№ 410
гр. София, 20.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело №
20221800100106 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
СНЦ „Туристическо дружество Рилски турист“ е предявило срещу „ТСК
- Актив“ ЕООД ревандикационен иск за признаване за установено правото на
собственост на ищеца и съответно предаване на владението на 4/5 ид. ч. от
недвижим имот, находящ се в к. к. „Боровец“, община Самоков,
представляващ курортна туристическа сграда (туристическа спалня) с
идентификатор 65231.920.543.1 по одобрените кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. Самоков, със застроена площ 885 кв. м., брой
етажи - 3, брой самостоятелни обекти - 6, разположена в поземлен имот с
идентификатор 65231.920.543 по КККР на гр. Самоков, стар идентификатор
65231.920.364.19. В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на 4/5
ид. ч. от сградата, в която има самостоятелни обекти, разположени в северно и
южно крило. Северното крило представлявало масивна двуетажна сграда,
включваща:
1. Самостоятелен обект № 65231.920.543.1 - за обществено хранене,
на 1 етаж, 2 нива, с площ от 283,98 кв. м. - салон-ресторант;
2. Самостоятелен обект № 65231.920.543.1.2. - за обществено
1
хранене, на 1 етаж, 1 ниво, с площ от 90,13кв. м.;
3. Самостоятелен обект № 65231.920.543.1.3. - жилище-апартамент,
1 етаж, 1 ниво, с площ от 53,96 кв. м.;
4. Самостоятелен обект № 65231.920.543.1.4. - жилище - апартамент,
2 етаж, 1 ниво, с площ от 56,57 кв. м.;
5. Самостоятелен обект № 65231.920.543.1.5. - жилище - апартамент,
2 етаж, 1 ниво, с площ от 68,85 кв. м.;
6. Самостоятелен обект № 65231.920.543.1.6. - жилище - апартамент,
2 етаж, 1 ниво, с площ от 94,78 кв. м.
Южното крило представлявало масивна сграда - сутерен и два етажа,
при съседи на сградата - етаж 1 от север: самостоятелен обект с
идентификатор № 65231.920.543.1.1., от юг., изток и запад - горски фонд; етаж
2: от север: самостоятелен обект № 65231.920.543.1.5. и самостоятелен обект
№ 65231.920.543.1.6.
През м. март 2014 г. ищецът продал на ответника 1/5 ид. ч. от правото на
собственост върху описаната сграда, срещу което ответникът изплатил
задължение на ищеца към трето лице, след което ответникът започнал да
ползва цялата сграда с намиращите се в нея самостоятелни обекти. През м.
ноември 2014 г. ответникът сключил с „Технокорект“ ЕООД договор за наем
на обектите, находящи се в северното крило на сградата, със срок до
01.12.2019 г. С писмо от м. април 2015 г. до ищеца управителят на
дружеството - наемател потвърдил, че ползва обектите в сградата въз основа
на договор за наем, сключен със съсобственика на сградата. По този начин
ответникът лишил ищеца от възможността да ползва съсобствената сграда
съобразно притежаваните от него 4/5 ид. ч. от нея, не му осигурявал достъп до
сградата, вкл. и към настоящия момент. Това принудило ищеца да вземе
решение с протокол № 60/06.04.2015 г., с което, в качеството си на собственик,
притежаващ повече от половината от общата вещ, да разпредели ползването
на вещта, като на ответника било отредено ползването на първия етаж от
южното крило със застроена площ от 399.14 кв. м., отговарящо на
притежаваното от него право на собственост. Уведомление за това решение и
покана за освобождаване на северното крило на сградата били изпратени на
ответника през м. юли 2015 г., но въпреки надлежното уведомяване
ответникът отказал да освободи северното крило на сградата. През м.
2
февруари 2019 г. ищецът отново отправил покана до ответника да освободи
сградата чрез покана за доброволно изпълнение от 25.02.2019 и нотариална
покана от същата дата, получени от ответника на 27.03.2019 г., но и това не
довело до резултат. На 11.05.2019 г. ищецът сключил договор за наем с
„Ф.И.Н.И“ ЕООД, но наемателят не получил достъп до сградата и по тази
причина било образувано изп. д. № 20199260401432 по описа на ЧСИ
Владимир Цачев за въвод във владение на сградата. По изпълнителното дело
обаче била представена молба от ответника, с която той и трето лице „ТСК -
БГ - Пропърти“ ЕООД признавали факта, че двете дружества ползват цялата
сграда, съответно изпълнителното производство било прекратено. С оглед
гореизложеното се предявява настоящият иск.
Искът е с правно основание чл. 108 ЗС.
Ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска. Излага доводи за
неговата недопустимост и неоснователност. Твърди, че ищецът вече не е
съсобственик на сградата, тъй като притежаваните от него идеални части били
изнесени на публична продан за погасяване на публични задължения на
сдружението и с влязло в сила възлагателно постановление били възложени
на ответника, а изпълнителното производство било прекратено поради
събиране на вземането на държавата. Същевременно се твърди, че
постановлението за възлагане било обжалвано по административен и съдебен
ред. Към датата на подаване на отговора на исковата молба производството по
обжалване все още било висящо. Твърди се още, че на 09.11.2021 г. на ищеца
било изпратено електронно писмо от органа по изпълнението, с което му било
връчено уведомление, че срещу дружеството е образувано изп. д. №
*********/2021 г. за неплатени публични задължения в размер на 133644.07
лв., установени с ревизионен акт от 19.10.2021 г. Последният бил влязъл в
сила като необжалван, а не било поискано и спиране на започналото
принудително изпълнение. Процесният имот бил изнесен на публична продан
и съгласно ДОПК бил предложен и на съсобственика, който се възползвал от
тази възможност и платил определената цена. След плащането й
постановлението за възлагане влязло в сила и било вписано в имотния
регистър. Ищецът дори представил актуална банкова сметка, по която му била
преведена сумата от публичната продан, останала след удовлетворяване на
установените по делото задължения.
3
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество – основателен,
по следните съображения:
Първоначално ищецът е твърдял само, че е собственик на 4/5 ид. ч. от
съсобствения имот, а ответникът е собственик на 1/5 ид. ч. от него, като
притежаваната от ответника ид. ч. била придобита чрез прехвърлянето й по
договор за покупко-продажба, сключен с ищеца. От момента на прехвърлянето
на ответника на ид. ч. от имота през 2014 г. последният започнал да упражнява
фактическа власт върху целия имот и сключвал договори за наем с трети лица,
като не допускал ищеца до имота. Ищецът в съответствие с притежавания от
него дял от правото на собственост върху имота взел решение през 2015 г. за
разпределение на ползването на същия и уведомил ответника за него, но това
решение не било изпълнявано. През м. февруари 2019 г. ищецът отново
отправил покана до ответника да освободи сградата чрез покана за доброволно
изпълнение и нотариална покана, но и това не довело до резултат, а
ответникът продължил да упражнява фактическа власт върху целия имот.
Съгласно ТР № 3 от 5.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГК, при
иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за
идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за
предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът
е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е
нарушил владението на ищеца.
Съобразно изложените от ищеца фактически твърдения и при
съобразяване на цитираната задължителна съдебна практика искът е
допустим, тъй като ищецът твърди, че съсобственикът му е установил
фактическа власт върху целия имот.
Ответникът първоначално е твърдял, че ищецът вече не е съсобственик
на имота, тъй като притежаваните от него идеални части били изнесени на
публична продан за погасяване на публични задължения на сдружението и с
влязло в сила възлагателно постановление били възложени на ответника,
същото било вписано в ИР, а изпълнителното производство било прекратено
поради събиране на вземането на държавата. Същевременно е твърдял, че
постановлението за възлагане било обжалвано по административен и съдебен
4
ред, като към датата на подаване на отговора на исковата молба
производството все още било висящо, поради което ответникът е поискал
спиране на производството по настоящото дело /и искането му е било
уважено/. Наред с това е изложил и доводи, че отпадането на изпълнителното
основание след настъпване на вещно-прехвърлителния ефект на публичната
продан няма обратно действие, поради което не би засегнало придобитите от
него права.
След така наведените от ответника твърдения ищецът с молба от
30.06.2022 г. е допълнил твърденията си, като е изложил, че действително след
извършена ревизия на сдружението е издаден РА, въз основа на който е
образувано изп. д. № *********/2021 г. по описа на ТД на НАП, в хода на
което е наложена възбрана на притежаваните от сдружението 4/5 ид. ч. от
съсобствения имот и впоследствие същите са изнесени на публична продан,
след извършването на която са възложени на ответника. По време на
ревизията обаче в резултат на злонамерени действия на трето лице бил
подменен представеният пред НАП електронен адрес за кореспонденция със
сдружението, при което органите по приходите връчвали съобщения и книжа
на посочения фиктивен адрес, вкл. и връчването на РА било извършено на
този адрес. Поради ненадлежното връчване на РА и на последващите актове
на органите на приходите сдружението инициирало две административни
производства /висящи към момента на подаване на молбата от 30.06.2022 г./ -
адм. д. № 219/2022 г. по описа на АССО с предмет обжалване на решението
на директора на ОДОП - София при ЦУ на НАП, с което е оставена без
разглеждане жалба на сдружението срещу ревизионния акт и адм. д. №
398/2022 г. по описа на АССО с предмет обжалване на действията на публичен
изпълнител по изп. д. № *********/2021 г. по описа на ТД на НАП, вкл.
издаването на възлагателно постановление.
Не е спорно обстоятелството /а и се установява надлежно с
представените по делото доказателства/, че съсобствеността върху процесния
имот е възникнала на основание сключен между страните през 2014 г. договор
за покупко-продажба, по силата на който ищецът е прехвърлил на ответника
1/5 ид. ч. от правото на собственост върху имота.
Към момента непосредствено преди спиране на производството по
делото с протоколно определение от 16.09.2022 г. /до приключване с влезли в
5
сила съдебни актове на производствата по адм. д. № 219/2022 г. по описа на
АССО и адм. д. № 398/2022 г. по описа на АССО/ е било безспорно също, с
оглед депозираната от ищеца на 30.06.2022 г. молба, че след проведена
публична продан на притежаваните от ищеца идеални части от съсобствения
имот същите с постановление за възлагане от 16.12.2021 г. са възложени на
ответника, а постановлението за възлагане е било обжалвано по
административен ред.
След приключване на административните производства производството
по настоящото дело е било възобновено, но впоследствие повторно е спряно с
протоколно определение от 25.04.2024 г. поради наличие на друг
преюдициален спор – адм. д. № 115/2024 г. по описа на АССО с предмет иск за
нищожност на решение № 955 от 05.10.2022 г. по адм. д. № 398/2022 г. по
описа на АССО.
След приключване и на производството по адм. д. № 115/2024 г. по описа
на АССО производството по настоящото дело отново е възобновено.
От представените съдебни актове по горепосочените административн
дела се установява следното: с влязло в сила определение № 934 от 29.09.2022
г. по адм. д. № 219/2022 г. по описа на АССО е отменено решението на
директора на ОДОП - София при ЦУ на НАП, с което е оставена без
разглеждане жалбата на настоящия ищец срещу ревизионния акт и преписката
е върната на административния орган за произнасяне по жалбата; с влязло в
сила решение № 955 от 05.10.2022 г. по адм. д. № 398/2022 г. по описа на
АССО са отменени действия на публичен изпълнител и актове, издадени въз
основа на тях, по изп. д. № *********/2021 г. по описа на ТД на НАП, вкл.
постановление за възлагане с изх. № С210022-095-0000028 от 16.12.2021 г. и
преписката е върната на административния орган с указания; с влязло в сила
решение № 579 от 08.05.2024 г. по адм. д. № 115/2024 г. по описа на АССО е
отхвърлен искът на ТД на НАП за обявяване на нищожност на решение № 955
от 05.10.2022 г. по адм. д. № 398/2022 г. по описа на АССО.
От представените по делото писмени доказателства – договори за наем,
писмо от „Технокорект груп“ ЕООД до ищеца, писмо от „ЧЕЗ Електро
България“ АД, кореспонденция между странните по делото, вкл. покани за
изпълнение и др., както и от показанията на разпитаните по искане на ищеца
свидетели Чистовска и Манчева се установява, че ответникът упражнява
6
фактическа власт върху целия съсобствен имот и не допуска ищеца до имота.
Самият ответник не оспорва този факт /защитата си основава на други
доводи/, а е налице и извънсъдебно признание на този факт – депозираната на
30.07.2020 г. по изп. д. № 20199260401432 по описа на ЧСИ Владимир Цачев с
рег. № 926 в РКЧСИ и район на действие – съдебният район на СОС, молба от
ответника за прекратяване на изпълнителното производство.
При така установеното искът е основателен.
Ответникът не е придобил права по силата на постановление за
възлагане с изх. № С210022-095-0000028 от 16.12.2021 г., тъй като същото не
е влязло в сила и е отменено по надлежния съдебен ред. С отмяната на
постановлението отпада и придобивното правно основание, на което се
позовава ответникът. Доводите на ответника за липса на обратно действие на
отпадането на изпълнителното основание са ирелевантни /понятията отпадане
на изпълнително основание и отмяна на възлагателно постановление са
напълно различни, РА е изпълнителното основание, а по делото няма данни по
какъв начин е приключило произнасянето по същество по жалбата срещу РА,
за да бъде коментирано дали следва да се осъществи предвидената в закона
защита при отпаднало изпълнително основание и в какво се изразява същата, а
дори да би имало данни за това, защитата срещу твърдяно незаконосъобразно
принудително изпълнение поради порок на изпълнително основание и тази
срещу твърдяно незаконосъобразно издадено възлагателно постановление са
самостоятелни и с различни правни последици и ред за упражняване/.
Ирелевантно е и извършеното вписване в ИР на възлагателното
постановление, като в тази насока основателно е изложеното от ищеца.
Същевременно макар притежавайки само 1/5 ид. ч. от правото на собственост
върху съсобствения имот /и при налично решение за разпределение на
ползването на имота/, ответникът упражнява фактическа власт върху целия
имот, т. е. упражнява без основание фактическа власт върху ид. ч. от имота,
притежавани от ищеца.
С оглед гореизложеното искът следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото на ищеца се дължат разноски. Претендират се с
представения списък по чл. 80 ГПК разноски за държавна такса за
производството по делото в размер на 7140.88 лв., за държавна такса за
вписване на исковата молба в размер 714.10 лв., за платено адвокатско
7
възнаграждение в размер на 12319 лв., за държавни такси за издаване на скици
от СГКК - Софийска област в размер на 180 лв., за държавна такса за издаване
на съдебни удостоверения в размер на 30 лв. По делото са представени
доказателства за реално сторени разноски в този размер, съответно същите
следва да бъдат присъдени на ищеца.
На ответника не се дължат разноски с оглед изхода на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ТСК - Актив“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Драгушиново, община Самоков, ул. „Крайречна“ № 1, представлявано от
управителя С. К., че СНЦ „Туристическо дружество Рилски турист“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Самоков, ул. „Искър“ №
2, представлявано от председателя Е. В., е собственик на 4/5 ид. ч. от
недвижим имот, находящ се в к. к. „Боровец“, община Самоков,
представляващ курортна туристическа сграда (туристическа спалня) с
идентификатор 65231.920.543.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Самоков, одобрени със заповед № РД-18-3/27.01.2005 г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо
сградата, от 17.06.2015 г., със застроена площ 885 кв. м., брой етажи - 3, брой
самостоятелни обекти - 6, разположена в поземлен имот с идентификатор
65231.920.543 по КККР на гр. Самоков, стар идентификатор на сградата
65231.920.364.19 И ОСЪЖДА „ТСК - Актив“ ЕООД да предаде на СНЦ
„Туристическо дружество Рилски турист“ владението на така описания
недвижим имот – 4/5 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в к. к. „Боровец“,
община Самоков, представляващ курортна туристическа сграда (туристическа
спалня) с идентификатор 65231.920.543.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Самоков, одобрени със заповед № РД-18-
3/27.01.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
КК и КР, засягащо сградата, от 17.06.2015 г., със застроена площ 885 кв. м.,
брой етажи - 3, брой самостоятелни обекти - 6, разположена в поземлен имот с
идентификатор 65231.920.543 по КККР на гр. Самоков, стар идентификатор
на сградата 65231.920.364.19.
8
ОСЪЖДА „ТСК - Актив“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Драгушиново, община Самоков, ул. „Крайречна“ № 1,
представлявано от управителя С. К., да плати на СНЦ „Туристическо
дружество Рилски турист“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Самоков, ул. „Искър“ № 2, представлявано от председателя Е.
В., сумата от 20383.98 лв. /двадесет хиляди триста осемдесет и три лева и
деветдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
9