№ 439
гр. Благоевград, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Габриела ТрИа
при участието на секретаря Лозена Димитрова
в присъствието на прокурора Райна Андреева Гундева (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Габриела ТрИа Гражданско дело №
20211200100491 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от АЛ. Г.
П., с ЕГН **********, с адрес Б против П- представлявана от Главен прокурор на Република
България, с адрес за контакти гр.С
С исковата молба се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца на основание чл.2,
ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.52 от ЗЗД сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева,
представляваща претърпени неимуществени вреди в резултат на воденото наказателно
производство по ДП № 1899 ЗМ-842/2017год. по описа на 01 РУ на МВР - Благоевград,
НОХД № 397/2019 год. по описа на Районен съд - Благоевград и ВНОХД № 469/2019 год. по
описа на Окръжен съд, за времето от 11.12.2017 год. до 07.07.2020 год. с повдигнато
обвинение и внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с
ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 17.05.2018 год. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Към исковата молба са приложени писмени документи.
Твърди се в исковата молба, че ищецът през целия си съзнателен живот работи в
шоубизнеса. В тази връзка е известен и има множество познати в цялата страна. Занимава се
с музика и е реализиран професионален музикант. Посочва се, че освен, че организира и
участва в самостоятелни концерти, има ангажименти и като музикант в Б-Б, като с тази
1
група има множество концерти и участия в страната, освен това имал индивидуални участия
и концерти в петзвездни хотели в страната, като най-много били изявите му в хотел "Р." в
Банско. На един етап от живота му, докато били съпрузи музикалната му кариера се
преплитала и с кариерата на Р. П.а. След развода им всеки от тях поел по самостоятелен
творчески път, а отношенията им се влошили, като бившата му съпруга правела
всевъзможни опити да му вреди - използвала услуги на мутри, подавала различни жалби
срещу него до държавни органи и институциите и инициирала множество публикации в
медиите. Посочва се, че на 05.10.2017 год. наемателя на ищеца Я.Х.И му се обадил по
телефона и изплашен го уведомил, че бившата му съпруга Р. П.а е изпратила лица от
криминалния контингент на Благоевград, които го притеснявали и заплашвали. При тези
обстоятелства, ищецът веднага се свързал с районния инспектор Г€И и го уведомил за
случилото се. Той го посъветвал да подаде жалба или да се обади на тел. 112. Твърди се, че в
изпълнение на неговия съвет ищецът тръгнал с автомобила си в посока Първо РУ на МВР за
да се срещне с него и да подаде жалба. Докато пътувал по ул.”Марица” бил засечен
неправомерно, като му било отнето предимството от лек автомобил. Ищецът натиснал
педала на спирачките за да не става катастрофа и натиснал клаксона. Видял, че това е
автомобила, който бил закупил по време на брака му и видял, че същият се управлява от Р.
П.а, която била сама в колата. Изравнил се с нея, подал сигнал и и казал да спре за да се
разберат. Тя му казала да си гледа работата, дала газ и продължила. Излага се, че на
кръстовището при РТЦ - Благоевград бившата му съпруга завила наляво, а той надясно в
посока към МВР, като същия ден подал жалба в полицията. Сочи се, че след по малко от
месец бил извикан в полицията да дава обяснения за неща, които никога не са се случвали.
Въпреки, че представил достатъчно доказателства, че изнесеното в жалбата не отговаря на
истината, срещу него започнало наказателно производство за закана за убийство. Сочи се, че
ищецът настоявал органите да се занимават с неговата жалба, а не с измислиците на Р. П.а.
Въпреки наличието на подадена от него жалба на същия ден, въпреки показанията на И и
подадената и от него жалба, прокуратурата вместо да се занимава с поведението на бившата
му съпруга по неговата и на И жалби, образувала срещу ищеца наказателно производство за
извършено престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК с Постановление от 11.12.2017
год. Твърди се, че от пострадал на 05.10.2017 год. ищецът бил превърнат в обвиняем и
започнало това абсурдно наказателно производство. Било образувано ДП № 1899 ЗМ-
842/2017 год. по описа на 01 РУ на МВР - Благоевград. Излага се, че на 20.11.2018 год. му
било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК
и веднага му била направена криминалистическа регистрация от органите на МВР, с което
бил допълнително унижен. Твърди се, че му била взета и мярка за неотклонение „Парична
гаранция” в размер на 500 лева. Излага се в исковата молба, че за да се защити ищецът
направил опит да сезира Окръжна прокуратура - Благоевград и подал жалба с peг.
№770/25.02.2019 год. По повод същата бил приет и от прокурор С. но до преустановяване
на наказателната репресия срещу него не се стигнало. Въпреки безспорните доказателства,
че е невинен и абсурдността на обвинителната теза, Районна прокуратура - Благоевград,
след приключване на досъдебното производство внесла обвинителен акт в Районен съд –
2
Благоевград, като било образувано НОХД № 397/2019 год. по описа на Районен съд -
Благоевград. По същото дело Р. П.а се конституирала като частен обвинител и граждански
ищец и предявила граждански иск с претендирано обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 20 000 лева, ведно с лихвата за времето от 05.10.2017г. до окончателното
изплащане на сумата, като за тази цел наела дори адвокат. Посочва се, че Районен съд -
Благоевград постановил Присъда № 8568/16.09.2019 год. по НОХД № 397/2019 год., с която
ищецът бил оправдан и гражданския иск и претенциите за разноски на адвоката на Р. П.а
били отхвърлени. Последвал протест на Районна прокуратура - Благоевград и въззивна
жалба на Р. П.а, като било образувано и ВНОХД № 469/2019 год. по описа на Окръжен съд -
Благоевград. По същото на 07.07.2020 год. било постановено решение, с което
оправдателната присъда на Районен съд - Благоевград била потвърдена. Поддържа се, че в
продължение на три години, девет месеца и два дни срещу ищеца било водено абсурдно
наказателно производство. През цялото време се предоставяла информация на средствата за
масово осведомяване и излезли множество материали срещу него, които се отразили
сериозно върху имиджа и репутацията му. Напрежението, с което живял през цялото време
се отразило сериозно и върху здравето му. Постоянното напрежение, в което живял заради
несправедливото производство, защото от жертва на противоправното поведение на
бившата му съпруга, без основание бил превърнат в обвиняем, а пред обществото, чрез
материали в медиите, като последица от всичко това се твърди, че ищеца развил
хипертония. Това производство се отразило негативно не само върху неговото здраве и
върху здравето на най-близките му хора - майка му и дъщеря му. Майка му развила
деменция. От напрежението възникнали здравословни проблеми и при дъщеря му. Твърди
се, че още от самото начало била предоставена информация на медиите и станало
обществено достояние образуваното дело, участието в престъпление, което ищецът не е
извършил и бил злепоставен пред широк кръг от хора почти в цялата страна, включително и
постоянните му партньори и работодатели. Твърди се, че непоносимо тежки били
психическите, емоционалните изживявания, заради накърненото чувство за чест и
достойнство и накърнената репутация пред обществото. Бил в състояние на пълно отчаяние,
защото обвинението, което му било повдигнато било за тежко престъпление, за което се
предвиждало наказание лишаване от свобода за срок до шест години. Твърди се, че ищецът
емоционално бил в същото напрегнато състояние, което с течение на времето не само, че не
отслабвало, а и се засилвало, заради множеството публикации в медиите и неясния изход от
производството. Излага се, че в продължение на три години, девет месеца и два дни живял в
непрекъснат страх и напрежение от висящото срещу него наказателно производство.
Изпитвал пълна безнадеждност и отчаяние. Нито имал спокоен сън, нито нормално хранене
и нито един спокоен ден. Перспективата да бъде осъден за престъпление, което не е
извършил предизвиквал непрекъснат страх, гняв и безсилие. Тези емоции се засилвали от
факта, че за времето, за което му се повдигало обвинението, той бил подал жалба в МВР за
противоправното поведение на бившата му съпруга и вместо да се предприемат действия за
реалното нейно противозаконно поведение цялата държавна машина се насочвала срещу
него. Твърди се в исковата молба, че ищецът попаднал в пълна изолация, затворил се и бил
3
избягван от всички лица, които преди това познавал и с които дружал, включително и
контрахентите му в хотели и ресторанти, където преди това имал множество ангажименти.
Вече никой не го канел, защото заради несправедливото наказателно производство той бил
сатанизиран и този факт станал достояние в цялата страна. Сочи се, че за времето от
11.12.2017 год. до 07.07.2020 год. год. срещу ищеца се водело наказателно производство за
извършено тежко умишлено престъпление. През този период от време живял в страх и
несигурност. Бил отчаян. Не правел никакви планове за бъдещето си. Болките се засилвали
особено много от факта, че толкова продължително време се водело срещу него дело за
престъпление, което не е извършил. Цялото му обкръжение се отдръпнало от него - клиенти,
партньори, колеги, приятели и съседи. Всички го отбягвали като прокажен. Усещал
нежеланието на широк кръг от хора изобщо да се срещат с него и да си общуват. Тази
изолация допълнително засилвала напрежението в него. Затова допринесли и публикации в
медиите във връзка със случая, което довело до знанието на множество хора за неговите
проблеми и обвинения. Минало много време, но очевидно тази травма все още не е
преодоляна и едва ли някога ще бъде преодоляна, поради което ищецът, счита, че
обезщетение в размер на 30000 лв., ще обезщети донякъде претърпените от него болки и
страдания.
Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК като в срок е депозиран писмен отговор от
ответника. В същия се излага, че наказателното производство по досъдебно производство №
842/2017 г. по описа на 01 РУ гр.Благоевград е образувано с постановление на Районна
прокуратура гр.Благоевград на 11.12.2017 г. срещу неизвестен извършител за престъпление
по 144, ал.3 от НК, а не срещу ищеца А.П.. Последният е привлечен в качеството на
обвиняемо лице, като му е предявено обвинение по 144, ал.3, вр. ал.1 от НК на 19.11.2018 г.
Времето от 11.12.2017 г. до 19.11.2018 г. не обосновава претендиране на претърпени
неимуществени вреди, тъй като ищецът не е знаел за воденото досъдебно производство
/образувано срещу НИ/, не му е било предявено обвинение, т.е не е имал качество по НПК,
за да търпи вреди. В отговора е посочено, че досежно предявеното обвинение на П. на
19.11.2018 г., по което е оправдан с влязла в сила присъда /на 07.07.2020 г./ е доказан само
първия елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ. В тежест на ищеца е да
докаже търпените вреди, техния размер и връзката им с предявеното обвинение. Посочва се,
че претенцията за неимуществени вреди е недоказана, тъй като Прокуратурата е решаващ
орган само в досъдебната фаза на процеса. Заявено е, че от датата на предявяване на
обвинението - 19.11.2018 г. до датата на внасяне на обвинителния акт - 28.02.2019 г. е
изминал период от време /3 месеца и 9 дни/, който е изключителен кратък и разумен срок.
Посочва се, че на 28.02.2019 г. от РП гр.Благоевград е внесен обвинителен акт, а на
16.09.2019 г. е постановена по н.о.х.д. № 397/2019 г. по описа на PC-Благоевград
оправдателна присъда № 8568/2019 г., която с решение № 903045/07.07.2020 г. на БлОС по
в.н.о.х.д. № 469/2019 г. е потвърдена. Първото съдебно заседание по образуваното н.о.х.д. №
397/2019 г. е било на 10.04.2019 г. отложено, поради служебен ангажимент на защитата,
като присъдата е постановена на 16.09.2019 г. Пред ОС-Благоевград делото е било
4
насрочено за разглеждане на 12.02.2020 г., като не е даден ход, поради нередовното
призоваване на ищеца. Последното съдебно заседание е било на 17.06.2020 г., а решението е
постановено на 07.07.2020г. Хронологията сочи, че продължителността на съдебната фаза
на процеса не се дължи на действия, респ. бездействия на ПРБ. Направено е възражение в
отговора, че ищецът не е представил доказателства във връзка с твърденията си, че
напрежението с което е живял през цялото време се е отразило сериозно върху здравето му;
че е бил с накърнено чувство за чест и достойнство, накърнена репутация пред обществото.
Представеният амбулаторен лист е от 10.11.2020 г., т.е няколко месеца след постановеното
решение от ОС-Благоевград. Поставена е основна диагноза - есенциална /първична/
хипертония, но със задоволително общо състояние. Сочи се, че това не доказва връзка
между диагнозата, твърденията за тежки психически и емоционални преживявания и
предявеното му обвинение, по което е оправдан. Липсата на такава връзка, неотносимост
към казуса и недоказаност, касаят и твърденията за развита деменция при майка му и
здравословни проблеми при дъщеря му. На следващо място е направено възражение в
отговора, че във връзка с твърденията за медийните публикации насочени срещу ищеца,
Прокуратурата на РБ не следва да носи отговорност за начина на отразяване в медиите на
воденото производство, при липса на твърдения и доказателства, че прокуратурата е
разгласила същите. На основание горното е изложено, че предявеният иск е неоснователен,
тъй като не са налице визираните в разпоредбата на чл.2, ал. 1 т.3 ЗОДОВ предпоставки за
ангажиране на деликтната отговорност на ПРБ, поради което се иска да бъде отхвърлен
изцяло, а в тежест на ищеца се присъдят направените по делото разноски. Алтернативно, се
иска съда ако приеме исковата претенция за основателна, то да приеме, че при определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да прецени характера и
тежестта на обвинението, каква е продължителността на наказателното преследване,
данните за личността на подсъдимия, всички други данни за степента и интензитета на
негативните преживявания, отражението на наказателното производство в социалната среда
на ищеца, за професионалната му реализация, възрастта на увредения, неговото социално и
обществено положение. С оглед на изложеното се сочи, че претендираният размер е силно
завишен и не съответстващ на твърдените вреди и утвърдената съдебна практика за
аналогични случаи, като се съобрази, че паричното обезщетение за морални вреди следва да
съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в
дисхармония със справедливостта, определяне на парично обезщетение по-голямо от
необходимото обезщетение на претърпени вреди /Решение № 832/10.12.2020 г. на н.д. №
593/2010 г. на ВКС/. На следващо място се излага в отговора, че обезщетение по чл.2 от
ЗОДОВ се дължи със законна лихва от датата, на която вземането е станало изискуемо.
Правото да се иска обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ възниква от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда. В случая това е 07.07.2020 г., а не посочената дата -
17.05.2018 г., която не може да бъде свързана с нито една такава, релевантна към казуса.
Възразява се и срещу искането за осъждане на Прокуратурата на Р.България да заплати
разноските, които ще бъдат представени в последното съдебно заседание.
5
С определение № 767/13.07.2021г. по делото е насрочено открито съдебно заседание, като
съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на
доклад по делото, като ги е напътил към медиация и постигане на спогодба за решаване на
спора.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник, като поддържа исковата
молба, ангажира писмени и гласни доказателства в подкрепа на твърденията изложени в
нея, като по същество пледира за уважаване на предявения иск като основателен и доказан.
Представителя на Окръжна прокуратура Благоевград, оспорва исковата претенция, както
по основание, така и по размер, ведно с претендираната законна лихва, като поддържа
алтернативното си искане, обосновано и в писмения отговор, а именно в случай, че съдът
прецени, че исковата претенция е основателна, то да приеме, че размера й е силно завишен.
Настоящата съдебна инстанция въз основа на твърденията и възраженията на страните, с
оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото са приобщени в цялост материалите по НОХД № 397/2019г. по описа на РС
Благоевград, от които се установява следното:
Досъдебното производство №1899ЗМ-842/2017г. по описа на 01 РУ Благоевград е
образувано с постановление от 11.12.2017г. на прокурор, зам. адм. ръководител при РП
Благоевград, за това, че на 05.10.2017г. за времето от около 15,30 часа до около 16,00 ч. в
Благоевград в района на ул.М е отправена закана с убийство спрямо Р.И П.а – „Спри бе
боклук“ Ще те убия!“ и тази закана би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й – престъпление по чл.144, ал.3 от НК, във връзка с ал.1 от НК.
С постановление за привличане на обвиняем от 19.11.2018г. е привлечен в качеството на
обвиняем ищеца АЛ. Г. П., за престъпление по чл.144, ал.3 от НК, във връзка с ал.1 от НК, за
което се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години, като е взета спрямо него
мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 500 лв.
С протокол от 25.01.2019г. на ищеца е предявено разследването, като същия се е запознал
с материалите по същото.
Въз основа на внесен обвинителен акт вх.№ 1215/28.02.2019г. в РС Благоевград е
образувано НОХД № 397/2019г., с което ищеца А.П. е обвинен в това, че за времето от
около 15,30 часа до около 16,00 ч. на 05.10.2017г. в Благоевград в района на ул.М се е
заканил с убийство спрямо Р.И П.а, отправяйки думите: „Спри бе боклук“ Ще те убия!“,
като тази закана е възбудила основателен страх за осъществяването й – престъпление по
чл.144, ал.3 от НК, във връзка с ал.1 от НК.
Производството по образуваното дело е приключило с постановяване на присъда №
6
8568/16.09.2019г., с която подсъдимия П. е оправдан по повдигнатото му обвинение, като е
отхвърлен като неоснователен предявения от Р. П.а срещу подсъдимия П. граждански иск за
сумата от 20000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението,
ведно със законната лихва.
Въз основа на протест от Районна прокуратура и въззивна жалба от частния обвинител и
граждански ищец Р. П.а пред Окръжен съд е образувано ВНОХД № 469/2019г., по което с
решение № 903045 от 07.07.2020г. е потвърдена постановената от РС Благоевград присъда,
като същото е окончателно.
Представени са копия на печатни издания, от които се установява, че процесният случай е
бил медийно огласяван, в които е цитирано името на ищеца.
Приобщен е амбулаторен лист № 3249 от 10.11.2020г. в който е отразено, като основна
диагноза поставена на ищеца есенциална /първична/ хипертония.
От представената медицинска характеристика от 01.05.2020г., амбулаторен лист от
04.05.2020г.и медицински протокол № 000121 от 05.05.2020г. се установява, че Ж.К П.а, е с
основна диагноза мултиинфарктна деменция, като същата е неориентирана за време и място,
грубо ориентирана за собствена личност, борави с беден речников фонд, в анамнезата е
отразено, че от няколко години има паметови смущения, които прогресирали.
По делото от страна на ищеца за ангажирани гласни доказателства, като в качеството на
свидетели са разпитани трима свидетели – К. П.а, дъщеря на ищеца, А.А. и В.Б.
От показанията на свидетелката П.а, преценени съобразно чл. 172 от ГПК се установява, че
в резултат на повдигнатото спрямо баща й обвинение през 2020г. същия започнал да има
оплаквания от високо кръвно, имал кръвотечение от носа, главоболие и бил в депресия. В
резултат на стреса, същия отслабнал, като започнал да има проблеми със съня. От
показанията на свидетелката се установи, че същия усещал негативно отношение на хората
към него, което му се отразявало както в професионален, така и в личен план. Свидетелката
излага, че в резултат на публикациите относно повдигнатото му обвинение това се отразило
негативно на репутацията му, на личните му контакти и на работните му ангажименти, като
се влошило както неговото здравословно състояние, така и на неговата майка, която
получила деменция и на свидетелката негова дъщеря, която отслабнала драстично.
От показанията на св. Ангелов се установява, че от есента на 2017г. настъпила промяна в
ищеца, че същия не се чувствал добре в резултат на това, че непрекъснато го викали в
полицията, бил заплашван. Не искал да си вдига телефона, нито му се говорело. Свидетеля
установява, че спрямо ищеца имало медийни публикации, като след всяка такава ищеца му
звънял и му казвал, че пак има написано за него. Свидетеля посочва, че ищецът му споделил,
че вече е с хапчета за кръвно налягане, тъй като кръвното му е високо, като лекарите му
казали, че е на нервна почва. От показанията на свидетеля се установява, че преди случилото
7
се, ищецът имал много ангажименти и участия, а след това останал само на работа в Биг
бенда. Посочва, че ищеца го било срам да ходи из града, тъй като е известна личност и се
чувствал неудобно.
От показанията на свидетеля В.Б се установява, че ищеца е прекрасен приятел, човек, и
страхотен музикант професионалист. Сочи, че е известен не само в Благоевград, а и в цяла
България, като имал много участия, и бил търсен. Той бил изключително позитивен,
уравновесен човек и „душата на компанията“ до 2017г., когато настъпила промяна в него в
насока отчуждаване, отдръпване, самоизолиране, бил тъжен. Започнал да отказва участия,
като основния фактор за всичко това, било образуваното спрямо него наказателно
производство, което го сринало, защото той знаел, че са абсолютно несъстоятелни
обвиненията му. Свидетеля установява, че с течение на времето започнали и здравословните
проблеми на ищеца, като същия отслабнал драстично, получил високо кръвно вследствие на
стреса, който преживял с делата, като независимо от оправдаването му същия продължил да
има здравословни проблеми и не бил същия човек, като всичко му се отразило емоционално
и психически.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото същите са
безспорни, непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди е с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3, от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. За възникване
отговорността по посочената разпоредба са необходими две предпоставки, а именно
повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и оправдаване на лицето.
Сочената отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа
в съда обосновани обвинения, както и от задължението да доказва и установява пред съда
виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Неизпълнението на това
задължение, независимо по какви причини е осъществено, е основание за възникване
отговорността на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ.
В случая се установиха всички горепосочени предпоставки за ангажиране отговорността
на ответника.
По делото се установи, че на 19.11.2018г. ищеца е привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл.144, ал.3, във връзка с ал.1 от НК, за което законът предвижда наказание
лишаване от свобода до шест години, т.е престъплението е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7
НК. Установява се, че въз основа на внесения в съда обвинителен акт за цитираното
престъпление, ищецът е оправдан с присъда, влязла в сила на 07.07.2020г.
При така установените фактически обстоятелства е безспорно, че са налице
8
предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 НК за ангажиране отговорността на ответника. Спорен е
въпросът какъв следва да е размерът на дължимото обезщетение за причинените
неимуществени вреди.
Съгласно т. 11 от ТР № 3/2004г. и т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума
на ВС обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост, като
някои от релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелства са
например продължителността на наказателното преследване, личността на увредения,
настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите
обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в
резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на лицето,
извън неизбежно следващите се по човешка презумпция вреди, свързани със страх от
неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния,
обществения и професионалния живот и др.
Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства,
при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение.
При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът
съобрази и взе предвид следното:
Във връзка с висящото наказателно производство в досъдебната му и съдебната му фаза
ищецът безспорно е търпял психически страдания, стрес и притеснения. Нормално е да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство, продължило година и осем
месеца, неоснователно обвиненото лице изпитва неудобство, чувства се унизено, а също
така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалните му отношения и общуване и репутацията му. Касае се за
вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи.
Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели след образуване на делото е
налице коренна промяна у ищеца. Същият се е затворил, не е искал да излиза, променил се е
начинът му на живот. Съдът съобрази, че ищецът е известен в обществото музикант, като в
резултат на воденото производство служебните му ангажименти и участия са намалели.
На следващо място по делото са налични данни, които сочат на медийно отразяване на
случая. Съгласно практиката на ВКС /Решение № 233/18.05.2012г. по гр. дело № 104/2012г.
IV г.о. на ВКС; Решение № 124/09.02.2010г., по гр. дело № 3802/2008г. ГК III г.о на ВКС/
разгласяването в медиите на наказателното преследване не следва да бъде изключено от
9
групата основания, обуславяща отговорност на прокуратурата.
При определяне на справедливия размер обезщетение съдът взе предвид и това, че се касае
за престъпление, с конкретно повдигане на обвинение, което е тежко по смисъла на закона,
предвиждащо наказание лишаване от свобода до шест години.
При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът съобрази и това, че все
пак срокът, в който е протекло наказателното преследване срещу ищеца е в рамките на т.
нар разумен срок /една година и осем месеца/ като същото е било в досъдебна и съдебна
фаза пред две инстанции, както и обстоятелството, че спрямо ищеца е взета мярка за
неотклонение „парична гаранция от 500 лв.“, като същата на практика не променя
кардинално начина на живот на лицето, спрямо което е взета. Съдът не съобразява при
определяне на обезщетението периода преди привличане на ищеца като обвиняем, тъй като
същия не е знаел за воденото срещу него производство.
По делото не беше установена причинно –следствената връзка между заболяването на
майката на ищеца и воденото наказателно производство, поради което и съдът не отчита
соченото обстоятелство при определяне на обезщетението. Не се установи и влошаване на
здравословното състояние на дъщерята на ищеца в резултат на воденото наказателно
производство.
Установи се, че в резултат на обвинението здравословното състояние на ищеца се е
влошило, като същия е отслабнал, и е започнал да вдига кръвно.
Предвид установеното от обективна страна и при съобразяване с критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че следва да се определи обезщетение в размер
на 6 000 лв., който размер в най-пълна степен ще овъзмезди претърпените от ищеца
негативни преживявания, свързани с необосновано повдигнатото му обвинение, поддържано
от прокуратурата.
При определяне на размера на обезщетението на неимуществени вреди съдът съобрази и
действащите към 07.07.2020г. /датата на постановяване на решението на Окръжен съд
Благоевград/ социално-икономически условия.
Предвид на това предявеният иск за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от
6 000 лв., като за разликата над посочената сума до претендираните 30 000 лв. ще следва да
се отхвърли като неоснователен.
С исковата молба е направено искане за присъждане на законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от 17.05.2018г. до окончателното му изплащане. В т.4 от
ТР № 3/22.04.2004г.на ВКС по т.д. №3/2004г. на ОСГК е посочено, че отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на
влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, т. е. от влизане в
сила на акта, с който се признават за незаконни действията на държавния орган. От този
10
момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на
държавата.
Ето защо законната лихва следва да се присъди считано от 07.07.2020г. влизане в сила на
оправдателната присъда спрямо ищеца до окончателното изплащане на обезщетението, като
претенцията за присъждане на законна лихва за периода 17.05.2018г.-06.07.2020г. следва да
се отхвърли като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сторените по делото разноски, съразмерно на уважената
част от иска. В случая ищеца е претендирал разноски, както следва 10 лв. внесена държавна
такса и 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, спрямо което не е направено
възражение за прекомерност от ответната страна. Съобразно изхода на спора – частична
основателност на исковата претенция, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 102,00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр.С, бул. В, да заплати на АЛ.
Г. П., с ЕГН **********, с адрес Б сумата в размер на 6 000 лв. (шест хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на воденото
наказателно производство по ДП № 1899 ЗМ-842/2017год. по описа на 01 РУ на МВР -
Благоевград, НОХД № 397/2019 год. по описа на Районен съд - Благоевград и ВНОХД №
469/2019 год. по описа на Окръжен съд, за времето от 19.11.2018 год. до 07.07.2020 год. с
повдигнато обвинение и внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.144, ал.3
във вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано 07.07.2020г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 6 000 лв. (шест хиляди лева) до предявения размер от
30 000 лв., както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата за периода
17.05.2018г. - 06.07.2020г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр.С., бул. В, да заплати на АЛ.
Г. П., с ЕГН **********, с адрес Б сторените по делото разноски в размер на 102,00 /сто и
два/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
11
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
12