Решение по дело №596/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр.чл. 118, ал. 3 вр.чл. 117, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на С. А. М. от гр. Русе, депозирана чрез адв. Л. К. от САК против решение № 1040-17-44 от 26.06.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Русе, с което е оставена без уважение жалба вх. № 9001-17-65 от 27.05.2024 г. по описа на ТП на НОИ - Русе, подадена от жалбоподателката срещу изчисления и изплатен размер на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради бременност и раждане на второ дете по болнични листове № Е20241482301 за периода 26.04.2024 г. – 09.06.2024 г. и № Е20241852656 за периода 29.05.2024 г. – 09.07.2024 г.

В жалбата се навеждат доводи, че административният орган е постановил обжалваното решение при неправилно тълкуване на правната норма на чл. 49, ал. 2 от КСО, която е приложена от негова страна стеснително. Прието е, че Масуркова се е намирала в период на получаване на парично обезщетение при неизползван допълнителен отпуск за отглеждане на дете до [възраст] възраст по чл. 54 от КСО и тъй като именно през този период за нея настъпва втора бременност, според органа, няма основание да бъде приложена разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от КСО. При получаване на обезщетението за бременност и раждане на второто си дете, жалбоподателката е установила, че изплатеното й обезщетение е по-малко по размер от това, което е получавала за първото си раждане. Твърдението в жалбата се основава на обстоятелството, че материалният закон (КСО) не обвързва прилагането на нормата на чл. 49, ал. 2 от КСО с използването на отпуск (включително такъв по чл. 54 от КСО).

Иска се отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, както и връщане на преписката на административния орган с указания за приложение нормата на чл. 49, ал. 2 от КСО.

Отправено е искане за присъждане на адвокатски хонорар във връзка с осъществена безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли жалбата по изложените аргументи в оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал. 2 от ГПК вр.чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

По фактите

Не е спорно по делото, а и се установява от събраните писмени доказателства, че С. М. е осигурено лице за всички осигурителни рискове.

Видно от представени удостоверения за раждане, жалбоподателката има две деца - Я. Д. С., роден на [дата]. и А. Д. С., родена на [дата].

За първото дете на Масуркова са изплатени парични обезщетения за бременност и раждане за периода от 10.05.2022 г. до 23.06.2023 г. като изчисленото дневно парично обезщетение е в размер на 61,39 лева, както и парично обезщетение за отглеждане на дете до [възраст] възраст за периода от 24.06.2023 г. до 10.12.2023 г. Съгласно подаденото удостоверение, приложение № 10 от осигурителя ОД на МВР - Русе, на Масуркова е разрешен отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда за периода от 24.06.2023 г. до 13.06.2024 г. за детето Я. Д. С.. С подадено удостоверение, приложение № 10 осигурителят е удостоверил промяна в декларираните обстоятелства, а именно, че считано от 11.12.2023 г. отпускът на Масуркова е прекратен.

За периода от 11.12.2023 г. до 25.04.2024 г. лицето е във временна неработоспособност поради общо заболяване по болнични листове: Е20230031458, Е20230031508, Е20230031476 E20230031563 и Е20230031609, за които са представени удостоверения, приложение № 9 от осигурителя и на Масуркова е изплатено парично обезщетение.

По подадено удостоверение, приложение № 10 от осигурителя, относно правото на лицето на парично обезщетение по чл. 54 от КСО, считано от 11.12.2023 г. е изплатено парично обезщетение в размер на 50 на сто от обезщетението за отглеждане на дете до [възраст] възраст.

За периодите от 26.04.2024 г. до 09.06.2024 г. и от 29.05.2024 г. до 09.07.2024 г. на жалбоподателката са издадени болнични листове № Е20241482301 и № Е20241852656 за бременност и раждане. За болничните листове са представени удостоверения, приложение № 9 от осигурителя. Това несъмнено се явява нов социално-осигурителен риск, по отношение на който е приложима разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от КСО. Дневното парично обезщетение при бременност и раждане по тези БЛ-а е в размер на 53, 56 лева.

При получаване на обезщетението жалбоподателката Масуркова е установила, че изплатената сума е по-ниска и е депозирала жалба (заявление) с искане за преизчисляване на обезщетението. В жалбата (заявлението) до органа, а и в настоящата жалба, предмет на разглеждане, се поддържа становището, че за раждане на второто си дете жалбоподателката е излязла в отпуск за бременност и раждане преди навършване на две години от раждането на първото си дете, поради което е осъществена хипотезата на чл. 49, ал. 2 от КСО.

В обжалваното решение № 1040-17-44 от 26.06.2024 г. директорът на ТП на НОИ – Русе е изложил в хронологичен ред фактическите обстоятелства по издадените БЛ и удостоверяванията пред НОИ от страна на осигурителя по посочените по-горе приложения. Жалбата е отхвърлена, тъй като е прието, че не са изпълнени изискванията на чл. 49, ал. 2 от КСО и по-конкретно, че правото на парично обезщетение за бременност и раждане, считано от 26.04.2024 г., не е възникнало в период на изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до [възраст] възраст, тъй като отпускът за отглеждане на дете е бил прекратен, считано от 11.12.2023 г., съгласно подаденото от осигурителя удостоверение приложение № 10.

Решението е връчено лично на жалбоподателката на 04.07.2024 г. (вж. известие за доставяне на л. 2 от преписката).

Жалбата срещу него е подадена на 12.07.2024 г. директно пред съда (л. 2 от преписката).

Правни изводи

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на материалната му компетентност, като при издаването му не се констатират съществени нарушения на административните правила. Изложени са в достатъчна степен мотиви, от които да бъде установена действителната воля на административния орган.

Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон.

Фактите по делото не са спорни между страните като спорът се свежда до приложението на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от КСО.

В тази връзка следва да бъдат изложени следните съображения:

Субективното право на обезщетение при бременност и раждане е регламентирано с разпоредбата на чл. 48а от КСО, а с разпоредбата на чл. 49 от КСО е регламентиран неговият размер. Разпоредбата на чл. 48а от КСО предвижда, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на 100 от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващи се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл.41, ал. 2 – 5. Съгласно алинея втора на същата разпоредба при придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето. Правилото на чл. 49, ал. 2 от КСО следва да бъде прилагано при всяко определяне на размера на обезщетението, което се дължи, когато е налице една от двете предпоставки – правото на парично обезщетение при бременност и раждане да възникне през периода на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете.

Несъмнено в конкретния случай жалбоподателката е прекъснала ползването на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете, съответно получаването на обезщетение по чл. 53 от КСО, считано от 11.12.2023 г. и считано от същата дата е започнала да получава обезщетение при неизползване на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете (чл. 54, ал. 1 от КСО). Това осигурително плащане не цели да компенсира загубен трудов доход, а да съдейства за облекчаване на разходите по детето.

Именно в периода, през който е изплащано обезщетение при неизползване на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете жалбоподателката е придобила право на парично обезщетение при бременност и раждане. Разпоредбата на чл. 54 от КСО предвижда, че майката (осиновителката), която е осигурена за общо заболяване и майчинство и е имала право на обезщетение по чл. 52а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53, ако не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване или самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл. 53 започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство.

Съдебната практика еднозначно, трайно и безпротиворечиво приема, че разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от КСО следва да се тълкува разширително с оглед нейната социална насоченост към майки с повече от едно дете.

С отпускането на обезщетение по чл. 54 от КСО, което представлява обезщетение при неизползване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до [възраст] възраст в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53 от КСО, е изпълнено изискването по чл. 49, ал. 2 от КСО. В случая има допустимо отпускане на обезщетение за отглеждане на дете, съответно фактическият състав отговаря на приложимата правна разпоредба на чл. 49, ал. 2 от КСО, според която майката има право на отпускане на обезщетение в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, тъй като той се явява по-благоприятен за нея.

Целта на разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че тя е създадена, за да предоставя на майки, които отговарят на изискванията на чл. 48а от КСО, обезщетения за втора бременност и раждане в размер не по-нисък от този, който е бил предоставен за първото дете.

Идеята е родителят, изпълнил условието за 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за общо заболяване и майчинство, да разполага с достатъчно средства за отглеждане на дете, още повече при наличие на вече едно родено, което прави и ситуацията по-сложна от финансова страна (в този смисъл решение № 8218 от 03.06.2019 г. по адм. д. № 6108/2018 г. ВАС, VI о.)

При тези съображения съдът приема, че разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от КСО следва да се тълкува разширително, като в хипотезата й се включат всички видове обезщетения, които са свързани с раждането и отглеждането на детето. Обратното би било проява на стеснително тълкуване, при което от обхвата на разпоредбата неоснователно ще бъдат изключени определен кръг лица, само на базата на вида обезщетение, което получават. Размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен по чл. 49, ал. 1 или чл. 49, ал. 2 от КСО, като дължимото обезщетение е в размера, който е по-благоприятен за майката. Тази преценка следва да се направи от административния орган, без да бъдат изключвани от обхвата лицата, получили или получаващи обезщетения по чл. 54, ал. 1 от КСО.

Ето защо основателна е претенцията на жалбоподателката, че като майка на второ дете, има право на отпускане на обезщетение в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, тъй като той се явява по-благоприятен за нея.

Целта на разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че тя е създадена, за да предоставя на майки, които отговарят на изискванията на чл. 48а от КСО, обезщетения за втора бременност и раждане в размер не по-нисък от този, който е бил предоставен за първото дете. Идеята е родителят, изпълнил условието за 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за общо заболяване и майчинство, да разполага с достатъчно средства за отглеждане на второ дете.

По изложените аргументи, решението на директора на ТП на НОИ – Русе следва да бъде отменено, като преписката бъде върната на административния орган с указания за точното прилагане на закона.

С оглед изхода на делото основателно се явява и искането на адв. Л. М. К. от САК за присъждане на възнаграждение за оказаната, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, безплатна адвокатска помощ на жалбоподателката. Съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева, който размер съответства на правната и фактическа сложност на делото без да е обвързан от чл. 38, ал. 2 от ЗА и размера на възнаграждението, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (вж. задължителното тълкуване на съюзното законодателство - чл. 101, § 1 и § 2 от ДФЕС и чл. 4, § 3 от ДЕС, дадено с решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22).Все пак съдът констатира, че освен оказано съдействие за изготвяне на жалба, друго процесуално съдействие и действие не е оказвано. Отделно от това приложената практика и публикувана в АПИС по приложението на спорния по материалното право текст от КСО, сочи на много инициирани именно от този адвокат производства преди казуса, т.е.касае се само за действие по изготвяне на жалба, поради и което съдът намира за съответно на база извършените процесуални действия този определен размер на адв.възнаграждение в размер на 100 лева.

Възнаграждението за безплатно оказаната адвокатска помощ, на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъде възложено в тежест на Националния осигурителен институт, който има качеството на юридическо лице съгласно чл.33, ал. 2 от КСО и чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК вр.чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на С. А. М. от гр. Русе решение № 1040-17-44 от 26.06.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Русе, с което е оставена без уважение жалба вх. № 9001-17-65 от 27.05.2024 г. по описа на ТП на НОИ - Русе, подадена от жалбоподателката срещу изчисления и изплатен размер на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради бременност и раждане на второ дете по болнични листове № Е20241482301 за периода 26.04.2024 г. – 09.06.2024 г. и № Е20241852656 за периода 29.05.2024г. – 09.07.2024 г.

ИЗПРАЩА преписката на ТП на НОИ – Русе за ново произнасяне съобразно дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на адвокат Л. М. К. от САК, с личен № ********** и служебен адрес: гр.София, [улица], ет. 3, сумата от 100 лева – възнаграждение за безплатно предоставената на жалбоподателката адвокатска помощ.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 119 вр.чл.117, ал.1, т. 1 от КСО.