Р Е Ш Е Н И Е №…..
Гр. София, 23.05.2022 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV - „Д” състав в публичното заседание на двадесет
и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : З. Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия :
Калина Станчева
при участието на секретаря Екатерина
Калоянова, като взе предвид докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 5263 по
описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 20276310/15.12.2020 г. по гр. д. № 12942/2017 г.
на Софийски районен съд, 180 - ви с - в, „Р.“ ЕООД, ЕИК ******, е осъдено да заплати на К.Н.Т., ЕГН **********, на основание чл. 200 КТ, сумата
от 2 758 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди
болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на
17.06.2016 г. в гр. София на строителен обект, находящ се в гр. София, на ъгъла
на ул. „Тодор Александров“ № 133 и ул. „Алдомировска", ведно със законна лихва от датата на увреждането 17.06.2016 г., до окончателно
изплащане на сумата. Искът е отхвърлен за разликата над сумата от 2 758 лв. до
предявения размер от 8 000 лв. Страните са осъдени съразмерно за разноски,
съобразно изхода от спора.
Въззивна
жалба срещу решението, в частта, в която искът е отхвърлен до пълния размер от
8 000 лв. подава ищеца К.Н.Т. с доводи за незаконосъобразност и необоснованост в тази
част, както и за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди,
че присъденото от СРС обезщетение не е справедливо и достатъчно за репариране
на претърпените от ищкеца болки и страдания. Съдът не е приложил правилно
критериите за справедливо определяне размера на обезщетението за претърпени
вреди по чл. 52 ЗЗД, като не е изследвал обективните обстоятелства, свързани с
определяне размера. Заниженият размер на обезщетението не съответства на
критерия за справедливост и пълна обезвреда на вредите, както и на икономическия
стандарт в РБ. Сочи се, че в нарушение на материалния закон съдът е намалил
обезщетението, въпреки че е приел, че ищецът не е проявил груба небрежност. Поддържа,
че в нарушение на процесуалните правила СРС не е изложил съображения относно
намаляване размера на обезщетението, като неоснователно е направил извод, че
продължителността на временната неработоспособност на ищеца не е била
обусловена от травмата. Излага доводи, че болничните листове не са обжалвани и
не могат да бъдат предмет на косвен съдебен контрол за законосъобразност. Неоснователно
са преценени и показанията на свидетеля Т., в нарушение на чл. 172 ГПК, като е
прието, че тя е заинтересована от изхода на спора. Моли да се отмени решението
в оспорената отхвърлителна част и да се уважи иска за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди изцяло. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна по чл. 78, ал.
5 ГПК.
Ответникът „Р.“ ЕООД оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа,
че решението на СРС в оспорената част е съобразено със закона и събраните по
делото доказателства. Счита, че размерът на обезщетението основателно е намален
от СРС, тъй като е установено, че ищецът е нарушил задълженията си и е действал
при условията на груба небрежност. Сочи, че въпреки инструктажа проведен на
ищеца за длъжността „невъоръжена охрана“, че следва да прави обходи на обекта
по външния периметър на оградата, той е влязъл вътре в обекта, където се е
спънал и паднал, в резултат на което е претърпял трудова злополука. Ищецът не е
оспорвал, че е нарушил правилата за безопасност на труда, което е отразено и в
протокола за разследване на трудовата злополука. Твърди, че по този начин ищецът е проявил груба небрежност. Оспорва
се твърдението, че СРС не е обсъдил в цялост събраните доказателства и е
допуснал нарушение на правилата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на
обезщетението. Сочи, че съдът е съобразил всички събрани доказателства, писмени
и гласни, в това число заключението на СМЕ, според което фрактурата е с добра
прогноза за зарастване и пълно възстановяване на раменната става за около два
месеца и няма да има трайни последствия. Вещото лице е установило, че няма причинна
връзка между вторичния раменен париартрит и травмата. Правилно съдът е
определил обезщетението за неимуществени вреди, като е взел предвид всички
относими критерии - вид и степен на увреждане, прогноза за възстановяване,
периодът на намалена работоспособност, както и съпричиняването на
резултата. Моли да се потвърди решението
в оспорената от ищеца част. Претендира разноски.
Ответникът
„Р.“ ЕООД, чрез представителя си, подава насрещна
въззивна жалба срещу решението, в
частта, в която е уважен иска за сумата от 2 758 лв. с доводи, че е неправилно постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила в тази част. Поддържа, че неправилно съдът не е
уважил възражението за причиняване на вредата при условията на груба небрежност
от страна на ищеца. Сочи, че такава е проявена от служителя, въпреки
проведените инструктажи във връзка с охранителната дейност, като причината за
обходи по външния периметър на оградата на обекта е, че вътре имало техника,
машини, скелета, които създават опасност от злополуки. Поддържа, че ищецът е
нарушил грубо правилата за безопасно
извършване на обхода, заради което е пострадал. Неоснователно съдът е приел, че
не е налице съзнавана непредпазливост. Сочи, че присъденият размер на
обезщетението е завишен, като не са съобразени търпените от ищеца болки и
страдания и заключението на СМЕ, според което е настъпило пълно възстановяване
от травмата в период от 2 месеца и няма остатъчен функционален дефицит на
раменната става. Обезщетението е определено в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Поддържа
още, че от дължимото на ищеца обезщетение основателно е приспаднато заплатеното от застрахователя обезщетение. При
определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази кратния
възстановителен период, липсата на усложнения за по – дълъг период и
съпричиняването на злополуката от ищеца. Моли да се постанови решение, с което
да се отмени изцяло оспореното и искът да се отхвърли. Претендира разноски за
две инстанции.
Ищецът К.Н.Т., чрез представителя си, оспорва като неоснователна насрещната жалба на
ответника в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че в тази част
решението е законосъобразно, обосновано и съобразено с материалния закон и
доказателствата и не са налице основания за отмяна. Основателно съдът не е
уважил възражението на ответника, че при злополуката ищецът е действал при
условията на груба небрежност. СРС е съобразил, че не са налице предпоставките по
материалния закон, за да се приеме, че е налице такава небрежност. Сочи, че при
трудова злополука намаляване на обезщетението поради съпричиняване може да има
само когато работникът не е проявил необходимото старание при извършване на
работата и е допуснал грубо нарушение на технологичните правила и нормите на
безопасност. В случая отклонението от плана за обход, на което се позовава
ответника, не покрива признаците на груба небрежност. Неоснователни са
оплакванията за неправилно приложение на материалния закон при определяне
размера на обезщетението. Моли да се потвърди решението в оспорената от
ответника част със законните последици.
Третото лице помагач на ответника - „З.А.“ АД, редовно
призовано, не е взело становище по жалбите.
Съдът, като взе предвид становищата
и доводите на страните, по реда на въззивното обжалване, както и представените
по делото доказателства в тяхната цялост, намира за установено следното :
СРС е бил сезиран и се е произнесъл по иск с правно
основание чл. 200 КТ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
претърпени от ищеца в резултат на трудова злополука.
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата,
като следи и без довод на страните за допуснати нарушения на императивните
материално правни норми.
Решението се оспорва изцяло по въззивни жалби на двете
страни. Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено. Отговорността на
работодателя по чл. 200 от КТ е обективна, като за нея се прилагат както специалните правила на КТ,
така и общите правила на отговорността при непозволеното увреждане.
Настоящият състав се солидаризира с
изводите на СРС, че за да възникне такава отговорност за заплащане на
обезщетение на работника за вреди причинени от трудова злополука, от обективна
страна следва да са осъществени следните предпоставки : ищецът да установи, по
предвидения в КСО ред, че е претърпял трудова злополука, произтичаща от изпълнение на задължения по трудовото правоотношение с ответника, че от тази злополука са претърпени вреди - болки, страдания и
разстройство на здравето и не на последно място - те трябва да са в
непосредствена и пряка причинна връзка със злополуката. Доказателствената
тежест относно посочените факти е на ищеца.
Ответникът по иска (работодателят)
следва да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения, в това
число - наличието на предпоставки за съпричиняване на злополуката при условията
на груба небрежност - по чл. 201, ал. 2 КТ, в каквато единствено хипотези
законът допуска отговорността на работодателя да бъде намалена.
По
делото не е спорно, че към 17.06.2016 г., когато е настъпила злополуката,
страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „охранител“.
От приетото
като доказателство Разпореждане № 19472/22.06.2016 г., издадено на основание чл. 60, ал.
1 от КСО, което е влязло в сила, и копие на Протокол №
01/20.06.2016 г. на ТП на НОИ се установява, че декларираната от работодателя
злополука, претърпяна от ищеца К.Т., е призната за трудова по смисъла на чл. 55 КСО.
Установява се също така,
че злополуката е осъществена при или по повод на изпълняваната от ищеца работа
- охрана обект. При предвижване на територията на обекта пострадалият се
спъва, пада и получава фрактура на горния край на раменната кост на лявата ръка
(хумерус).
Следователно е спазено първото изискване,
съгласно константната практика
на ВКС, за уважаване
на иска по чл. 200 КТ – проведена
е и е приключила с влязъл в сила акт процедурата по административен ред, с
която злополуката е призната за трудова,
по смисъла на чл. 57 и сл. от КСО. (в този смисъл : решение №
339/10.10.2011 г. по гр. д. № 859/2010 г., IV ГО на ВКС; решение № 374/23.07.2014 г.
по гр. д. № 3766/2013 г., IV ГО на ВКС; решение № 31/02.02.2011 г. по гр. д. № 1894/2009 г., IV ГО на ВКС; решение № 410/29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г., III ГО на ВКС; решение №
319/22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г., III ГО на ВКС; решение №
109 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 622/2011 г., IV ГО и др.).
Основателно
СРС е приел, че функционалната връзка между увреждането и изпълняваната работа,
като елемент на фактическия състав на трудовата злополука по смисъла на чл. 55 КСО и чл. 200 КТ, се установява от влязлото в сила разпореждане по чл. 60 ал. 1 КСО.
Не е спорно и от представените болнични листа, както и
от заключението на СМЕ прието пред СРС е доказано, че ищецът е ползвал отпуск
поради временна нетрудоспособност за 5 месеца и 14 дни.
Във
връзка с вида на травмата и причинната връзка с претърпените от ищеца болки и
страдания в резултат от нея пред СРС са приети и не са оспорени заключения на
основна и допълнителна СМЕ, които съдът намира за компетентно изготвени и
кредитира.
От заключенията се
установява, че в резултат на трудовата злополука ищецът е претърпял счупване на големия
туберкул на лявата раменна кост. Според експертизата болката е с висока
интензивност до оказване на специализирана медицинска помощ и поставяне на
имобилизация. Вещото лице е дало становище, че към края на втория месец болката
по принцип утихва. Според заключението прогнозите за зарастване и пълно възстановяване
на движенията на раменната става са за около два месеца. Вещото лице е посочило,
че при фрактури, изискващи имобилизация, каквато е процесната, освен
страданието от болката при счупването, се създават много неудобства от битово
естество, промяна в начина на живот и се налага използване на чужда помощ при
самообслужване. В съдебно заседание експертът е посочил, че имобилизацията се
носи около месец, а при ищеца е махната след 25 дни. Тъй като раменна област е
добре кръвоснабдена, зарастването на фрактурите е по - бързо, според
експертизата. За възстановяване на пълното движение на раменната става задължително
се изисква провеждане на рехабилитация. Тя е неотменима част от
възстановителният процес. Според допълнителното заключение то СМЕ ищецът е
провел рехабилитационни курсове в гр. Нови Искър и гр. Хисаря.
Вещото лице е констатирало, след личен
преглед на ищеца, че е налице нова диагноза,
а именно раменен периартрит - възпаление на меките тъкани около
капсулата на раменната става и на самата раменна става, в активен стадий, с
типичен и добре познат функционален дефицит в активните движения в лявата раменна става. Вещото лице обаче
не намира пряка причинна връзка между развитото заболяване и процесната
трудова злополука, като сочи, че са възможни и други причини за получаване на
такова възпаление, като системно натоварване на горните крайници, дистрофии от
пренапрежение, ревматоиден атртир, вегетативни нарушения и др. В обобщение
според експерта, не може да се докаже, че появилия се раменен периартрит е в
пряка причинна връзка с процесната трудова злополука.
Относно
търпените от ищеца болки и страдания в резултата от процесната злополука пред
СРС са изслушани и свидетелски показания
на свидетелката Диана Валериева Т., снаха на ищеца, които съдът намира за незаинтересовани,
непосредствени и непротиворечиви на останалите доказателства по делото и
кредитира.
От
разпита на тази свидетелка се установява, че вследствие на трудовата злополука
ищецът е търпял силни болки и страдания от счупване на рамото на лявата ръка и при
шинирането и обездвижването на същата. Свидетелката дава показания, че ищецът
не е можел да се обслужва сам няколко седмици. Нуждаел се е от помощ при
самообслужване - при обличане, събличане, тоалет и извършване на други елементарни
дейности, за които са необходими действия с контузената ръка повече от месец и половина след инцидента. След
сваляне на шината ищецът е установил, че не може да вдига изцяло ръката си. Не
е можел да я натоварва и да извършва обичайни дейности в домакинството, при
които се изисква по - голяма сила. Свидетелката сочи, че състоянието на ищеца
се е отразило на психиката и самочувствието му, тъй като е бил принуден да
изисква чужда помощ за дейности, които обичайно е извършвал сам. Тя сочи, че
семейството живее на село и има стопанство, в което се налага да се полага по -
тежък физически труд от обикновено, какъвто ищецът вече не може да осъществява,
както е било преди счупването. По тази причина той не може да предоставя в
пълен обем помощ на семейството си и в домакинството. Свидетелката сочи, че ищецът има затруднения и
при шофиране и не е възстановил напълно движенията и подвижността на ръката.
В заключение и като се съобразят писмените
и гласни доказателства в тяхната съвкупност, настоящият състав споделя извода
на СРС, че в производството е установено, че ищецът е претърпял неимуществени вреди
- болки и страдания от процесната трудова злополука, които са в пряка причинна
връзка с нея.
По другият спорен въпрос между страните и по двете въззивни
жалби - относно размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът намира
следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост въз основа на събраните по
делото доказателства за претърпените увреждания във
връзка с трудовата злополука. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено,
влошаване здравословното състояние, моралните, физически и
психически страдания от осакатяването, нивото на
възстановяване на пострадалия и т. н. (т. II от ППВС 4/1968 г.)
При определяне
размера на обезщетението следва да се съобразят още тежестта на увреждането, продължителността на периода на възстановяване след него, степента и интензитета на конкретно
изживените физически и емоционални страдания, стрес, психично натоварване и продължителността им,
продължителността на временната неработоспособност на ищеца, неговата възраст и
възможността за пълно възстановяване след претърпяната травма.
От
приетите и неоспорени СМЕ, както и от свидетелските показания, може да се приеме, че в резултат на претърпяната трудова злополука ищецът е изпитвал болки при фрактурата на
големия туберкул на лявата раменна кост. Според заключението
болките са били най - интензивни непосредствено след травмата, в първите 20 -
25 дни, при наличие на имобилизираща превръзка и в началото на раздвижването и натоварването на крайника, до два
месеца след травмата. Ищецът е бил в отпуск за временна нетрудоспособност за общо 5
месеца и 14 дни.
В същото време от СМЕ се установява,
че при този вид увреда не се предполага траен функционален дефицит и ако съществуват
оплаквания, те са по - скоро от рехабилитационен характер.
Като съобрази вида и мястото на
фрактурата, съдът намира, че е възможно ищецът да се оплаква от болки при натоварване
на крайника и при промени във времето, което е нормално при такъв вид травми.
Такъв извод може да се направи и от свидетелските показания. Настоящият състав
цени и гласните доказателства, от които се установява, че ищецът е имал затруднения
в самообслужването в период от около 2
месеца, през който е търпял освен физически болки и страдания и трудности от
битово естество свързани с травмата. При определяне размера на обезщетението,
съдът взема предвид показанията на свидетелката Т., че претърпявана злополука е
оказала неблагоприятно въздействие върху психиката на ищцата и ежедневието му. Злополуката
се е отразила неблагоприятно върху самочувствието на ищеца, тъй като е бил
принуден да изисква чужда помощ за дейности, които обичайно е извършвал сам. В
резултата от претърпяната злополука, независимо от пълното зарастване на
фрактурата, ищецът не може пълноценни да помага в семейното стопанство, в което се налага да се полага по
- тежък физически труд, какъвто ищецът вече не може да осъществява. Съдът
намира, че при определяне размера на обезщетението следва да се съобрази и
обстоятелството, че ищецът не може да предоставя в пълен обем помощ на
семейството си в домакинството.
Преценявайки в съвкупност факторите - тежестта на увреждането, продължителността на периода на възстановяване, степента и интензитета на конкретно изживените физически и емоционални болки
и страдания и тяхната продължителност, психичното натоварване
и продължителността на временната неработоспособност на ищеца, както и неговата
възраст и невъзможност пълноценно да изпълнява битовите си задължения към
момента, както и икономическата обстановка в страната,
настоящият съдебен състав, за разлика
от СРС намира, че справедливата репарация на
претърпените от него неимуществени вреди от трудовата злополука е в размер на 8 000 лв.,
колкото се претендира в исковата молба.
По другия спорен въпрос - за
прилагане на чл. 201, ал. 2 КТ - за признаване процент съпричиняване, с който
да се намали дължимото от работодателя обезщетение, което КТ предвижда да стане
само при условията на проявена от работника груба небрежност, съдът намира
следното :
Според трайно установената съдебна
практика на ВКС, отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е обективна. Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, на който
са позовава жалбоподателя - ответник, отговорността на работодателя за
обезщетяване вредите от настъпила трудова злополука може да бъде намалена само
ако се докаже, че пострадалият е допринесъл за настъпване на трудовата
злополука при условията на груба небрежност.
Небрежността като понятие в гражданското право е модел
на поведение, свързан с неполагането на дължимата грижа. За да е налице груба
небрежност, следва служителят да не е положил грижата, която и най - небрежния
не би положил - т. е. да е осъзнавал, че ще настъпят вредоносни последици, но да се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. (в този смисъл решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/10
г. на IV ГО ВКС, решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. №
673/2011 г., г. к., ІV ГО на ВКС, решение № 125/2016 г. по гр. д № 4417/2015 г. ВКС, решение № 25/2016 г. по гр. д. № 3233/2015 г. ІІІ г. о. ВКС, решение № 290/2015 г. по гр. д № 15/2015 г. ІV г. о. на ВКС и др.)
В практиката последователно се приема, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа, каквото обикновен
човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да допусне. Такова
поведение е правно укоримо, защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил
дължимата грижа. Приема се,
че такова поведение на
пострадалия следва да се отчете при определяне на дължимото обезщетение поради факта, че той участвува в
увреждането. В практиката се приема още, че не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия
съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е
налице виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на увреждането,
при подчертано субективно отношение, като преценката винаги е конкретна и
зависи от установените
по делото факти. (така в решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г., Г. К., ІV ГО на ВКС).
Във
всички случаи в тежест на ответника
е да ангажира безспорни доказателства за вината на пострадалия за настъпване на трудовата злополука,
в случая - за проявена груба небрежност, която
да доведе до намаляване отговорността на работодателя. Въззивният
състав намира, че в производството не са
ангажирани безспорни доказателства
за такова поведение на ищеца. Съдът не споделя извода на СРС, че при
определяне размера на обезщетението, макар да не е доказана груба
небрежност в поведението на ответника по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, той е допуснал нарушение
на плана за охрана на обекта и проведения му инструктаж и
обезщетението следва де са определи в по - нисък размер. Както се посочи по –
горе, всеки друг вид небрежност, извън грубата, не следва да се отразява върху
размера на обезщетението, съгласно императивните норми на КТ по този въпрос.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ответникът следва
да проведе пълно и главно доказване на фактите, върху които е основал
възражението си за съпричиняване на работника поради груба небрежност при
изпълнение на работата.
Въззивният състав намира, че в производството не се
установяване проявена от ищеца груба небрежност - нито от писмените
доказателства, нито от показанията на свидетеля на ответника Таня Рашкова
Кацанова, която сочи, че съгласно утвърдените правила за охрана, обходът на
охранявания обект е следвало да се извърши по външния периметър на оградата,
тъй като от вътрешната й страна има строителни материали, машини и скелета.
Свидетелката е посочила, че ищецът е допуснал нарушение на инструктажите, като
е извършил обход на обекта от вътрешната страна на оградата. Този факт обаче не
е спорен и се потвърждава и от констатациите, отразени в Протокола на НОИ за
резултатите от извършено разследване на процесната трудова злополука. В т. IX на
протокола е отразено, че работникът се е отклонил от утвърдения в плана начин
за осъществяване на охрана на обекта при настъпване на злополуката.
Тези доказателства, според настоящия състав, не обосновават тезата на
ответника, че ищецът е допринесъл, още по - малко при условията на груба
небрежност, за настъпване на злополуката, тъй като не се установява той да е можел да предвиди падането си или настъпване на вредоносните последици за него, които да се е надявал, че
няма да настъпят или че ще може да предотврати.
Въззивният
състав намира за несъстоятелно становището на ответника, че ищецът е създал
опасността от увреждане на здравето си и е допринесъл за настъпването му като
грубо е нарушил правилата за работа, тъй като не е установено конкретно
поведение на служителя, което да
се изразява в груба небрежност при
изпълнение на работата му, а не в проявена обикновена
небрежност. Разграничението между
двете е от значение, тъй като ако проявената небрежност е обикновена, а не груба, отговорността на работодателя не
се намалява при условията на чл. 201, ал. 2 КТ. След като
работодателят не е ангажирал доказателства, които да установяват непротиворечиво факта на грубата небрежност, с която да са нарушени конкретните правила за работа и за безопасност на работното място, не може да се приема, че е реализирана хипотезата на
чл. 201, ал. 2 КТ. (в този
смисъл : решение № 195 от 16.07.2013 г. по гр. д. № 757/2012
г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 60 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение №
310 от 27.01.2014 г. по гр. д. № 1145/2012 г., Г. К. ІІІ Г. О. на ВКС и т. н.)
Предвид
изложеното в съвкупност, не са доказани предпоставките за прилагане разпоредбата
на чл. 201, ал. 2 КТ
и за намаляване размера на обезщетението поради съпричиняване, според
настоящият състав.
Основателно
обаче е възражението на ответника за приспадане от дължимото обезщетение от 8
000 лв. на изплатената в полза на ищеца застрахователна сума в размер на 242
лв., на основание чл. 200, ал. 4 КТ. При това искът по чл. 200 КТ е основателен
до размер от 7 758 лв.
Като
се съобрази изложеното следва, че жалбата на ищеца срещу решението в частта, в
която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по
чл. 200 КТ над сумата от 2 758 лв. е основателна до размер от 7 758 лв. и
следва да бъде уважена. Решението следва да се отмени в тази част и искът да се
уважи до размер от 7 758 лв., като се потвърди до пълния отхвърлен размер
от 8 000 лв.
Жалбата
на ответника срещу решението е изцяло неоснователна.
Работодателят
дължи обезщетението по чл. 200 КТ
за обезвреда на настъпили вреди от трудова злополука с лихва за забава от
момента на настъпване на трудовата злополука - 17.06.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата, както приема и СРС.
По разноските пред СРС : Предвид промяна в изхода от спора, решението следва да се
отмени и в частта, в която в полза на ответника са присъдени разноски за СРС,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, над размер от 27 лв. до присъдените 583, 17
лв., съобразно отхвърлената част от иска.
В
полза на ищеца следва да се присъдят допълнително разноски в размер на още 531
лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът
следва да заплати по сметка на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, разноски
още 200 лв. държавна такса и 81 лв. от депозита за вещо лице - общо 281 лв.
По разноските пред СГС :
При
този изход на спора, право на разноски има въззивника - ищец, съобразно уважената
част от иска (жалбата), както и ответника, съобразно отхвърлената част от иска
(жалбата).
В
полза на ищеца се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 763
лв.
Ищецът
е направил възражение за прекомерност на разноските за адвокат на ответника по
чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно, като съобрази интереса,
за който се оспорва решението в съвкупност с нормите на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр.
с чл. 7, ал. 2 НМРАВ, както и фактическата е правна сложност на спора. В полза
на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 37 лв. от платения
адвокатски хонорар за въззивната инстанция, като се съобрази отхвърлената част
от иска (жалбата) на ищеца.
Доколкото
насрещната въззивна жалба няма да бъде уважена, разноските по нея остават в
тежест на ответника.
Така
мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 20276310/15.12.2020 г. по гр. д. № 12942/2017 г.
на Софийски районен съд, 180 - ви с - в, в частта, в която е отхвърлен иска,
предявен от К.Н.Т., ЕГН **********
срещу „Р.“ ЕООД, ЕИК ******,
с правно основание чл. 200 КТ, за заплащане на сумата
над размер от 2 758
лв. до размер от 7 758 лв. - обезщетение
за неимуществени вреди болки и страдания, причинени в резултат на трудова
злополука, настъпила на 17.06.2016 г. в гр. София на строителен обект, находящ
се в гр. София, на ъгъла на ул. „Тодор Александров" № 133 и ул.
„Алдомировска", ведно със законна лихва от датата
на увреждането 17.06.2016 г., до окончателно изплащане на сумата, както и в частите,
в които К.Н.Т., ЕГН ********** е осъден за заплащане на разноски в
полза на „Р.“ ЕООД над сумата от 27 лв. до размер от 583, 17
лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „Р.“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес по делото : гр. София, ул. ******,
чрез адв. Л., да заплати на К.Н.Т., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Н., сумата над размер от 2 758 лв. до размер
от 7 758 лв.
- обезщетение за неимуществени
вреди болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила
на 17.06.2016 г. в гр. София на строителен обект, находящ се в гр. София, на
ъгъла на ул. „Тодор Александров" № 133 и ул. „Алдомировска", ведно със законна лихва от датата на увреждането 17.06.2016 г. до окончателно
изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20276310/15.12.2020 г. по гр. д. № 12942/2017 г.
на Софийски районен съд, 180 - ви с - в, в частите, в които искът по чл. 200 КТ
е уважен за сумата от 2 758 лв. - обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания,
причинени в резултат на трудова злополука, ведно със
законна лихва от датата на увреждането 17.06.2016 г., до окончателно изплащане
на сумата, както и в частта, в която искът е отхвърлен над размер от 7 758 лв. до пълния предявен размер от 8 000 лв.
ОСЪЖДА „Р.“ ЕООД, ЕИК ******, с
адрес по делото : гр. София, ул. ******, чрез адв. Л., да заплати на К.Н.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адв. Н., да заплати разноски както следва : за СРС - още 531 лв. от платения адвокатски хонорар, а
за СГС - адвокатско възнаграждение в размер
на 763 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.Н.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адв. Н. да заплати на „Р.“ ЕООД, ЕИК ******, с
адрес по делото : гр. София, ул. ******, чрез адв. Л. разноски в размер на 37 лв. от платения адвокатски хонорар
за въззивната инстанция, според отхвърлената част от иска (жалбата), на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
„Р.“ ЕООД, ЕИК ******, с
адрес по делото : гр. София, ул. ******, чрез адв. Л. да заплати по сметка на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, разноски общо 281 лв. -
200 лв. държавна такса и 81 лв. депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „З.А.“
АД на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщенията до страните, че е изготвено, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.