Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали, 18.10.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на дeвeтнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Елеонора Георгиева
като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 163 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът В.А.М. твърди, че като кредитополучател по Договор за кредит за
текущо потребление от 24.06.2009г., е застрахован от кредитора “Банка
ДСК“ ЕАД с Договор за групова застраховка “Живот“ в полза на банката кредитор, при застрахователна
сума 16 000 лв., равна на размера на отпуснатия кредит.По
груповия договор за застраховка, сключен от банката
с ответника „Групама животозастраховане“ ЕАД гр.София, ищецът дал съгласието
чрез подписване на сертификат на застраховано лице, за покрити
застрахователни рискове смърт и пълна трайна неработоспособност, както и
съгласие за плащане на застрахователни премии чрез директен
дебит от банковата му сметка в банката кредитор в полза на
застрахователя.На 16.05.2016 г. с Експертно
решение като освидетелстван със 100% трайна
неработоспособност, с чужда помощ, поискал от ответника като застраховател да
изплати застрахователната сума, равна на остатъка от кредита, но
застрахователят отказал поради прекратяване на застрахователното
покритие от 25.04.2015 г. след неплащане на застрахователна
премия на 24.04.2015г. Към тази дата,
посочена от застрахователя, ищецът твърди, че е изпълнил задължението
за плащане на застрахователни премии.След
настъпилия застрахователен риск сам продължил да изпълнява задълженията по
договора за банков кредит и към датата на предявяване на иска изплатил
сума от 1 320 лв..Предявява срещу ответника частичен иск за сумата
от 1 250 лв., представляваща част от цялото
според него спорно вземане от 16 000 лв.В съдебно заседание лично и с адвокат пълномощник поддържа иска, увеличен
по размер на 1 580 лв., оспорва
възражението на ответника, че застрахователния договор е прекратен, в частност,
че е получил изпратеното за целта от ответника уведомление, и положеният в
уведомлението подпис не е изпълнен от него.
Ответникът „Групама Животозастраховане“ ЕАД гр.София в
срока за отговор по чл.131 от ГПК оспорва иска, без да
оспорва сключения Групов застрахователен договор за застраховка „Живот“ на
кредитополучателите на „Банка ДСК“ЕАД и
издаването на Експертно решение в полза на ищеца, но възразява,
че договорът за застраховка и застрахователното
покритие са прекратени поради неплатена застрахователна премия от 5.98 лв., с падеж 24.04.2015г., за което застрахованият
ищец е уведомен с нарочна покана, получена с Товарителница N **********.Оспорва
твърденията на ищеца за плащане на вноски по кредита след издаване на
Експертното Решение на ТЕЛК.В съдебно заседание чрез
пълномощник юрисконсулт поддържа възраженията срещу иска и моли за отхвърлянето
му.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства, в т.ч.
неоспореното от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза и
оспореното от ответника заключение на експертиза на почерк и подпис, и доводите
на страните, приема за установено следното:
Предявеният
иск е по чл.242, ал.1 от КЗ от 2005г., отм от
01.01.2016г., при възражение на ответника, че договорът, по който се
претендира плащане на застрахователно обезщетение, е прекратен по причина
неплащане на дължима месечна застрахователна премия.
С доклада по делото съдът призна за безспорно, че между ищеца В.А.М. и
„Банка ДСК“ ЕАД гр.София е сключен Договор за кредит за текущо потребление от
24.06.2009 г.; между
ответника „Групама животозастраховане“ ЕАД гр. София като застраховател и
„Банка ДСК“ ЕАД е сключен Групов застрахователен договор по застраховка
„Живот“ на кредитополучателите на „Банка ДСК“ ЕАД на големи кредити, по който
договор ищецът е застрахован чрез присъединяването му с индивидуален сертификат
от 23.06.2009г. със застрахователна сума 16 000 лв.,
в полза на обезпечения по този начин застраховащ - „Банка ДСК“ ЕАД, във връзка
със сключения между ищеца и банката Договор за кредит; че с
Експертно Решение N 1934 от
заседание 85 от 16.05.2016г. ищецът е освидетелстван с оценка на
работоспособността 100% трайна неработоспособност с чужда помощ, с дата на
инвалидизация 17.02.2016г.В доказателствена тежест на ищеца е
възложено да установи
надлежно плащане на всички застрахователни премии, в т.ч. към датата на
настъпване на застрахователния риск, първото по ред ТЕЛК Решение от
16.05.2016г., по Груповия договор за застраховка живот, по който е застрахован
в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, както и плащането на погасителни вноски по дати и
размери, по сключения с „Банка ДСК“ ЕАД
Договор за кредит за текущо потребление, в периода от 16.05.2016г. до
датата на предявяване на иска 09.02.2017г. и неистинността
на Товарителница, лист 68 от делото.На ответника е
възложено да установи, че съгласно сключения Групов договор за
застраховка, общите условия към същия и индивидуалния сертификат на ищеца, са
настъпили условията за прекратяване на договора и застрахователното покритие по
него.
Разпоредбата на чл. 242, ал. 1 КЗ/отм./ регламентира правото на
иск на физическото лице, застраховано по застраховка "Живот" или
"Злополука", сключена в полза на кредитор за обезпечение на
задължение на физическото лице, включително когато не е било страна по
застрахователния договор, но е платило задължението при настъпило
застрахователно събитие.Искът на основание
посочената правна норма предпоставя твърдение в исковата молба за плащане на
задължението към кредитора /банката/, когато застрахованият кредитополучател има право на пряк иск срещу застрахователя/Определение N
165 от 4.03.2013 г. на ВКС по ч. т. д. N 1263/2013 г., II т. о., ТК, Решение N 138 от
5.01.2016 г. на ВКС по т. д. N 1727/2014 г., II т. о., ТК/.
От неоспореното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза и изслушването в съдебно заседание на вещото
лице Д. се установява, че на база съгласие за директен дебит от 23.06.2009г.,
дадено от В.А.М., са извършени от Банка ДСК плащания на месечната
застрахователна премия на „Групама животозастраховане“ ЕАД гр.София по
Сертификат на застраховано лице по групов застрахователен договор по
застраховка „Живот“ на кредитополучателите на Банка ДСК ЕАД на големи кредити в
общ размер 418.60 лв., с последни платени месечни премии от по 5.98 лв. на дати
24.02.2015г. и 15.04.2015г., и в периода от 24.04.2015г. до 17.06.2015г. включ.
по сметката на ищеца не е имало достатъчно наличност за покриване на задължение
в размер на 5.98 лв., макар искането за директен дебит да е било активно и в
периода да е генерирано искане за плащане от ответника.В периода от
16.05.2016г. до 09.02.2017г. включ. по сключения с Банка ДСК договор за текущо
потребление от 26.04.2009г. са постъпили погасителни вноски от ищеца в общ
размер от 1 580 лв. както следва: на 16.06.2016г.-220 лв. чрез прехвърляне
на средства от разплащателната сметка на В.А.М. в кредитната му сметка; на
08.08.2016г.-220 лв. чрез плащане в брой; на 30.09.2016г.-220 лв. чрез плащане
в брой; на 01.11.2016г.-220 лв. чрез прехвърляне на средства от разплащателната
сметка на В.А.М. в кредитната му сметка; на 07.12.2016г-230 лв.; на
16.01.2017г.-250 лв. чрез плащане в брой и на 07.02.2017г.-220 лв. чрез плащане
в брой.
Съдът възприема заключението
на съдебно-счетоводната експертиза като обосновано и коренспондиращо на
представеното от ищеца извлечение от сметката му в Банка ДСК ЕАД за периода от
23.06.2009г. до 30.01.2017г. и представена от ответника Справка за внесени
премии по Сертификат с номер 17278133 към групова застраховка „Живот“ на
кредитополучателите на „Банка ДСК“ ЕАД.От последната се установява, че
дължимите в периода от 24.06.2009г. до 24.03.2015г. месечни застрахователни
премии от по 5.98 лв./ 0.374 на хиляда от застрахователната сума в размер на
кредита от 16 000 лв./ са платени, като последната вноска е платена на
15.04.2015г. и е отнесена за тази с дата 24.03.2015г., с покритие до
24.04.2015г., след което други вноски не са плащани, в т.ч. и до издаването на
ищеца на 16.05.2016г. на първото по ред ТЕЛК решение за пълна трайна
неработоспособност.
На 17.08.2016г. ищецът подава
заявление до ответника за плащане на застрахователно обезщетение поради настъпила пълна трайна
неработоспособност, удостоверена с Експертно решение на ТЕЛК N 1934/16.05.2016г. с дата на
инвалидизация 17.02.2016г., за срок от две години, за 100 % т.н.р. с чужда
помощ, в отговор на което с писмо от 09.09.2016г. ответникът отказва плащане на
обезщетение поради прекратяване на застрахователното покритие в периода след
24.04.2015г., в който не постъпва следваща застрахователна премия, поради
недостатъчна наличност по сметката на ищеца, за плащането на която
застрахователят е отправил писмена покана на 12.05.2015г. и на 10.06.2015г., и
която не е платена в 1-месечен срок от получаване на поканата, и настъпване на
застрахователния риск след прекратяване на договора.
Представена е покана от
ответника до ищеца с дата 11.05.2015г. за плащане от последния на дължима
месечна застрахователна премия от 5.98 лв., необходима за продължаване
действието на застраховката в срок от един месец с указан начин на
плащане-осигуряване наличност в размер на месечната застрахователна премия по
разплащателната сметка в Банка ДСК ЕАД, от която е дадено съгласие да се
извършва плащане на застрахователната премия, с предупреждение, че при
неспазване на срока, на основание чл.9, ал.3 т.1 от Глава 3 от Общите условия
по застраховка „Живот“ на кредитополучателите, срокът на застрахователното
покритие ще бъде прекратен.От представената разписка за получаване на поканата,
изпратена на 12.05.2015г., съответстваща по номер на товарителница с изписания
в самата покана номер, се установява, че същата е достигнала до адресата и адреса
на 17.05.2015г..В показанията си
куриерът, извършил връчването, св.Ю., сочи, че на два пъти посетила адреса, за
да извърши връчването, защото входът на бл.105 в кв.Възрожденци бил заключен, и първия път оставила бележка,
а втория път успяла да влезне, и извършила връчване на 4-ия или 5-ия етаж на
човека, който бил пълен и й казал, че не
излиза много навън, защото е трудноподвижен, и който се разписал, но не може да
със сигурност да разпознае присъстващия в залата ищец, тъй като счита, че не
бил със същата прическа.Св.Ю. сочи и, че ръкописно изписаният в товарителницата
текст бил изпълнен от самата нея, освен в частта за положен подпис за
получател.
За оспорването на авторството
на подписа, положен в товарителницата за ищеца, е ангажирана експертиза на
подпис и почерк, заключението по която установява, че наличните два подписа за
получател не са положени от В.А.М. поради преобладаващи различия в
характеризиращите ги общи графически признаци и съществени различия в
частните.В останалата част заключението не следва да се обсъжда, тъй като в
показанията си св.Ю. заявява, че ръкописно изписаните в товарителницата
текстове, са изпълнени от нея.Макар заключението на вещото лице специалист НТЛ
да е категорично, съдът не възприема същото, тъй като положените в
товарителницата подписи са опростени, когато според методиката на графическите
идентификационни експертизи е възможно да се отговори, че се допуска, че
подписът не е положен от лицето или че не може да се даде отговор на въпроса за
авторството на подписа поради липса на достатъчно индивидуални признаци в
изследваните обекти.В констативно-съобразителната част на заключението вещото
лице маркира различията в изследваните подписи-обекти и сравнителни образци
като в три от посочените частни признаци сочи „нечитаеми щрихи“ при форма на движенията при изписване, при
свързване и при количество на движенията.Това сочи на липса на достатъчно
идентификационни признаци на подписа и конкретно на изследваните обекти в
товарителницата, които видимо не съдържат никакви буквени знаци.Съществуват
различни класификационни системи за признаците на почерка, и най-разпространено
е деленето им на общи/строеж, наклон, размер, разтегнатост, свързаност,
гладиолаж, натиск при писането/ и частни.По първите се определят само общите
особености на почерка и затова не могат да се използват самостоятелно за
идентифициране на автора, тъй като са по-лесни за маскиране или имитиране, и в
по-голяма степен зависят от неблагоприятно въздействие на външните и вътрешните
фактори.Към частните признаци се отнасят разположение на точката на започване
на ръката и начинът на започване, посоката на движенията на ръката, формата,
относителните размери и взаиморазположението на буквите и буквените знаци,
формата на движенията на ръката, сложността на движенията на ръката,
разположението на точката на пресичане и разположението на точката на
завършване на движенията на ръката и начинът на завършване, и не по всички от
така посочените признаци вещото лице е посочило какви са различията в
подписите-обекти на изследване и използваните сравнителни образци, а от тези,
които е посочило, за три от признаците заключава, че представляват нечитаеми
щрихи.Наред с това съществуват три вида графическо изображение/транскрипция/ на
подписа-буквена, смесена и условна.Условната е тази, която не изразява
информационна функция на подписа, и в случая съдът приема, че изпълнените в
товарителницата подписи са именно условна транскрипция-без букви и достатъчно
качествен състав.
Относно преценката на експертното решение по чл.202 от ГП е формирана по
реда на чл.290 от ГПК практика на ВКС с Решение N 241/23.10.2013г. по гр.д. N 3194/2013г. на I ГО на ВКС, Решение N
762/20.07.2011г. по гр.д. N 1371/2009г. на I ГО на ВКС, Решение N 60/25.03.2013г. по т.д. N 475/2012г. на II ТО на ВКС и др., в които е
прието, че заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство,
трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото; съдът не е
длъжен да възприема заключението на вещото лице, дори и когато страната не е
направила възражение срещу него, и следва да прецени доказателствената му сила,
съобразно обосноваността, и независимо дали съдът възприема или не експертното
заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за
годността на експертизата.
Освен, че съдът приема заключението за необосновано по
изложените по-горе причини, обсъждането на заключението с останалите
доказателства по делото не води до извод, че поканата за плащане на поредната
месечна застрахователна премия и предизвестието за прекратяване на
застрахователния договор, ако същата не бъде платена в 1-месечен срок, не са
достигнали фактически до адресата с оглед показанията на св.Ю. и юридически с
оглед уговорките в застрахователния договор и общите условия към същия.От
съдържанието на Товарителницата следва, че куриерът е връчил на адресата
пратката, тъй като в противен случай би отбелязал причината поради която
връчването не е извършено в съответно обозначените за това места.Наред с това
сам куриерът е посочил, че лицето на което е връчена пратката е именно
адресатът чрез изписване на имената „В.М.“, както и датата на която е извършено
връчването.Тези обстоятелства се потвърждават от показанията на куриера-св.Ю.,
незаинтересована от изхода, която свидетелства под страх от наказателна
отговорност, че е връчила на адреса и на адресата, характеризирайки последния
физически, което отговаря както на личните възприятия на съда, така и на
профила му по представеното ТЕЛК решение.Наред с това застрахователният риск,
на който се позовава ищеца, претендирайки към настъпването му да има качество
на застрахован, е настъпил на 16.05.2016г.-първото по ред решение на ТЕЛК,
удостоверяващо пълна трайна неработоспособност в резултат на застрахователно
събитие по смисъла на чл.20 на Гл.1 от Общите условия по застраховка „Живот“ на
кредитополучателите, към която дата застрахованият ищец не е осигурил покритие
не само на поредната месечна застрахователна премия, дала основание на
ответника да отправи покана за плащането й, ведно с предупреждение за
прекратяване на договора, но и на всички останали поредни месечни премии до
тази дата/16.05.2016г./, т.е. в период за около година, в който наличност за
директен дебит/незабавно инкасо/ в полза на застрахователя не е осигурена по
сметката за това, от самия ищец, който обаче е изпълнявал задължението си да
погасява дължимите по договора за кредит погасителни вноски, с плащането на
които обосновава исковата претенция.В чл.9, ал.6 от Гл.1 на общите условия е
предвидено, че при неплащане на всяка следваща/след първата/ месечна
застрахователна премия на падежа, застрахователят поканва писмено
застрахованото лице да плати премията в срок, който не може да бъде по-малък от
един месец от получаването на поканата, като в чл.3 от Други условия на
индивидуалния застрахователен сертификат е уговорено, че всички съобщения,
които следва да бъдат отправени към застрахования, се изпращат на последния
адрес, който той е съобщил писмено на застрахователя и се счита, че
застрахователят е изпълнил задължението си за уведомяване, ако е изпратил
съобщението на последния му известен адрес на застрахования.Така и в чл.13,
ал.3 от Гл.1 на общите условия.Достигането на пратката до адреса на ищеца по
договора за застрахова е доказано несъмнено/пълно и главно/, при което с оглед
и на другите обстоятелства по делото, съдът приема, че уведомлението-покана за
плащане с предизвестие за прекратяване на договора са връчени надлежно на ищеца
на 17.05.2015г., и след изтичането на един месец действието на груповия
застрахователен договор по отношение на ищеца, в частност индивидуалното
застрахователно покритие по него са прекратени съгласно чл.9, ал.3 т.1 от Гл.3
на общите условия, и ищецът няма право на застрахователно обезщетение, тъй като
ответникът надлежно е упражнил правото си да прекрати застрахователния договор
с ищеца в съответствие с договора и
чл.236, ал.2 и ал.3 изр. 2-ро от КЗ/отм./, без да спазва поредността, посочена
в чл.236, ал.3 от КЗ, тъй като в чл.12 от общите условия е предвидено, че по
застрахователния договор по групова застраховка „Живот“ на кредитополучатели не
съществува възможност за откуп и с индивидуалния застрахователен сертификат
такъв също не е договорен.
С оглед на изложеното, следва да се признае за недоказано оспорване
истиността на авторството на подписите, положени за получател В.М. в
Товарителница
N **********, представляваща лист 114 от делото, и искът се отхвърли с възлагане в
тежест на ищеца на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ на юрисконсулстко възнаграждение от 300 лв.
Съгласно
задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение N
1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС при частичен иск предмет на делото е част от
претендираното парично вземане, на която част съответства и предметът на
решението. Когато се уважава такъв иск, силата на пресъдено нещо се разпростира
само върху предявената част от вземането. Остатъкът обаче не е предмет на
спора, поради което съдебното решение не формира сила на пресъдено нещо за
него. Този подход се възприема от правната теория - Цолова, К., Частичният иск,
С., 2012 г., стр. 161-163, както и в съдебната практиката - Решение N 167 от
25.03.2011 г. по гр. д. N 364/2010 г. на ВКС, I г. о., Решение N 46 от
6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. N 6138/2014 г., III г. о., ГК, Решение N 9 от 12.03.2010
г. на ВКС по гр. д. N 945/2006 г., I г. о., ГК, Решение N 89 от 11.07.2011 г.
на ВКС по т. д. N 716/2010 г., I т. о., ТК.
Независимо, че предявеният частичен иск се отхвърля, то в
диспозитива на решението следва да се посочи само, че размерът
на предявеното частично вземане е част от цялото вземане, без последното да се
определя като конкретна стойност.
Мотивиран от изложеното, Районният съд
РЕШИ :
ПРИЗНАВА за недоказано оспорване
истинността на авторството на подписите, положени за получател В.М. в
Товарителница
N **********, представляваща лист 114 от делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.А.М. с ЕГН **********,***
срещу „Групама Животозастраховане“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
упрвление ***, частичен осъдителен иск по чл.242, ал.1 от КЗ от 2005г./отм./ за сумата 1 580 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по Сертификат от 23.06.2009г. на застраховано лице по Групов
застрахователен договор за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на Банка
ДСК ЕАД на големи кредити във връзка със заемна сметка, в размер на заплатените
по Договор
за кредит за текущо потребление от 24.06.2009 г., сключен между В.А.М. и „Банка ДСК“ ЕАД гр.София, месечни погасителни вноски в периода от 16.05.2016г. до 09.02.2017г.,
като част от общо дължимо застрахователно обезщетение поради настъпване на
16.05.2016г. на застрахователен риск „пълна трайна неработоспособност“.
ОСЪЖДА В.А.М. с ЕГН **********,*** да
заплати на „Групама Животозастраховане“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
упрвление ***, сумата 300 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: