Решение по дело №2/2020 на Окръжен съд - Хасково

                                                   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

              №                                     31.12.2020 година                                        град Хасково

 

                                                В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд                                                                        граждански състав

На  шестнадесети ноември                                                   Две хиляди и двадесета година

В открито заседание,в състав:

 

                                                                                        СЪДИЯ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА

 

Секретар:Радостина Кабадалиева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия ДЕЧЕВА

Т.д.№2 по описа на съда за 2020год.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Делото е образувано по  искова молба вх.№19/03.01.2020г.,подадена от ищеца  „Тържищна компания Марица“ АД (в производство по несъстоятелност) – град Хасково, представлявано от синдика адв. Н А. Г. срещу  ответниците Сдружение „Български червен кръст“-гр.София и  „Арми –Ко“ ЕООД-гр.Димитровград. Срещу ответника  Сдружение“Български червен кръст“ е предявен главен осъдителен  иск  с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата 97 040 лв.,представляващи сума ,с която ответникът неоснователно се е обогатил с неплатени по особената сметка на синдика суми,произтичащи от ползването на помещения на територията на „Тържищна компания Марица“АД за периода от 16.11.2015г. до 30.09.2019г.,ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до окончателното й изплащане. Срещу втория ответник „Арми-Ко“ЕООД-гр.Димитровград е предявен в условията на евентуалност осъдителен  иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД ,с който се претендира,в случай ,че иска против първия ответник не бъде уважен да се осъди вторият ответник да заплати на ищеца сумата от 97 040лв.,с която този ответник се е обогатил неоснователно,поради получаването й без основание,ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до окончателното й заплащане.

         ИЩЕЦЪТ-ТЪРЖИЩНА КОМПАНИЯ МАРИЦА АД (в производство по несъстоятелност) – град Хасково, представляван от синдика адв. Н А. Г. твърди, че с решение №95/30.10.2013г. по т.д.№67/2011г.  на Окръжен съд-Хасково е било открито производство по несъстоятелност спрямо „Тържищна компания Марица“АД, а с решение №134/ 30.12.2014г. дружеството е обявено в несъстоятелност на основание чл.710 от ТЗ.

        На 22.05.2019г. при приемането под опис на преписката от предходния синдик настоящият такъв- Н А. Г. установил,че  голяма част от складови помещения, собственост на ищцовото дружество  и находящи се на негова територия са обитавани от държатели,които ги ползват въз основа на невалидни договорни правоотношения.В такава хипотеза бил и ответникът Сдружение „БЧК“,който държал помещения находящи се в СГРАДА 39668.147.140.12,област Хасково,община Димитровград,с.Крепост; улица- неизвестна; вид собственост-частна обществени организации; функционално предназначение-складова база,склад; брой етажи-1;  застроена площ 1 616 кв.м., съгласно Заповед за одобрение на КККР №РД-18-600/31.10.2017г. на Изп. директор на АГКК. Ползваните от този ответник помещения са индивидуализирани от ищеца  в молба вх.№932/24.01.2020г.Установено било също,че посоченият ответник заплащал наемно възнаграждение на друго търговско дружество,което не било легитимирано да отдава помещения под наем. В изпълнение на правомощията си по чл.658 от ТЗ синдикът изпратил покана до ответника Сдружение „БЧК“ да бъде заплатено обезщетение за неправомерно ползване на имота по особената сметка на синдика и било преустановено правото на достъп на представители на сдружението на територията на ищцовото дружество.

           В отговор на реализираните от синдика Г. действия с писмо изх.№ПО-14-1471/07.11.2019г.  Сдружение „БЧК“ отрекло ползването на помещения на територията на ищеца за периода 01.01.2014г.-16.11.2015г.,но изложило твърдения,че за периода от 16.11.2015г. до 30.09.2019г. е ползвал помещения въз основа на сключен договор за наем с втория ответник „Арми-Ко“ЕООД-гр.Димитровград.Предмет на договора били складови помещения с площ от 560 кв.м.,находящи се в гр.Хасково,Северна индустриална зона ТК“Марица“.Към договора били сключвани и 12бр. допълнителни споразумения,с които се индивидуализират предоставените помещения към различни периоди на действие и  договорни вариации на наемната цена.

      В периода,в който Сдружение „БЧК“ ползвал складови помещения на територията на ищеца,последният бил обявен в несъстоятелност по смисъла на чл.710 от ТЗ,но в исковия период от време по особената сметка на дружеството в несъстоятелност плащания  не са постъпвали

      В отговори на изпратена покана,получени на  08.10.2019г. и на 07.11.2019г.  първият ответник потвърдил,че ползва наети помещения в предприятието на ищеца,с което на практика признал дължимостта на  претендираната в настоящето производство сума.

       Твърди също,че липсвали доказателства,които да удостоверят,че вторият ответник „Арми-Ко“ЕООД е бил легитимиран да преотдава под наем помещения на трети лица,макар и да съществувал договор за сътрудничество между „Арми-Ко“ЕООД и „Марком“ООД от 25.09.2013г.

      С оглед на изложените фактически твърдения с исковата молба ищецът претендира от  съда да постанови решение, с което да осъди ответника Сдружение“Български червен кръст“   на основание чл.59 от ЗЗД да му заплати сумата  от 97 040 лв.,с която неоснователно се е обогатил с неплатени по особената сметка на синдика суми, произтичащи от ползването на помещения на територията на „Тържищна компания Марица“АД за периода от 16.11.2015г. до 30.09.2019г.,ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до окончателното й изплащане.В условията на евентуалност претендира осъждане на втория ответник „Арми-Ко“ЕООД-гр.Димитровград  на  основание чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД  да му заплати сумата от 97 040лв.,с която се е обогатил неоснователно,приемайки възнаграждения за ползване на помещения за периода от 16.11.2015г. до 30.02.2019г. без основание  за заплащане,ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до окончателното й заплащане.Претендира и присъждането на разноски по делото.

                ОТВЕТНИКЪТ-СДРУЖЕНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ“  ,в срока по чл. 367 ал. 1 ГПК чрез пълномощникът си е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения срещу сдружението осъдителен иск по основание и размер и излага съображения за неговата неоснователност.

  ОТВЕТНИКЪТ „АРМИ-КО“ЕООД-гр.Димитровград ,в срока по чл.367 от ГПК,чрез пълномощникът си е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения срещу дружеството осъдителен иск в условията на евентуалност по основание и размер и излага съображения за неговата неоснователност.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното:

 

            По делото не се спори,че по отношение на ищцовото дружество “Тържищна компания Марица“АД е било открито производство по несъстоятелност по т.д.№67/2011г. с Решение №95/30.10.2013г. на Окръжен съд-Хасково,а с Решение №134 от 30.12.2014г. дружеството е обявено в несъстоятелност.Не е спорно,че по партидата на дружеството в Агенция по вписванията,търговски регистър за постоянен синдик в производството по несъстоятелност както към подаване на исковата молба,така и към настоящия момент е вписан Н А. Г. .

              Видно от представения от ищеца Нотариален акт за собственост на недвижим имот №20, т.4, рег.№ 7244, дело №629 от 22.08.2005г. е, че „Тържищна компания Марица“АД е призната за собственик на недвижим имот по извършено строителство,а именно Търговски обект-„Тържище за плодове и зеленчуци и цветя“,състоящ се от 27  подобекти,находящи се в собствения на дружеството поземлен имот №00814 с площ 56,636 кв.м.,четвърта категория,находящ се в м.“Горния кър“,в землището на с.Крепост,Хасковска област,при описани граници.Установено е,че също,че в описаната в исковата молба сграда 39688.147.140.12 са изградени хладилни камери с различна квадратура,като в уточняваща молба вх.№932/24.01.2020г. ищецът  поддържа,че ответникът  Сдружение „Български червен кръст“ в исковия период от време е ползвал складови помещения включени/изградени/ в описаната сграда.

          В изпълнение на правомощията си по чл.658 от ТЗ синдикът на ищцовото дружество е изпратил покана до Сдружение“Червен кръст“ да му бъде изплатено обезщетение за неправомерно ползване на имота описан в исковата молба,в отговор  на което с писмо  изх.№ПО-14-1471/07.11.2019г. сдружението  е  изложило твърдения,че за периода от 16.11.2015г. до 30.09.2019г. е ползвал помещения на територията на ищеца въз основа на сключен договор за наем  с втория ответник „Арми-Ко“ЕООД.Установено е от писмото,че предмет на договора за наем ,сключен между  двамата ответника първоначално са били складови помещения с площ от 560 кв.м.,находящи се в гр.Хасково,Северна индустриална зона, ТК“Марица“,като към първоначалния договор са били сключени 12бр. допълнителни споразумения/договор за наем от 16.11.2015г. и допълнителни споразумения към същия от 28.03.2016г., 25.05.2016г., 30.09.2016г., 01.11.2016г.,  31.03.2017г., 31.07.2017г., 01.12.2017г., 01.06.2018г., 30.04.2019г., 01.08.2019г., 30.09.2019г./,в които са били включени и други складови помещения с различна площ,при различна наемна цена.

                Във връзка с  твърденията на втория ответник ,че в имота собственост на ищцовото дружество - Сграда 39668.147.140.12 са изградени хладилни камери от „Марком“ООД по проект №260202200047 по програма  Сапард-към Държавен фонд „Земеделие“ на Министерство на земеделието и храните се представят Акт образец №19 „За извършени натурални видове СМР на Обект:“Изграждане на цех за сушене на плодове и зеленчуци,хладилни камери за съхранение на пресни,замразени и сушени плодове и зеленчуци, и линия за пакетиране на плодове и зеленчуци“ с възложител „Марком“ООД и Приемо- предавателни протоколи от 12.10.2004г. и от 20.10.2004г.

             Видно от договор от 30.12.2003г.,сключен между  „Тържищна компания Марица“АД  като собственик и „Марком“ООД-гр.Хасково като ползвател е ,че на „Марком“ООД е предоставено правото на поставяне на съоръжения върху  процесния имот,собственост на „Тържищна компания Марица“АД за подземен резервоар за газ до обект 124 от 40 кв.м.,котел до обект 106 от 20 кв.м. , хладилни камери и линия за пакетаж в част от Хале -100А,представляваща част от Пазара на производителите-Хале 100 от общо 780 кв.м.Договора е със срок от 10 години.Представения договор е с нотариална заверка на подписите.С Анекс от 15.11.2013г. срока на договора е удължен за срок от още 10 години-до 30.12.2023г.

          Видно от договор за покупко-продажба на хладилен блок от 02.07.2014г., сключен между „Марком“ООД и „Болгарпродукт“АД е,че  „Болгарпродукт“АД е купил хладилен блок от 780 кв.м.,построен върху железобетонен фундамент,трайно закрепен към земята по проект №260202200047 по програма Сапард-фонд „Земеделие“ на МЗХ от 2004г.,ведно с договореното право за поставяне по договор от 30.12.2003г. с „Тържищна компания „Марица“,собственик на терена,нотариално заверен и вписан в имотния регистър за сумата от 60 000лв.

      С договор от 28.01.2015г. „Болгарпродукт“АД предоставя  за възмездно ползване на „Марком“ООД  четири броя хладилни камери,част от собствения на дружеството хладилен блок от 780 кв.м.,като в договора изрично е записано,че „Марком“ООД има право да преотдава под наем  хладилния блок на трети лица,по собствена преценка.

        С договор за сътрудническво от 25.09.2013г „Марком“ООД  предоставя на  „Арми Ко“ЕООД за ползване 4 бр. хладилни камери и част от Хале за сушене на плодове и зеленчуци,като изрично е записано,че „Арми Ко“ЕООД може да преотдава на други лица или дружества предоставените активи,предмет на настоящия договор.

       От заключението на назначената съдебно оценителна експертиза,депозирана в съда на 09.10.2020г. се установява средната наемна цена за всяко едно от помещенията,описани в молбата на ищеца вх.№932/24.01.2020г.,като е отразен съответния период според фактическите твърдения,а именно:средната пазарна цена за складово помещение с площ от 560 кв.м.,находящо се в сграда с идентификатор 39668.147.140.12 , възлиза на сумата от 712лв. ;средната пазарна цена за складово помещение с площ от  180 кв.м. находящо се в сграда с идентификатор 39668.147.140.12 , възлиза на сумата от 238лв.; средната пазарна цена за складово помещение с площ от 280 кв.м.,находящо се в сграда с идентификатор 39668.147.140.12 , възлиза на сумата от 347лв.; средната пазарна цена за складово помещение с площ от  448 кв.м. находящо се в сграда с идентификатор 39668.147.140.12 , възлиза на сумата от 560лв.За посочените  от вещото лице средни пазарни наеми цени са използвани Метода на капитализация на дохода и Метода на пазарните сравнение/аналози/.

       В допълнително заключение вещото лице  определя размера на дължимото обезщетение за целия исков период за всички обекти съобразно писмените доказателства-договори и анекси към същите ,представляващо средномесечния наем за всеки един от обектите,който възлиза на сумата от 31 591лв.

     При огледа на място на сграда с идентификатор 39668.147.140.12 за установяване и идентификциране на описаните складови помещения в молба вх.№932/24.01.2020г.,както и в приетия като доказателство по делото Договор за наем от 16.11.2015г. ,допълнителни споразумения към същия и,нотариалния акт за собственост на сградите,намиращи се в поземлен имот с идентификатолр 39668.147.140 вещото лице не е установило описаните в посочената молба на ищеца складови помещения.на място вещото лице е установило,че сградата собственост на ищовото дружество представлява масивна едноетажна сграда с функционално предназначение-СКладова база,брой етажи 1,застроена площ от 1 616 кв.м.,състояща се само от едно помещение,в което са обособени функзионални площадки,коридори,монтирани блок от нискотемпературни хладилни камери и блок от плюсови хладилни камери.Обособяването на площадките, коридорите и блоковете от хладилни камери е направено от вещото лице за нуждите на заключението,като анализът и сравненията не са установили съотвествие дори на площите на описаните складови помещения в уточняващата молба на ищеца от 24.01.2020г.

        При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

         По предявения иск срещу Сдружение“Български червен кръст“  с правно основание чл.59 от ЗЗД

          Съгласно разпоредбите на чл.59 от ЗЗД всеки,който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова,с което се е обогатил до размера на обедняването.Правото на иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД възниква ,когато ищецът не разполага с друг иск,с който може да се защити.С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго,въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове в закона.

          Общата хипотеза  за неоснователно обогатяване  по чл.59 от ЗЗД е налице в случаите,когато лице несобственик ползва недвижим имот/вещ/ без правно основание за това и препядства собственикът да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата,които има .Ползването от несобственика на имота препядства възможността собственикът лично да ползва или да отдава под наем/на правно основание/ имота и да реализира имуществена облага.В този случай едни и същи факти-ползването без правно основание от несобственика-ответник на собствения недвижим имот/вещ/ на ищеца произтича обедняването на ищеца,което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време,както и обогатяването на ответника,изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период.Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД обхваща елементите:1.Ищецът да е собственик на имота/вещта/; 2.Ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и 3.Размера на вредата,изчислена на база сумата,с която собственикът е обеднял,тъй като не е реализирал полза от принадлежащото му право на ползване на имота-наемната цена на този функционален тип имоти.

         С ангажираните по делото доказателства съдът счита,че ищецът не доказа елементите на фактическия състав на чл.59 от ЗЗД за уважаване на исковата му претенция срещу ответника Сдружение „Български червен кръст“,поради което тази претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

          В тази връзка по делото е установено по несъмнен начин,че в исковия период от време  16.11.2015г.-30.09.2019г. ответникът Сдружение“Български червен кръст“ ползва като наемател хладилни камери,изградени  във вътрешността на сграда с идентификатор 39668.147.140.12,собственост на ищеца .Установено е също,че тези хладилни камери са изградени от търговското дружество“Марком“ООД,в чиято полза е учредено от ищцовото дружество вещно право на строеж в поземлен имот №000814 в м.“Горния кър“,землището на с.Крепост за изграждането на сграда върху 504 кв.м. застроена площ по строително архитектурен инвестиционен проект,определена за изграждане на цех за сушене на плодове и зеленчуци  и 4 бр. хладилни камери.Посоченото обстоятелство е отразено в представената  като доказателство по делото справка от Служба по вписванията.Установено е още,че хладилните камери са изградени по Проект №260202200047 по програма САПАРД към Държавен фонд „Земеделие“ на Министерство на земеделието и храните,за което по делото са представени писмени доказателства.В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството,че в т.16 на посочената справка от Службата по вписванията е посочено,че на 01.07.2004г. е учредена договорна ипотека под условия,че Тържищна компания „Марица“ ипотекира земя в размер на 56,636 дка ,ведно с техническата инфраструктура,без сградите и е отбелязано,че земята е обременена с право на строеж,учредено в полза на „Марком“ООД.При тези данни по делото съдът счита,че ищецът не се легитимира като собственик на хладилните  камери,ползвани по договор за наем от първия ответник,поради което не е налице първата предпоставка за уважаването на иска по чл.59 от ЗЗД.

         Не е налице и втората предпоставка от фактическия състав на чл.59 от ЗЗД,тъй като по делото не е установено,че Сдружение „Български червен кръст“ ползва фактически имота/вещта/ без наличие на правно основание за това.Напротив по делото е установено,че посоченото сдружение в исковия период е ползвал имота на основание,сключен   действителен договор за наем с втория ответник,като предмет на договора за наем ,сключен между  двамата ответника първоначално са били складови помещения/хладилни камери/ с площ от 560 кв.м.,находящи се в гр.Хасково,Северна индустриална зона, ТК“Марица“,,а в последствие към първоначалния договор са били сключени 12бр. допълнителни споразумения/договор за наем от 16.11.2015г. и допълнителни споразумения към същия от 28.03.2016г., 25.05.2016г., 30.09.2016г., 01.11.2016г.,  31.03.2017г., 31.07.2017г., 01.12.2017г., 01.06.2018г., 30.04.2019г., 01.08.2019г., 30.09.2019г./,в които са били включени и други складови помещения/хладилни камери/ с различна площ,при различна наемна цена.В тази връзка от заключението на назначеното по делото вещо лице,което съдът кредитира,като компетентно и безпристрастно дадено, се установява по несъмнен начин,че Сдружение „Български червен кръст“ в исковия период от време ползва не самостоятелни складови помещения,представляващи обособени обекти в сградата собственост на ищеца с идентификатор 39668.147.140.12 ,а  отделни хладилни камери,които  са включени в общ хладилен блок от 780 кв.м.,построен върху железобетонен фундамент,трайно закрепен към земята,със съответните рампи за достъп,които хладилни камери не са собственост на ищеца.В настоящият случай,с оглед на представените писмени доказателства,преценени поотделно и в тяхната въвкупност  вторият ответник „Арми ко“ООД се легитимира като субект,който има право да отдава под наем въпросните хладилни камери,чрез сключения между него и „Марком“ООД Договор за сътрудничество от 23.09.2013г.,поради което и на правно основание „Арми Ко“ООД преотдава на Сдружение „БЧК“ тези хладилни камери  за съхранение на храни.

        След като ищецът не е доказал,че е собственик на хладилните камери,ползвани от първия ответник и че последния ги ползва в исковия период от време,ищецът не е доказал по несъмнен начин,че е обеднял,тъй като не е реализирал полза от принадлежащото му право на ползване на имота-наемната цена на този функционален тип имоти.Т.е. не е установено нито обедняването на ищеца,нито обогатяването на първия ответник

   Предвид изложените съображения съдът счита,че предявеният главен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД ,с който  ищецът претендира от  съда да постанови решение, с което да осъди ответника Сдружение“Български червен кръст“   да му заплати сумата  от 97 040 лв.,с която неоснователно се е обогатил с неплатени по особената сметка на синдика суми, произтичащи от ползването на помещения на територията на „Тържищна компания Марица“АД за периода от 16.11.2015г. до 30.09.2019г.,ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до окончателното й изплащане ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан,тъй като ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване фактическия състав на посочената правна норма.

       По предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД против ответника „Арми Ко“ООД-гр.Димитровград

        Предвид обстоятелството,че съдът намира предявения главен иск  протимв първия ответник Сдружение „БЧК“ с правно основание чл.59 от ЗЗД за неоснователен следва да разгледа по същество и предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД против втория ответник „Арми Ко“ЕООД-гр.Димитровград..

        По този иск  ищецът твърди,че  ответникът „Арми Ко“ООд-гр.Димитровград се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца,тъй като е отдавал на първия ответник Сдружение „БЧК“ собствени на ищеца помещения под наем и е получавал наемно възнаграждение без да има право на това/без основание/.

      Както се посочи по-горе представените от ищеца писмени доказателства не установяват наличието на собственост на същия върху изградените в имота му хладилни камери по проект  от друго търговско дружество.Ищецът доказа по делото с представения и неоспорен нотариален акт наличието на право на собственост върху сграда с идентификатор 39668.147.12,в която безспорно се установи,че са изградени хладилни камери,които са всключени в  хладилен блок от 780 кв.м.,построен върху желязобетонен фундамент,трайно закрепен към земята,със съответните рампи за достъп.Установено е също,че посочените хладилни камери са изградени от „Марком“ООД,който ги е продал с Договор за покупко-продажба на хладилен блок от 02.07.2014г. на „Болгарпродукт“АД. В посочения договор изрично е отразено,че предмет на същия е хладилен блок от 780 кв.м.,изграден по проект №260202200047 по програма САПАРД към Държавен фонд „Земеделие“ на Министерство на земеделието и храните,ведно с правото  на поставяне по договор от 30.12.2003г..В тази връзка е представена и фактура,в която е отразена продажната цена на този хладилен блок.С посочения договор съдът счита,че „Болгарпродукт“АД е придобило собствеността върху хладилния блок,състоящ се от отделни хладилни камери,като преди това тези камери са били отдавани под наем от  „Марком“ООД на трети лица.С договор от 28.01.2015г. настоящия собственик на хладилните камери „Болгарпродукт“АД предоставя за възмездно ползване на „Марком“ООД  4 броя хладилни камери,които представляват част от собствения на дружеството хладилен блок от 780 кв.м.,като в договора изрично е записано ,че „Марком“ООД има право да преотдава под наем хладилните камери.В тази връзка  и с оглед на приетия като доказателство по делото Договор за сътрудничество от 25.09.2013г.  между „Марком“ООД и „Арми Ко“ЕООД последния се явява субект,които има право да сключва договори за наем с първия ответник,съгласно които му предоставя за ползване хладилни камери,които да бъдат използвани като складове за съхранение на храни във връзка с изпълнението на „Оперативна програма за храни по Фонда за европейско подпомагане на нуждаещите се лица“.В този смисъл не следва да се приеме,че ответникът „Арми  Ко“ЕООД  е отдавал помещения под наем и е получавал наемно възнаграждение без да има право на това/без основание/.

          За неоснователни съдът намира доводите на ищеца за недействителност на представения по делото Анекс от 15.11.2013г. за продължаване на срока на сключения между „Тържищна компания „Марица“АД и „Марком“ООД  договор  от 30.12.2003г. за право на преминаване през чужд имот и право на поставяне на съоръжения.Договорът от 30.12.2003г. е с нотариална заверка на подписите,а анекса към същия от 15.11.2013г. не е с нотариална заверка на подписите.Анекса обаче, с който се продължава срока на договора от 30.12.2003г. с още 10 години –до 30.12.2023г., не е необходимо да бъде с нотариална заверка на подписа,тъй като  същия не касае вече учредено по надлежния ред право на преминаване и поставяне на съоръжение.Този анекс касае само промяна в срока на сключения договор,а относно продължаването на този срок не е налице законова разпоредба,която да изисква да бъде с нотариална заверка на подписа.Дори да се приеме,че този анекс е недействителен,това според съда не води до извод за основателност на претенцията на ищеца,тъй като същият по никакъв начин не се легитимира като собственик на поставените съоръжения/хладилни камери/ в  имота му,които не са и приращения по смисъла на ЗС.В този смисъл и съгласно чл.92 ал.1 от ЗС законодателят приема,че собственикът на земята е собственик  и на постройките и насажденията върху нея,освен ако е  установено друго.В случая хладилния блок,включващ отделни  хладилни камери не е станал собственост на ищцовото дружество,тъй като този хладилен блок е  съоръжение-вещ,която може да бъде демонтирана и за който е установено,че е собственост на друго търговско дружество,което ги е изградило и в  последствие продало.

          Като несобственик на хладилните  камери,изградени в неговия имот ищецът неоснователно претендира получаването на доходи от същите под формата на получени суми като наем от ответника „Арми Ко“ЕООД-гр.Димитровград.

         В подкрепа на извода на съда за неоснователност на исковите претенции на ищеца е и обстоятелството,че същият не установи кои точно складови помещения или хладилни камери са били ползвани неправомерно от първия ответник и къде точно се намират същите.В заключението си вещото лице сочи,че при огледа на място не е установил наличие на описаните складови помещения в молба вх.№932/24.01.2020г. и посочената Сграда с идентификатор 39668.147.140.12,както и каквито и да било съответствия с характеристиките на описаните складови помещения в молба вх.№932/24.01.20-20г. и характеристиките на тези на място.Установено е,че сграда с идентификатор 39668.147.140.12 представлява масивна едноетажна сграда с функционално предназначение-Складова база,склад, брой етажи 1,застроена площ 1 616 кв.м.,която се състои само от едно помещения,в което са обособени функционални площадки,коридори,монтиран блок за нискотемпературни хладилни камери и блок от плюсови хладилни камери.

                   Изложените по-горе съображения водят до извода на съда,че предявения условията на евентуалност  иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД  за осъждане на втория ответник „Арми-Ко“ЕООД-гр.Димитровград  да заплати на ищеца сумата от 97 040лв.,с която се е обогатил неоснователно,приемайки възнаграждения за ползване на помещения за периода от 16.11.2015г. до 30.02.2019г. без основание  за заплащане,ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до окончателното й заплащане е неоснователен и недоказан,поради което и този иск ще следва да се отхвърли.

             Предвид неоснователността на исковите претенции ищецът ще следва да заплати на ответниците направените по делото разноски съгласно представените списъци на разноските по чл.80 от ГПК,а именно: на ответника Сдружение“БЧК“ разноски в размер на 3000лв.-платено адвокатско възнаграждение и на ответника „Арми Ко“ЕООД разноски в размер на 3 230лв.-платено адвокатско възнаграждение.

              Мотивиран от горното,съдът

 

                              Р   Е   Ш   И   :

            

                 ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Тържищна компания „Марица“АД, ЕИК *********/в несъстоятелност/,със седалище и адрес на управление  гр.Димитровград“,представлявана от синдика Н А. Г. против ответника Сдружение „Български червен кръст“, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,община Столична,район „Лозенец“,ул.“Джеймс Баучер“ №76 ,иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, с който се претендира Сдружение „Български червен кръст“ да бъде осъден да  заплати на Тържищна компания „Марица“АД, ЕИК *********/в несъстоятелност/  сумата  от 97 040 лв.,с която неоснователно се е обогатил с неплатени по особената сметка на синдика суми, произтичащи от ползването на помещения на територията на „Тържищна компания Марица“АД/в несъстоятелност/ за периода от 16.11.2015г. до 30.09.2019г.,ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до окончателното й изплащане,като неоснователен и недоказан.

         ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Тържищна компания „Марица“АД, ЕИК *********/в несъстоятелност,със седалище и адрес на управление  гр.Димитровград“,представлявана от синдика Н А. Г. против ответника „Арми Ко“ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Димитровград,бул.“Стефан Стамболов“ бл.5 вх.В ет.1 ап.3,иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД,с който се претендира „Арми Ко“ЕООД да бъде осъден да заплати на„Тържищна компания Марица“АД/в несъстоятелност/  сумата от 97 040лв.,с която се е обогатил неоснователно,приемайки възнаграждения за ползване на помещения за периода от 16.11.2015г. до 30.02.2019г. без основание  за заплащане,ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до окончателното й заплащане,като неоснователен и недоказан.

        ОСЪЖДА Тържищна компания „Марица“АД, ЕИК *********/в несъстоятелност/,със седалище и адрес на управление  гр.Димитровград“,представлявана от синдика Н А. Г.  да заплати на Сдружение „Български червен кръст“, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,община Столична,район „Лозенец“,ул.“Джеймс Баучер“ №76 направените по делото разноски,съгласно представения списък за разноските по чл.80 от ГПК в размер на 3000лв.-платено адвокатско възнаграждение.

       ОСЪЖДА Тържищна компания „Марица“АД, ЕИК *********/в несъстоятелност,със седалище и адрес на управление  гр.Димитровград“,представлявана от синдика Н А. Г.  да заплати на „Арми Ко“ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Димитровград,бул.“Стефан Стамболов“ бл.5 вх.В ет.1 ап.3 направените по делото разноски,съгласно представения списък за разноските по чл.80 от ГПК в размер на 3230лв.-платено адвокатско възнаграждение.

        Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Апелативен съд-Пловдив от съобщаването на страните.

 

                                                           СЪДИЯ: