Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІ - 421 17.05.2019 г.***
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията Елеонора Кралева
въззивно гражданско
дело номер 368 по описа за 2019 година
Производството
по делото е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Постъпилата жалба от взискателя „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда № 6, подадена чрез пълномощник – адв.Никола Шущарков.,
против действия на ЧСИ Таня Маджарова, рег.№ 803 на КЧСИ с район на действие
БОС, извършени по изпълнително дело № 20198030400096, изразяващи се в
Постановление изх.№ 5185/20.02.2019 г. на ЧСИ Маджарова за намаляване размера
на приетото като разноска адвокатско възнаграждение на взискателя по
изпълнителното дело от 240 лв. на 100 лв.
Жалбоподателят
счита издаденото от ЧСИ Маджарова постановление, с което се намалява
адвокатското възнаграждение за неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения,
че платеното от взискателя възнаграждение от 240 лв. е в предвидения в нормата
на чл.10, т.1 Наредба № 1/2004 г. за МРАВ размер за образуване на
изпълнителното дело, като е платено с включено ДДС, тъй като адв.Шущарков е
регистрирано лице по ЗДДС, поради което е приложима разпоредбата на § 2а от
Наредбата за адвокатските възнаграждения. В тази връзка се счита, че ЧСИ
Маджарова неправилно е извършила намаление на адвокатския хонорар на 100 лв.,
като така определения намален размер е под законовия минимум по чл.10, т.1
Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. По тези съображения моли съда да отмени обжалваното
постановление. Претендират се съдебни разноски по делото.
В
срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника И.Г.И.,
подадено чрез пълномощник адв.Йорданка Желева, с което жалбата се счита за неоснователна
и се моли за оставянето й без уважение.
На
основание чл.436, ал.3, изр.второ ГПК са представени от ЧСИ Таня Маджарова
мотиви във връзка с обжалваното действие, в които е изразено становище за
неоснователност на жалбата. Приложено е копие на изпълнителното дело.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата,
находящи се по приложеното изпълнително дело, становищата на страните и на
съдебния изпълнител, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнително дело № 20198030400096
по описа на ЧСИ Маджарова е образувано по молба „Теленор България“ ЕАД от 17.01.2019 г., подадена чрез адв.Никола Шущарков,
въз основа на издаден в ползва на дружеството изпълнителен лист № 157 от 22.05.2018
г. по гр.д.№ 346/2017 г.***, за осъждане на И.Г.И. да заплати на „Теленор
България“ ЕАД сумата от 221.91 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.04.2017
г. до окончателното плащане, както и сумата от 149.26 лв. съдебно-деловодни
разноски, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 475/07.06.2017 г.
по ч.гр.д.№ 242/2017 г.***.
В молбата взискателят е поискал да му бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в
размер на 240 лв. с ДДС, за което е представил пълномощно и договор за правна
защита и съдействие № **/04.01.2019 г. Съгласно договора, взискателят „Теленор България“ ЕАД е
заплатил в брой на адв.Шущарков адвокатско възнаграждение от 240 лв. с ДДС за
правна защита и съдействие при образуване на изпълнително дело против И.Г.И..
С покана за доброволно изпълнение изх.№ */18.01.2019
г. длъжникът е уведомен за образуваното изпълнително производство и размера на
дълга, както и за дължимите по изпълнителното производство разноски,
включително и приетия от ЧСИ адвокатски хонорар в размер на 240 лв. Поканата е
връчена на длъжника на 28.01.2019 г.
С молба вх.№
6126/19.02.2019 г. длъжник е уведомил ЧСИ Маджарова, че по-голямата част от
задължението към взискателя е платено преди образуване на изпълнителното дело,
а именно сумата от 222 лв., която е заплатена на 30.07.2018 г., като е
направено искане за прекратяване на делото за тази част от търсената сума. В
тази връзка, длъжникът е направил искане до ЧСИ да намали претендирания от
взискателя адвокатски хонорар от 240 лв. на 100 лв., тъй като делото не е с
фактическа и правна сложност, подадена е само една молба за неговото
образуване, както и поради това, че претендираното възнаграждение се явява в
прекомерен размер спрямо останалата непогасена част от задължението.
Постъпилата от
длъжника молба е уважена от съдебния изпълнител, като с Постановление за
разноски изх.№ 5185/20.02.2019 г. ЧСИ Маджарова е намалила приетата по делото
разноска за адвокатско възнаграждение от 240 лв. на 100 лв.
На 25.02.2019 г.
е депозирана и настоящата жалба вх.№ 06717/25.02.2019 г., подадена от
взискателя „Теленор България“ ЕАД.
При
горната фактическа обстановка, за съда се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по
чл.436, ал.1 ГПК и от легитимирано лице,
срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Бургаският окръжен
съд намира, че обжалваното действие на съдебния изпълнител е незаконосъобразно
и неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.10 Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело възнаграждението е: по т.1. – за образуване на изпълнително
дело – в размер на 200 лв.; по т.2 – за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело и извършване
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл.7, ал.2 от същата наредба. Така определеното по чл.10, т.1
от Наредбата възнаграждение е дължимо във всички случаи, когато за образуването
на изпълнително дело взискателят е упълномощил адвокат и това е отразено в
сключения между тях договор. В конкретния случай, от представения по
изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие е видно, че
взискателят е заплатил на адв.Шущарков в брой адвокатско възнаграждение от 240 лв. с ДДС за правна защита и съдействие
при образуване на изпълнително дело против И.Г.И.. Тук следва да се отбележи, че действително е налице погасяване от длъжника
на част от задължението преди образуване на настоящото изпълнително дело, но
това обстоятелство е от значение за определяне размера на дълга и дължимите
такси по изпълнението. Следва да се има предвид обаче, че частичното плащане не
се отразява на размера на възнаграждението по чл.10, т.1 Наредба № 1/2004 г. за
МРАВ, тъй като същото не е поставено в зависимост от размера на задължението,
нито в зависимост от фактическата и правна сложност на делото или извършените
по него действия, а размерът му е изрично посочен в Наредбата – 200 лв. В този
смисъл доводите на длъжника във възражението му, че подаването на молба за
образуване на изпълнително дело не представлява фактическа и правна сложност,
са неотносими към определяне размера на възнаграждението по чл.10, т.1 Наредба
№ 1/2004 г. за МРАВ. Отделно от това, следва да се има предвид и разпоредбата
на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, съгласно която за
регистрираните по ЗМДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. В конкретния случай, към
частната жалба е представено удостоверение за регистрацията на адв.Ш. по ЗДДС,
поради което уговореното адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело от 200 лв. се дължи с 20 % ДДС, т.е. 240 лв., като в
договора за правна защита и съдействие изрично е посочено, че размерът на
адвокатския хонорар е с включен ДДС.
Горните
обстоятелства не са били съобразени от ЧСИ Маджарова, като не е съобразено и
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК при намаляване
поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, същото може да се намали само до минималния размер, предвиден в
Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, но не и под него. В този смисъл са и разясненията
на ВКС, дадени в задължително за съдилищата Тълкувателно решение № 6/06.11.2013
г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид горното,
като е намалил размера на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение
от 240 лв. на 100 лв., т.е. под нормативно установения размер, ЧСИ Маджарова е
постановила неправилен акт, който следва да бъде отменен.
С оглед изхода
на делото, на основание чл.81 ГПК следва да бъде разпределена отговорността за
направените в настоящото съдебно производство разноски, като предвид
направеното от жалбоподателя искане за разноски, длъжникът следва да му заплати
сумата 25 лв. за заплатена държавна такса за обжалването.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Таня
Маджарова, рег.№ 803 на КЧСИ с район на действие БОС, извършени по изпълнително
дело № 20198030400096, изразяващи се в Постановление изх.№ 5185/20.02.2019 г.
на ЧСИ Маджарова за намаляване размера на приетото като разноска адвокатско
възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело от 240 лв. на 100 лв.
ОСЪЖДА И.Г.И. ***, ЕГН
**********, да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда № 6, сумата
от 25.00 лв. за направените по
настоящото дело разноски за заплатена
държавна такса.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.437, ал.4 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.