П Р О Т О К О Л
№ 172
Пловдив, 28. 04. 2020 година
АПЕЛАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, наказателно отделение, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми април две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МИТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
с
участието на съдебния секретар НИНА СТОЯНОВА, в присъствието на прокурора АНДРЕЯ
АТАНАСОВ и системния администратор ВАЛЕНТИНА НОНЧЕВА при ПАС, сложи за
разглеждане докладваното от съдия В.
ГАТОВ ВЧНД № 168 по
описа за 2020 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ ДОКЛАДВА:
Съобразно приетото с решение на Народното събрание на
Република България от 13. 03. 2020 г. извънредно положение в страната, е
издадена Заповед № 40/23. 03. 2020 г. на Председателя на Апелативен съд –
Пловдив за разглеждане на наказателни дела със задържани лица при установено
наличие на техническа възможност за осъществяване на видеоконферентна връзка
чрез „Skype“ в местата, където са настанени
тези лица.
Такава техническа възможност е налицe, както в Апелативен съд - Пловдив, така и в Ареста
гр. П., където понастоящем се помещава обвиняемият Р.М..
Ето защо и настоящото съдебно заседание ще протече
чрез осигуряване на неговото присъствие, чрез осъществяване на видеоконферентна
връзка чрез „Skype“ с Ареста – П..
На именното повикване в 10:16 часа в залата се явиха:
Жалбоподателят - обвиняем Р.С.М. - лично и с адв. Й. Д. и адв. К. Д..
За АП – прокурор
АТАНАСОВ.
ПРОКУРОРЪТ
- Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки.
Адв. Й. Д. – Да се даде ход на делото.
Адв. К. Д. – да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ – Да се даде ход на делото.
Съдът след съвещание намира, че няма процесуални
пречки за даване ход на делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ – нямаме искания.
Адв. Й. Д. – Поддържам частната жалба. Ще представим и
моля да приемете писмени доказателства - анекс към договор за наем, лист за
преглед на доверителя ми за установено заболяване и допълнение към него, амбулаторен
лист за майка му с направени изследвания в Лаборатория П..
Адв. К. Д. – моля да се приемат писмените
доказателства.
Обв. М. – Поддържам жалбата.
Разясниха се на страните правата по чл. 274 и 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ – нямаме искания.
Адв. Й. Д. – нямаме други искания.
Адв. К. Д. – нямаме други искания.
ПРОКУРОРЪТ – да се приемат и приложат днес
представените писмени доказателства от защитата, запознат съм с тях.
ОБВИНЯЕМИЯТ – да се приемат писмените доказателства.
Съдът намира, че няма пречка да се приемат представените
днес писмени доказателства от защитата на обвиняемия М., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства – анекс към
договор от 31. 01. 2020 г., лист за преглед и допълнение към него за обв. М. и
амбулаторен лист с проведени изследвания за М. С. М..
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. Й. Д. – Уважаеми апелативни съдии, моля да
уважите жалбата на доверителя ни Р.М., с която считам, че първоинстанционното
определение за вземане на мярката за неотклонение противоречи на закона и е
несправедливо и необосновано, поради следното:
Това определение е постановено в нарушение на процесуалните
правила, по-точно в ограничаване правото му на защита, защото Окръжният съд не
допусна доказателства, които имат отношение към мярката и по-специално разпита
на свидетеля, който поискахме за характеристични данни. Съдът е приел първо, че
характеристичните данни са неотносими към производството по мярката и на второ място е приел, че има достатъчно доказателства
за характеристичните данни за доверителя ми, каквито всъщност по настоящото
производство няма. Затова считаме, че е допуснато процесуално нарушение, което
е съществено.
Наред с това, вземането на мярката е незаконно, защото
е изтекъл срокът за 72-часа задържане, тъй като прокуратурата е приела в нарушение
на европейските стандарти, че в 72-часа задържане не влизат часовете на
полицейско задържане от 24-часа, което противоречи на цялата практика. Затова
мярката за неотклонение не следваше да се вземе, както е в ТР на ВКС от 2002 г.
- невземането на мярката в случая е с оглед дисциплиниране на прокурорските
органи за спазване на законността и сроковете по вземане на мярката за процесуална
принуда.
Ние считаме, че по делото няма никакви доказателства,
които да наведат извода за наличие на обосновано предположение, защото не е
доказано по никакъв начин и липсват доказателства по делото нашият подзащитен М.
да е знаел за въпросното наркотично вещество, намиращо се под седалката на
шофьора в една чужда кола. Този автомобил той е ползвал инцидентно, с оглед на
това, че е излезнал от града да търси машини и съоръжения за оборудване на нова
работилница, защото неговата е изгоряла на 08 март, тъй като е умишлено
запалена от друго лице. Липсват каквито и да е доказателства за вземане на тази
най-тежка мярка, че той при спирането от полицейските органи бил притеснен,
никакви такива доказателства няма, нито полицейските служители, нито други
свидетели, разпитани по делото, твърдят такова нещо. Напротив, от показанията на
полицейските свидетели ще видите, че той е бил спокоен и е отрекъл да знае да
има нещо незаконно в автомобила.
На мен специално ми звучи наивно обвинението на държавното
обвинение в първа инстанция, че обоснованото предположение се доказвало от това,
че ключовете от автомобила били в него, т. е. той управлявал автомобила, това е
безспорно известен факт, защото за да се управлява един автомобил без ключове -
може само, ако той бъде откраднат, но същият му е даден от собствениците и от
неговата леля, естествено че ще получи и ключовете, за да може да го управлява
този автомобил.
Искам да обърна вниманието Ви на обстоятелства, които
странно защо не са по делото днес. В този четвъртък беше извършен разпит на
доверителя ни по наше искане, от четвъртък до днес са минали 4 работни дни, а
този разпит липсва по настоящото дело. По този разпит се установява категорично,
което ще се потвърди и от обективните доказателства, от камерите на Общината и
на АПИ, ще се установи че той не е тръгнал заедно с другите двама да напуска
града. Другите двама са тръгнали рано сутринта, а доверителят ни след 13.30 ч.,
отделно - те не са се движили заедно. При разпечатката от телефонните апарати
ще се установи, че те са разговаряли и са се намирали в различни точки и от
разговорите ще се установи, че са водени и приемани от различни клетки на
мобилните оператори. Питам аз - защо държавното обвинение и разследващите най-вече,
не е установило тези обстоятелства до сега, което можеше да се установи много
лесно, особено от общинските камери. Безспорно е доказано по делото, че
сутринта другите двама пътуват, а от камерите на една от бензиностанциите в
града ще се установи, че в 13:30 ч. той зарежда, това изцяло опровергава
казаното от полицейските служители, че те са имали някаква информация за
получаването на някакви наркотици от К. от някого от тримата. Не е доказано по
никакъв начин поне. Считам за това, че жалбата е основателна и моля да я
уважите по изложените аргументи.
Адв. К. Д. – Уважаеми апелативни съдии, присъединявам се
изцяло към развитите съображения от колегата Й. Д.. Моля да уважите жалбата ни,
като ще кажа само в допълнение няколко думи.
За обоснованото предположение ще кажа, че считам за
нужно да се каже, че обвинението повдигнато на Р.М. почива единствено и само на
предположението, че щом е управлявал въпросното МПС – М. „“ класа, значи е държал
въпросното наркотично вещество. Това не почива обаче на нито едно от събраните
доказателства до момента в хода на разследването, тъй като доказателствата са
такива, че от тях е видно, че Р.М. много рядко ползва този автомобил, който е
на жената на неговия братовчед и причината, за да го ползва от време на време е,
че няколко месеца преди това е продал собствения си автомобил. На този факт първоинстанционният
съд не отдаде съответното значение и на един друг много важен факт, че наркотичното
вещество е намерено не някъде у подзащитния ми, не в негова чанта, дреха или на
видимо място в автомобила, а наркотичното вещество, според протокола за претърсване
и изземване, е намерено под предна лява седалка на автомобила. Това
обстоятелство няма как да „върже“ обвинението на прокуратурата, че той
съзнателно е упражнявал фактическа власт, т. е. че той е държал наркотичното
вещество.
Няма никакви доказателства кой е поставил това наркотично
вещество под седалката, нито доказателства че това е именно подзащитният ми М..
Няма доказателство, експертиза, от която да е видно, че той е пипал това
вещество, че той именно го е сложил и ако обясненията му днес бяха пред Вас,
уважаеми съдии, които той даде на 23. 04. пред разследващия полицай, щяхте да
се убедите за причината за ползването на 16 април въпросния автомобил, къде е
пътувал с него и по каква причина. Много ясно и подробно е обяснил във връзка с
дейността, която е развивал по-рано, за търговията си с гуми и джанти, как е
пътувал, за да посети гумаджийници на територията между П. и К. и на гр. К. и
как по никакъв повод не се е срещал с другите двама свидетели, за които според
полицейските служители, имало оперативна информация, че ще транспортират
наркотично вещество от К. до П.. Няма да ги анализирам подробно тези обяснения,
защото ги няма по делото, но клиентът ни достатъчно ясно обяснява целта на
пътуването си в гр. К. въпросния ден и че не се е срещнал и видял с Ф. и Б..
Тук е мястото да обърна вниманието на съда, че след
като полицейските служители са имали оперативна информация и за тримата, че ще
транспортират някакво наркотично вещество от К., въпросът е защо са претърсили
само лекия автомобил, с който се е движел клиентът ни, а другият автомобил - на
двамата свидетели, не е бил обект на претърсване, нито личен обиск на тези
свидетели, нито на жилищата им и пр. Едно тенденциозно водено разследване.
По отношение на сроковете завършвам, константна е
практиката по задържането по ЗМВР и за 72-часа, не може да се сумират 24-часа
задържане и 72-часовото задържане. Константна е практиката и на българския и на
Европейския съд, че 24-часовото задържане влиза в 72-часовото задържане по НПК.
Затова безспорно е допуснато драстично нарушение, тъй като на 16. 04. 2020 г. той
е задържан за 24-часа, а на 17 е постановлението на прокуратурата за 72-часовото
задържане, т. е. простата математика води до извода, че на 19. 04. 2020 г. това
задържане изтича, мярката му се гледа на 20 април от ОС, което води до извода,
че е налице въпросното съществено нарушение, което би следвало да доведе
автоматично до освобождаването му от ОС още.
Ето защо само на това основание аз считам, че би
следвало да се постанови по-лека мярка на М., различна от ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
Цитирал съм и две решения в този смисъл на ЕС, делата на З. срещу Б. и Св. Х.
срещу Б..
На последно място, с оглед хипотезата на чл. 56 ал. 3 НПК следва да обърне внимание и на здравословното състояние и на семейното положение.
Живее на семейни начала, има две малки деца, едното е със сърдечна операция, той
самият е със здравословно състояние, което също е влошено, предвид бъбречното
му заболяване. Развивал е трудова дейност, но поради палежа на гумаджийницата
му от март до момента на задържането му той се е опитвал да възроди този си
бизнес и да се занимава с абсолютно законна дейност.
С оглед всички тези обстоятелства моля да вземете
решението си, моля Ви за по-лека мярка за неотклонение, различна от ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. ЗА ЗАЩИТА: Нямам какво повече да кажа
от адвокатите ми.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, считам че обжалваното
определение на първоинстанционния съд, с което е постановена мярка за
неотклонение ЗС спрямо обв. Р М. е обосновано и законосъобразно. Без да
навлизам в подробности ще кажа, че са налице законовите основания и изискванията
на чл. 63 НПК за вземане именно на тази мярка. За мен е налице обосновано
предположение, което се извежда от събраните доказателства до момента, макар че
разследването е в начална фаза, а именно разпитите на полицейските служители и
кореспондиращите с тях иззети веществени доказателства, изследвани към
настоящия момент.
Самото обвинение е такова, че престъплението е
извършено при условията на опасен рецидив, т. е. налице е ал. 2 на чл. 63, а
именно че от самото деяние, предвиденото наказание и от квалификацията му се
извежда опасността да се укрие и извърши престъпление. Тази опасност не се
оборва от никакви доказателствата, всички аргументи, които се изложиха първоинстанционният
съд е взел отношение за тях, вкл. и за задържането под стража за 72 и 24-часа.
Моето виждане е съвсем различно от на колегите, че не се препокриват. Ако има,
ако счетем, че те са прави, едно закъснение в съдебното решение след
постановяване на 72-часовата мярка, това евентуално е едно основание за търсене
на отговорност независимо на кого, но не и да се задължава предходния съд и
настоящия да се произнася по мярката, той се е произнесъл така, както и законът
задължава и вас да се произнесете.
Съдът е обсъдил здравословното състояние както на обвиняемия,
така и на детето му, на детето му, което е от 2014 г., а представената пред вас
документация за него е от октомври 2019 г., която сочи само едни оплаквания, а не
е обоснована медицинска епикриза, която казва,
че състоянието му е добро, а за майка му медицинската информация е от 2018 г.,
макар че съдът е казал, че такова здравословно състояние не може да надделее над
мярката за неотклонение.
Моля да се произнесете в тази насока и потвърдите
определението на Окръжния съд.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обв. Р.С.М.
– Искам от съда по-лека мярка.
Изключи се
връзката за произнасянето на съда.
Отново се възстанови видеоконферентната връзка по
СКАЙП с Ареста.
Обвиняемият е на линия, явяват се в залата и
адвокатите му Й. Д. и К. Д..
Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 64 ал. 7 от НПК.
С
обжалваното определение състав на П. окръжен съд е взел мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ спрямо Р.С.М. - обвиняем
по ДП № „“/2020 г., по описа на отдел „КП“ при ОД на МВР П..
Срещу определението е постъпила жалба
от защитата на обвиняемия с доводи за
неговата необоснованост и незаконосъобразност и искане да бъде отменено и взета
по-лека мярка за неотклонение.
В съдебно заседание представителят на Апелативна
прокуратура предлага определението да бъде потвърдено като сочи, че са налице
достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъплението и с поведението си е очертал опасност да
се укрие и да извърши престъпление.
Защитата на обвиняемия М. изразява несъгласие с
извода, че са налице достатъчно данни за съпричастността му към деянието, в
което е обвинен. Сочи, че няма данни за опасност да се укрие или извърши друго
престъпление.
Обвиняемият моли за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд, като съобрази
доводите на страните и прецени обосноваността и законосъобразността на
обжалваното определение намира, че същото следва да бъде потвърдено, а жалбата
срещу него - оставена без уважение.
Правилно първата инстанция е достигнала
до извода, че е налице обосновано предположение обвиняемият да е осъществил
престъпния състав по чл. 354а, ал. 2,
вр. ал. 1 НК, по който му е повдигнато обвинение. Този извод се налага от
анализа на събраните доказателства, в частност показанията на свидетелите Х., А.
и Б., от протокола за претърсване и изземване и от приложената по делото
експертна справка, които удовлетворяват в пълна степен и обхващат изцяло
хипотезиса на чл. 63, ал. 1, пр. 1 НПК.
Обоснован е и изводът на Окръжния съд, че е налице
реална опасност обвиняемият да извърши престъпление.
Опасността да се укрие или извърши престъпление се
обуславя и от наличната към момента презумпция по чл. 63, ал. 2, т. 3 НПК,
която не само не е оборена, а е подкрепена от достатъчно събрани по делото
данни, в частност предишните осъждания на М..
Вън от съществуващата презумпция по чл. 63, ал. 2, т. 1 НПК, опасността М. да продължи да върши престъпления се извежда и от обстоятелството, че деянието, предмет на
настоящето производство е извършено в един сравнително непродължителен период
след освобождаването му от Затвора. Всичко това го очертава като личност със
завишена обществена опасност, проявяваща
упорита престъпна воля и склонност към извършване на престъпни деяния и не
позволява да бъдат споделени възраженията на защитата в тази връзка.
Изложените от защитата на обвиняемия съображения, касаещи обосноваността на
обвинението са насочени основно към доказателствената стойност на
съществуващите данни за съпричастността му
към деянието, за което е обвинен. Защитата на обвиняемия не е съобразила обаче,
че доколко доказателствата са достатъчно обезпечени за изграждане на несъмнен и
категоричен извод за виновно поведение на обвиняемия по конкретно повдигнатото му
обвинение е въпрос, който следва да бъде разглеждан при решаване на делото по
същество. В процесуалния етап, на който се намира предварителното разследване и
при характера на настоящото производство, свързан с разглеждане на въпроса за
мярката за неотклонение на обвиняемия е
достатъчно по делото да са налични само „данни“, от които да може да бъде
изградено обосновано предположение за съпричастността му към деянията, за които
е обвинен, като законът не е поставил условие тези данни да са от характера или
идентични с доказателствата, обуславящи произнасяне на осъдителна присъда.
Доводите на защитата, свързани със семейното положение
и трудовата ангажираност на обвиняемия не са от такъв характер, че да променят
горния извод.
Горепосоченото очертава наличие на всички предпоставки
на чл. 63 НПК и пред първата инстанция не е оставала друга процесуална
възможност, освен да задържи обвиняемия, както и правилно е сторила.
Това диктува обоснованост и
законосъобразност на обжалваното определение и налага потвърждаването му.
Ето защо Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 390/20. 04. 2020 г.,
постановено по ЧНД № 463/2020 г. на Окръжен съд гр. П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
Заседанието
се закри в 10:45 часа.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: