Р Е
Ш Е НИЕ
№ 98
гр. Перник, 28.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети април през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Михаил Малчев
при съдебния секретар Наталия
Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Михаил Малчев административно
дело № 124 по описа за 2021 година на
Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ вр. с чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на В.Б.В. срещу решение № КПК-8 от 25.01.2021 г. на директор на ТП
на НОИ - Перник, с което е отхвърлена жалбата на същото лице срещу разпореждане
№ РВ-3-13-00728859 от 28.02.2020 г. на ръководителя на контрола на разходите на
държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ-Перник за възстановяване на
неоснователно получена сума в общ размер на 1068.50 лева за периоди през 2019
г.
От
страна на жалбоподателя с жалбата са наведени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, иска се неговата отмяна изцяло.
Същите се свеждат основно до твърдението, че за процесните периоди е имал
действащ трудов договор, бил е осигурен и следователно е законосъобразно
получил обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване.
Поддържа, че няма никаква вина и не следва да носи отговорност за евентуалното
неизпълнение на задължения към НОИ от страна на неговия работодател.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а се
представлява от адв. К.. Поддържа се жалбата
и се иска отмяна на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Перник, по
изложени в писмени бележки съображения. Претендира се присъждане на сторените в
съдебното производство разноски.
Ответната
по жалбата страна – директорът на ТП на НОИ – Перник, чрез процесуалните си
представители, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
обжалваното решение на директора да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд- Перник, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл.
235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във
връзка с чл.
144 от АПК приетите по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните в
настоящото производство, че по представени документи и/или данни от **** ЕООД с
ЕИК:**** относно правото на парично обезщетение по болнични листове издадени на В.Б.В. с
ЕГН:**********, както следва: ****, за периода от 25.02.2019г. до 08.03.2019г.;
№ ****, за периода от 17.04.2019г. до 26.04.2019г.; № ****, за периода от
17.06.2019г. до 06.07.2019г.; № ****, за периода от 05.08.2019г. до
24.08.2019г.; № ****, за периода от 22.08.2019г. до 05.09.2019г. и № ****, за
периода от 06.09.2019г. до 16.09.2019г., на това лице е изплатено парично
обезщетение за временна неработоспособност в общ размер на 1068,50 лв.
Във връзка със сигнал с изх. №
1130-13-224 от 13.08.2019 г. е издадена заповед на директора на ТП на НОИ - Перник
№ ЗР-5-13-00642384/28.08.2019 г. за извършване на проверка от контролен орган
на НОИ по разходите на държавното обществено осигуряване на **** ЕООД с ЕИК:****.
Видно от съставения протокол от извършената
проверка № КП-5-13-00686551\02.12.2019 г. е, че в търговския регистър
едноличният собственик на капитала и управител Маргарита Асенова Найденова на основание
чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч е декларирал а, че през календарната 2018г. дружеството
**** ЕООД с ЕИК:****" не е извършвало дейност по смисъла на параграф 1,
т.30 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството. От дружеството
не са представени документи доказващи извършването на търговска дейност като
фактури, банкови документи, фискални бонове от извлеченията на дневния оборот,
талони на автомобилите
с които е извършвана транспортната дейност, договори за наем на същите,
нотариални актове за помещенията в които е извършван ремонта на товарните
автомобили или договор за наем на тях. Представени са единствено разплащателни
ведомости и трудови досиета. Крайната констатация от извършената проверка е, че
не са изпълнени условията на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 и т. 12 от
Допълнителните разпоредби на КСО. Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО подлежат на
заличаване, тъй като са подадени незаконосъобразно и изброените лица,
включително и жалбоподателя, нямат качеството на осигурени лица. Същите не са
упражнявали трудова дейност, за която да е настъпило основание за осигуряване
по КСО. Декларираният осигурителен стаж и доход са недействителни. Дружеството
няма статут на осигурител по чл. 5, ал. 1 от КСО.
Предвид констатациите от проверката на
дружеството **** ЕООД са издадени задължителни предписания №
ЗД-1-13-00686559/02.12.2019 г. за заличаване на неоснователно подадените данни
по чл. 5, ал. 4 от КСО. Същите са връчени на К.С.И.- упълномощено лице на
02.12.2019 г., не са обжалвани и са влезли в сила на 17.12.2019 г. В тази
връзка данните по чл. 5, ал. 4 от КСО са
заличени по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от само-осигуряващите се
лица.
С разпореждане № РВ-3-13-00728859 от
28.02.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 114,
ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено В.Б.В. да възстанови неоснователно получено
парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 1068,50 лв. за
периода от 25.02.2019 г. до 06.07.2019 г. и от 05.08.2019 г. до 16.09.2019 г.
Недоволен от това разпореждане неговият
адресат го е обжалвал пред директора на ТП на НОИ - Перник. Последният от своя
страна се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство решение № КПК-8
от 25.01.2021 г. и същото е обжалвано от В.Б.В. в посочения в решението срок
пред настоящата съдебна инстанция.
При
така установените факти, настоящият състав на Административен съд - Перник,
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Видно е, че процесното решение е
постановено на 25.01.2021 г., връчено е
лично на жалбоподателя на 28.01.2021 г., а жалбата срещу него е депозирана чрез
административния орган на 08.02.2021 г. От това следва, че същата е подадена в
срок от лице, което има правен интерес от оспорването му, поради което е
допустима за разглеждане.
Оспореното решение № КПК-8 от 25.01.2021
г. е издадено от компетентен орган – Директора
на ТП на НОИ - Перник, пред който като ръководител на териториално поделение на
НОИ, се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на неоснователно
получени плащания по държавното обществено осигуряване съгласно чл. 117, ал. 1,
т. 2, б. "д" от КСО и който по силата на чл. 117, ал. 3 от кодекса се
произнася с решение по тези жалби.
Индивидуалният административен акт е
изготвен в предвидената от закона форма по чл. 117, ал. 5 от КСО вр. чл. 59 от АПК,
като съдържа посочените в ал. 2 от същата разпоредба реквизити – наименование
на органа и на акта, адресат, фактически и правни основания за издаването му,
разпоредителна част, указания относно органа и срока за обжалване, дата на
издаване и подпис на лицето, издало акта, с посочване на длъжността му.
При извършената служебна проверка за
законосъобразност на оспореното решение на основание чл. 168 вр. с чл. 146 от АПК, съдът не намира, че при издаването на оспореното решение са допуснати
нарушения на административно-производствените правила. Решението е произнесено
след надлежно сезиране, като са обсъдени доводите на оспорващия и
доказателствата в преписката.
При издаването му не е допуснато
нарушение и на материалния закон.
Директорът на ТП на НОИ - Перник,
правилно е приел, че разпореждането, предмет на горестоящ административен
контрол, е издадено от компетентен административен орган. Съгласно чл. 114, ал.
3 от КСО длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по
разходите на ДОО в съответното териториално поделение на НОИ издава
разпореждане за възстановяване на сумите по ал. 1 и ал. 2 на чл. 114 от КСО. В
настоящия случай разпореждане № РВ-3-13-00728859 от 28.02.2020 г. е издадено от
ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Перник, който
именно е материално и териториално компетентният административен орган да стори
това, съгласно нормата на чл. 114, ал. 3 от КСО.
Разпореждането е обективирано в
изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК
за съдържание и реквизити. В проведеното административно производство не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
представляващи основание за отмяната му. Първоначалният административен акт е
издаден след проверка, извършена по реда на чл. 107 от КСО, в хода на която са
издадени и влезли в сила задължителни предписания за заличаване на подадените
по отношение на жалбоподателя данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя ****
ЕООД. Заличаването е извършено служебно по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г., при наличие на предвидените в същата норма предпоставки –
неизпълнение на предписанието от неговия адресат в указания му срок. Поради
неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на В.Б.В. неправилно
са изчислени и изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност в
размер общо на 1068,50 лв. за периода от 25.02.2019 г. до 06.07.2019 г. и от
05.08.2019 г. до 16.09.2019 г. по издадени болнични листа.
Съгласно § 1, т. 3 от Допълнителните
разпоредби на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1,
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 от КСО регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В хода на извършената проверка от
контролни органи на ТП на НОИ Перник са събрани доказателства, че през процесния
период жалбоподателят не е работил по трудово правоотношение в **** ЕООД и
съответно не е престирал работна сила. Ето защо същият не е бил осигурено лице
по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. За него осигуряване по смисъла на чл. 10,
ал. 1 от КСО не е възникнало предвид факта, че не е доказано упражняването на
трудова дейност. В настоящия случай, при извършена проверка от ДИТ Перник е
установено, че не е възниквало трудово правоотношение между жалбоподателя и
горецитираното търговско дружество, като на основание чл. 404, ал. 1, т. 11 от КТ регистрираният трудов договор е заличен. Лице, което не е доказало, че е извършвало
трудова дейност, не може да има и качеството на осигурено лице.
Доказателствената тежест за установяване на положения труд е на самото лице (решение
№ 2 524 от 18.02.2020 г., постановено по адм. дело № 12 220/2019 г. по описа на
Върховния административен съд). Жалбоподателят не е оборил констатациите на
контролните органи, че не е осъществявал трудова дейност при въпросния
осигурител, респективно, че за него не е възникнало задължение за осигуряване,
т. е. че не е осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1,
т. 3 ДР на КСО.
За правна пълнота на съдебния акт
следва да се посочи, че наличието на трудов договор не би било достатъчно
условие за възникване правото на парично обезщетение, вместо възнаграждение, за
времето на отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване.
Необходимо е освен това лицето и реално да е осъществявало трудова дейност (в
този смисъл е решение № 8 872 от 12.06.2019 г., постановено по адм. дело №
15543/2018 г. по описа на Върховния административен съд). В хода на
административното производство пред ТП на НОИ - Перник, както и по настоящото
дело, В.Б.В.
не доказва дали и какви трудови функции е осъществявал в **** ЕООД. Предмет на
защита са само реално възникнали трудови, респ. осигурителни права. Затова и
подадените за жалбоподателя данни и по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени, в
случая служебно.
Изложеното налага извод, че е
осъществена предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2
от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на получените от
жалбоподателя суми за обезщетение за временната неработоспособност поради общо
заболяване по издадените болнични листове и за посочения период. Към момента на
изплащане на паричните обезщетения по издадените болнични листове не са били
налице предпоставките за изплащането им. Към деня на настъпване на тези
осигурителни рискове за жалбоподателя не е възникнало основание за осигуряване
по смисъла на чл. 10, ал. 1 и на § 1 от ДР на КСО и подадените данни по чл. 5,
ал. 4 от КСО са заличени. Затова е законосъобразен изводът на административния
орган, че към този момент жалбоподателят не е имал качеството осигурено лице по
смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО и съответно за него не е възникнало право на
обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО. Изплатеното му такова е получено без
основание, което е установено при условията на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО.
Съгласно посочената разпоредба основание за възстановяване на добросъвестно
получени суми е представяне след изплащането им на нови документи или данни,
които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.
Поради това настоящият съдебен състав намира, че административният акт, предмет
на съдебен контрол е издаден при наличие на посочените в закона материални
предпоставки и съответства на относимите правни норми. При осъществения съдебен
контрол не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК.
Обжалваното решение на директора на ТП
на НОИ – Перник е съобразено с целта на закона, поради което не е налице и
отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Обстоятелството, че същият е
добросъвестен не изключва задължението му за възстановяване на паричното
обезщетение за временна неработоспособност. Целта на закона в случая е да се
препятства неоснователното обогатяване за сметка на държавното обществено
осигуряване.
По изложените съображения съдът
намира, че оспореният в настоящото производство административен акт е
законосъобразен и че подадената срещу него жалба се явява неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото искането на
ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На
основание чл. 143, ал. 4 от АПК Светослав Аспарухов Найденов следва да заплати
на ТП на НОИ – Перник разноски в минимален размер на 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Перник,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Б.В.
срещу решение № КПК-8 от 25.01.2021 г. на директор на ТП на НОИ - Перник.
ОСЪЖДА В.Б.В. с ЕГН:********** да
заплати на ТП на НОИ – Перник сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:/п/