Определение по дело №13/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 5659/15.07.2013г., постановено по гр. д. № 529/2012 г. по описа на РС – Б. е депозирана пред ОС - Б. въззивна жалба от З. А. Д. “А. Б.”, с ЕИК..., със седалище и адрес на управление : гр. С., бУ. “К.“ № 59, представлявано от П.Я., действащо Ч. пълномощника Адвокатско Д. “А. Д., Р. Г. и съдружници”, с адрес : гр. С., У. „У.“ № 16, . 3, Ч. А. А. Д. със съдебен адрес Адвокатско Д. „А. Д., Р. Г. и съдружници”, град С., У. “У.” №16, етаж 3.

С атакуваното решение, първоинстанционият съд е ОТХВЪРЛИЛ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, предявеният от З. А. Д. “А. Б.” - гр. С. срещу А. Й. А., с ЕГН *, с адрес : град С., У. “. № 49, иск за признаване за установено, че А. Й. А., с ЕГН * дължи на ищеца З. А. Д. “А. Б.”, гр. С., следните суми, предмет на издадената Заповед на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10068/27.12.2011г. по Частно гражданско дело № 4129/2011г. по описа на Районен съд- гр. Б. а именно :

- сумата от 4 570, 97 евро (четири хиляди петстотин и седемдесет евро и деветдесет и седем евроцента), платими в евро или в левовата им равностойност по курса на Българската народна банка към датата на плащането-главница,

- сумата от 1 393, 40 евро (хиляда триста деветдесет и три евро и четиридесет евроцента), платими в евро или левовата им равностойност по курса на Българската народна банка към датата на плащането) -общ размер на законна мораторна лихва, изчислена както следва: 264,70 евро (двеста шестдесет и четири евро и седемдесет евроцента) върху сумата от 9 457,90 евро (девет хиляди четиристотин петдесет и седем евро и деветдесет евроцента ) за периода от 02.07.2009г. до 02.10.2009г. и 1 128,70 евро (хиляда сто двадесет и осем евро и седемдесет евроцента) върху сумата от 4 570,97 евро (четири хиляди петстотин и седемдесет евро и деветдесет и седем евроцента) –за периода 03.10.2009 г. до 19.12.2011г., както и законната лихва върху сумата от 4 570,97 евро (четири хиляди петстотин и седемдесет евро и деветдесет и седем евроцента) от 23.12.2011г. (датата на подаване на заявлението) до окончателното плащане,

- сумата от 813,28 лева (осемстотин и тринадесет лева и двадесет и осем стотинки), представляващи направените разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, по заповедното производство по ч.гр.д. 4129/2011г. по описа на БлРС .

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на атакуваното решение, като сочи, че първостепенният съд е изградил неправилни изводи въз основа на събраните доказателства, като неправилно е кредитирал и изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

Желае, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваният съдебен акт и да постанови друго, с което уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендира сторените по делото разноски.

Напарвени са доказателствени искания, които въззивният съд е оставил без уважение като преклудирани по см. на чл. 266 ГПК.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба от адвокат Е. П. особен процесуален представител на А. Й. А.. С отговора се изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Отправено е искане за оставянето и без уважение и постановяване на решение, с което да се потвърди постановеният от първостепенния съд съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити и са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС Б. е валидно, допустимо и правилно. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна поради следното:

От приложеното в цялост ч. гр. д. № 4129/2011г. по описа на РС- гр. Б. се установява, че на 23.12.2011г. З. А. Д. “А. Б.” - гр. С. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу А. А., за сумите предмет на исковото производство, като в негова полза е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10068/27.12.2011г. В двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът А. А. е подал възражение срещу заповедта.

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. чл. 213, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 199а КЗ и чл. 86 от ЗЗД имащи за предмет установяване на вземанията на З. А. Д. “А. Б.” - гр. С., предмет на издадената заповед по чл. 410 ГПК, досежно твърдяна регресна претенция и мораторна лихва.

След плащане на застрахователното обезщетение за понесени от застрахования преки загуби вследствие риска от неплащане на дължими лизингови вноски, застрахователят по силата на чл. 213 от КЗ се е суброгирал в правата на застрахования срещу третото лице – лизингополучателя. Обхватът на суброгационното право зависи както от размера на платеното З. обезщетение, така и от размера на дължимото от третото лице на застрахования. Суброгирайки се в права на застрахования застрахователят не може да има повече права от него.

Установява се по делото, че “А.” и А. Й. А., са сключили Договор за лизинг № ... от ...г., с който, лизингодателят “ А.” , е предоставил на А. Й. А., като лизингополучател, ползването на нов лек автомобил марка "Ш.", модел "Ф.”, с рег. № ..., за срок от 60 месеца, считано от подписване на приемо- предавателен протокол, при извършено от страна на лизингополучателя плащане на първоначална вноска в размер на левовата равностойност на сумата от 2 976 евро, а останалата част от цената в размер на левовата равностойност на 14 086 евро, е договорено да се изплати на 59 месечни вноски, съобразно Приложение № 1 : като лизинговите вноски от № 1 до № 59, са в размер на по 239 евро, като общата цена на договора, съгласно чл. 2 е 17 062 евро. Съгласно чл. 11 от Договора за финансов лизинг, неразделна част от него са Общите условия, приложими за неуредени в договора въпроси, в чл. 16 на които е регламентирано, че лизингодателят има право едностранно да развали договора за лизинг и да получи обратно дадения на лизинг автомобил при неизпълнение, нарушаване или неточно изпълнение на договора и/или Общите условия, а в чл. 19 от Общите условия е уговорено, че лизингодателят има право да развали едностранно договора за лизинг, да задържи началната вноска, всички направени до момента вноски и да си възвърне обратно отдадения на лизинг автомобил, при неплащане на вноска повече от 15 (петнадесет) дни от датата на падежа, посочена в Приложение № 1, като има право да иска обезщетение от лизингополучателя до размера на причинените вреди и пропуснати ползи. Съгласно чл. 7, ал. 2 от договора за лизинг лизингодателят следва да предаде автомобила, предмет на договора лично на лизингополучателя, а ако последия е ЮЛ-на негов законен представител или на лице, изрично упълномощено от него.

Видно от представения и приет по делото приемо- предавателен протокол, на 15.03.2007г. лизингодателят е предал на А. Й. А. Ч. Г. К. фактическата власт върху лек автомобил марка "Ш.", модел "Ф.”, с рег.№ ...

Между лизингодателя и З. А. Д. “А. Б.” - гр. С. е сключен застрахователен договор под формата на застрахователна полица № ... от ...г. /л. 11 от заповедното производство/, покриваща риска „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски”. С Добавък № ...на ...г. към застрахователната полица е включен и процесния лизингов договор.

Според Общите условия „Загуби вследствие неплащане на лизинговите вноски” предмет на застраховката се явяват вземанията на застрахования лизингодател, възникнали в резултат на предоставяне на имущество за ползване при условията на финансов лизинг (вж. р. І от ОУ). Отговорността на застрахователя, застрахователните суми, както и застрахователното събитие и обезщетение са подробно уговорени в р. ІІ, р. V, VІ и др. Като на 08.08.2006г. между З. А. Д. “А. Б.” - гр. С. и лизингодателя е сключен добавък към застрахователна полица № ..., с която се изменят общите условия, като съгласно т. 2.2 на раздел VІ от Изменение в Общите Условия на застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски”, в срок до 10 дни след изтичане срока на поканата по т. 2.1 от Общите условия на застраховката, но не по-късно 90 дни от падежа на първата неплатена вноска, застрахованият писмено уведомява застрахователя за резултатите от предприетите мерки, вкл. плащане или неплащане на закъсняла вноска, връщане или невръщане на лизинговия обект обратно, а съгласно раздел VI, т. 2.3 в случай на неплащане на закъсняла вноска и невръщане на лизинговия автомобил, датата на получаване от застрахователя на уведомлението по т. 2.2 от Общите условия на застраховката ще се счита за дата на предявяване на претенция пред застрахователя и начална дата на гратисния период, който е в размер на 10 работни дни.

Създадена е кореспонденция между страните във връзка със застрахователното събитие, която е обсъдена от районния съд.

Изслушана е съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните.

Първостепенният съд направил краен извод, че ищецът З. А. Д. “А. Б.” - гр. С. не разполага с възможността по чл. 213 от КЗ да встъпи в правата на застрахования, поради липсата на настъпило към датата на уведомяване на ищцовото Д. - З. събитие. Изложил аргументи, чезастрахователното събитие е обективно съществуващ факт в действителността и при неговото настъпване /неплащане на лизинговите вноски за определен период/ преди връщане на лизинговото МПС застрахователят е длъжен да заплати на застрахованото лице съответното З. обезщетение; че застрахователното събитие по процесния договор е налице при неиздължена вноска, след изтичане на 25 дни след падежа на просрочената вноска или до 10 дни след датата, от която ефективно тече предупреждението за прекратяване на лизинговия договор. Районният съд приел, че в процесния случай неправомерно лизингодателят се е позовал пред ищцовото Д. на разпоредбите на застрахователния договор и е поддържал, че е налице настъпило З. събитие-неплащане на лизингови вноски- № 17 и № 18. Районният съд приел, че към момента на предявяване на претенцията пред застрахователя не е било настъпило уговореното в застрахователния договор З. събитие-спиране на плащането от лизингополучателя, респективно не е възникнало задължението на ищеца да заплати З. обезщетение. По обстоятелството, че в последствие - до изплащане от страна на застрахователното Д. на застрахователното обезщетение, лизингополучателят е спрял плащане на следващите лизинговите вноски, съдът изложил , че това не може до доведе до уважаване на претенцията, тъй като посоченото е нов факт, който изисква ново уведомяване от страна на лизингодателя до лизингополучателя за забавата, нова покана, съответно следва да е налице ново сезиране на застрахователното Д. за настъпило З. събитие, тъй като следва да се образува нова щета, по която да се преценява налице ли са условията по застрахователния договор за изплащане на З. обезщетение. Първостепенният съд направил извод, че паричното вземане за главница в полза на ищеца З. А. Д. “А. Б.” - гр. С. спрямо ответника А. в съответните размери, не е налице, поради което и го отхвърлил. Съдът отхвърлил и акцесорното искане за признаване за установено, че ответникът А. дължи и мораторна лихва върху процесната главница, както и законна такава върху сумата от 4 570,97 евро (от 23.12.2011г. (датата на подаване на заявлението) до окончателното плащане.С оглед неоснователността на главното вземане, като неоснователни се признали и присъдените със заповедта по чл. 410 ГПК суми за разноски на ищеца в заповедното производство за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена от първостепенния съд обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща и към мотивите на първостепенния съд.

Правните изводи на районния съд също са правилни и са базирани на установените по делото факти и събрания доказателствен материал.

Съдът правилно е дал вяра на изготвеното заключение от експерта като пълно, ясно и обективно. Установява се, че А. е заплатил 20 поредни месечни вноски, на обща стойност 9 471,26 лева. Изводът на районния съд, че А. е заплатил 20 поредни месечни вноски към дата 14.11.2008г. и преди уведомяване на застрахователното Д. за наличието на неплатени лизингови вноски – е правилен, обоснован и законосъобразен.

Новите искания на въззивника, направени с жалбата му до БлОС са неоснователни. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собственото си процесуално бездействие е допуснала в първоинстанционното производство.

Районният съд е направил правилен и законосъобразен извод, до който стига и въззивния съд, че към датата на уведомяване на ищцовото Д. от лизингодателя - не е било налице настъпило З. събитие, а именно неплащане на лизингови вноски за претендирания както в заповедното така и н исковото производство период. По делото въззивникът не е ангажирал доказателства и не е доказал кога е получил уведомлението от лизингодателя по Раздел VІ. т. 2.2, за да се прецени - коя е датата на предявяване на претенцията пред застрахователя. Писмото от лизингодателя е изпратено на 05.12.2008 г. от лизингодателя писмо, към тази дата не са били налице условията на застрахователния договор по Раздел VІ. Т. 2 и т. 4 от Общите условия за предявяване на претенцията от застрахования лизингодател. Съгласно чл. 5 от Раздел VІ Общите условия към процесната застраховка, ако преди изтичане на гратисния период лизингополучателят се издължи изцяло /т.е. заплати забавените вноски/ застрахованията се задължава да оттегли претенцията си. В случая, до какъвто извод е достигнал и първостепенния съд - лизингодателят не е изпълнил това си задължение по договора.

Въззивният приема, че първостепенният съд е дал отговор на всички направени искания и възражения като правните му изводи са правилни и законосъобразни. Не са налице посочените от въззивника нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, поради което въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на РС Б. на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора – разноски не се следват на въззивника.

Непротиворечива е практиката за възприемане търговски характер на делото по суброгационните искове на застрахователи, основани на чл. 213 КЗ и чл. 402, ал. 1 ТЗ (отм.). Така: Определение № 69 от 22.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 722/2012 г., I т. о., ТК; опр. № 812 от 17.10.2011 г. по ч.т.д.№ 693/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о.; опр. № 132 от 24.02.2012 г. по ч.т.д.№ 28/2012 г. ВКС, II т.о., опр. 87 от 10.04.12 г. по т.д.№ 264/12 г. II т.о., опр.№ 259 от 15.11.2011 г. по т.д.№ 1074/11 г. II т.о., опр. № 414 от 02.06.2011 г. по ч.т.д.№ 379/11 г. на I т.о. на ВКС и др..

С оглед цената на всеки един от предявените искове и на основание чл.280, ал.2 от ГПК, настоящото решение се явява окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, Окръжен съд Б.

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5659/15.07.2013г., постановено по гр. д. № 529/2012 г. по описа на РС – Б..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: