№ 9653
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110167995 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 126 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. Мехаменгалеевна М. чрез адв. В. Н. срещу
„Софийска вода” АД.
В исковата молба се твърди, че срещу ищцата е образувано изпълнително дело №
20128630400477 на ЧСИ ,ова, с взискател „Софийска вода” АД, въз основа на изпълнителен
лист от 12.01.2012 г. издаден по ч.гр.д. № 16466/2011 г. по описа на СРС. Твърди, че
вземането на ответника е погасено по давност. Сочи, че последното валидно изпълнително
действие е било на 09.12.2016 г., като на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона на 09.12.2018 г. Излага, че
изпълнителните действия извършени след настъпването на перемпцията не следва да се
вземат предвид, както и че същите не влияят на давността. Твърди, че погасителната
давност за вземане за което има влязла в сила заповед за изпълнение е три години, а не пет.
Аргументира, че влязлата в сила заповед за изпълнение не притежава сила на пресъдено
нещо. Моли съдът да установи, че Г. Мехаменгалеевна М. не дължи на „Софийска вода” АД
сумата в размер на 1582.49 лв. – главница за потребена незаплатена вода за периода
02.10.2008 г.- 15.09.2011 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 04.11.2011
г. до окончателното плащане, сумата от 541,05 лв. – мораторна лихва върху главницата,
както и 92,47 лв. – съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от
12.01.2012 г. по ч.гр.д. № 16466/2011 г. по описа на СРС, поради погасяване на вземането по
давност, респективно погасена по давност възможност за неговото принудително
изпълнение.
1
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че вземането за което е
издадена процесната заповед за изпълнение не е погасено по давност, 1 че не е настъпила
перемпция. Сочи, че влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със сила на пресъдено
нещо и вземането по нея се погасява с 5 годишна давност. Излага, че е възложил на ЧСИ да
извърши изпълнителни действия и способи, както и че за да бъде прекъсната давността не е
необходимо ЧСИ да е предприел конкретни действия във връзка с това искане. Твърди, че
длъжника бил признал задължението си с подаването на молба за разсрочено плащане към
ЧСИ и сключването на споразумение в тази връзка с ЧСИ.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 78-и състав е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК
Уважаването на иска се обуславя от осъществяването на следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): 1) че е образувано изпълнително дело, по което ищецът е
длъжник; 2) че за взискателя не съществува право на принудително изпълнение спрямо
вземането, на твърдяното от него основание; 3) че вземането, за което е образувано
изпълнителното дело е погасено по давност.
Ищецът носи доказателствената тежест в условията на пълно и главно доказване да
установи посочените обстоятелства на основание чл. 154 от ГПК.
Ответникът носи доказателствената тежест да установи, че претендираните от него и
оспорени от ищеца вземания съществуват, съответно, че не са погасени по давност.
По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело №
20128630400477, по описа на ЧСИ ,ова, състоящо се от 153 бр. листа с писмени
доказателствени средства.
Видно от молба за образуване на изп.д. № 20128630400477 ответникът по
настоящото дело е поискал образуване на изпълнително дело срещу ответника въз основа на
изпълнителен лист от 12.01.2012 г., издаден по гр.д. 16466/11 г., по което длъжник е ищецът
в настоящото производство. Настоящата съдебна инстанция счита, че е налице правен
интерес за ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск, защото чрез правото на
иск по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнително
основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право
погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане,
прихващане и др. В случая макар изпълнителното дело да е прекратено, видно от
Постановление за прекратяване на изп. д. № 20128630400477 от 08.03.2024 г., за ответника
съществува възможността да образува ново изпълнително дело въз основа на същото
изпълнително основание, по което длъжник е ищецът. От изложеното в исковата молба
следва, че ищецът се позовава на факти, настъпили след издаване на изпълнителното
2
основание и изключващи възможността за принудително изпълнение въз основа на него,
поради което за него е налице правен интерес от предявяване на иска.
Съгласно преобладаващата съдебна практика чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да бъде
тълкуван корективно, като посочената разпоредба следва да се прилага както за случаите, в
които вземането е установено по основание и размер със съдебно решение, така и когато то
е установено по основание и размер с издадена заповед за изпълнение. (в този смисъл:
Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение, Решение № 50013 от 07.04.2023 г. по гр. д. № 1026 / 2022 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение и Определение № 2542 от 18.09.2023 г. по гр. д. № 4218 /
2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). Поради това следва да се приеме,
че от влизане в сила на заповедта за изпълнение от 08.11.2011 г. по гр. д. № 16466/2011 г.
започва да тече 5-годишен давностен срок.
Видно от книжата по изпълнителното дело, то е образувано преди 26.06.2015 г.,
поради което при съобразяване на постановките на ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020
г. на ОСГТК на ВКС настоящата съдебна инстанция счита, че за периода от образуване на
изпълнителното дело до 26.06.2015 г., когато е постановено ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д.
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността е била спряна на осн. чл. 115, б. „ж” от ЗЗД поради
приложимостта на ППВС 3/1980 г. Поради това следва да се приеме, че с влизане в сила на
заповедта за изпълнение давността е прекъсната и започва да тече нова 5-годишна давност, а
с образуване на изпълнителното дело давността е спряна до 26.06.2015 г., когато посоченото
постановление е обявено за загубило сила и от този момент продължава да тече спряната
давност.
Съгласно чл. 116, б. „в” от ЗЗД предприемането на действие по принудително
изпълнение давността се прекъсва. Обстоятелството, че теченето на срока на погасителната
давност е бил спрян съгласно цитираното постановление не означава, че предприетите от
взискателя действие по принудително изпълнение не прекъсват давността, тъй като двата
института на спиране и прекъсването на давността са различни, те имат различни
основания, изброени в чл. 116 и респ. чл. 115 ЗЗД, както и различни правни последици,
които не са взаимоизключващи се, тъй като при прекъсването на давността се заличава
изтеклата част от срока, като от датата на осъществяване на основанието за прекъсване на
давността започва да тече нова давност, докато при спирането без да се заличава изтеклата
част от срока, теченето на давностния срок се преустановява, докато трае основанието за
спирането на теченето на срока. Поради това при едновременното осъществяване на
основание, прекъсващо давността и наличието на обстоятелство, което води до спиране на
давността, изтеклият до момента давностен срок ще се заличи, а теченето на новия
давностен срок ще започне след отпадане на основанието за спиране на теченето на
давностния срок.
Молбата за образуване на изпълнителното дело от 08.02.2012 г. не прекъсва
давността, тъй като, първо, самото образуване на изпълнителното дело не представлява
действие по принудително изпълнение по см. на чл. 116, б. „в” ЗЗД (така: ТР № 2 от
3
26.06.2015 г. по т.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), и второ, по искане на взискателя, на
съдебния изпълнител е възложено да определи изпълнителните способи, след проучване на
имущественото състояние на длъжниците, а с молбата не е поискано прилагането на
конкретно изпълнителни способи (в този смисъл: Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков).
Видно от материалите по изпълнителното дело, взискателят е предприел действия по
принудително изпълнение, изразяващи се в налагане на запори върху банкови сметки и
трудово възнаграждение, видно от приложените запорни съобщения. По запорно съобщение
с изх. № 12152/29.02.2012 г. е постъпил отговор на запорното съобщение с изх. № 1/3-
13125/06/03/2012 г., че е наложен запор върху банкова сметка в трето лице-кредитна
институция. Поради постъпила молба от ищеца по настоящото дело от 20.03.2012 г., с която
се е задължила да внася сума в размер на 100 лв. периодично до окончателното погасяване
на дълга запорът е бил вдигнат, за което свидетелства приложеното „Съобщение за вдигане
на запор” с изх. № 16367/21.03.2012 г. (с. 67 от кориците на делото). Давността не се
прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието, а прекъсването
е едно – с предприемането на действието.
Въпреки че по отношение на периода, през който са налагани запорите не е било
публикувано, а и съответно не е било задължително ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, приложимото към този момент ППВС 3/1980 г. не въвежда
задължителни разграничения между действията в рамките на изпълнителното производство,
поради което настоящата съдебна инстанция приема, че и към процесния период запорът
представлява действие по принудително изпълнение. Следователно той има за последица
прекъсване на давността на осн. чл. 116, б. „в” ЗЗД. Аналогично е положението и с
налагането на запор върху банкови сметки в други трети лица-кредитни институции, за
които са налице сведения от материалите по изпълнителното дело, изразяващи се в
съобщения с изх. № 200-ОЛ3-175 от 09.03.2012 г. (с. 60 от кориците на делото), съобщение с
изх. № 426/15.03.2012 г. (с. 64 от кориците на делото). Също така е предприето и
принудително действие, изразяващо се в запор на трудово възнаграждение при трето лице-
работодател, за което свидетелства съобщение от работодателя на ищеца с изх. №
39997/07.04.2014 г.
При тези констатации на настоящата инстанция следва да се приеме, че от 26.06.2015
г. е започнал да тече 5-годишен давностен срок, тъй като до този момент давността е била
спряна на осн. чл. 115, б. „ж” ЗЗД при приложението на ППВС 3/1980 г. и с предприемането
на действия по принудително изпълнение е прекъсната. Като поради приложението на
посоченото постановление давността е била спряна, поради което предприемането на
всички действия по принудително изпълнение имат за последица единствено заличаването
на изтеклия давностен срок от влизане в сила на заповедта за изпълнение до образуване на
изпълнителното дело.
При съобразяване на правилата на чл. 72 от ЗЗД при липса на основания за спиране
или прекъсване на давността срокът би изтекъл на 26.06.2020 г. През този период обаче е
4
приет Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., който в чл. 3, т. 2 постановява спиране
на всички давностни срокове, с които се погасяват или придобиват права, в това число и
погасителната давност, до отмяната на извънредното положение – на 14.05.2020 г.
Разпоредбата е императивна, поради което следва да се приложи, макар и да няма изрично
позоваване от страна на ответника. като съгласно § 13. от ЗИДЗЗ Сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.,
и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020
г., като съгласно посочената разпоредба сроковете по чл. 3 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. продължават да текат от 21.05.2020 г.
Видно от книжата по изп.д. ищецът е уведомен за предстоящо принудително
изпълнение чрез Уведомление от 25.04.2016 г., с което се дава двуседмичен срок за явяване
в кантората на ЧСИ С.Х., от където да получи съобщението за преминаване към
принудително изпълнение чрез опис и оценка на вещ. Като срокът за получаване на това
уведомление е изтекъл на 09.05.2016 г. без да е получено от длъжника. Вместо това на
26.05.2016 г. длъжникът е подал молба да не бъдат извършвани насрочените опис и оценка
на вещи и се задължава да внася определена сума до погасяването на задължението.
Длъжникът е възобновил плащанията по дълга, за което е видно от Разписка №
02000447027321 от 25.05.2016 г. Извършеното плащане представлява доброволно
изпълнение на част от дълга, а не действие по принудително изпълнение, доколкото
постъпването на плащането не е в резултат на наложен запор или друго принудително
действие, а доброволно действие на длъжника, с което се цели избягване на пристъпването
към принудително изпълнение чрез опис и оценка на вещи. А също така и не може да бъде
квалифицирано като признаване на вземането по см. на чл. 116, б. „а” ЗЗД, тъй като не
представлява изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването
на вземането, което да е адресирано до кредитора или до негов представител
(адресираността до кредитора или негов представител е изискване по ТР № 4/14.10.2022 г.
по т.д. № 4/2019 г. на ОСГТК на ВКС ). Поради това правните последици от постъпилите
плащания следва да бъдат преценявани на плоскостта на частичното плащане. Частичното
плащане на едно задължение не съставлява признание за цялото задължение, по смисъла и с
последиците на чл.116 б.”а” ЗЗД. ( така: Решение № 26 от 24.07.2018 г. по т. д. № 1853 /
2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение).
В резултат на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника са
постъпвали суми от работодателя, за което свидетелстват кредитни преводи с бордеро:
760925/10.08.2015 г.; 446787/11.08.2016 г. и 138882/10.09.2016 г. Посочените преводи
представляват действия по принудително изпълнение, защото са пряко следствие от
наложения запор върху трудовото възнаграждение (ТР 2/2015 г. по т.д. 2/2013 г. на ОСГТК
5
на ВКС, Определение № 50217 от 30.05.2023 г. по гр. д. № 839 / 2022 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение) и следователно имат за последица прекъсване на
давността на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Освен това за прекъсване на давността имат
значение датите на постъпване на паричните суми по сметките на ЧСИ в резултат на
наложения запор, а не датите, на които ЧСИ е разпределял сумите към взискателя.
Последното е действие по администриране на самото изпълнително дело, а не изпълнителни
действия (така: ТР 2/2015 г. по т.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС ). Постъпленията от
трудовото възнаграждение са преустановени поради прекратяване на трудовото
правоотношение видно от Съобщение с вх. № 112939/25.06.2016 г. при ЧСИ С.Х.
След това е постъпило едно плащане, по което наредител е лично ищеца, видно от
Кредитно известие с бордеро: 721174/09.12.2016 г. Плащанията на част от дълга сами по
себе си нямат за последица прекъсване на давността, но може цялостното поведение на
длъжника да сочи, че той признава задължението. (В този смисъл: Решение № 275 от
08.08.2019 г. по т. д. № 1603 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение:
Частичното плащане от длъжника по издадена от кредитора фактура само по себе си не
презумира признание на вземането. Извод, че е налице признание на вземането от
длъжника би следвало да се обосновава с оглед на съдържанието на отправеното
волеизявление и поведението на длъжника за всеки конкретен случай.). Като настоящата
съдебна инстанция счита, че от поведението на длъжника не може ясно да се заключи, че
той признава съществуването на вземането извън заплатената част, тъй като той е
преустановил плащанията по дълга от този момент нататък.
Последващите искания за справки за открити банкови сметки и за размер на пенсията
не съставляват изпълнителни действия, защото се квалифицират като проучване на
имуществото на длъжника и като такива нямат за последица прекъсване на давностния срок.
(така: ТР 2/2015 г. по т.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС ).
Съответно новата петгодишна давност следва да започне да тече от 10.09.2016 г.,
когато е предприето последното действие по принудително изпълнение, изразяващо се в
постъпване на сума от работодателя в резултат на наложен запор върху трудовото
възнаграждение. В този случай давността следва да изтече на 10.09.2021 г. Предвид
приложимия през този период Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и обсъденото
спиране на теченето на давностни срокове, които имат за последица погасяване или
придобиване на права, давностния срок следва да изтече на 17.11.2021 г.
Дори да се приеме, че постъпването на сума от работодателя в резултат на наложен
запор – не прекъсва давността, то вземането също следва да се приеме за погасено по
давност, тъй като такава е започнала да тече от постановяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
т.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно от 26.06.2015 г. , която давност е изтекла на
02.09.2020 г. (последната дата е изчислена вземайки предвид спиране на теченето на
давността по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение).
6
За пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че последното плащане от
страна на длъжника съставлява признаване на вземането, то това ще значи, че 5-годишната
давност е започнала да тече на 09.12.2016 г. и съответно е изтекла на 16.02.2022 г. Който и
от двата периода да бъде съобразен, в материалите по изпълнителното дело липсват данни
да са осъществени действия по принудително изпълнение, както и липсват доводи за
предприети конкретни действия, водещи до прекъсване на давността по чл. 116 ЗЗД, поради
което настоящата инстанция счита, че процесните вземания са погасени по давност на осн.
чл. 110 ЗЗД поради изтичането на 5-годишна погасителна давност на 17.11.2021 г.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице всички материални предпоставки за
уважаване на иска, поради което искът следва да бъде уважен като основателен.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполагат само ищецът.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, представляващи платена
държавна такса в размер на 88,64 лв., и адвокатско възнаграждение за предоставена
адвокатска помощ в размер на 400 лв., като е доказал, че реално е сторил такива, поради
което следва да му бъдат присъдени разноски в посочения размер.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „,5000, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ,орис, на основание чл. 439 ГПК, че Г. Мехаменгалеевна М., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Со, 77 не дължи на „,5000, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ,орис, сумите от 1582,49 лева, представляващи неплатена сума за
потребена вода, ведно със законната лихва за забава от 04.11.2011 г., сумата от 541,05 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата и 92,47 лв., представляващи съдебни
разноски, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
08.11.2011 г. по гр. д. № 16466/2011 г. по описа на СРС, 117-ти състав и Изпълнителен лист
от 12.01.2012 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично
задължение от 08.11.2011 г. по гр. д. № 16466/2011 г. по описа на СРС, 117-ти състав,
ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „,5000, със седалище и адрес на управление: гр. София, ,орис, на
основание чл. 78, ал. 1, да заплати на Г. Мехаменгалеевна М., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Со, 77, сумата в размер на 488,64 лв. (четиристотин и осемдесет и осем
лева и шестдесет и четири стотинки), представляващи деловодни разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8