№ 62
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20211800500704 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Образувано е по жалба от длъжника Е.Т. срещу отказа на ЧСИ Васил
Недялков да прекрати производството по изп. д. № 20158640400103 на
основание чл. 433, т. 5, т. 6 и т. 8 от ГПК, както и срещу отказа му да й
предостави пълно копие от това изпълнително дело.
По жалбата е било образувано в.гр.д. № 704/2021г. на Софийския
окръжен съд, който е постановил Решение № 89/15.11.2021г., с което е
оставил без уважение жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, т. 8 от ГПК.
Със същото решение жалбата на Т. е била оставена без разглеждане в
частите й срещу отказа на съдебния изпълнител да й предостави пълно копие
от това изпълнително дело (тъй като това действие не подлежи на обжалване)
и срещу отказите на съдебния изпълнител да прекрати производството по изп.
д. № 20158640400103 на основание чл. 433, т. 5 и т. 6 от ГПК (тъй като
съдебният изпълнител не е постановил такъв отказ).
Софийският апелативен съд е отменил горното решение в частите му с
характер на определение, с които е оставена без разглеждане жалбата на Е.Т.
срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство на основание чл. 433, т. 5 и т. 6 от ГПК, и е върнал делото на
Софийския окръжен съд за произнасяне с акт по съществото по на жалбата.
С оглед задължителните указания на горната инстанция и възприетото
от нея, че е налице подлежащ на обжалване отказ на съдебния изпълнител,
настоящият съдебен състав разгледа по същество жалбата на Е.Т. срещу
отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на
основание чл. 433, т. 5 и т. 6 от ГПК, и, за да се произнесе, взе предвид
1
следното.
Жалбоподателката твърди, че с молба с вх. № 3505 / 10.08.2021 г. била
поискала прекратяване на производството по изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а при условията на алтернативност – и
на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 и 6 от ГПК. Поддържа, че не били извършвани
изпълнителни действия, нито постъпване на суми от трети задължени лица,
нито плащане от длъжника, поради което намира, че по силата на закона е
настъпила перемпция. Анализира депозираните молби от взискателя по
делото, като прави извод, че същите имат характер на такива за справки, но не
и за посочване на изпълнителен способ. Позовава се на т. 10 от тълкувателно
решение № 2 / 26.06.2015 г., т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, относно
дефинирането на изпълнителните действия и прави извод, че в случая такива
не са поискани в срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и не са препятствали
перемирането на делото. Навежда допълнителен довод, че тези молби са и
нередовни по смисъла на чл. 426, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 129, ал. 3 от ГПК, тъй
като нямало доказателства за авансово заплащане на такса, а това е основание
за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 6 от
ГПК. Изтъква също така, че към молбата си от 10.08.2021г. била приложила
доказателства, че не разполага със секвестируемо имущество, върху което да
бъде насочено принудително изпълнение, поради което намира, че е налице и
предпоставката на чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК за прекратяване на
производството. Моли съда да отмени Постановление на ЧСИ от 10.08.2021 г.
за отказ да прекрати производството по изпълнително дело №
20158640400103 и да прогласи настъпилото по право негово прекратяване, а
при условията на евентуалност – да го прекрати на основание чл. 433. ал. 1, т.
5 от ГПК поради липса на секвестируемо имущество, както и на основание чл.
433. ал. 1. т. 6 от ГПК поради незаплащане на дължимите авансови такси от
взискателя. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
разноските на насрещната страна основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 436, ал. 3 са постъпили възражения от взискателя по
делото – „А. С. В.“ ЕАД, който счита жалбата за неоснователна и недоказана,
и моли съда да я остави без уважение.
Жалбата е постъпила в съда с копие от изпълнителното дело и
изложени мотиви по обжалваните действия от страна на съдебния
изпълнител. Последният изразява становище за неоснователност на жалбата,
но не излага никакви съображения във връзка с изтъкнатите от
жалбоподателката основания по чл. 433, т. 5 и 6 от ГПК. Моли съда да остави
жалбата без уважение.
Съдът констатира, че по делото няма данни, на коя дата
жалбоподателката е получила съобщение за обжалваните в настоящото
производство откази на съдебния изпълнител. Косвени данни в тази насока
може да се извлекат от разпечатката за съобщение по електронната поща от
16.08.2021г. (л. 908 от изп.д.), но по делото няма данни нито за титуляра на
съответния електронен адрес, нито за евентуално съгласие на длъжницата да
получава съобщения на него (арг. от чл. 38 от ГПК). От друга страна,
изпратеното до нея съобщение с известие за доставяне не е било връчено (л.
909 от изп.д.). Поради това съдът приема, че входираната на 31.08.2021г. при
съдебния изпълнител жалба, е подадена в рамките на двуседмичния срок по
чл. 436, ал. 1 от ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса за
разглеждането й (л. 17 от настоящото дело). Поради това съдът намира, че, от
2
тази гледна точка, жалбата е редовна.
В частта, в която делото е върнато от САС за произнасяне по същество,
съдът намира от фактическа и правна страна следното:
1. По жалбата срещу отказа за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 448, ал. 1, изр. второ от ГПК, липсата на
секвестируемо имущество се установява с протокол, съставен в нарочно
производство по чл. 448 от ГПК пред районния съд. В случая не се твърди и
не се доказва да е проведено такова производство. Съответно, такъв протокол
не е представен по делото. При тези данни, настоящият съдебен състав
намира, че едностранните твърдения на длъжницата Т. за липса на
секвестируемо имущество не са достатъчно основание за прекратяване на
производството по реда на чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК. Отказът на съдебния
изпълнител да прекрати производството по изп. д. № 20158640400103 на това
основание е правилен и следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него е
неоснователна.
2. По жалбата срещу отказа за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява, когато не са заплатени дължимите авансово
такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83. Налице са,
обаче, и други нормативни разпоредби (напр. чл. 79, ал. 2 от ГПК и чл. 79, ал.
3 от ЗЧСИ), които уреждат последиците от неплащане на дължимите такси и
разноски по изпълнението от страна на взискателя. Поради това следва да се
приеме, че самият законодател допуска провеждане на изпълнително
производство и извършване на изпълнителни действия без авансово
заплащане на (част от) дължимите за това такси. Следователно, тяхното
незаплащане не е абсолютно основание за прекратяване на изпълнителното
производство. Много по- аргументирано е да се приеме, че разпоредбата на
чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК създава единствено правна възможност, но не и
задължение за съдебния изпълнител. Възползването или невъзползването от
такава възможност, обаче, не подлежи на съдебен контрол. Същият извод се
налага и от тълкуването, дадено с т. 11 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, съгласно което
изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя
на авансово дължимата такса за него. Наистина, в същото Тълкувателно
решение е посочено, че несъбирането от частния съдебен изпълнител на
авансово дължимата такса от взискателя съставлява дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ, но дисциплинарната отговорност на
съдебния изпълнител не е предмет на настоящото дело, нито може да бъде
аргумент в подкрепа на жалбата. Следователно, дори да се установи, че
дължимите такси не са събрани авансово (както поддържа жалбоподателката),
това не би било основание за отмяна на евентуално постановен отказ на
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК. В същия смисъл е и съдебната практика (Решение
№ 210 от 2.06.2021 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 422/2021 г.,
Решение № 264579 от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4211/2021 г., Решение
№ 359 от 29.10.2021 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 390/2021 г.). Съответно,
3
излишно е да се проверява, дали действително такива такси са били внесени
или не, след като този факт по естеството си е негоден да обуслови
основателност на жалбата.
С оглед гореизложеното, отказът на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство на основание чл. 433, т. 5 и т. 6 от ГПК е
правилен, а обжалваното постановление в този смисъл следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановлението на ЧСИ Васил Недялков от
10.08.2021г., в частта му, с която съдебният изпълнител е отказал да прекрати
производството по изп. д. № 20158640400103 на основание чл. 433, ал. 1, т. 5
и т. 6 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4,
изречение второ от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4