Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

гр.София, 22.07.2015г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 14-ти състав, в публично съдебно заседание на първи юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Мазгалов гражданско дело №9267 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са евентуално съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 и чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ.

Ищецът В.Б.М.- малолетен, чрез законния си представител Б.М.И. твърди, че на 28.10.2013г. в гр.Б. пострадал като пешеходец при ПТП с участието на лек автомобил „Тойота Авенсис” с ДК№***** и рама *************, управляван от М.С.М.. Образуваното по случая наказателно производство било прекратено поради изрична молба на законния представител на ищеца в този смисъл. От процесното ПТП ищецът претърпял подробно описаните в исковата молба травматични увреждания, които му причинили болки и страдания. Виновният за ПТП водач бил сключил валидна задължителна застраховка „ГО на автомобилистите” с ответника „З.Л.и.”АД по полица №22113001057557, валидна от 09.04.2013г. до 08.04.2014г. Ищецът не разполагал с информация дали полицата, по която вноската по застрахователната премия била разсрочена на четири равни вноски, е прекратена към момента на настъпване на процесното ПТП. Моли ответникът „З.Л.и.”АД да бъде осъден да заплати на В.Б.М. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП в размер на 30000 лева, ведно със законната лихва върху тези суми за периода от датата на ПТП до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. При условията на евентуалност, в случай че се установи липсата на валидно застрахователно правоотношение, предявява иск в същия размер срещу втория ответник Г. фонд.

Предпочитаният ответник „З.Л.и.”АД оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че към момента на настъпване на процесното ПТП не е било налице валидно застрахователно правоотношение между него и виновния водач, тъй като поради неплащане в срок на втората вноска от застрахователната премия застрахователният договор е прекратен автоматично с изтичането на 15 дни от падежа на тази вноска- считано от 24.07.2013г. Твърди също така, че получените от ищеца травматични увреждания не съответстват на размера на претендираното обезщетение, както и че ищецът и законния му представител са съпричинили вредоносния резултат. Претендира отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.

Евентуалният ответник Г. фонд оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО на автомобилистите между деликвента и предпочитания ответник, че претенциите са завишени по размер и е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Оспорва претенциите за компенсаторна лихва от датата на деликта. Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Конституираното по делото трето лице- помагач на страната на евентуалния ответник М.С.М. оспорва иска срещу евентуалния ответник. Твърди, че е налице валидно застрахователно правоотношение с предпочитания ответник. Твърди и съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на чл.12 и 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото протокол за ПТП с пострадали лица №3658, на 28.10.2013г. в гр.Б. е натъпило ПТП с участието на лек автомобил „Тойота Авенсис” с ДК№***** и рама *************, управляван от М.С.М. и пешеходеца В. Т.И. с ЕГН:**********, при което е пострадал последният.

С представеното по делото постановление воденото срещу М.С.М. наказателно производство е прекратено поради изрична молба на Т. Д.И.- родител и законен представител на малолетния В. Т.И..

С представеното по делото заявление вх.№24-01-162/04.04.2014г. процесуалният представител на ищеца е уведомил евентуалния ответник за настъпилото събитие и е поискал да му бъде заплатено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50000 лева.

С представеното по делото писмо от 24.06.2014г. евентуалният ответник е уведомил ищеца чрез законния му представител, че отказва да заплати обезщетение поради непредставяне на документи.

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане ищецът В.Б.М. е роден на ***г., с ЕГН:**********, майка Т. Д.И. и баща Б.М.И..

Видно от представената по делото застрахователна полица №22113001057557, между предпочитания ответник в качеството на застраховател и М.С.М. в качеството на застрахован и собственик на лек автомобил „Тойота Авенсис” с рама №*************, е сключен застрахователен договор за застраховка ГО на автомобилистите по отношение на последния автомобил, за периода от 09.04.2013г. до 08.04.2014г. Застрахователната премия е разсрочена на 4 вноски, първата от които в размер на 53,51 лева е заплатена към момента на сключване на договора, а останалите три вноски от по 42,09 лева са дължими съответно на 09.07.2013г., 09.10.2013г. и 09.01.2014г. В застрахователната полица изрично е записано, че на основание чл.202 от КЗ, при неплащане на разсрочена вноска договорът се прекратява след изтичане на 15 дни от датата на падежа.

Видно от представената по делото справка от базата данни на ИЦ към ГФ, по отношение на лек автомобил с рама №************* за периода от 09.04.2013г. до 08.04.2014г. е имало сключена застраховка „ГО на автомобилистите” със застраховател- предпочитания ответник. Отбелязано е, че застраховката е прекратена на 24.07.2013г. Следваща застраховка е сключена на 08.11.2013г. до 07.11.2014г.

Представените по делото писмени доказателства относно здравословното състояние на ищеца и получените от него травматични увреждания, са обсъдени от назначената по делото СМЕ и съдът не ги обсъжда поотделно поради липсата на специални знания.

От дадените по реда на чл.176 от ГПК отговори на ТЛП М.М. се установява, че същият управлявал процесния автомобил при настъпване на ПТП. Изкачвал стръмна улица, било сумрак. В лявата страна на тротоара видял група от 10-15 годишни деца, до тях имало спрял пикап. Карал с около 50 км/час. В момента, в който се изравнил с пикапа видял как дете притичало отляво надясно по диагонал и натиснал спирачката, но то се блъснало в предницата на автомобила му. Към момента на удара бил спрял.

  От показанията на разпитания по делото свидетел Д.Д.- леля на ищеца се установява, че видяла ищеца две седмици след катастрофата. Бил още два- три дни в болница, след това вкъщи два месеца на легло и се чувствал много зле. Не можел да се обслужва сам, помагали му свидетелката и баба му. Боляли го главата и кръста. На втория месец можел да става без чужда помощ. Сега бил изнервен, плашел се от автомобили. Все още го боли главата.

Установява се от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на изслушаната съдебно- медицИ.ка експертиза, че вследствие процесното ПТП ищецът е получил контузия на главата /охлузване в челна област, малка контузна рана в теменната област/, контузия на мозъка лека степен /без клинични, образни и други изследвания, удостоверяващи изпадане на пострадалия в пълно безсъзнателно състояние-кома/ и пукване /фисура/ на дясна срамна кост. Проведено е консервативно лечение в болнични и домашно- амбулаторни условия. Няма данни за придружаващи заболявания към момента на травмата. Назначен постелен режим, медикаментозна терапия. Изписан в добро общо състояние, афебрилен, в ясно съзнание, движи пасивно четирите крайника- без данни за парези, препоръки за ХДР, без натоварване на десен долен крайник 15- 21 дни, с последващо раздвижване и наблюдение от ОПЛ. Няма данни за усложнение на здравословното състояние, както и за остатъчни изменения в същото. Оздравителният период е приключил. Като се има в предвид възрастта на пострадалото дете и получените травматични увреждания се очаква, че същото се е възстановило.

От приетото по делото заключение на вещото лице по изслушаната АТЕ се установява, че скоростта на л.а. „Тойота Авенсис“ преди произшествието е била не по-малка от 48 км/ч. Опасната зона за спиране при тази скорост е 31 метра. Мястото на удара по широчина на пътя е на 4,25 — 4,50 м вляво от левия бордюр. При неограничена видимост за водача на процесния автомобил към момента, в който пешеходецът е слязла от левия тротоар водачът на автомобила е имал възможност да предотврати удара ако пешеходецът е вървял или е тичал спокойно. Ако пешеходецът е тичал бързо ударът е бил непредотвратим за водача на автомобила. При косо тичане под ъгъл 45 градуса и повече ударът е бил предотвратим за водача и при бързо тичане на пешеходеца.

От приетото по делото заключение на вещото лице по изслушаната ССЕ се установява, че на 22.04.2013г. е внесена първата вноска по застрахователната премия по процесната полица. Не са внесени следващите вноски с падежи съответно 09.07.2013г., 09.10.2013г. и 09.01.2014г. Към 28.10.2013г. не е била изплатена дължимата до тази дата премия.

         Предвид така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ:

За да бъде уважен прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на деликвента, следва да се установи на първо място наличието на валидно към момента на настъпване на ПТП застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован.

В случая от представените по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната ССЕ се установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП застрахователното правоотношение между предпочитания ответник и виновния водач е било прекратено поради неплащане на втората вноска от дължимата застрахователна премия. Действително, съгласно задължителната съдебна практика, не може прекратяването на застрахователния договор по реда на чл. 202, ал. 2 КЗ да се обвърже едИ.твено с факта на неплащане на изискуема част от застрахователната премия и с фингираното връчване на предупреждение по чл.202, ал.2, изр.2 от КЗ. За да се освободи от отговорност по чл. 226, ал. 1 КЗ спрямо трети увредени лица, застрахователят трябва да изпълни и задължението си по чл.294, ал.1 от КЗ- да уведоми ГФ, че застрахователното правоотношение е прекратено, в срок до втория работен ден на седмицата, следваща датата на прекратяването. Изпълнението на това задължение гарантира известяването на третите лица, които имат намерение да предявят иск за обезщетение срещу застрахователя, че действието на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е прекратено към определен във времето момент, след който застрахователят не отговаря за причинените от застрахования делинквент имуществени и неимуществени вреди, а липсата на уведомление по чл. 294, ал. 1 КЗ следва да се тълкува като индиция за отказ на застрахователя да упражни признатото му с чл.202, ал.1 от КЗ право, който отказ е извършен след възникване на основанието за прекратяване на договора. Следователно застрахователят може да се освободи от отговорност спрямо третите увредени лица като се позове на прекратяване на застрахователния договор при условията на чл. 260, ал. 2 във вр. с чл. 202, ал. 2 КЗ, само при кумулативното наличие на следните предпоставки: -неплащане на изискуема част от разсрочената застрахователна премия; -връчено чрез застрахователна полица предупреждение до застрахования, че договорът ще се счита за прекратен с изтичане на 15 дни от падежа на неплатената част от премията; -изпратено уведомление по чл. 294, ал. 1 КЗ до ИЦ към ГФ, предхождащо настъпването на застрахователното събитие, че застрахователният договор е прекратен към даден момент. (в този смисъл- Решение №161/13.11.2012г. по т.д.№607/2011 г., ТК, ІІ-ро ТО на ВКС по реда на чл.290 от ГПК) Видно от представената по делото справка от базата данни на ИЦ към ГФ, застрахователят е уведомил евентуалния ответник за прекратяването на застрахователното правоотношение, с което е изпълнил и последното от горепосочените условия. Следователно отговорността на предпочитания ответник не може да бъде ангажирана поради липса на валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на процесното ПТП и предявеният срещу него иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.

Предвид отхвърлянето на главния иск съдът следва да разгледа и се произнесе по предявения евентуален иск срещу Г. фонд с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ.

За да бъде ангажирана отговорността на евентуалния ответник по посочената законова разпоредба, следва да се установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две групи факти. От една страна трябва да се установи липса на сключена задължителна застраховка  “Гражданска отговорност”, покриваща причинени от деликвента вреди при управление на горепосоченото МПС. Предвид гореизложеното по иска срещу предпочитания ответник съдът приема от фактическа страна за установена липсата на валидна застраховка към датата на процесното ПТП.

От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД- извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка твърдените вреди. Настоящият състав намира, че в случая наличието на тези предпоставки е установено. Извършването на деяние и неговата противоправност се установяват от представения по делото протокол за ПТП и заключението на АТЕ. Настъпването на вреди и причинно- следствената им връзка с процесното ПТП се установяват от заключението на изслушаната по делото и неоспорена от страните СМЕ, както и от показанията на свидетелката. Презумпцията относно вината не е оборена от ответника, в чиято тежест е да стори това.

От друга страна съдът намира, че се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който е пресичал пътното платно на неопределено за това място. Съпричиняването следва да се определи на 1/3, доколкото ПТП е настъпило главно поради действията на водача на лекия автомобил.

По размера на неимуществените вреди:

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е  свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.

В случая от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е получил в резултат на процесното ПТП контузия на главата, контузия на мозъка лека степен и пукване на дясна срамна кост. Проведено е консервативно лечение в болнични и домашно- амбулаторни условия. Няма данни за усложнение на здравословното състояние, както и за остатъчни изменения в същото. Оздравителният период е приключил. Като се има в предвид възрастта на пострадалото дете и получените травматични увреждания се очаква, че същото се е възстановило.

Като взе предвид всички гореизложени обективни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди и съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът счита че едно общо обезщетение в размер на 15 000 лв. би възмездило ищеца в пълна степен за претърпените от него болки и страдания от причинените при процесното ПТП травми. Така определеното обезщетение следва да се редуцира с 1/3 съобразно приетия процент на съпричиняване. Предвид изложеното предявеният иск следва да се уважи до размер от 10000 лева като основателен и доказан и да се отхвърли в частта над тази сума до пълния предявен размер от 30000 лева, като неоснователен.

По искането за присъждане на законната лихва от 28.10.2013г. до окончателното изплащане:

Искането е частично основателно. Отговорността на Гаранционния фонд не е деликтна или договорна, а произтича от законова разпоредба, която е израз на предоставена държавна закрила при увреждане от лица, неизпълнили задължението си да управляват МПС само при наличие на сключен договор за застраховка гражданска отговорност. Ответникът е държавен орган със социални функции и от него може да се търси само това, което е изрично уредено в закона. Именно поради това положението на Гаранционния фонд е различно от това на застрахователя, който при наличие на валидна застраховка следва да обезщети и вредите от забавата. В случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.288, ал.7 от КЗ, съгласно която Гаранционният фонд дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице, като този срок не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията. Претенцията на ищеца е предявена на 04.04.2014г. и тримесечният срок за произнасяне на ответника е изтекъл на 04.07.2014г., поради което компенсаторна лихва се дължи от 05.07.2014г.  до окончателното изплащане, а за периода от 28.10.2013г. до 04.07.2014г. искането следва да се отхвърли като неоснователно.  

По разноските:

При този изход на спора страните имат право на разноски съразмерно на уважената, респективно – отхвърлената част от иска. Ищецът е освободен от заплащане на ДТ, направил е разноски в размер на 250 лева и е бил защитаван безплатно на основание чл.38 от ЗАдв, поради което има право на 83,33 лева за разноски. Предпочитаният ответник има право изцяло на направените от него разноски в размер на 300 лева, както и на възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 1730 лева, или общо 2030 лева. Евентуалният ответник е направил разноски в размер на 100 лева, а адвокатското възнаграждение за защита от юрисконсулт съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 1730 лева, поради което следва да му се присъдят общо 1220 лева- съразмерно на отхвърлената част от иска. На адв.В.Н. следва да се присъди сумата от 576,66 лева- адвокатско възнаграждение съгласно чл.38 от ЗАдв във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год и съразмерно на уважената част от иска. Евентуалният ответник следва да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на СГС държавна такса в размер на 400 лева.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО като неоснователен предявения от В.Б.М. с ЕГН:********** чрез законния му представител Б.М.И. с ЕГН:**********, със съдебен адрес *** чрез адв.В.Н. от САК срещу „З.Л.И.”АД с ЕИК:************ със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ за сумата от 30000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 28.10.2013г. ПТП.

ОСЪЖДА Г. Ф. с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Б.М. с ЕГН:********** чрез законния му представител Б.М.И. с ЕГН:**********, със съдебен адрес *** чрез адв.В.Н. от САК, на основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ, сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева)- обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания от получени травматични увреждания при настъпило на 28.10.2013г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от 05.07.2014г.- деня след датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на ГФ по предявената претенция за обезщетение, до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за сумата над 10000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева, както и искането за присъждане на компенсаторна лихва за периода от 28.10.2013г. до 04.07.2014г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА В.Б.М. с ЕГН:********** чрез законния му представител Б.М.И. с ЕГН:**********, със съдебен адрес *** чрез адв.В.Н. от САК да заплати на „З.Л.И.”АД с ЕИК:************** със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 2030 лева (две хиляди и тридесет лева)- разноски по делото.

ОСЪЖДА В.Б.М. с ЕГН:********** чрез законния му представител Б.М.И. с ЕГН:**********, със съдебен адрес *** чрез адв.В.Н. от САК да заплати на Г. Ф. с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК, сумата от 1136,67 лева (хиляда сто тридесет и шест лева и 67 стотинки)- разноски по делото, по компенсация.

ОСЪЖДА Г. Ф. с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на адв.В.Н. от САК, с адрес: ***, на основание чл.38 от ЗАдв във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год, сумата от 576,66 лева (петстотин седемдесет и шест лева и 66 стотинки)- адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА Г. Ф. с адрес: *** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 400 лв. (четиристотин лева)- ДТ върху уважената част от иска.

РЕШЕНИЕТО  е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на евентуалния ответник- М.С.М.  с ЕГН:**********.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: