№ 15931
гр. София, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110121454 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
“ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е предявило иск по чл.411 КЗ срещу „ЗД Бул Инс“ АД за
сумата от 466,03 лева – вземане в размер на ½ част от плат*то застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски за щети върху л.а. „Р**“ с ДКН ** СН, обект на сключен при ищеца
договор за имуществ* застраховане, които щети са нанесени вследствие на ПТП от 01.03.2022г. в
гр. София на ул. „Летоструй“ и ул. „Ген. Инзов“, по вина на водач на МПС, чийто застраховател по
риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва
от 25.04.2023г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил
застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, предмет на сключен при ищеца договор по
застраховка „каско“, причинени при ПТП, настъпило по вина на водач на МПС, чийто
застраховател по риска “Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът. Счита, че
вина за настъпване на произшествието има и водачът на автомобила, предмет на сключения при
ищеца за имуществ* застраховане предвид противоречивите обяснения на двамата водачи и
некоректно попълнения от тях протокол за ПТП. При това претендира възстановяване от страна на
ответника на половината от вземането, формирано като сбор от плат*то застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който възразява, че не
можело да се установят конкретните причини за процесния инцидент. Оспорва вина за
настъпването на пътния инцидент да има водачът, чийто застраховател по риска „Гражданска
отговорност“ е ответникът. Счита, че произшествието е настъпило изцяло по вина на водача на л.а.
„Р**“ с ДКН ** СН, който допуснал нарушение на нормата на чл.35, ал.2 ЗДвП, евентуално било
налице съпричиняване. Оспорва и иска като завишен по размер с оглед пазарните цени на
ремонтните дейности за отстраняване на щетите вследствие на процесното събитие.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена
застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за щети, които са
1
предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“
към датата на събитието е ответникът и действителният размер на причинените вследствие на
произшествието вреди.
Съдът приема за установ*, че на 01.03.2022г. в гр. София водачът на л.а. „Ф**“ с рег. № * НТ се
е движел по ул. „Ген. Инзов“. По същото време по ул. „Летоструй“ се е движел водачът на л.а. „Р**“
с рег. № ** СН. Достигайки до кръстовището, образувано от пресичането на ул. „Летоструй“ с ул.
„Ген. Инзов“, водачът на лекия автомобил „Р*“ предприел завой надясно към ул. „Ген. Инзов“. По
същото време водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ не спазил знака на пътя, по който се е
движил, Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и без да пропусне водача на л.а. „Р*“,
е предприел завой наляво, навлизайки по ул. „Летоструй“ и е последвал удар с лекия автомобил
„Р*“.
Горните изводи се основават на свидетелските показания чрез разпит на двамата водачи -
участници в произшествието. Според показанията на свидетеля Д. С. - водач на л.а. „Р**“ с рег. №
** СН, произшествието възникнало в близост до малка автогара до ул. „Ботевградско шосе“. Към
момента на произшествието свидетелят се движил по път с предимство и при предприемане от
негова страна на завой надясно, срещу себе си възприел автомобил, който на 10 м. от знака „Стоп“
внезапно излезнал от своето платно и се ударил в управлявания от свидетеля автомобил. Другият
водач дал обяснение, че спирачките му блокирали. За произшествието двамата водачи съставили
протокол за ПТП.
Свидетелят Б. Я. - водач на л.а. „Ф**“ с рег. № * НТ, посочва, че е участвал в ПТП на
кръстовището на ул. „Ген. Инзов“ и ул. „Летоструй“. Пътният инцидент настъпил при предприета
от този свидетел маневра „завой наляво“ и предприета от другия водач на л.а. „Р*“ маневра „завой
надясно“. Свидетелят се движил по ул. „Ген. Инзов“ и по пътя, по който се е движил, имал поставен
пътен знак „Внимание!“ Възникнал удар между двете превозни средства, вследствие на което
броните на автомобилите се счупили. Според този свидетел причината за инцидента е направена от
него лоша преценка на пътната обстановка и лоша пътна маркировка, от която не ставало ясно от
къде следва да се извърши завоят. Към момента на произшествието свидетелят се движил с около
20 км/час. С другия водач съставили протокол за ПТП.
Съдът цени така събраните свидетелски показания като последователни, взаимно допълващи
се и съответни както помежду си, така и на останалите събрани по делото доказателства, поради
което ги кредитира. Показанията на свидетелите намират потвърждение и в приетия като
доказателство по делото двустранен констативен протокол за ПТП. Макар същият да не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила и в случая да не е подробно попълнен (липсва
място, дата, час и схема на произшествието), което обосновава ниската му доказателствена
стойност от гледна точка на изясняване на спора от фактическа страна, то в него са отразени
предприетите от водачите маневри, в която част съдържанието на протокола намира потвърждение
в свидетелските показания. Установяването на механизма на събитието почива и на приетото без
възражения заключение по съдебно – автотехническата експертиза, което се кредитира от съда.
Предвид приетото от фактическа страна съдът приема, че произшествието е настъпило поради
противоправно поведение на водача на л.а. „Ф**“ с рег. № * НТ, който при неспазване на пътен
знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, не е пропуснал движещия се по пътя с
предимство водач на л.а. „Р**“ с ДКН ** СН. Не се установяват обстоятелства, които да оборват
презумпцията за вина – чл.45, ал.2 ЗЗД.
Съдът намира за недоказано възражението за съпричиняване, обосновано с нарушение на
нормата на чл.35, ал.2 ЗДвП от страна на л.а. „Р**“ с ДКН ** СН, която гласи, че когато радиусът на
завиване на пътно превозно средство е по – голям от радиуса на завоя, завиването може да започне
и от другата част на платното за движение, но водачът на завиващото превозно средство е длъжен
да пропусне пътните превозни средства, преминаващи от дясната му страна. Соч*то правило за
движение по пътищата не намира приложение в конкретната пътна обстановка предвид установ*то
местоположение на участниците в ПТП към момента на настъпване на произшествието – същите
са били разположени на различни пътища – единият с предимство, другият – без предимство, и не
се касае за хипотеза на завиване надясно не от най – дясната пътна лента или не от обозначената за
завой надясно лента при наличие на изключение на нормата на чл.35, ал.1 ЗДвП – чл.35, ал.2 ЗДвП.
2
Няма спор по делото, че към датата на събитието застраховател по риска „Гражданска
отговорност“ на виновния водач е ответникът.
Не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че към датата на
произшествието л.а. „Р**“ с ДКН ** СН е бил обект на сключен при ищеца договор по застраховка
„каско“, обективиран в застрахователна полица № ***422, както и че процесното събитие – ПТП, е
покрит по застраховката риск.
Страните не спорят, а и от събраните доказателства се установява, че по повод щета №
44012132205237/01.03.2022г., образувана по повод процесното събитие, л.а. „Р**“ с ДКН ** СН е
бил отремонтиран за сметка на ищеца за сумата от 902,06 лева.
С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура
(чл.406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по
застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на плат*то
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.411 КЗ.
Обемът на отговорността по чл.411 КЗ включва плат*то застрахователно обезщетение и
ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да
надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386,
ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).
За установяване на стойността, необходима за възстановяване на вредите към датата на
събитието, по делото е изслушано заключение по съдебно – автотехническа експертиза, прието без
възражения, което се кредитира от съда. Вещото лице е възприело вида и степента на уврежданията
по автомобила, посочени в опис – заключението на ищеца по процесната щета, като е дало
заключение, че същите са в причинна връзка с процесното събитие. Според заключението на
вещото лице стойността на ремонтно – възстановителните работи за отстраняване на щетите,
нанесени вследствие на процесното събитие върху л.а. „Р**“ с ДКН ** СН по средни пазарни цени
към датата на събитието възлиза на сумата от 1006,74 лева, а с включени ликвидационни разноски в
размер на 15 лева (чийто размер съдът намира за обичаен и установен съгласно чл.162 ГПК) –
размерът на дължимото вземане е 1021,74 лева. Поради недоказано възражение за съпричиняване
няма основание за намаляване размера на обезщетението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
Предвид диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК) искът следва да се уважи до предявения
размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ищцовото дружество, на което следва да
се присъдят такива в общ размер от 630 лева - за държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за
свидетел и плат* адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да плати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл.411 КЗ
сумата от 466,03 лева – вземане в размер на ½ част от плат*то застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски за щети върху л.а. „Р**“ с ДКН ** СН, обект на сключен при ищеца
договор за имуществ* застраховане, които щети са нанесени вследствие на ПТП от 01.03.2022г. в
гр. София на ул. „Летоструй“ и ул. „Ген. Инзов“, отчасти и по вина на водач на МПС, чийто
3
застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със
законната лихва от 25.04.2023г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 630 лева – разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG94 UBBS 8888 1000 2905 44.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4