РЕШЕНИЕ
№ 17017
гр. София, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БЕТИНА Б. БОШНАКОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Ж. КИРОВА
като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело
№ 20231110135181 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба за налагане на мерки за защита от домашно
насилие, подадена от Р. С. Ф. срещу С. Г. А., син на молителката, при
твърдения за извършено домашно насилие, изразяващо се в претенции и
очакване от страна на ответника спрямо молителката последната да го
издържа, да му подсигури подслон и да му купи жилище.
В молбата се твърди, че ответникът от електронен адрес е изпращал
следните електронни съобщения на електронния адрес на молителката : на
20.06.2023 г. в 01:16 часа „Предстои ми прибиране София. Най вероятно ще
отида до мой близък приятел. Очаквам предложение как да се излезе от
кризата. Аз не мога да поемам непрекъснато разходи за хотели и пътуване.“;
на 20.06.2023 г. „Обещанията не са спазени от твоя страна.“; „ Идеята ми е да
купим нещо на морето“; на 21.06.2023 г. в 19.18 ч. „Аз се прибирам на Гео
Милев или при брат ми. Няма да спя на улицата. Какво си мислиш Че ще
плащам като луд хотели.“; на 22.06.2023 г. в 02.13 ч. „Да ти напомня, че
Бетовен и Гео Милев идват от твоите родители и не виждам защо аз да нямам
реално право да ги ползвам.“ „Моите пътувания финансирам сам“; на
22.06.2023 г. - „20, после 70 хиляди, сега 70 хиляди.“, както и чрез мобилното
приложение за електронна комуникация „Вайбър: на 09.07.2023 г. в 02.13 ч.
„Имам нужда да мина през апартамента. Не мога да спя само по приятели или
хотели. Вече 6 седмици.“. След като молителката отказвала да го допусне до
обитаваното от нея жилище, ответникът я заплашил, като й казвал следното:
1
„Тогава ще спя на пейка пред блока.“
Ответникът оспорва изложените от насрещната страна фактически
твърдения и изразява становище за неоснователността на подадената молба за
защита от домашно насилие.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилото на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са актове на домашно насилие, извършени през
лятото на 2023 г. За всеки нов акт на домашно насилие пострадалото лице
може да подаде молба с искане за налагане на мерки за защита, по която
следва да се образува ново дело, тъй като възможността същата да бъде
разгледана в рамките на образуваното производство, предвидена в
разпоредбата на чл. 15 ЗЗДН, влиза в сила от 01.01.2024 г., а и съгласно § 30 от
ПЗР на ЗИДЗЗДН производства по молби, искания и жалби, постъпили до
влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.
Според легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“,
установена в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с
ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./, това е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
По делото не е спорно, а и от представените доказателства
/удостоверение за раждане и свидетелски показания/ се установява, че
страните са роднини по права линия – молителката е майка на ответника,
поради което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да
се търси защита – чл. 3, т. 5 ЗЗДН. Налице е твърдение за осъществено от
ответника спрямо молителката емоционално насилие. Молбата е депозирана в
едномесечния преклузивен срок /съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН в
редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./,
отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се
явява допустима.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /в редакция
преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, в която обаче
липсва индивидуализация на твърдените актове на домашно насилие по
време, място, начин на извършване, авторство на деянието, както и причинно-
следствената връзка между деянието и настъпилите за пострадалото лице
неблагоприятни последици, поради което същата не следва да се ползва с
обвързващата доказателствена сила, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН /в
редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./. Това
е така, тъй като декларацията не се явява годно доказателствено средство,
2
защото в нея не са декларирани никакви обстоятелства, касаещи процесното
деяние, поради което и не може да породи последиците, които законът свързва
с нейното представяне, а именно да послужи като достатъчно основание за
издаване на заповед за съдебна защита на пострадалото лице /л. 7 от делото/.
Представени са извлечения от електронна комуникация, находящи се на л.
36, л. 54-57 от делото/, от която се установява, че на процесните дати
ответникът от *********@*****.*** е изпратил на адреса на електронната
поща на молителката електронни съобщения с процесното съдържание.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства,
които съдът кредитира, тъй като счита, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно, поради което им се доверява за установяване
на релевантните към предмета на делото обстоятелства. От свидетелските
показания се установява отказът на молителката да контактува с ответника и
желанието на последния да нощува в наследствения апартамент на майка си,
когато се намира на територията на гр. София.
От медицинската документация /л. 37-40 от делото/ и от показанията на
свидетеля се установява, че молителката страда от хронично безсъние.
Амбулаторните листове касаят прегледи и оплаквания на страната в периода
м. март – м. април 2023 г., т.е. преди процесния такъв.
Съдът намира, че по делото са събрани достатъчно кореспондиращи
помежду си доказателствени източници, при съвкупния анализ на които може
да се изведе обоснован и категоричен извод за факта на осъществяване на
деянието и авторството му. Предвид установените по делото факти съдът
намира, че с поведението си ответникът е осъществил спрямо молителката
актове на емоционално насилие, поради което молбата е основателна и следва
да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. Разпоредбата на чл.
143, ал. 1 СК предвижда, че всеки родител е длъжен да осигурява издръжка на
ненавършилите си пълнолетие деца съобразно необходимостта на последните
от храна, облекло, подслон, режийни разходи, образование и възпитание. По
принцип след навършване на пълнолетие законът не вменява задължение на
родителите да продължават да предоставят финансова или друга подкрепа на
своите деца. В този смисъл роднинската връзка между страните сама по себе
си не съставлява законово основание молителката да е длъжна да предоставя
под формата на заем или на дарение парични средства на ответника за
издръжка или за придобиване на недвижими вещи. Обещанието за дарение
също не произвежда действие /чл. 226 ЗЗД/. На следващо място, молителката
не е длъжна да предоставя за ползване на пълнолетния си син жилище, по
отношение на което той няма вещни /право на собственост, право на ползване
и др./ или облигационни права /право на ползване въз основа на договор за
наем, договор за послужване и др./. По делото безспорно се установява, че
ответникът е бил наясно за недвусмислено манифестираното нежелание на
майката му да го издържа, както и той да остава да пренощува в нейния
наследствен дом. Въпреки това, ответникът упорито е продължил да настоява
3
да бъде материално обезпечен от майка си по време на престоя му в страната.
Последователността и системността на действията на ответника да мотивира
молителката да изпълни неговите желания да го допусне до апартамента
несъмнено са провокирали допълнителни негативни емоции у нея, което се е
отразило неблагоприятно върху нейното емоционално състояние. Още повече,
че ответникът е бил наясно, че майка му страда от инсомния, а стресът,
тревогата, притеснението, които с поведението си е предизвикал, несъмнено
влияят отрицателно върху качеството на съня на човек.
При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по
своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Съдът
намира, че в случая подходяща се явява мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
Доколкото тази мярка е постоянно законово задължение на ответника, за
същата не следва да се определя срок. Неизпълнението на заповедта за защита
ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН /в редакция
преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./ последици.
При определяне на мерките съдът съобрази тежестта на конкретно
извършеното на процесната дата поведение на ответника, настъпилите за
молителката вредни последици и интензитета на засягане на личността й,
както и обстоятелството, че страните не живеят заедно в общо домакинство, а
на територията на различни населени места в различни държави.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от
2023 г., в сила от 01.01.2024 г./ при уважаване на молбата за защита съдът е
длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200 лева до 1 000 лв. Съдът, като съобрази извършеното от ответника
домашно насилие и настъпилите последици от деянието, счита, че на
ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 300,00 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на съда държавна такса в размер на 25,00 лева (вж. т. 22 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на
ВКС). г. по в. гр. дело № 1523/2017 г. по описа на СГС /. Право на разноски има
молителката, но предвид липсата на претенция за присъждането им, съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА на основание чл. 15, ал.
2 ЗЗДН срещу С. Г. А., ЕГН: **********, като НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА
ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
4
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 С. Г. А., ЕГН: **********
ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на Р.
Божидаров Ф., ЕГН: **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Г. А., ЕГН: **********, че неизпълнението на
настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при
нарушение на заповедта полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 5 ЗЗДН С. Г. А., ЕГН: ********** глоба
в размер на 300,00 лева.
ОСЪЖДА С. Г. А., ЕГН: ********** да заплати по сметка на СРС на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
седемдневен срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като
издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по
местоживеене на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5