се споделят от настоящата инстанция.
Изложеното обосновава неоснователността на въззивната жалба, която
следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, основателно е искането на въззиваемата
страна в отговора на въззивната жалба за присъждането на разноските по
въззивното производство, направата на които се удостоверява в размер на 600
лева от представения договор за правна защита и съдействие.
По тези съображения, Пловдивският окръжен съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260130 от 02.07.2021 г., постановено по
гр.д.№ 1327 по описа за 2020 г. на РС-К., I гр.с.
ОСЪЖДА Д. П. М. с ЕГН **********, да заплати на Г. И. М., ЕГН
**********, сумата от 600 лв. (шестстотин лева) - разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните - при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10