№ 5535
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110173271 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявени от К. Л Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„..“ № 14, партер срещу „Т С” ЕАД, ЕИК ...а установяване със сила на пресъдено нещо, че
ищецът не дължи чрез принудително изпълнение на ответника сумата 3991.33 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2013г. до
м.04.2015г., от които 12.04 лв. дялово разпределение за същия период, както и сумата от
1007.08 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от 15.09.2014 г. до
31.08.2017 г., от които 2.87 лв. лихва върху главницата за дялово разпределение за същия
период. Сочи, че не е подадено възражение по чл.414 ГПК. Поддържа, че към датата на
подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело на 29.05.2020 г. вземанията се
явяват погасени по давност с изтичане на тригодишна давност и същите не могат да бъдат
предмет на принудително изпълнение.
Ответникът оспорва предявените искове по подробно изложени съображения.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира следното:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че
процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи
произнасяне. Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна практика
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесните
отрицателни установителни искове съдебна защита – установяване недължимост на вземане
поради давност като правен резултат означава установяване, че е погасена възможността за
1
принудителното му изпълнение.
По делото е безспорно обстоятелството, че ответникът е придобил вземанията по
изпълнителен лист от 04.03.2020 г. по ч. гр. д. № 62673/17 г. по описа на СРС, 123 с-в.
Следователно установено по делото е, че в полза на ответника са възникнали оспорените
вземания.
Процесните вземания са установени с влязла в сила заповед за изпълнение въз основа на
която на 04.03.2020 г. е издаден изпълнителен лист. Влязлата в сила заповед, поради
неподаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК, прекъсва давността по отношение на
заявеното вземане по силата на чл. 116, б. "а" ЗЗД, доколкото е налице презумирано
признаване на вземането поради липса на оспорване. Заповедта за изпълнение се ползва със
стабилитет и повече спор между същите страни на същото основание е недопустим.
Изброените правни последици приравняват влязлата в сила заповед на силата на пресъдено
нещо, както и имат за последица поставяне на началото на обща петгодишна давност.
Следователно влязлата в сила заповед за изпълнение е прекъснала давността и нова давност
за вземанията е започнала да тече от датата на влизане в сила на заповедта. По делото
липсват данни за датата, на която заповедта за изпълнение е връчена на ищеца, поради което
за най- късна дата на влизане в сила на заповедта следва да се приеме датата на издаване на
изпълнителния лист на 04.03.2020 г. От тази дата давността е прекъсната.
След тази дата, давността е прекъсната с молбата въз основа на която е образувано
изпълнително дело № ... с която на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е възложено проучване на
имущественото състояние на длъжника. От тази дата до настоящия момент не са изтекли пет
години, а изпълнителното дело не е перемирано, което отделно от това е ирелевантно за
погасителната давност.
В допълнение съдът намира, че следва да изложи следното.
Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание като СРС се е арг. с чл. 416 ГПК. В случая длъжникът не е подал възражение и
заповедта за изпълнение е влязла в сила, както е посочено по- горе. Длъжникът не може да
навежда доводи чрез иск, че не дължи вземанията по заповедта за изпълнение на основания,
настъпили преди влизането й в сила, с изкл. хипотезата на чл. 424 ГПК. Длъжникът има
възможност да предяви иск за недължимост на вземанията като релевира фактически
основания, настъпили след влизането в сила на заповедта за изпълнение чрез иска по чл. 439
ГПК. Затова и настоящият състав приема, че възражението за изтекъл давностен срок преди
изтичането на 14-дневния срок по чл. 414 ГПК е преклудирано, ако не е направено в
рамките на заповедното производство; недопустимо е такова преклудирано възражение да се
разглежда като основание на предявен впоследствие отрицателен установителен иск за
недължимост на вземанията. Предмет на производството в случая е да се установи дали след
влизането в сила на заповедта за изпълнение е изтекъл изискуемият се давностен срок за
вземането, без да са настъпили обстоятелства, водещи до неговото спиране или прекъсване.
2
В случая изпълнителният лист е издаден на 04.03.2020 г. и това е най-късната дата от която
може заповедта за изпълнение да влезе в сила, както е приел по- горе съдът. Затова и към
датата на подаване на исковата молба – 22.12.2021 г. давностният срок не е изтекъл. Без
значение е дали по изп. дело са били извършвани изп. действия и на това основание
погасителната давност не е била прекъсвана, тъй като давността въз основа на влязлата в
сила заповед за изпълнение все още не е изтекла.
Изложеното предпоставя, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.
По разноските: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на
ответника следва да бъдат присъдени направените разноски. Съдът по аргумент от
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК приема, че дължимият размер на такива разноски е на
стойност 100 лева.
При тези мотиви, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Л Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „..“
№ 14, партер срещу „Т С” ЕАД, ЕИК ... отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез
принудително изпълнение сумата 3991.33 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2013г. до м.04.2015г., от които 12.04 лв. дялово
разпределение за същия период, както и сумата от 1007.08 лв., обезщетение за забава в
размер на законната лихва за период от 15.09.2014 г. до 31.08.2017 г., от които 2.87 лв. лихва
върху главницата за дялово разпределение за същия период, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 04.03.2020 г. по гр. д. № 62673/2017 г. по описа на СРС, 123 с-в, като
неоснователни.
ОСЪЖДА К. Л Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „..“ № 14, партер да
заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „..“ № ..
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв. - разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3