РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Пловдив, 13.02.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито заседание на четиринадесети
ноември две хиляди и осмата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Миглена Найденова, като разгледа докладваното от съдията Георги Пасков административно дело № 1379
по описа за 2007год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и
сл. от АПК.
Образувано е по повод жалба от С.Х.
Берова – Ананощева, ЕГН **********,*** против Заповед № РД 14-285/15.06.2007г.
на Заместник Началника на ДНСК, с която е наредено да се премахне незаконен
строеж, наименован “Гараж и стопанско помещение” , находящ се в гр. Пловдив ул.
“Перуника” № 33.
Искането е да се отмени горепосочената
Заповед като незаконосъобразна.
Жалбоподателят
заявява, че поддържа изцяло така подадената жалба.
Според ответниците, жалбата е неоснователна.
Според заинтересованите страни Й.Л.Й.
и М.В.Л. жалбата е неоснователна.
Пловдивският административен съд,
в настоящия състав, след като обсъди оплакванията в
жалбата, писмените доказателства по преписката, становищата на страните и при
направената служебна проверка за законосъобразност на актовете, съгласно чл.
168, ал. 1 от АПК, намира следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и същата е допустима.
Жалбата
е неоснователна.
От
фактическа страна, Съдът намира за установено следното:
Със заповед № ДК-22-68/25.10.2004 г. на началника на
РДНСК Пловдив е била отказана отмяна на издадения от Главния архитект на район "Южен" към Община Пловдив отказ за
узаконяване на "гараж на ул. "Перуника" № 33, гр.
Пловдив, находящ се
в УПИ Ш-780, кв.З-нов по плана на кв. "Христо Смирненски"
Пловдив" № Ю-430-00-32/13.08.2004 г. Заповедта е била обжалвана, като с
Решение на № 10351 от 24.10.2006г. на
ВАС е била отхвърлена като неоснователна. С констативен акт № 65 от
08.12.2006г. е било констатирано извършването на незаконен строеж “Гараж и
стопанско помещение”. Със Заповед № РД
14-285/15.06.2007г. Заместник Началника на ДНСК – Пловдив, надлежно упълномощен
със Заповед № РД – 13 – 070 от 06.03.2007г. на Началникът на ДНСК, е наредил да се премахне незаконния строеж.
От правна
страна съдът намира за установено следното:
Видно от
мотивите на Решение № 10351 от 24.10.2006г. на ВАС е, че съдът е изследвал изцяло въпросът
за това дали отказът за узаконяване по отношение на един или на два обекта,
като е приел, че отказът касае и двата обекта – гараж и стопанска постройка. Жалбоподателката
твърди, че съдът се е произнесъл в диспозитива си само по отношение на едното
помещение – гараж, като решението няма сила на присъдено нещо по отношение на
втория обект – стопанска постройка. По повод това възражение настоящият съдебен
състав предостави възможност на страните да представят доказателства, относно
датата на построяване на стопанската постройка, за да бъде изследван въпросът
дали постройката е била в режим на търпимост по смисъла на § 16 от ПР на
ЗУТ. По настоящето дело бе приета и
неоспорена съдебно техническа експертиза, като видно от заключението на вещото
лице е, че бетоновата ивична основа с
един ред тухлена зидария на двете помещения е изпълнена едновременно, което навежда
съдът на извода, че и двете постройки са били изградени едновременно.
Ето защо
съдът не кредитира показанията на свидетелите Топузлиев, и Базелков, а кредитира показанията на св. Йовкова като
достоверни и непротиворечиви с останалите доказателства по делото.
От друга
страна дори да се приеме, че стопанската
постройка е била построена през 1998г., както твърди жалбоподателката, то за бъде
същата в режим на търпимост, по делото следваше да се представят доказателства
че са изпълнени всички кумулативно предвидени изисквания на ал.2 или ал.3 на §
16 от ПР на ЗУТ. По делото не се
доказа, че стопанската постройка е била допустима по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването й, нито че е била декларирана от жалбоподателката пред
одобряващите органи в сроковете определени в горепосочените норми. Ето защо
Съдът намира жалбата за неоснователна, а оспорването по нея следва да бъде
отхвърлено.
Съдът
намира искането за присъждане на разноски по делото от страна на
заинтересованите страни за основателно, като на същите следва да им бъде
заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 300 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалбата на С.Х. Берова – Ананощева, ЕГН **********,***, против Заповед
№ РД 14-285/15.06.2007г. на Заместник Началника на ДНСК, с която е наредено да
се премахне незаконен строеж, наименован “Гараж и стопанско помещение” ,
находящ се в гр. Пловдив ул. “Перуника” № 33.
ОСЪЖДА С.Х.
Берова – Ананощева, ЕГН **********,*** да заплати на Й.Л.Й. и М.В.Л.,*** сумата от 300/триста/ лева
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване и протест пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :