Решение по дело №127/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл. 145 и сл. АПК вр.чл. 192 ал.2 ЗУТ.

Образувано е по жалба на К. А. К., [ЕГН] [населено място] [улица]срещу Заповед № 180 от 04.2024г. на кмета на [община], с която учредено възмездно право на преминаване през имот №23025.501.146 по КККР на [населено място]. Жалбоподателят твърди, че е собственик на имот №146, а заинтересованите лица са собственици на имот №145 ведно с построената в него сграда, като имотът им граничи с улица, през която могат да обслужват имота си, но те сами са си ограничили достъпа до тази улица, тъй като са издигнали бетонна ограда.Твърди се, че заповедта противоречи на материалния закон, като нормата на чл. 192 ал.2 ЗУТ е неприложима, а заявлението е следвало да се разгледа от органа на плоскостта на чл. 190 ЗУТ; това са два различни сервитута, с различно съдържание и предпоставки; до ПИ №145 има пешеходен и транспортен достъп, както и достъп до улица и жилищната сграда в имота има лице към улица; изграждането на стена от запад и от юг /улицата/ от собствениците на имот №145 е ограничило транспортния им достъп. Твърди се в жалбата още, че административният орган сам е признал, че жилищната сграда има лице към [улица], което е било задължително изискване на ЗТСУ /отм./ и на ЗУТ. Твърди се, че органът не е изяснил естеството на искането, като е следвало да иска уточняването му от страна на заявителите; в нарушение на закона е проведена процедура по учредяване право на преминаване през чужд имот вместо процедура за временен път, тъй като заявителите имат достъп до улица. Твърди се, че целта на заповедта реално е да се прокара временен път и да се причинят вреди на собственика на имота, през който се прокарва пътя. Посочено е, че целта на органа е на всяка цена да уважи искането на заявителите, което личи от действията му, датиращи от 2017г. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от пълномощник, който пледира за отмяна на заповедта като незаконосъобразна и неправилна. Релевират се доводи, че всяко УПИ трябва да има лице към улица; имот № 145 има лице към [улица]и задължение на собствениците на този имот е да си осигурят достъпа до тази улица; с изграждането на подпорната стена те са ограничили не чужди, а собствени права, като съседите не са длъжни да им осигуряват достъп до имота. Твърди се, че за подпорната стена няма строителни книжа; че собствениците на имот №145 следва да си премахнат подпорната стена в най-ниската и част, да си премахнат дървата, за да си осигурят достъп, защото имат лице към улица и имотът следва да се обслужва от нея. Твърди се, че от становището на вещото лице става ясно, че по отношение на имот № 145 има несъответствия между КК и регулационен план, и собствениците следва да приведат тези несъответствия съобразно изискванията на закона, тъй като това се отразява и на правото им на преминаване. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски по списък.

Ответникът - кмет на О. Д. в съдебно заседание се представлява от пълномощник, който оспорва жалбата и моли същата да се остави без уважение.Твърди се, че не е спорно, че процесните 99 кв.м. са собственост на жалбоподателя, както и че имот № 145 има лице към [улица], но между улицата и сградата има денивелация, за което е изградена и подпорната стена. Твърди се, че подхода, който е предмет на проекта за право на преминаване се е ползвал през годините; поради липса на съгласие и на друго техническо решение, правилно е издадена процесната заповед. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

Пълномощникът на ответника развива подробни доводи и съображения в писмени бележки вх.№2423/ 27.09.2024г. В тях сочи, че обосновано кметът на община Д. е приел, че няма друго техническо решение, тъй като макар имота да граничи с улица, теренът е с денивелация и подпорните стени укрепват жилищната сграда, а и през имота минава водопровод. Посочено е, че ако се приеме становището на вещото лице за възможен достъп откъм [улица], то е необходимо разбиване на подпорната стена. В писмените бележки се твърди, че вещото лице не сочи друго техническо решение, а доказването, че е налице друго техническо решение е в тежест на жалбоподателя, който в случая не го доказва и не е оборил констатациите в заповедта. Посочено е, че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на заповедта. Претендират се разноски по списък и приложени доказателства за реализирането им.

Заинтересованите лица А. П. и К. П. се явяват лично в съдебно заседание и оспорват жалбата.

Заинтересованите лица Н. К. П., Ф. Ф. П., С. Х. П., К. Р. К., Ж. Р. П., редовно призовани не се явяват и не изпращат представители в съдебно заседание; не депозират писмени становища.

С атакуваната заповед № 180 от 03.04.2024г. е учредено възмездно право на преминаване пез имот 23025.501.146 по КККР на [населено място], собственост на К. К., на името на Н. П., А. П., Ф. П., С. П., К. К., Ж. П. и К. П. като се определя преминаването да бъде в югоизточната част на поземлен имот 23025.501.146 върху площ от 99 кв.м. съгласно скицата – проект, която е неразделна част от заповедта, за сумата от 2 307, 69 лв., която сума е внесена от заинтересованите лица на 28.02.2024г. с пощенски запис и с основание Решение №94/ 19.01.2024г. на АССм. Със заповедта се забранява преминаващите да влошават условията за застрояване на поземления имот, да препятстват установения начин на трайно ползване. Според мотивите, въпреки, че имот №145 граничи с [улица], то денивелацията и изградените подпорни стени за укрепване на имота и жилищната сграда, не позволяват друго техническо решение. Посочено е, че евентуално ще се наложи разрушаване на изградените подпорни стени, които укрепват жилищната сграда, но това може да наруши конструктивната устойчивост на сградата. Посочено е, че през имота преминава подземна техническа инфраструктура – водопровод и канализация, а така също зад подпорната стена е изсипан насип, който служи за бариера между улицата и жилищната сграда и служи за укрепването и. Посочено е, че подземната инфраструктура също може да се разруши и да наруши функционирането на жилищната сграда на заинтересованите. Изложено е в заповедта още, че в схемата проект за преминаване е отбелязано, че на терена е положен асфалт и с учредяването на сервитут няма да се влошат условията на застрояване на ПИ №146; не се препятства начина на трайно ползване на имот №146 и не се засягат съществуващи на строежи и сгради; няма искане от собственика на имота за застрояването му. Посочено е, че преминаването е целесъобразно и поради факта, че достъпа на терен съществува през имот №146 с положен асфалт и не е необходимо да се влагат допълнителни средства; учредяването е възмездно; обезщетението е внесено. Твърди се в заповедта, че не е постигнато съгласие между собствениците и друго техническо решение не е възможно, и не е целесъобразно, поради което и на основание чл. 192 ал. 2 и ал.6 ЗУТ при спазване на чл. 192 ал.4 ЗУТ е учредено възмездно право на преминаване през имот №146, собственост на К. К..

Неразделна част от заповедта е скицата –проект /л.56/.

Заповедта е връчена на 04.04.2024г. /л.25/ и е обжалвана в законоустановения срок, на 17.04.2024г.

С Договор за покупко-продажба на общински имот с ограничени вещни права от 22.05.2017 год. /л.11-л.12/ О. Д. продава на С. М. К., К. А. К. и А. Б. К. по 1/3 и.ч. правото на собственост върху реална част с площ от 99 кв.м. от поземлен имот с идентификатор №23025.501.146 по КККР на [населено място], одобрена със Заповед №РД-18-35/15.06.2010 год. на ИД на АГКК с площ от 685 кв.м., с трайно предназначение на територията - Урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), при съседи на имота: имоти с идентификатори 23025.501.146; 23025.501.144; 23025.501.81 и 23025.501.605, която съгласно скица-проект №15-115199/16.03.2017 г. се предвижда да се придаде към поземлен имот с идентификатор 23025.501.146 с площ от 262 кв.м., като след промяната площта на имота нараства на 361 кв.м.

С решение №21 от 18.02.2020г. по гр.д.№187/2019г. по описа на РС-[община] /л.1318/, клаузата по чл. 192 ал.1 ЗУТ е обявена за нищожна на осн.чл. 26 ал.1 ЗЗД. Решението е в сила от 05.06.2020г.

Производството пред административния орган започва по искане с вх.№ АПИО - 1088/13.10.2022г./л.39/ от Н., А., С., Ф. П., К. К. и Ж. П., с което се иска учредяване право на преминаване до ПИ №145 през ПИ №146. Заявителите основават правото си на собственост върху имот №145 и построената в него масивна жилищна сграда и стопанска постройка, на НА №087/28.08.2007г. /л.43/, както и на НА № 088/28.08.2007г. за делба /л.44/.

С нот.акт №087, том IV, рег.№5332, дело №0630/2007 год. на Нотариус с рег.№455 по регистъра на НК /л.43/, А. К. П., С. Х. П., Р. К. П., К. А. П., Н. К. П. и Ф. Ф. П. са признати за собственици на недвижими имоти: 1. Урегулиран поземлен имот /УIIИ/ XXIII в кв.6 по плана на [населено място] /заповед №730 от 28.06.1984 год./ с площ на УПИ от 580 кв.м., при граници и съседи на УПИ XIII изток - УПИ XXII - ОПС-Р. Ф.; запад - XXIV - ОПС-Л. и Б. К.; север - УПИ III - ОПС- Р. и Р. Б. и юг - улица, ведно с построените върху имота: Масивна жилищна сграда на три етажа със застроена площ на сградата от 124 кв.м. и Полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 60 кв.м.

Видно от НА № 088/ 28.08.2007г. за делба /л.44/ С. и А. П. са собственици на 1/3 ид.ч. от имота, ведно с трети етаж от жилищната сграда и  ид.ч. от стопанската постройка; Р. и К. П. са собственици на 1/3 ид.ч. от имота и първи етаж от жилищната сграда; Н. и Ф. П. са собственици на 1/3 ид.ч. от имота, втори етаж от жилищната сграда и  ид.ч. от стопанската сграда.

Според удостоверение за наследници от 25.08.2022г. /л.46/ наследници на Р. П., починал на 6 май 2021г. са: К. П. /съпруга/, К. К. /дъщеря/ и Ж. П. / дъщеря/.

С покана /л.47/ от 26.08.2022г. Н., А., С. и К. П. като собственици на имот №145 отправят покана до С. и К. К., собственици на имот №145 за сключване на договор за учредяване на право на преминаване през имот №146 на осн.чл. 192 ЗУТ.

С уведомление от 01.09.2022г. /л.49/ жалбоподателят К. К. уведомява собствениците на имот №145, че той не дава съгласие, тъй като не са налице законовите предпоставки, като сочи, че както неговия имот, така и този на съседите му се обслужват от [улица]и следва сами да си предприемат действия, за да си осигурят достъпа; твърди се също, че скицата им проект е невярна.

Със заповед № К- 305/ 07.06.2023г. на кмета на О. Д. е назначена комисия за определяне на обезщетение по чл. 210 ЗУТ /л.308/. С Решение от 08.08.23г. /л.32/ комисията приема изготвената оценка за сервитутно право на преминаване, като жалбата на К. К. срещу решението на комисията е отхвърлена с решение № 94/19.01.24г. по адм.д. №233/23г. по описа на АССм /л.27-29/. С посоченото решение на АССм е отхвърлена жалбата на К. К. срещу Решение по Протокол от 08.08.2023г. на комисия на О. Д. за определяне на обезщетение за право на преминаване през ПИ № 146. Предмет на оспорване в това производство е оценката на правото на преминаване, в което производство жалбоподателят е релевирал доводи, че е трябвало да се обсъди дали имота се обслужва от улица и какви са възможните решения за учредяване на сервитут, но поради неотносимостта им към производството по оценката, са оставени без разглеждане.

От назначената и изслушана по делото СТЕ /л.85-л.90/ се установява, че със Заповед №А-367/09.08.2011 год. на Кмета на Община-Д. е одобрен ПУП-ИПР за УПИ-XXIV-l45,146,147 и УПИ-ХIII-145, кв.6 на [населено място], като с проекта се изменя действащия план за регулация, одобрен със заповед №730 от 28.06.1984 год. Приложената към СТЕ скица /л.88/ е копие от графичната част към заповедта. С изменението на плана, площта на УПИ XXIV от 633 кв.м. става на 649 кв.м., а на УПИ XIII-146 от 493 кв.м. става на 685 кв.м. Според вещото лице, УПИ XIII-145 в кв.6 по ПУЛ на [населено място] от 1984 год. (ЧИ през 2011 г.) има 24.60 към улица (ул.М.). На границата между поземлени имоти с идентификатори 23025.501.145 и 23025.501.146 има изпълнена подпорна стена в участъка между т.5 и т.4 (на приложената към СТЕ скица №1, л.88 от делото), чиято височина е между 1.90 м. и 0.3 м. Между т.4 и т.3 (ъгъла на сграда 02) няма ограда. На южната граница на ПИ с идентификатор 23025.501.145 (на уличната регулационна линия) има изпълнена подпорна стена с височина от 1.90 м. в югозападния край до 1.0 м. в югоизточния. От югозападния ъгъл за сградата с идентификатор 23025.501.145.1 до подпорната стена и върху стената в източна посока да границата със съседния имот има изпълнена ограда. Нивото на терена около сградата е приблизително на нивото на подпорната стена. Според вещото лице, видимо в тази част е изпълнен и насип. Вещото лице не е установило наличие на строителни книжа за подпорната стена. На приложената към СТЕ скица №1 /л.88/ е показана външната канализация, обслужваща сгради с идентификатори 23025.501.145.1 и 23025.501.145.2. Според в.л., изграждането на подпорната стена югозападно от сградата с идентификатор 23025.501.145.1 по никакъв начин не може да бъде свързвано с необходимост от гаранция на нейната сигурност, като се има предвид, че разстоянието от ъгъла на подпорната стена до най-близкия ъгъл на сградата е около 12 м. Най-близкото разстояние на подпорната стена от запад ( от т.4 на скица №1 към СТЕ) до сградата е 5.7 м. Вещото лице сочи, че със Заповед №А-367/09.08.2011 год. на Кмета на Община-Д. е одобрен ПУП- ИПР за УПИ-XXIV и УПИ-XIII, кв.6 по плана на [населено място]. Тъй като към онзи момент е в сила КККР на [населено място] от 2010 год., то тя е послужила за основа при изработване изменението на регулационния план. Поземлените имоти не са съобразени с правото на собственост, както с учреденото право на строеж и ползване. По този въпрос, в с.з. вещото лице уточнява, че границата по КК от 2010г. не е съобразена с регулационния план от 1984г и границата на имотите не е идентична с границата на парцелите по регулационния план, което е видно от скица №2 към СТЕ /л. 89/; промяната на регулацията също не е съобразена с имотната граница между двата имота. Според вещото лице имот №145 има лице към [улица]и тази улица е реализирана; подпорната стена е на уличната регулационна линия. Вещото лице сочи, че е възможно подходът да се организира чрез стълбище в най-ниската част на подпорната стена, възможно най –близо до жилищната сграда, в който случай стъпалата ще са възможно най – малко и канализационната тръба ще остане далече, а транспортният подход би могъл да се организира по различни начини, тъй като има доста голямо разстояние, от 12 метра, но няма задание, за да се прецени цената.

Правни изводи.

Разпоредбата на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ регламентира компетентността на кмета на общината, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлени имоти и друго техническо решение за учредяване право на преминаване през чужд имот е явно икономически нецелесъобразно, да издава заповед, с която да учредява такова право на преминаване. В конкретния случай оспорваната заповед е издадена от кмета на [община], т. е. от административен орган, който по силата на законова норма е овластен да издава такъв административен акт. Следователно, оспорваният акт не страда от порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК - липса на компетентност.

В случая правото на преминаване през имот №146 не може да се учреди по договорен път по реда на чл.192 ал.1 ЗУТ, тъй като собственикът не е дал съгласие, което е обективирано в уведомлението му от 01.09.2022г. /л.50/; последното е в отговор на поканата на Н., А., С. и К. П. от 26.08.2022г. /л.48/. Липсата на съгласие за учредяване на правото по договорен път между собствениците на двата имота е наличие на законово необходимата предпоставка за издаване на заповед за учредяване на това право по административен път от кмета на общината. Поради това, с постъпването на искането в Общината на 13.10.2022г. да се издаде заповед по чл. 193, ал. 2 ЗУТ, е започнала административната процедура, приключила с издаването на обжалваната заповед.

Съобразно ал. 6 на чл.192 ЗУТ цената на правото на преминаване се определя по реда на чл. 210 от ЗУТ и се заплаща преди издаване на заповедта. Препращането към разпоредбата на чл. 210 от ЗУТ налага спазване на предвидената процедура - определяне на цената с влязъл в сила административен акт и внасянето й преди издаване на заповедта по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. В конкретния казус е налице съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на К. К. срещу протокола на комисията за определяне на обезщетението за право на преминаване, като цената е платена, по който факт спор по делото няма.

Учредяването на сервитутното право е едно принудително ограничаване правото на собственост и законът изрично регламентира условията, при които е допустима административна намеса, като изключение от принципа за договорно уреждане на отношенията. Тези условия съставляват нормативно предвидените материалноправни предпоставки, с наличието на които законът свързва упражняването на правомощието по чл. 192, ал. 2 ЗУТ за учредяване по административен ред и със заповед на кмета на общината на право на преминаване през чужд имот. Разписано е в закона: 1. да не е постигнато съгласие между лицето, в чиято полза се учредява сервитута и собствениците на имотите, през които ще се осъществи прокарването; 2. друго техническо решение да е явно икономически нецелесъобразно и 3. с прокарването да не се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да не се препятства установения начин на трайното им ползване. Преди да се постанови заповедта е дължимо да се установи има ли друго техническо решение, което е икономически по-целесъобразно. В случая административният орган е посочил, че такова няма, който извод се опроверга от заключението по СТЕ. В заповедта са изложени мотиви, че друго техническо решение не е възможно поради денивелацията и подпорните стени, укрепващи имота, чието разрушаване ще наруши устойчивостта на сградата и ще наруши водопровода и канализацията, които са в имота. Органът е мотивирал също така, че е положен асфалт и с учредяването на сервитута няма да се влошат условията за застрояване на имот №146, няма да се препятства начина му на трайно ползване и да се засегнат съществуващите в него сгради, а и няма искане постъпило в общината от собственика на имот №146 за застрояване. Тоест, административният орган е изложил мотиви относно предпоставките на чл. 192 ал.4 ЗУТ и заповедта формално отговаря на установената в закона форма. Отделен е въпросът, че според неоспорената по делото експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена, подпорната стена не укрепва жилищната сграда, както е посочено в заповедта.

Правото на преминаване по чл. 192 ЗУТ дава възможност на собственика на господстващия имот (в случая на №145 и сградата в него) да преминава пешеходно през част от терена на чуждия имот, за да достига до собствения си имот. Следователно площта от служещия имот, която попада в сервитута, следва да е определена точно като параметри и разположение с цел да осигури достъп до господстващия имот (в случая до входа на жилищната сграда в имот № 145) при минимално засягане на имота, през който се осъществя преминаването (арг. чл. 192, ал. 2 и ал. 4 ЗУТ). В случая, в противоречие с цитираните разпоредби, с оспорената заповед не е учреден сервитут като пешеходна отсечка, по която собствениците на имот №145 да преминават до входа на жилищната им сграда, а е определен терен от имот № 146 с площ от 99 кв.м., разположен в имота на жалбоподателя съобразно скицата проект на л.56 от делото. Това обуславя незаконосъобразност за заповедта /Решение № 1358 от 7.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10320/2023 г./. Съдебната практика е в насока, че не е порок, правещ атакуваната заповед незаконосъобразна непосочването на ширината на учреденото право на преминаване, след като е посочена дължината на това право и общата и квадратура. В случая обаче не са посочени както дължината, така и ширината на пешеходно преминаване, а е посочена само площта от 99 кв.м., с което параметрите на преминаване на са конкретно посочени. Липсата на конкретика относно параметрите на правото на преминаване е нарушение на административно-производствените правила.

По отношение спазването на материалния закон, съдът съобрази, че същият е нарушен и заповедта подлежи на отмяна като незаконосъобразна. На релевантният въпрос дали има друго техническо решение следва да се отговори утвърдително, тъй като според СТЕ може да се направи пешеходен достъп чрез стъпала откъм [улица]. В случая, имотът не е вътрешен, има лице към улица, улицата е реализирана и според вещото лице може да се осигури пешеходен достъп чрез стълбище. Що се отнася до въпроса дали друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, то този въпрос не е бил изследван от административния орган, а и по делото няма представени доказателства в тази насока /вещото лице потвърждава този извод, като сочи, че няма задание, за да се определи цената/. От СТЕ се установи, че имот №145 има 24,60 към [улица]и строителни книжа за подпорната стена няма, както и че стената не укрепва жилищната сграда. За учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот по чл. 192 е нужно да няма какъвто и да е било друг подходящ начин за достъп до този имот. В случая се установи от становището на вещото лице в с.з., че друг подходящ начин има и той е чрез стълбище в най-ниската част на стената откъм улицата /л.100/. Ето защо, не е доказана по делото една от предпоставките за издаване на заповед за право на преминаване, а именно - друго техническо решение да е явно технически нецелесъобразно.

Сервитутът за преминаване през чужд имот не осигурява транспортен достъп и е в полза единствено на господстващия имот. В случая в заявлението се иска пешеходен и транспортен достъп /л.40/. Сервитутът за временен път по чл. 190 е за достъп до господстващия имот с транспортни средства и от неограничен брой лица; той е с по-широко съдържание от този за преминаване през чужд имот, който не осигурява транспортен достъп. В този смисъл, основателни са доводите в жалбата, че по отношение на транспортния достъп заявлението е следвало да се разгледа на плоскостта на чл. 190 ЗУТ.

Посоченият в мотивите на заповедта довод за денивелация е ирелевантен за предмета на оспорения административиня акт, тъй като ако собствениците на имот №145 не са били съгласни с плана за улицата, е трябвало да го оспорят. При наличие на фактически изградена улица, посредством която се осигурява достъпът до имотите, то приетото от административния орган техническо решение, с което се засяга имот – частна собственост, е нецелесъобразно. Предпочетеното от ответника техническо решение със засягане на имот – частна собственост, който не е предвиден за улица, със засегната площ от 99 кв.м., нарушава принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Възприетото от него решение е несправедливо, засяга права и законни интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава административния акт. От доказателствата съдът прави извод, че с издаване на заповедта е избрана тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за собствениците на имот №145. Обстоятелството, че е положен асфалт и достъпът реално съществува през имот №146 не води до извод, че това решение е най-целесъобразно, защото целесъобразността не е свързана само със съществуващото на място фактическо положение. Разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗУТ въвежда задължително изискване за лице към улица, като това законово условие в случая е изпълнено с предвижданията на плана. Заповедта по чл. 192 ал. 2 следва да бъде съобразена с осигуреното от държавата лице към улицата. Общината е изпълнила задължението си да асфалтира улицата, към която имот №145 има лице от 24,60 /л.87 СТЕ/. Изграждането на подпорна стена, с която е препятстван достъпа, без строителни книжа и без стената да е обвързана със сигурността на сградата /л.87 СТЕ/ сочи, че собствениците на имот № 145 сами са препятствали достъпа им. Издаването на заповед, с която се засягат чужди права в нарушение на принципа за съразмерност, е незаконосъобразно.

Като има предвид изложеното съдът счита, че заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна.

На основание чл. 143 ал.1 АПК и с оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, които са претендирани в законовия срок и са реализирани, като за същите е представен списък и те са в общ размер на 610 лв.

Водим от горното Административен съд - [област]

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Заповед № 180/ 03.04.2024г. на кмета на [община], издадена на основание чл. 192 ал.2 ЗУТ, с която се учредява право на преминаване през имот №23025.501.146 по КККР на [населено място], собственост на К. К..

ОСЪЖДА О. Д. да заплати на К. А. К., [ЕГН], [населено място], [улица]разноски в размер на 610 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението.