П
Р О Т О К О Л
05.03. 2019 ГРАД
ВАРНА
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
На пети март ГОДИНА 2019
В разпоредително заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
НИКОЛА ДОЙЧЕВ- мл.с.
Секретар Галина С.
Сложи за разглеждане
докладваното от съдия Ирена Петкова въззивно гражданско дело № 339 по описа за
2019 година.
Производството
е образувано по въззивна жалба вх.№ 346/03.01.2019г. от адв. Г.М., като
пълномощник на К.Д.С. срещу Решение №
4925/30.11.2018г., постановено по гр.д. № 10855/2017г. , с което е постановено
да бъдат изнесени на ПУБЛИЧНА ПРОДАН, следните недвижими имоти, находящи
се в гр. Долни Чифлик, общ. Варна, област Варна, а именно: дворно място, находящо се в гр. Долен Чифлик, област Варна,
съставляващо парцел V-88 от кв. 33 по плана на гр. Долен Чифлик, одобрен със
Заповед № 5773 от 1963 на ОНС, и граници: улица и парцели VI-519, IV – 89 и
III-88 в същия кв. 33, с пространство от 621 кв.м., ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда със сутерен,
разположена в северната част на дворното място, със застроена площ
В
жалбата се излага, че въззивникът не е доволен от така постановеното решение на
Районен съд- Варна по извършване на
делбата. Счита, че решението е необосновано, постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон, поради което го обжалва в законния срок. Моли решението на първоинстанционния съд да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което процесният имот да бъде
възложен в дял на въззивника, на основание чл.349 ал.2 от ГПК. Претендира
разноски. Във въззивната
жалба е направено доказателствено искане да бъде допуснат до разпит при
условията на водене един свидетел относно обстоятелството, че въззивникът е
живял в процесния имот през 2005 и 2006г. В жалбата се излага, че още в първото по делото съдебно заседание, с
което искането за възлагане е било прието, е поискано от въззивника и ВРС е
допуснал двама свидетели за установяване на обстоятелството, че С. е живял
заедно с наследодателите в процесния имот към датата на откриване на
наследството. Водени са двама свидетели, но тъй като личната карта на единия е
била с изтекъл срок, а ищецът се е отказал от разпит на втори свидетел, съдът е
отменил определението си, с което е допуснат и втори свидетел на всяка от
страните. Същевременно с решението си съдът е приел, че е недоказан именно
фактът, че е било налице съвместно живеене на ответника и наследодателите.
Твърди, че е допуснато процесуално нарушение, поради което и желае пред
настоящата инстанция на осн. чл.266 ал.3 ГПК да бъде допуснат още един свидетел
за установяване на горното обстоятелство.
Срещу
въззивната жалба е постъпил отговор от въззиваемата М.С.С., чрез адв. С.А., с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, а атакуваното решение на
първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно, постановено в
съответствие с материалния и процесуалния закон, както и обосновано да бъде
потвърдено, а депозираната въззивна жалба срещу него да бъде оставена без
уважение. Сочи, че доказателственото искане е неоснователно, тъй като не е
налице хипотезата на чл.266 ал.3 ГПК. Излага, че въззивникът изрично не е
поискал да се разпита и втория свидетел, тъй като с първият не е могъл да
установи домогвания от него факт. В евентуалност, ако съдът допусне свидетел на
въззивника, моли с оглед спазване принципа за равенство между страните, да му
бъде допуснат и на него един свидетел за опровергаване на соченото
обстоятелство.
По
така направените доказателствени искания, съдът намира следното:
В
първото съдебно заседание след допускането на делбата е предявена възлагателна
претенция от К.С.. Същият е поискал допускане на двама свидетели за
установяване на обстоятелството, че е живял заедно с наследодателите в
процесния имот към момента на откриване на наследството- 2005г. и 2006г. В
открито съдебно заседание на 20.09.2018г. ВРС е приел за съвместно разглеждане
предявената от С. претенция. Допуснал е по двама свидетели на всяка от
страните- на ответника за установяване факта, че е живял с наследодателите в
процесния имот към датата на откриване на наследството, а на ищцата- за
опровергаване на това обстоятелство. В следващото о.с.з., проведено на
25.10.2018г. ищцата чрез процесуалния си представител е заявила, че води един
свидетел, а вторият не се явява поради служебна ангажираност, но не възразява
вторият да се заличи. Ответникът е водил двама свидетели, но е уточнил, че
единият свидетел е с изтекъл срок на личната карта. Посочил е, че държи на
двамата свидетели, както и на едновременния разпит. Посочил е, че ще
установяват едни и същи обстоятелства. Съдът, отменил определението си за
допускане по още един свидетел на страните, като приел, че двамата свидетели са
за едни и същи обстоятелства, а освен това единият е без лична карта. С постановеното
решение, предмет на въззивно обжалване, съдът приел, че фактът, че ответникът е
живял в процесния имот към момента на откриване на наследството е недоказан,
тъй като показанията на разпитания един свидетел, воден от ответника, са
опровергани.
Съдът
намира, че са налице предпоставките на чл.266 ал.3 ГПК, доколкото съдът,
въпреки изричното изявление на ответника, че държи на разпит на свидетеля,
който е бил с изтекъл срок на документа за самоличност, е заличил същия.
Фактът, че свидетелите са допуснати за едни и същи обстоятелства е ирелевантен,
тъй като съдът вече е формирал воля, че ще разпита по двама свидетели на
страните. Липсата на документ за самоличност е основание за налагане на санкция
за процесуалното бездействие на страната да организира защитата си
своевременно, но не и за отказ да бъде събрано искано доказателство.
Ирелевантно е и че другата страна се е отказала от допуснатото й
доказателствено искане. Като се вземе предвид, че соченият от ответникът факт е
приет за недоказан в постановеното по-късно решение, съдът намира, че преклузия за събиране на това доказателство
пред ВОС не е налице. Допуснато е процесуално нарушение от първоинстанционния
съд, поради което и искането на въззивника за разпит на един свидетел пред
настоящата инстанция следва да бъде уважено.
Направеното
в евентуалност от въззиваемата страна искане обаче съдът намира за
неоснователно. Ищцата се е отказала от допуснатия й свидетел, като е поискала
заличаването му. Именно това е било основанието съдът да отмени определението,
с което е допуснал втори свидетел на ищцата, а не поради факта, че свидетелите
ще установяват едно и също обстоятелство. Искането не е поддържано от ищцата,
поради което и е заличен свидетелят. ВРС не е допуснал процесуално нарушение.
Принципът за равнопоставеността на страните в гражданския процес означава
даване на равни процесуални възможности на страните за установяване на твърдени
от тях факти. Този принцип обаче не означава съдът служебно да изисква от
страните да се събират доказателства за опровергаване на факти, за които
другата страна си е поискала своевременно доказателства. Тази инициатива следва
да изхожда от самата ищца. В случая страните са поискали свидетели за
установяване на твърдението от тях факти и ВРС им е осигурил равнопоставеност,
като им е допуснал равен брой свидетели. Ищцата обаче сама се е отказала от
допуснатия й втори свидетел, като е приела, че ще установи сочения от нея факт
и с един свидетел. Затова и правилно ВРС е заличил допуснатия й втори свидетел.
Искането за допускане на още един свидетел на ищцата пред ВОС се явява
преклудирано. С позоваване на принципа на равнопоставеността на страните не
може да се заобикаля настъпилата преклузия. Искането на въззиваемата страна
следва да бъде оставено без уважение.
Водим
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в съдебно заседание на 10.04.2019г.
от 10,00ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от настоящото определение.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в разпоредително заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: