Решение по адм. дело №369/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е жалба от Е. Г. П. от гр. Русе, подадена чрез адв.-пълномощник В. М. при АК – Русе, против Решение № 2153-17-48 от 28.04.2025 г., издадено от директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ - Русе, само в частта, в която е прието, че на жалбоподателката не се следва отпускане на добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО.

Според жалбоподателката положеният от нея стаж за периодите: 01.01.1980 г. - 01.02.1993 г. и 01.09.1993 г. - 01.09.1997 г. на длъжност „инструктор“ и „треньор“ следва да бъде зачетен като осигурителен стаж, положен на учителска длъжност, при което ще е налице изискуемия по чл. 69в, ал. 1 от КСО учителски стаж – за жените – 25 г. 08 мес., предпоставка за отпускане на добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО.

Иска се съдът да отмени решението и да бъде върната преписката на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване на дадените от съда задължителни указания за приложението на закона като бъде задължен органа да разпореди към отпуснатата пенсия на жалбоподателката за осигурителен стаж и възраст да бъде отпусната и добавката по чл. 69в, ал. 3 от КСО.

Претендира се и присъждане на направените по делото разноски по представен списък на разноските на л. л. 119 и 120 от делото ведно с приложени към него доказателства за реалното им извършване (л. л. 121 и 122 от делото).

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Ц. Р., счита жалбата за неоснователна и иска от съда да бъде оставена без уважение, като излага подробни съображения в проведеното открито съдебно заседание по делото и в писмени бележки. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като съобрази възраженията на жалбоподателката, наведени в жалбата, в хода на устните състезания по делото и в представени писмени бележки, становищата на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и заключението по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК и съгласно правомощията си по чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Решение № 2153-17-48 от 28.04.2025 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Русе, е връчено лично на жалбоподателката на 07.05.2025 г. (л. 3 от преписката). Жалбата срещу него е подадена чрез органа пред АС – Русе на 15.05.2025г. (л.3 от делото), следователно оспорването е осъществено в законоустановения срок.

Жалбата, инициирала настоящото производство, е подадена от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото решение, и чиито права и законни интереси са засегнати от същото в оспорената му част, в която актът не се явява позитивен за адресата като са засегнати негови законни права и интереси. Въпросът относно наличието на правен интерес от оспорване на акта е решен с влязъл в сила съдебен акт – определение № 7341 от 03.07.2025 г., постановено по адм. дело № 6578/2025 г. по описа на Върховния административен съд. В мотивите си съдът посочва, че жалбата е насочена единствено в частта на решението, с която се отрича правото на жалбоподателката на добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО, като по този начин е очертан и предметът на настоящото дело. Оспорването е надлежно упражнено.

С оглед гореизложеното подадената жалба се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган в съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО.

Същото съдържа фактически и правни основания, т.е. мотивирано е съобразно чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазена е предвидената от закона форма.

При постановяване на оспорения административен акт обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон.

Със заявление вх. № 2113-17-1869 от 17.10.2024 г. Е. Г. П. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО.

Към 17.10.2024 г. - датата на заявлението лицето има навършена възраст 62 г. 02 м. 00 д.

По представените документи е зачетен осигурителен стаж от трета категория – 43 г. 06 м. 04 д.

Съгласно чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО изискването за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за жените за 2024 г. е навършена възраст 62 г. 02 м. и придобит осигурителен стаж – 36 г. 06 м. Е. П. отговаря на тези изисквания и с разпореждане [номер] от 28.11.2024 г. й е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер.

С разпореждане [номер] от 17.02.2025 г. пенсията е изменена в действителен размер на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО в размер на 1 384, 83 лева. П. е оспорила последното разпореждане по административен ред като основното й възражение е било, че неправилно й е отказано отпускането на учителска добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО от Учителския пенсионен фонд.

С решение № 2153-17-48 от 28.04.2025 г., в оспорената му част, директорът на ТП на НОИ – Русе е посочил, че на основание чл. 69в, ал. 3 от КСО на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на чл. 69в, ал. 1 от КСО (за жените - придобит учителски стаж 25 години и 08 месеца) и се пенсионират по условията на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии“ и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер на 0, 33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1.

Позовал се е и на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съгласно която учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. Учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на отменения Закон за народната просвета или по Закона за предучилищното и училищното образование.

Министерството на образованието и науката и Националния осигурителен институт изготвят Списък на длъжностите, за които се признава учителски стаж по смисъла на чл. 19, ал. 2 от НПОС. До 23.04.2018 г. същият обхващал следните длъжности: помощник директор с преподавателска дейност, ръководител на филиал в МУЦТПО, ръководител на учебно-изчислителен кабинет, педагогически съветник, хореограф, корепетитор, логопед, педагог, психолог, инструктор по трудово обучение, дружинен ръководител, преподавател, рехабилитатор, инструктор по кормилни упражнения, учител-методик, възпитател-методик. Решаващият орган е посочил, че на 23.04.2018 г. този списък е допълнен с длъжността „треньор по вид спорт“, като за посочената длъжност се признава учителски стаж, считано от 23.04.2018 г. – от момента на подписване на списъка и това е обвързано с внасянето на осигурителни вноски в Учителския пенсионен фонд.

След преглед на пенсионното досие на Е. П., директорът на ТП на НОИ – Русе с счел за установено, че стажът за периодите 01.01.1980 г. - 01.02.1993 г., 01.09.1993 г. - 01.09.1997 г. и 12.01.2010 г. - 07.09.2010 г. е положен на длъжност „треньор“, но същият касаел периоди преди изменението на Списъка на длъжностите, за които се признавал учителски стаж по смисъла на чл. 19, ал. 2 от НПОС в изменението му към 23.04.2018 г., поради което този стаж не следвало да бъде зачетен за учителски по смисъла на чл. 19 от НПОС.

За учителски стаж следвало да се зачете осигурителният стаж за периодите от 01.09.1997 г. до 28.01.2009 г. – 11 г. 04 м. 27 д. и от 05.09.2012 г. до 17.10.2024 г. – 12 г. 01 м. 12 д.

Така общият осигурителен стаж, положен на учителска длъжност ставал 23 г. 06 м. 09 д. и не отговарял на изискуемия по чл. 69в, ал. 1 от КСО учителски стаж за жените – 25 г. 08 м., поради което приел, че не се следвало отпускане на добавка по чл. 69в, ал. З от КСО.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява следното:

• По отношение изпълняваната трудова функция от Е. Г. П. в Дружество за физкултура и спорт „Локомотив“ – гр. Русе през периода от 01.01.1980 г. до 01.02.1993 г.:

В архива към отдел ИАО, дирекция АО на община Русе се съхраняват само ведомостите за заплати на това дружество като в тях фигурира отдел „Централен Съвет на БСФС“, където се открива името на Е. Г. П., срещу което през процесния период е записа длъжността - „Инструктор по физкултура“, „Инструктор кану-каяк“ и „Кану-каяк“. Установени са длъжностите и периодите, през които е упражнявана трудовата дейност от Е. П., както и отработените дни през съответната отчетна година и получаваната работна заплата в лева.

В документацията, съхранявана в архива към отдел ИАО, дирекция АО на община Русе няма налични данни за изпълнен норматив преподавателска работа на Е. Г. П. за периода 01.01.1980 г. до 01.02.1993 г., поради което и по делото не е установено /въз основа на писмени доказателства/ какъв е бил и изпълнен ли е нормативът преподавателска работа по години за изпълняваната трудова функция от жалбоподателката за процесния период.

• По отношение изпълнен норматив преподавателска работа по години, за изпълняваната трудова функция, протоколи и др. за периода 01.09.1993 г. - 01.09.1997 г. в Спортно училище „Майор Атанас У.“, както и дали по време на работата на жалбоподателката в Спортно училище „Майор Атанас Узунов“ за нея са изплащани осигурителни вноски в Учителския пенсионен фонд, за какъв период и в какъв размер са изплащани:

За периода от 01.09.1993 г. до 01.09.1997 г. Е. Г. П. се води на длъжност „Треньор“, а от 01.09.1997 г. длъжността е променена на „Учител по кану-каяк“.

Е. Г. П. фигурира в Годишните дневници на класовете и Книги за преподадения учебен материал /спортна подготовка/, съхранявани в архива на Спортно училище „Майор Атанас Узунов“ – гр. Русе. В тях П. е посочена като преподавател по спортна подготовка, която участва в комисия по кану-каяк при провеждане на приемни изпити по съответния спорт. Установено е, че в Дневници на различни класове от спортното училище за периода 1994/1995 г., 1995/1996 г. и 1996/1997 г. П. е вписана като преподавател/учител по физическа култура – кану-каяк, както и че в Книги на преподадения учебен материал /т.нар. Материални книги/ за периода 1993/1994 г., 1994/1995 г., 1996/1997 г. и 1997/1998 г. за предмета „Кану-каяк“ също са налице вписвания от Е. П. за взети учебни часове.

При тези фактически установявания следва да се приеме, че за Е. П. има данни за преподавателска дейност за периода 01.09.1993 г. до 01.09.1997 г., предвид че същата фигурира в Годишните дневници и Книги за преподадения учебен материал, открити в архива на Спортно училище „Майор Атанас Узунов“ – гр. Русе.

В училищната документация, съхранявана в архива на Спортно училище „Майор Атанас Узунов“ – гр. Русе обаче не са налични данни, от които да се установява норматив преподавателска работа на Е. Г. П. за периода 01.09.1993 г. до 01.09.1997 г.

Установи се, че за периода от 01.01.1997 г. до 01.09.1997 г., Спортно училище „Майор Атанас Узунов“ – гр. Русе, е заплащало за своя сметка, осигурителни вноски за Е. Г. П., в размер на 3% върху брутното й трудово възнаграждение, отиващи за Учителския пенсионен фонд за всеки един месец от посочения период.

• По отношение изпълнен норматив преподавателска работа по години, за изпълняваната трудова функция и др. за периода 12.01.2010 г. - 07.09.2010 г. в клуб „Кану-каяк Левски“ – София по делото не са установени данни /не са събрани писмени доказателства/, предвид че в Държавен архив – Русе не е била предавана документация за „Кану-каяк – Левски“ – София.

В хода на съдебното дирене в настоящото производство, по искане на жалбоподателката с цел установяване на релевантния за спора факт, че заеманата от нея длъжност „треньор“ през процесните периоди е идентична с длъжността учител като определящо значение при използване на понятието „учителски стаж“ има именно характерът на изпълняваната дейност са събрани и гласни доказателства.

От показанията на св. Л. Й. К. се установява, че свидетелят познава оспорващата още като ученичка, тренирали заедно, свидетелят бил акробат, а тя тренирала кану-каяк, били национални състезатели и оттам се познавали. Свидетелят бил от 1993 г. в спортното училище, започнал като треньор по акробатика, а жалбоподателката била треньор по кану-каяк от същата година. След това, през 2000 г. свидетелят станал зам.-директор по спортната част, а П. през цялото време била треньор. През последните три години от кариерата на свидетеля, бил и директор на спортното училище. През един период от време, като не може да си спомни точно, бил и председател на Обединени спортни клубове «Локомотив». П. била треньор по кану-каяк в спортното училище, назначена по трудов договор и е работила на пълен норматив. Свидетелят пояснява, че работата на треньорите в спортно училище се състои в това, първо да участват в приема на ученици, преподавателската им работа включва попълване на материална книга, ежедневно, водене на часовете, по които се определяли заплатите, изпитвали и поставяли оценки - годишни и срочни на учениците. Всички учители и треньори били задължени да участват на оперативки и съвети. Б. водени протоколи на всички съвети като жалбоподателката е участвала в тях. Свидетелства за това, че П. е отсъствала само когато имало първенства, тъй като била национален треньор. Свидетелят сочи още, че след разпадането на старите спортни дружества, бил създаден Обединен спортен клуб «Локомотив» като той бил втори или трети председател, от там издавали щатовете, имали назначени на работа да търсят деца селекционери, които ходели по училищата и търсели деца, които да учат в спортните училища, клуб, дружество, целта била най-талантливите деца да са в спортно училище. Свидетелства за това, че жалбоподателката е извършвала дейности по селектиране на децата, подбор, обучавала ги /става въпрос за Спортен клуб «Локомотив»/. Жалбоподатетелката е работила в Спортно училище «М. А. У.» от 01.09.1993 г. до 2003 г., с едно прекъсване. В това учебно заведение тя е заемала две длъжности - едната е треньор от 01.09.1993 г. до 01.09.1997 и от 01.09.1997 до 28.01.2009 г. гимназиален учител. Свидетелят посочва, че всички треньори, от тази длъжност били преназначени на длъжност «гимназиален учител по вид спорт» като извършвали същата работа като треньори, същото било и мястото им на работа, със същите задължения: прием на деца, водене на материална книга, поставяне на оценки. Налице бил пълен идентитет между двете длъжности, само било променено наименованието на длъжността.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 11 от ДР на КСО „пенсия за осигурителен стаж и възраст“ по раздел ІІІ от глава четвърта е пенсия по чл. 68, чл. 69, чл. 69а, чл. 69б, чл. 69в и § 4 и 5 от преходните и заключителните разпоредби. С оглед на така цитираната дефиниция при подадено заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст административният орган е длъжен да извърши преценка дали заявителят отговаря на условията за отпускането й като служебно прецени кои точно условия измежду изброените текстове са приложими в конкретния случай. По заявлението на жалбоподателката е извършена такава преценка и е установено, че лицето има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО.

В този случай обаче, тъй като жалбоподателката притежава и учителски стаж, гореописаната преценка следва да включва и хипотезата на чл. 69в, ал. 3 от КСО. Съгласно последната разпоредба, на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии“ и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0, 33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1.

Анализът на нормата сочи, че за да възникне право на изплащане на добавка от Учителския пенсионен фонд, е необходимо да са изпълнени кумулативно две условия:

1/. На първо място лицето да е придобило право на пенсия при условията на чл. 69в, ал. 1 от КСО, които за жените за 2024 г. са навършена възраст от 59 години и 2 месеца и да придобит учителски стаж от 25 години и 8 месеца.

2/. На второ място като задължително условие за получаване на добавка от УПФ е предвидено лицето да не се е пенсионирало по този привилегирован ред, а да му е отпусната пенсия при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО (по общия ред).

В настоящия случай няма спор, че второто условие е изпълнено, тъй като на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО.

Спорът е по отношение на първата предпоставка, и в частност относно наличието на 25 години и 8 месеца учителски стаж на жалбоподателката.

Съдът намира, че в случая е изпълнена и тази предпоставка, тъй като пенсионният орган неправилно не е зачел като учителски стажът на жалбоподателката на длъжността „треньор“ за периода 01.09.1993 г. - 01.09.1997 г. в Спортно училище „Майор Атанас Узунов“ – гр. Русе.

На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Т.е. изявена е изрична законодателна воля по отношение на положения трудов стаж до 31.12.1999 г. да се прилагат действащите дотогава разпоредби.

Към момента на полагане на трудов стаж на Ева Пашева за периода 01.09.1993 г. - 01.09.1997 г. в Спортно училище „Майор Атанас Узунов“ – гр. Русе на длъжност „треньор“ е действал Закон за народната просвета от 1991 г. /обн., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г., отм., бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г./ и правилник за неговото прилагане, както и Правилник за прилагане на закона за пенсиите /отм. 01.01.2000 г./.

В този смисъл неправилно решаващият орган се е позовал относно процесния период на разпоредби /чл. 19, ал. 1 и ал. 2/ от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в сила от 01.01.2000 г. Позоваването въобще на нормите на чл. 19 от НПОС по отношение на стаж на жалбоподателката за периода 01.09.1993 г. – 01.09.1997 г. противоречи на разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО.

Зачитането на учителски стаж за пенсиониране при привилегировани условия е въведено за пръв път през 1991 г., когато с чл. 41, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите (отм.) е дефинирано, че учителски трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите е трудовият стаж, положен на длъжност учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения. За учителски трудов стаж се счита и трудовият стаж на директорите и зам.-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа.

Едва през 1998 г. е създадена разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ППЗП (отм.), според която учителски трудов стаж е и трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа.

До 1991 г. преценката за наличие на учителски стаж следва да се извършва по реда на ЗНП/1948 г. (отм.). Съгласно чл. 11 от този закон службата на редовните учители на административно-просветна дейност в което и да е ведомство се зачита за учителска служба. В чл. 71 от ЗНП/1948 г. (отм.) са определени условията за назначаване на редовни учители като е посочено, че за редовен учител в средно училище се назначава лице, което отговаря, освен на условията в закона за държавните служители и още на изброените в нормата условия за придобито образование и учителска правоспособност.

В случая от представеното от жалбоподателката копие на диплома от 1992 г. се установява, че същата има висше образование с придобита специалност „физическо възпитание“, квалификация – 1. треньор по кану-каяк и 2. учител по физическо възпитание (л. 31 от делото).

На следващо място, била е назначена и при пълно работно време в Спортно училище „Майор Атанас Узунов“ – Русе (л. 74 от делото), като стажът е отчетен при пълно работно време.

Данните по делото еднозначно сочат, че жалбоподателката, изпълнявайки длъжност „треньор кану-каяк“ в спортното училище, всъщност е изпълнявала учителска длъжност като редовен учител и на основание горецитираните относими към периода разпоредби /чл. 41, ал. 1 от ППЗП (отм.)/ стажът й на тази длъжност е учителски.

По делото по категоричен начин се установи, че макар да е с друго наименование, изпълняваната длъжност е учителска. За този извод свидетелстват приложените към експертизата копия от дневници, в които жалбоподателката е вписана като преподавател (учител), както и наличните данни за попълвани от жалбоподателката материални книги за преподадения учебен материал през процесния период. Събраните гласни доказателства по делото също подкрепят извода, че оспорващата е изпълнявала учителска длъжност в спортното училище.

На последно място, предвид изложените съображения относно определянето като учителска на заеманата от жалбоподателката длъжност „треньор кану-каяк“, следва да се отбележи, че установяването на изпълнение на задължителна преподавателска норма се явява неотносимо към конкретния казус. Това е така, тъй като зачитането на стажа като учителски, когато става въпрос за заемане на учителска длъжност, е без обвързаност с изпълнението на задължителна преподавателска норма. Изпълнението на такова изискване е необходимо единствено в хипотезите по чл. 41, ал. 2 от ППЗП (отм.), респективно след 01.01.2020 г. за хипотезите по чл. 19, ал. 2 от НПОС. Настоящият случай обаче не попада в нито една от тези хипотези именно поради това че, както вече се изясни, заеманата от жалбоподателката длъжност макар и именувана „треньор по..... (вид спорт)“ е учителска и стажът положен на тази длъжност в Спортно училище „М-р Ат. Узунов“ – Русе следва да бъде зачетен за учителски на основание чл. 41, ал. 1 от ППЗП (отм.), без да е налице изискване за доказване изпълнението на задължителна преподавателска норма.

В този смисъл е например Решение № 15252 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10278/2020 г., VI о.

При това положение с частично оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – Русе, незаконосъобразно е прието, че жалбоподателката не отговаря на условията за отпускане на добавка от УПФ. Това налага отмяна на решението в оспорената му част. Преписката следва да се върне на пенсионния орган за ново произнасяне, при което зачитането на учителски стаж на жалбоподателката да бъде извършено съобразно изложените в настоящото решение мотиви относно приложението на материалния закон, след което да бъде определен съответстващият размер на добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО.

По разноските

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от жалбоподателката разноски в хода на съдебното производство. Същите възлизат на 600 лева – адвокатски хонорар, който не се явява прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото и проявената процесуална активност от страна на процесуалния представител на жалбоподателката – адв. В. М., съгласно договор за правна защита и съдействие и издадена фактура (л. л. 121 и 122 от делото) и 716, 30 лева – депозит вещо лице (л. 41 и л. 130 от делото) или общо 1 316, 30 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО вр.чл. 172, ал. 2, пр. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по оспорване на Ева Георгиева Пашева от гр. Русе решение № 2153-17-48 от 28.04.2025 г., издадено от директора на Териториално поделение на НОИ - Русе, само в частта, в която е прието, че на жалбоподателката не се следва отпускане на добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО.

ВРЪЩА преписката на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по прилагането на закона.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт – гр. София да заплати на Ева Георгиева Пашева, [ЕГН], с адрес: гр. Русе, [улица], сумата от 1 316, 30 лева разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.