Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 408, 10.07.2019 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия районен съд, шести състав, в публично заседание на единадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Ж. И.,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 2127
по описа за 2018 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр.
с чл.415 от ГПК, за сумата от 319.20 лв.
Ищецът твърди в молбата, че ответника
е собственик на самостоятелен обект – жилище, ап.17 в сграда в режим на етажна
собственост в гр.Търговище, кв.“З.“, БЛ.., ВХ. и като такъв не е заплащал
разходите за ремонт , управление и поддържане на общите части, като дължал обща
сума в размер на 319.20 лв., от които 190.20 лв. за ремонт и управление и 129
лв. за поддържане на общите части във входа за периода 01.07.2015 г. –
30.06.2018 год. Ищецът твърди в исковата молба, че размера на месечните вноски
дължими от всеки собственик на обект в ЕС са определени с влезли в сила решения
на ОС на ЕС, които ответника е длъжен да изпълнява. Тъй като ответника не
погасил задълженията си, въпреки отправените покани ищеца се снабдил със
заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №
1494/2018 год. на РСТ, но ответника възразил в заповедното производство, поради
което и съобразно указанията на съда ищеца предявява иск за установяване на
вземането в размер на 319.20 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението и разноски в заповедното производство. Претендира и
разноски в исковото производство. В съдебно заседание поддържа иска си, чрез
процесуалния си представител.
В дадения месечен срок ответника,
чрез назначения от съда особен представител, по реда на чл.94 от ГПК е упражнил
правото си на отговор. В отговора е оспорена активната процесуална легитимация
на ищеца, като се твърди, че лицето, представляващо ЕС, което е подало молбата
няма правомощия. Предявения иск е оспорен и по основание и по размер, като ответника
твърди, че липсват доказателства за съществуването на вземането в размера за
който е издадена заповедта за изпълнение, както и че същото е изискуемо и
подлежащо на изпълнение. Направено е и възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията преди месец август 2015 год. В съдебно заседание поддържа
изложеното в отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1494/2018 год.
на ТРС ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал Заповед за изпълнение № 857/17.08.2018 год.
за сумата от 319,20 лв., представляваща дължимата
сума за неизплатени месечни вноски (от която за ремонт 190,20лв. и за
управление на общите части 129лв.) и разноски в заповедното производство. Срещу
издадената заповед за изпълнение ответника е депозирал възражение, с което е
заявил, че не дължи изпълнение на вземането. Съдът, на осн.
чл.415 от ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си
против ответника.Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящия иск,с правно осн. чл.422 от ГПК.
Безспорно
е по делото, че ответника е собственик на самостоятелен обект – апартамент №17,
в сграда в режим на Етажна собственост с административен адрес
гр.Търговище,кв.“З.“, БЛ.., ВХ.. От представения по делото Протокол №
1/29.04.2013 год. на Общото събрание на етажната собственост е видно, че е било
взето решение от собствениците в етажната собственост да се събират по 4.35 лв.
на член от семейство за покриване разходи за поддръжка на общите части – такса
асансьор и чистачка, както и да се внасят ежемесечно по 3 лв. за собственик,
която сума да е на разположение на ЕС при извършване на ремонт, като с решение
по протокол от 20.10.2017 год. таксата за поддръжка на общите части е увеличена
от 4.35 лв. на 5.10 лв. за всеки член, поради увеличение в размера на такса
асансьор. Видно от приложените писмени доказателства на л.17 – л.21 от делото
на всяко Общо събрание на ЕС е разглеждан в дневния ред въпроса за невнесени от
ответника суми, дължими за поддръжка и ремонт в периода 2013 – 2018 год., чийто
размер е установен с цитираните по-горе решения на ОС на ЕС, какви действия
могат да бъдат предприети спрямо ответника за да започне последния да изпълнява
задълженията си към ЕС. Така с решение по Протокол от 09.07.2018 год. на ОС на
ЕС етажните собственици са се обединили около решението да изпратят покана за
доброволно изпълнение до ответника , с която да му се предостави 20 дневен срок да заплати обща
сума в размер на 319.20 лв., от която 129.00 лв. за поддръжка на общите части
на входа и 190.20 лв., представляващи разходи за ремонт и управление дължими за
период от 01.07.2015 год. – 30.06.2018 год., като в случай на неизпълнение е
взето решение с което е упълномощен управителя на ЕС да търси принудително
изпълнение на задълженията. По делото е приложена покана за доброволно
изпълнение, връчена на ответника по пощата на 10.07.2018 год. Безспорно е по
делото, че плащане не е последвало, поради което на 16.08.2018 год. ищеца е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника за дължимите суми, съгласно решението на ОС на ЕС. Следва
да се отбележи, че приложените решения на ОС на ЕС, доколкото не се твърди
същите да са обжалвани от членове на ЕС са влезли в сила и са задължителни за
членовете на ЕС. От показанията на разпитания по делото св.А. се установи, че
са проведените ОС на ЕС се съставят протоколи, завежда се протоколна книга с
номерация за всяка година, събранията се провеждат след покана и при обявен
дневен ред. Видно от заключението на вещото лице и от изслушването му в съдебно
заседание за процесния период от 01.07.2015 год. до
30.06.2018 год. ответника е останал задължен към ЕС със обща сума в размер на
266.10 лв., от която 164.10 лв. за поддържане на общите части- такса асансьор,
осветление и чистачка и 102.00 лв. за ремонт и управление. От заключението на
вещото лице се установи, че ответника за процесния
период е извършил плащания, като за месец август 2015 год. и месец март 2018
год. е заплатил по 3.00 лв. за ремонт, но не и такса за поддръжка на общите
части на входа. Не се представиха
доказателства за погасяване изцяло, или частично на задължението от ответника,
установено със заповедта за изпълнение до приключване на съдебното дирене.
При
така установеното съдът прави следните изводи : Безспорно е че ответника е
собственик на апартамент в сграда в режим на ЕС и като такъв и съгласно
разпоредбите чл.48, ал. 3, чл.50 и чл.51 от ЗУЕС същия участва в покриване на
разходи за поддръжка и ремонт на ЕС, съобразно решенията на ОС на ЕС. Безспорно
е също така, че ответника системно не е изпълнявал задълженията си да заплаща
припадащите му се суми за поддръжка и ремонт, в размерите определени с влезли в
сила решения на ОС, в това число и в процесния период
юли 2015 год. – юни 2018 год. Съдът счита наведените от ответника доводи за недължимост на вземания за период преди август 2015 год.
поради погасяването им по давност за неоснователно. Претенцията на ищеца е за
период юли 2015 год. – юни 2018 год., като единствено вземането за м.юли 2015
год. според ответника е погасено, при прилагане на тригодишна давност, но съдът
счита, че вземанията на ищеца не са за периодични плащания и по отношение на
тях се прилага петгодишната давност, поради което към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 16.08.2018 год. вземанията не
са били погасени по давност, в това число и вземането за месец юли 2015 год.
Наведените от ответника доводи за незаконосъобразност на решения на ОС на ЕС, с
които е определен размера на дължимите от съсобствениците суми съдът счита, че
не следва да обсъжда, доколкото тези решения не са били обжалвани и към момента
са влезли в сила, поради което и са задължителни за собствениците в ЕС.
Доводите, че вземанията не са изискуеми съдът не споделя, доколкото в решенията
на ОС е определено, че вноските за такси поддръжка и средствата за фонд
“ремонт“ са ежемесечни, а и дори да се приеме, че не е имало определен момент
на изпълнение то вземанията са станали изискуеми след поканата за доброволно
изпълнение отправена преди подаване на заявлението за издаване на заповед. С оглед всичко изложено съдът приема, че вземането на ищеца към ответника е
съществувало, било е изискуемо и ликвидно към момента на издаване на заповедта
за изпълнение, но в размера установен от вещото лице, а именно 266.10 лв., от
която 164.10 лв. за поддържане на общите части- такса асансьор, осветление и
чистачка и 102.00 лв. за ремонт и управление, като в останалата част и до
пълния размер следва да се отхвърли иска като неоснователен.
Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски и разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от
иска, а именно разноски по делото в размер на 183.40 лв., от общо дължими 220
лв., доколкото няма доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 350 лв. и разноски в заповедното производство в размер на в размер
на 312.62 лв.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Т.В. с ЕГН ********** *** дължи
на Общо събрание на собствениците на апартаменти в жилищна сграда в режим на
етажна собственост по ЗУЕС, с адм. адрес
гр.Търговище, кв.З., БЛ.., ВХ., представлявано от управителя М.И.Н., действаща
чрез а.. Д.Д.-ТАК, съдебен адрес:*** сумата от 266.10 лв., представляваща
дължимата сума за неизплатени месечни вноски (от която за ремонт 102.00 лв. и за
управление на общите части 164.10 лв.), съгласно
решение на ОС на ЕС за периода юли 2015 год. – юни 2018 год., вкл., за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение № № 857/17.08.2018год. по ч.гр.д. №
22127/2018 г. на РСТ, на осн. чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК, като отхвърля иска по чл.422 от ГПК в
останалата му част и до общия му размер от 319.20 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.Т.В.
с ЕГН ********** *** да заплати на Общо
събрание на собствениците на апартаменти в жилищна сграда в режим на етажна
собственост по ЗУЕС, с адм. адрес гр.Търговище, кв.З.,
БЛ.., ВХ., представлявано от управителя М.И.Н., действаща чрез а.. Д.Д.-ТАК, съдебен адрес:*** направените разноски по делото и
в заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска, както следва
:
разноски по делото в размер на 183.40 лв. и разноски в заповедното производство
в размер на в размер на 312.62 лв.,
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :