и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 17 от 09.03.2009 г., постановено по гр. д. № 165 по описа за 2008 г., Момчилградският рйонен съд е отхвърлил предявения от „Амира” ЕООД в ликвидация със седалище и адрес на управление с. Бенковски, общ. Кирково с БУЛСТАТ № *********, чрез ликвидатора Хидайет Хаджихюсеин от с. Каялоба, общ. Кирково с ЕГН ********** против Феим Сали Мурад от с. Китна, общ. Кирково с ЕГН **********, Шадие Хасан Мурад от с. Китна, общ. Кирково с ЕГН **********, Бисер Каменов Николов с ЕГН **********, Роза Здравкова Николова с ЕГН ********** и двамата от гр. Кърджали, ул."Пирин" 8 бл. 12 ап. 1, Недялко Емилов Хубенов с ЕГН ********** и Славка Крумова Хубенова с ЕГН ********** и двамата от с. Дрангово, общ. Кирково, Мохамед Юсуф Хюсеин от с. Горски извор, общ. Кирково с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 34 от ЗЗД за обявяване нищожността на нотариален акт № 68 том I, дело № 135/1997 г. по описа на Службата по вписванията при МРС по отношение на имот, находящ се извън строителните граници на с. Бенковски представляващ ПИ с пл. сн. № 000444, който имот е образуван от имот с пл. сн. № 000421 извън строителните граници на с. Бенковски, общ. Кирково с площ 2708 кв.м., ведно с построеното в този имот недовършено метално хале със застроена площ 540 кв.м., при граници на имота: имот № 00452, имот № 00468, имот № 000453, имот № 000055 като неоснователен и недоказан. С решението „Амира” ЕООД в ликвидация със седалище и адрес на управление в с. Бенковски, общ. Кирково, чрез ликвидатора Хидайет Хаджихюсеин е осъдено да заплати на ответниците по иска разноски по делото. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят „Амира” ЕООД в ликвидация, който го атакува като незаконосъобразно и необосновано. Твърди в жалбата, че съдът необосновано приемал, че предявения иск не е доказан, а и не е констатирал, че всъщност се касаело до предявен иск по чл. 124 ал. 1 ГПК, а не такъв по чл. 26 ал. 2 ЗЗД, което се установявало от обстоятелствената част на исковата молба. Поддържа, че посоченото в исковата молба правно основание не било задължително за решаващия съд, който следвало да определи правно основание. Искът бил с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, тъй като твърденията в исковата молба били, че дружеството било собственик на процесния недвижим имот към момента на издаване на констативния нотариален акт за собственост № 68 том I н. д. №135/1997 г. на РС- Момчилград, легитимиращ първите двама ответници за собственици на същия имот и този нотариален акт бил съставен въз основа на писýени доказателства, а не в резултат на сделка и затова не ставало въпрос за липса на съгласие, нищожност и т.н. Твърди, че към момента на издаване на констативния нотариален акт, първите двама ответници не са разполагали с необходимите документи, установяващи правото им на собственост върху процесния имот и спорът по делото бил за собственост между ищеца и първите двама ответници относно процесния недвижим имот към момента на издаване на техния нотариален акт. Съдът следвало да уважи иска по чл. 124 ал. 1 ГПК, както и този по чл. 537 ал. 2 ГПК, като отмени констативния нотариален акт на първите двама ответници и последващите нотариални актове, с които другите ответници са придобили чрез сделка процесния имот. Моли да бъде отменено атакуваното решение и постановено друго, с което бъде уважен предявения иск по чл. 124 ал. 1 ГПК, както и този по чл. 537 ал. 2 ГПК. Жалбодателят моли алтернативно, ако съдът е разгледал непредявен иск- такъв по чл. 26 ал. 2 ЗЗД, да се обезсили обжалваното решение и делото се върне на районния съд за произнасяне по действително предявения иск- този по чл. 124 ал. 1 ГПК. Претендира разноски. В представения по делото писмен отговор на въззивната жалба адвокатът- пълномощник на ответниците по делото Мария Чилова от АК Кърджали, излага съображения за неоснователност на жалбата и моли да се остави в сила атакуваното решение като законосъобразно. Съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 26 ал. 2 от ЗС, какъвто бил предявен. Неоснователни били твърденията на жалбоподателя, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като от съдържанието и петитума на исковата молба било видно, че ищецът иска да се прогласи нищожността на констативния нотариален акт, поради липса на съгласие и предписаната от закона форма и съответно на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК се отменят и издадените в полза на ответниците нотариални актове. Нито в обстоятелствената част, нито в петитума на исковата молба ищецът не твърдял, че е собственик на имота и не представял доказателства за това, нито искал съдът да признае за установено спрямо ответниците, че е собственик на имота. Счита, че е недопустимо във въззивното производство да се предявява нов иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните: Ищецът твърди в исковата молба, че на12.05.1997 г. бил съставен нотариален акт № 68 том 1 дело № 135/1997 г. по описа на службата по вписванията при Момчилградския районен съд на основание чл. 483 ал. 1 от ГПК (отм.), с който ответника Феим Сали Мурад бил признат за собственик по писмени документи на неурегулиран имот, находящ се извън строителните и регулационните граници на с. Бенковски, общ. Кирково, обл. Кърджали, представляващ нормативно определена прилагаема част с площ от 2708 кв. м., ведно с построеното върху същия недвижим имот метално хале- недовършено със застроена площ от 540 кв.м. при граници на имота: нива, път- Бенковски- Златоград, имот на "Амира" ЕООД с. Бенковски /идентифициращ се към настоящия момент като имот № 000444, ЕКАТТЕ 03825 с площ от 2708 кв.м., ведно с построеното върху същия имот метално хале- незавършен строеж със застроена площ от 540 кв. м. при граници на имота: имот № 00452- нива на Али Сюлейманов Мюмюнов, имот № 00468- нива на Мохамед Юсуф Хюсеин, имот № 000453- машинна станция на "Амира" ЕООД в ликвидация, имот № 000055- път IV кл. на Община Кирково/. С решение № 1978/25.01.1999 г. на ВКС ІV г. о., постановено по гр. д. № 2391/1997 г. била отменена публичната продан на метално хале- недовършено, собственост на "Амира" ЕООД(л) с. Бенковски и обявяването за купувач на Феим Сали Мурад, но доказателствената сила на нотариалния акт не била отменена. Процесния имот се владеел и винаги бил владян от ищеца. Ищецът твърди, че нотариален акт (констативен) № 68 том 1, дело № 135/1997г. по описа на службата по вписванията при Момчилградския районен съд бил съставен в нарушение на чл. 26 ал. 2 от ЗЗД и бил нищожен, тъй като въпреки, че ответника Феим Сали Мурад бил заплатил по сметка на републиканския бюджет стойността на имота, не било налице съгласие от собственика на имота "Амира" ЕООД (л) с. Бенковски. Освен това Мурад бил определен за купувач само на метално хале- незавършен строеж със застроена площ от 540 кв.м., а никой не бил определил или договорил стойността на имота, за да било налице надлежно и точно по стойност заплащане. Така не била спазена и предписаната от закона форма за прехвърляне на собствеността- нотариален акт за прокупко- продажба или договор. Твърди, че ответникът Мурад могъл да придобие поземления имот(земята) от държавата (собствеността била държавна) само с договор за покупко- продажба по реда на ПМС № 235/19.09.1996 г.(отм.) от Областния управител. С оглед на това счита, че констативния нотариален акт с № 68 том 1 дело № 135/1997 г. по описа на службата по вписванията при Момчилградския районен съд следвало да бъде обявен за нищожен и отменен. Ищецът твърди още, че след заличаването с обратна сила на обявяването на Феим Сали Мурад за купувач на метално хале- недовършено, същия заедно със съпругата си Шадие Хасан Мурад с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 148 том ІІ дело № 390/2002 г. по описа на службата по вписванията при Момчилградския районен съд продал процесния имот на ответника Бисер Каменов Николов, който със съпругата си Роза Здравкова Николова с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 131 том ІІ рег. № 3323 дело № 331/2006 г. по описа на нотариус № 459 с район на действие при Момчилградския районен съд продал процесния имот на ответника Недялко Емилов Хубенов. Последният заедно със съпругата си Славка Крумова Хубенова продали имота на ответника Мохамед Юсуф Хюсеин. Счита, че прехвърлянето на имота от Феим Сали Мурад на следващия приобретател и последвалите прехвърляния не са прехвърлили собствеността, но съставените нотариални актове имали доказателствена сила и като такива следвало да бъдат отменени. Излагайки горното, ищецът моли да се прогласи нищожността, поради липса на съгласие и предписаната от закона форма и се отмени нотариален акт (констативен) № 68 том 1 дело № 135/1997 г. по описа на службата по вписванията при Момчилградския районен съд за собственост върху неурегулиран имот, находящ се извън строителните и регулационните граници на с. Бенковски, общ. Кирково, обл. Кърджали, представляващ нормативно определена прилагаема част с площ от 2708 кв. м., ведно с построеното върху същия недвижим имот метално хале-недовършено със застроена площ от 540 кв.м. при граници на имота: нива, път- Бенковски- Златоград, имот на "Амира" ЕООД с. Бенковски /идентифициращ се към настоящия момент като имот № 000444, ЕКАТТЕ 03825 с площ от 2708 кв.м., ведно с построеното върху същия имот метално хале- незавършен строеж със застроена площ от 540 кв.м./ като съставен при липса на съгласие. Моли също да се отменят последващите договори, с които е прехвърлен процесния имот- нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 148 том ІІ дело № 390/2002 г. по описа на службата по вписванията при Момчилградския районен съд, нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 131 том ІІ рег. № 3323 дело № 331/2006 г. по описа на нотариус № 459 с район на действие при Момчилградския районен съд и нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 198 том 1 рег. № 1240 дело № 198/2008 г. по описа на нотариус № 459 с район на действие при Момчилградския районен съд, като непрехвърлили собствеността на процесните имоти, поради обстоятелството, че ответниците са закупили от несобственици. От фактическа страна се установява следното: От договор за възлагане на ликвидация на еднолично дружество с ограничена отговорност № ДВ- 2/09.01.2009 г. се установява, че Хидайет Хаджихюсеин е назначен за ликвидатор на „Амира" ЕООД с. Бенковски за срок до 31.12.2009 г. С констативен нотариален акт № 68 том I дело № 135/1997 г. на Момчилградския районен съд, ответникът по иска Феим Сали Мурад бил признат за собственик на имот, находящ се извън строителните граници на с. Бенковски, представляващ неурегулиран поземлен имот с площ 2708 кв.м., ведно с построеното в този имот метално хале недовършено със застроена площ 540 кв.м. при граници- нива, път- Бенковски- Златоград, имот на „Амира” ЕООД с. Бенковски, Хасковска област. В нотариалния акт е посочено, че стойността на земята в размер на 90108.70 лв. била внесена от ответника по иска Феим Мурад в РепубликансÛия бюджет с вносна бележка № 3/27.03.1997 г., приложена към делото. С договор запокупко- продажба съгласно нотариален акт за покупко- продажба на имот № 148 том II дело № 390/2002 г. по описа на Районен съд- Момчилград, описания по- горе имот бил придобит от Бисер Каменов Николов. С нотариален акт № 131 том ІI дело № 331/2006 г., Бисер Каменов Николов и съпругата му Роза Здравкова Николова продали процесният имот на Недялко Емилов Хубенов. С нотариален акт № 198 том I дело № 198/2008 г. Недялко Емилов Хубенов и съпругата му Славка Крумова Хубенова продали процесният имот на Мохамед Юсуф Хюсеин. От акт за държавна собственост № 437/09.08.2001 г., се установява, че терен с площ 8678 кв.м., представляващ имот № 000421 по плана за земеразделяне на землището на с. Бенковски, общ. Кирково, ведно с построените в този имот портиерна с площ 12 кв.м., гаражна клетка с площ 200 кв.м. и трафопост с площ 12.25 кв.м., е актуван като частна държавна собственост, включен в капитала на ищцовото дружество. Видно от заповед № РД- 09- 45/28.02.2008 г. на Областен Управител на Област Кърджали, имот № 000444 с площ 2708 кв.м., който е образуван от имот № 000421 целият с площ 8678 кв.м. е отписан от актовите книги за държавна собственост при Област Кърджали. От удостоверение № 644/13.07.2006 г. на Агенция по вписванията при МРС, се установява, че по молба на Недялко Емилов Хубенов било издадено удостоверение, от което е видно, че върху имот № 000444, ведно с построеното в него метално хале с площ 540 кв.м. няма наложени тежести. С решение № 1978/25.01.1999 г. на ВКС ІV г. о., постановено по гр. д. № 2391/1997 г. била отменена публичната продан на метално хале- недовършено, собственост на "Амира" ЕООД(л) с. Бенковски и обявяването на купувач на Феим Сали Мурад. От решение № 101/13.06.2008 г. постановено по в. гр. д. № 67/2008 г. на Окръжен съд Кърджали, се установява, че съдът е отменил решение № 330/09.11.2007 г., постановено по гр. д. № 159/07 г. на МРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Недялко Хубенов против Хидайет Хаджихюсеин иск с правно основание чл. 108 от ЗС и е осъдил Хидайет Хаджихюсеин да отстъпи собствеността и предаде владението върху имот № 000444 на Недялко Емилов Хубенов. Решението не е влязло в законна сила. С оглед на така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са с правно основание чл. 26 ал. 2 във връзка с чл. 34 от ЗЗД, намерил ги е за неоснователни и ги е отхвърлил. За да направи тези изводи, първоинстанционният съд е изложил съображения, че предмет на спора е действителността на нотариално производство, обективирано в нотариален акт № 68 том I дело № 135/1997 г. на РС Момчилград, с който ответникът Феим Мурад бил признат за собственик на процесният имот като при издаването на акта била спазена процедурата за това и не били нарушени правилата на чл. 587 и сл. от ГПК. Изложил е съображения, че оспорваният нотариален акт бил констативен, а не възмездна сделка, поради което не се изисквало съгласие на други страни, освен на участващите в нотариалното производство по издаването му. Що се отнася до последващите извършени разпоредителни сделки с имота, съдът също приел, че процедурата по тяхното изповядване не страда от пороци, които да водят до нищожността им поради липса на съгласие, тъй като сраните по възмездните сделки са се явили лично пред нотариус и са изразили волята си за разпореждане с процесния имот. Въззивният съд счита, че крайния извод на първоинстанционния съд за неоснователността на исковете относно сделките с процесния имот е правилен, а решението в частта относно иска по чл. 26 ал. 2 от ЗЗД по отношение на констативния нотариален акт е недопустимо и като такова следва да се обезсили, по следните съображения: Разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД се прилага само по отношение на договорите, които съгласно чл. 8 от ЗЗД представляват съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. В чл. 26 от ЗЗД изчерпателно са посочени основанията за обявяване на един договор за нищожен и тези основания, водещи до нищожност на един договор, не касаят нотариалния акт, с който е оформен договора. Съгласно чл. 569 от ГПК нотариални са производствата, по реда на които се извършват: правни сделки с нотариални актове; удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот, удостоверяване на датата, съдържанието или подписите на частни документи, както и на верността на преписи и извлечения от документи и книжа; нотариални покани, протести, удостоверявания за явяване или за неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него и други, подробно посочени в разпоредбата. Основанията за нищожност на нотариалното действие са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 576 от ГПК, съгласно която нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 (относно личното явяване на участващите лица), чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582 , 583 и чл. 589, ал. 2. Когато нотариалното действие е нищожно, нищожна ще е и сделката, оформена с порочния нотариален акт, но един договор може да бъде нищожен, без самото нотариално действие да е нищожно. С констативния нотариален акт се удостоверява правото на собственост върху определен недвижим имот и за разлика от останалите нотариални актове, при които предмет на удостоверяване са правни сделки, то при констативния нотариален акт предмет на удостоверяване е самото право на собственост върху недвижим имот. Констативния нотариален акт няма сила на присъдено нещо, той само установява, а не поражда права, поради което липсва правен интерес от атакуване на самия констативен нотариален акт. В чл. 537 ал. 2 от ГПК е предвидена възможност, ако актът засяга права на трети лица, те да могат да ги защитят с отделен иск против лицето, което се ползва от констативния нотариален акт- например чрез иск по чл. 108 или чл. 109 от ЗС, или такъв по чл. 124 ал. 1 от ГПК с оглед характера на засегнатото с нотариалния акт материално право. Ако по един такъв иск се установи, че лицето което се легитимира като собственик на спорния имот не е такъв, то като последица от това отпада удостоверяващата сила на официалния документ, какъвто е констативния нотариален акт с оглед разпоредбата на чл. 179 от ГПК. И не е необходимо специално искане за отмяна на констативния нотариален акт, защото това се явява законна последица от уважаването на съответния вещен иск, съгласно чл. 537 ал. 2 от ГПК. Както вече се посочи, нищожен може да бъде нотариален акт само при наличието на изчерпателно посочени в закона основания в чл. 576 ГПК, а нищожното нотариално действие влече нищожност на нотариалния акт, с който е оформена една сделка. Релевираните от жалбодателя- ищец в първоинстанционното производство основания- липса на съгласие- което означава липса на воля /съзнателна/ на едната или на двете страни по договора за постигане на правните последици от сключването на договора и липса на предписана от закона форма, което означава, когато законът изисква изрично определена форма за действителност при сключване на договора /сделката/- тази форма да не е спазена, касаят сделките. Излагайки такива съображения, ищецът се е позовал на чл. 26 ал. 2 от ЗЗД в исковата си молба, макар че е поискал от съда да обяви за нищожен констативния нотариален акт на първия ответник по иска, както и последващите договори за покупко- продажба между ответниците по иска. Или, ищецът е допуснал смесване на основанията за нищожност на сделките и нотариалните действия. Безспорно е, че съдът с оглед обстоятелствата в исковата молба, следва да определи правното основание на предявените искове. Изхождайки от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, следва да се приеме, че ищецът в крайна сметка е предявил иск по чл. 26 ал. 2 от ЗЗД. Тази разпоредба обаче, както вече се посочи, не касае нотариалните актове и е неприложима по отношение на констативния нотариален акт. За да обоснове нищожност на нотариално действие, ищецът е следвало да изложи съображения във връзка с разпоредбата на чл. 576 от ГПК, което в исковата молба не е сторено- липсват въобще твърдения в тази насока. Впрочем, не може да се приеме, че в случая е предявен установителен иск за нищожно нотариално действие, каквото е производството по издаване на нотариален акт, тъй като в тази насока няма твърдения. Изменение на исковете не е искано и не е допускано, а и е недопустимо да се изменят едновременно и основанието и искането. В конкретния случай, няма такива твърдения в исковата молба, макар първоинстанционният съд да е изложил съображения, че не е доказано, нито пък са налице факти, водещи до нищожност на нотариалния акт, липсвали пропуски в нотариалното производство, които да обосноват нищожност на съставения констативен нотариален акт, както и на последващите такива. С диспозитива на решението, от който се формира силата на присъдено нещо на съдебните решения, съдът се е произнесъл за нищожност на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, респ. правилно първоинстанционният съд се е произнесъл по искове, които са били предявени. Решението обаче е правилно само по отношение на последващите прехвърлителни сделки, но не и по отношение на констативния нотариален акт. И тъй като в случая няма предявен от ищеца друг иск относно засегнатото с нотариалния акт материално право, то поради това и във връзка с изложеното по- горе, тази инстанция приема, че предявения иск за прогласяване нищожността на констативния нотариален акт /дори и да се приеме, че правното основание е чл. 576 от ГПК/, е предявен при липса на правен интерес, което е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, поради което следва решението в тази част да се обезсили и производството по делото следва да се прекрати. С оглед изложеното, несъстоятелни са доводите на жалбодателя във въззивната жалба, че видно било обстоятелствената част от исковата молба, че предявения иск не бил такъв по чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, а такъв по чл. 124 ал. 1 от ГПК, който иск първоинстанционния съд не бил разгледал, а разгледал непредявен иск. От съдържанието на исковата молба по никакъв начин не може да се приеме, че е предявен установителен иск за собственост. Напротив, в исковата молба се твърди нищожност на констативен нотариален акт, но на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД и се иска прогласяването му, както и отмяната му, какъвто е и петитума на иска. Безспорно е, че този, който твърди, че е собственик на недвижим имот, трябва да предяви иск за собственост против лицето, на което е издаден констативен нотариален акт за същия имот, като отменяването на нотариалния акт по чл. 537 ал. 2 ГПК е последица от уважаването на иска и то се постановява от съда, дори и да не е направено изрично искане за това, но такъв иск, за който се твърди в жалбата- по чл. 124 ал. 1 от ГПК, обаче в случая няма предявен. Що се касае до искането да се отменят последващите договори, с които е прехвърлен процесния имот- нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 148/2002 г. по описа на службата по вписванията при Момчилградския районен съд, нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 131/2006 г. по описа на нотариус № 459 с район на действие при Момчилградския районен съд и нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 198/2008 г. по описа на нотариус № 459 с район на действие при Момчилградския районен съд, като непрехвърлили собствеността на процесните имоти, поради обстоятелството, че ответниците са закупили от несобственици, следва да посочи следното: С оглед изложеното в исковата молба и петитума, съдът приема, че по отношение на сделките, оформени с посочените нотариални актове, ищецът е направил искане да се обяви нищожността им, тъй като се касаело до продажба на чужд имот. В чл. 26 от ЗЗД изчерпателно са посочени основанията за обявяване на един договор за нищожен и в този текст продажбата на чужд имот не е посочена като основание за нищожност на договора. Няма спор, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава, поради което и договорите за покупко- продажба на чужди имоти за последващи приобретатели, не могат да прехвърлят собствеността върху недвижимите имоти. Такива договори ще са недействителни (непротивопоставими) по отношение на действителния собственик и титулярите по тези нотариални актове, не биха могли да се легитимират като собственици на процесния имот. Но продажбата на чужд имот не е нищожна, поради което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил тези искове по чл. 26 ал. 2 от ЗЗД по отношение на последващите преобретатели на процесния имот. С оглед изложеното по- горе, следва да се обезсили атакуваното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от „Амира” ЕООД в ликвидация с. Бенковски, община Кирково чрез ликвидатора Хидайет Хаджихюсеин от с. Каялоба, общ. Кирково против Феим Сали Мурад от с. Китна, общ. Кирково иск с правно основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 34 о‗ ЗЗД за обявяване нищожността на нотариален акт № 68 том I, дело № 135/1997 г. по описа на Службата по вписванията при МРС по отношение на имот, находящ се извън строителните граници на с. Бенковски представляващ ПИ с пл. сн. № 000444, който имот е образуван от имот с пл. сн. № 000421 извън строителните граници на с. Бенковски, общ. Кирково с площ 2708 кв.м., ведно с построеното в този имот недовършено метално хале със застроена площ 540 кв.м., при граници на имота: имот № 00452, имот № 00468, имот № 000453, имот № 000055, и производството по делото се прекрати, а в останалата част решението като правилно следва да се потвърди. При този изход на делото не се следват разноски за жалбодателя и не следва да се присъждат, а ответниците по жалбата не са направили такива пред тази инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 270 ал. 3 пр. 1 от ГПК и чл. 271 от ГПК въззивният съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 17 от 09.03.2009 г., постановено по гр. д. № 165 по описа за 2008 г. на Момчилградският рйонен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от „Амира” ЕООД в ликвидация със седалище и адрес на управление с. Бенковски, общ. Кирково с БУЛСТАТ № *********, чрез ликвидатора Хидайет Хаджихюсеин от с. Каялоба, общ. Кирково с ЕГН ********** против Феим Сали Мурад от с. Китна, общ. Кирково с ЕГН ********** иск по чл. 26 ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на констативен нотариален акт № 68 том 1 дело № 135/1997 г. по описа на службата по вписванията при Момчилградския районен съд на основание чл. 483 ал. 1 от ГПК (отм.) и прекратява производството по делото в тази част. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: Членове: 1/ 2/
|