№ 64
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000501611 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 266247 от 26.10.2021 г. по гр.д. 6229/2020 г. по описа на СГС, I-26
състав, са обявени за нищожни като неравноправни на основание чл.146 ал.1 ЗЗП във връзка
с чл. 143 ЗЗП следните три клаузи от Договор за кредит за рефинансиране, довършване,
покупка и ремонт на недвижим имот HL 21899 от 10.05.2007г., по иска на „Юробанк
България” АД, ЕИК: ********* срещу С. Г. И., ЕГН: ********** и В. Г. Т., ЕГН:
********** клаузата на чл.3, ал.5 със следното съдържание: „действащия БЛП на Банката за
жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и
датата от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони.
Договорените в настоящия договор надбавки не се променят“, клаузата на чл.6, ал.3 със
следното съдържание: „В случай, че по време на действието на настоящия договор Банката
промени БЛП за жилищни кредити в лева, размерът на погасителните вноски, определен в
ал.1, се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят, с
подписването на настоящия договор , дава своето неотменяемо и безусловно съгласие“ и
клаузата на чл.12 със следното съдържание: „Банката запазва правото си по време на
действие на настоящия договор да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните, които БПБ АД прилага при операциите си. Измененията в Тарифата влизат в
сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за
страните по настоящия договор“.
1
Със същото решение С. И. и В. Т. са осъдени при условията на солидарност да
заплатят на „Юробанк България” АД по Договор за кредит за рефинансиране, довършване,
покупка и ремонт на недвижим имот HL 21899 от 10.05.2007г. следните суми: сумата
от 250 000лв. ведно със законната лихва от 01.07.2020г. до окончателното изплащане,
представляваща дължима частична главница, сумата от 736,05лв., представляваща дължими
такси за периода от 9.11.2015г. – 23.06.2020г., сумата 84,06лв., представляваща дължими
нотариални разноски за периода 22.11.2017г. – 23.06.2020г. и съдебни разноски за
настоящото производство в размер на 20 454,03лв., като са отхвърлени исковете на банката
за присъждане на такси и на нотариални разноски за претендираните периоди за разликата
между уважения и претендирания размер от 830,83лв. за таксите и 207,90лв. за
нотариалните разноски. Поради тази причина, ответниците са осъдени на основание чл. 77
ГПК да заплатят по сметка на СГС разноски за експертиза в размер на 250 лв.
Посоченият съдебен акт на Софийския градски съд, е обжалван със самостоятелни
редовни и допустими жалби от ответниците И. и Т. подробно релевирани доводи за
неправилност, като към САС се отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на
осъдителните искове на кредитната институция към въззивниците.
С писмени отговори и на двете жалби, процесуален представител на „Юробанк
България” АД оспорва същите като неоснователни и счита, че атакуваното решение следва
да се потвърди.
Решението на СГС е влязло в сила като неатакувано от никого в отхвърлителните му
части (досежно исковете за такси и нотариални разноски), както и в частта, в която три
клаузи от процесния договор за банков кредит са обявени за нищожни като неравноправни
на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143 ЗЗП.
Във втората инстанция не са събирани други доказателства, извън тези, ангажирани по
делото пред СГС – писмени, както и основно и допълнително заключение по допусната
съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).
Апелативен съд – София намери следното от материалите по делото:
Събраните пред Софийски градски съд писмени доказателства удостоверяват еднозначно
и безпротиворечиво, че на 10.05.2007г. ищецът „Юробанк България” АД и ответникът С. И.
са сключили договор за кредит за рефинансиране, довършване, покупка и ремонт на
недвижим имот HL 21899, по силата на който „Българска пощенска банка“ АД (със сегашно
наименование „Юробанк България“ АД) – кредитодател, е предоставил на С. Г. И. -
кредитополучател, кредит в размер на 300 000лв., от които 176 986лв. за рефинансиране на
кредит от друга банка, 58 000лв. за довършване на два апартамента в гр.София, подробно
описани в договора, 6 805лв. за покупка на гараж, посочен в договора, 19 599лв. за други
плащания и 38 610лв. за ремонт на 3 етажна масивна жилищна сграда в с.***.
Кредитополучателят, по силата на договора за кредит, се задължил да върне ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в срок от 240 месеца при условията на договора, както и
при всички други условия, посочени в отделните клаузи от съглашението.
2
В полза на банката ответникът учредил договорна ипотека върху имотите, във връзка с
които му е предоставен кредита – двата апартамента, гаража и триетажната жилищна
сграда.
Поради затруднения на ответника да обслужва кредита, страните са сключили няколко
допълни споразумения към договора за кредит.
С допълнително споразумение от 8.09.2010г. е преоформен размера на дълга, като
просрочените главница, лихви, такси са натрупани към редовната усвоена и непогасена част
от главницата по предоставения кредит. На кредитополучателя е предоставен 6 м. период на
облекчено погасяване на кредита при фиксирана годишна лихва.
С допълнително споразумение от 21.06.2011г. е преоформен размера на дълга, като
просрочените главница, лихви, такси са натрупани към редовната усвоена и непогасена част
от главницата по предоставения кредит. На кредитополучателят е предоставен 12 м. период
на облекчено погасяване на кредита при фиксирана годишна лихва.
С договор за встъпване в дълг от 19.01.2012г. ответницата В. Т. е встъпила като солидарен
съдлъжник по чл.101 ЗЗД в задълженията на първоначалния длъжник С. И., със съгласието
на кредитора банката. Преоформен е размера на дълга, като страните са се съгласили, че е в
размер на 301 983,18лв.
С допълнително споразумение от 01.08.2012г. на кредитополучателят е предоставен 12 м.
период на облекчено погасяване на кредита при фиксирана годишна лихва.
С допълнително споразумение от 20.12.2013г. е преоформен размера на дълга, като
просрочените главница, лихви, такси са натрупани към редовната усвоена и непогасена част
от главницата по предоставения кредит. На кредитополучателя е предоставен 6 м. период на
облекчено погасяване на кредита при преференциална лихва и фиксирана месечна
погасителна вноска. Ведно с допълнителното споразумение, страните са подписали и
методология на банката за определяне на референтен лихвен процент /прайм/ по
потребителски и жилищно-ипотечни кредити.
С допълнително споразумение от 10.09.2014г. отново е преоформен размера на дълга, като
просрочените главница, лихви, такси са натрупани към редовната усвоена и непогасена част
от главницата по предоставения кредит. На кредитополучателя е предоставен 6 м. период на
облекчено погасяване на кредита при фиксирана лихва и фиксирана месечна погасителна
вноска. Страните са подписали и методологията на Банката за определяне на референтен
лихвен процент /прайм/ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити.
Представени са договор за цесия от 3.10.2007г., по силата на който „Българска
пощенска банка“ АД е прехвърлила на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД вземането си по
договора за потребителски кредит от ответника. Представен е и договор за цесия от
6.04.2009г., по силата на който „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е прехвърлило на
„Юробанк И Еф Джи България“ АД вземането си от ответника по процесния договор за
кредит. Ответникът И. отрича да е получил уведомление за прехвърляне на вземането.
Ищецът твърди, че тези договори за цесия не са предизвикали промяна в задълженията на
3
ответниците, а са представени от него само за пълнота относно обстоятелствата по делото.
В крайна сметка, поради неизпълнение на задълженията на длъжниците за връщане
на сумите по кредита, банката е предявила в настоящето производство осъдителни искове
спрямо тях, както следва - частичен иск срещу ответниците като претендира сума в размер
на 250 000лв. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, представляваща
част от дължима главница в размер на 357 262,46лв., такси по договора в размер на
830,83лв., дължими за периода 9.11.2015г. – 23.06.2020г. , представляващи част от общо
дължимите по договора такси в размер на 1628,69лв. и иск за нотариални разноски в размер
на 207,90лв., дължими за периода 22.11.2017г. – 23.06.2020г. , представляващи част от
дължимите нотариални такси в общ размер на 666,43лв. Претендира и разноските по делото.
Сочи се, че облигационната връзка между тях следва да се счита за развалена с връчване на
препис от исковата молба, за което е направено и изрично волеизявление в исковата молба.
От особено важно значение във връзка с осъдителните искове на банката, се явява
ССчЕ, приета в първата инстанция. От нея се установява, че усвоената сума по процесния
кредит е в размер на 357 262,46лв. , като 300 000лв. са усвоени средства, а 57 262,46лв. са
капитализирани задължения по кредита. Извършените погашения на главницата са в размер
на 35 013,05лв., остатъчните задължения възлизат на 322 249,41лв. Дължимите от
ответниците такси по кредита са в размер на 4 756,34лв. От тях са погасени такси в общ
размер на 3 127,65лв. , а остатъчните задължения са в размер на 1 628,69лв. Дължимите
нотариални разноски са в размер на 1 086,30лв. Извършените погашения са в размер на
419,87лв., остатъчните задължения възлизат на 666,43лв. Общите суми постъпили от
ответниците за погасяване на кредита, са в размер на 183 557,08лв. Вещото лице е
установило едностранно изменение на лихвения процент по редовната главница от страна
на Банката. В допълнително заключение вещото лице е изчислило, че размера на
задълженията за главница, такси и разноски, изчислени при лихвата, уговорена с договора
от 10.05.2007г,. е в размер на 256 614,09лв. От тази сума дължимата главница е в размер на
255 793,98лв., таксите за периода 9.11.2015г. – 23.06.2020г. са в размер на 736,05лв.,
разноските за периода 22.11.2017г. – 20.06.2020г. са в размер на 84,06лв. В случай на
капитализиране на главницата /по допълнителните споразумения/ но с прилагане на
първоначално уговорения лихвен процент, дължимата главница е в размер на 368 345,21лв.,
таксите са в размер на 1 044,03лв. , а разноските – 84,06лв.
В рамките на правомощията си по чл. 269-271 ГПК, САС намира следното:
Постановеното решение на СГС е валидно и допустимо. Като краен резултат, то е и
правилно, поради което и на основание чл. 272 ГПК, настоящата инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
Доводите във въззивните жалби са несериозни от юридическа гледна точка. Така
например оплакванията, свързани с посочените по-горе цесионни договори между банката и
„Бългериан ритейл сървисиз” АД и от последното дружество - обратно към банката, които
4
жалбоподателите считат за правно значими, всъщност не променят правното им положение
на длъжници за процесните парични суми. Още повече, че „Юробанк България” АД
претендира вземания, възникнали след месец ноември 2015 г., а двата цесионни договора са
сключени много преди това. В този смисъл, тези цесии не се отразяват на дължимостта на
средствата като всички доказателства по делото сочат, че именно ищцовата банка е титуляр
на вземанията, както и че е активно процесуално легитимирана да претендира същите. Ето
защо, възраженията на въззивниците относно тези цесии нямат правна стойност и значение.
Несъгласието на С. Г. И. във въззивната му жалба, че не било вярно това, че той не е
оспорил изслушаните съдебно-счетоводни експертизи по делото, също не е основание за
промяна в правните изводи на настоящата инстанция. Оспорванията от И., извършени в
съдебното заседание на 06.07.2021г. в СГС, когато е прието основното заключение, са
голословни, немотивирани, но въпреки това, съдът е формулирал допълнителни въпроси
към вещото лице Д.. В заседанието на 05.10.2021г., когато допълнителното заключение е
прието, И. не се е явил и не се е представлявал. Настоящата инстанция също кредитира
съдебно-счетоводната експертиза като обективно и компетентно изготвена и не счита, че
оплакванията на въззивника са основателни.
Въззивниците нямат правен интерес да оспорват упълномощителните сделки между
представляващите кредитната институция и адвокатите, които са я представлявали по
делото, вкл. и самите пълномощни. Оплакванията, в този смисъл, в двете жалби също са
несъстоятелни и не опровергават наличието на валидна представителна власт и активна
процесуална легитимация, за които съдът следи служебно.
Доказателствата по делото категорично установяват всички елементи от фактическия
състав на предявения осъдителен иск по чл. 430 ТЗ във връзка с чл. 79 ЗЗД, а именно
усвояване на парични суми по сключен договор за банков кредит и невръщане на тези суми
в уговорените срокове, както и при всички други условия по същия договор и
допълнителните споразумения към него. Правилно са уважени частично и исковете за такси
и нотариални разноски.
В обобщение, въззивните жалби са неоснователни, а изводите на СГС и САС съвпадат
изцяло. Ето защо, атакуваното решение следва да се потвърди изцяло в оспорената му част.
В тази хипотеза, право на разноски пред настоящата инстанция има само „Юробанк
България” АД, но от страна на процесуален представител на банката е направено
волеизявление в съдебна зала, че разноски за въззивното производство не се претендират.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в оспорените му части Решение 266247/26.10.2021 г., постановено по гр.
д. 6229/2020 г. по описа на СГС, I-26 състав.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6