Р Е
Ш Е Н
И Е №
06.04.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: МИНКА
ПЕТКОВА
и с участието на
прокурора: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 59 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара
Загора против Решение №101 от 13.11.2020 г., постановено по АНД №20205540200295/2020
г. по описа на Чирпанския районен съд, с което е отменен електронен фиш Серия К,
№3668293/30.05.2020г., издаден от ОД на МВР
Стара Загора, с наложено на касатора административно наказание „глоба“ в размер
на 600 лв. на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.6 ЗДвП. В
жалбата са изложени оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи се,
че в решението си съдът е приел, че не става ясно защо и с какъв акт е въведено
ограничението, като в съдебното заседание е представена служебно изисканата
Заповед на АПИ, с която е въведено ограничението от 90 км/ч за определен
участък от Автомагистрала Тракия. Според касатора този акт не е описан никъде
от електронния фиш, поради което той не е част от доказателствения материал по
административното и наказателното производство. По тези съображения е направено
искане за отмяна на решението и потвърждаване на издадения електронен фиш. Прави
се евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касация А.Г.Б., редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител по делото. В постъпил подробен
писмен отговор и писмена молба от
процесуалния му представител адв.В., касационната жалба се оспорва изцяло като
неоснователна. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален
размер по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност
на жалбата, като предлага обжалваното решение на районния съд да бъде отменено
и да бъде потвърден издаденият електронен фиш.
Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото
доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното
решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218,
ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството пред Районен съд Чирпан
се е развило по жалба на А.Г.Б. *** против Електронен фиш Серия К, №3668293, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с наложено на ответника
по касация административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв., на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.6 ЗДвП, за извършено нарушение по
чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е
посочено, че на 30.05.2020г., в 11:10 часа, в обл.Стара Загора, общ.Чирпан, на
АМ Тракия, км.170, в посока към гр.Бургас, при ограничение от 90 км/ч.,
въведено с пътен знак В-26, А.Б. е управлявал товарен автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.№***, със скорост 141 км/ч., при
отчетен толеранс от -3км/ч., като нарушението е било установено и заснето с
мобилна радарна система (автоматизирано техническо средство) №TFR1-М 544.
С обжалваното съдебно
решение Районен съд – Чирпан е отменил издадения електронен фиш. Прието е, че
от формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189,
ал.4 от ЗДвП реквизити. Констатирано е, че изрично в електронни фиш е посочено
наличието на въведено ограничение на скоростта, като не е посочено защо и с
какъв акт е въведено това ограничение на АМ Тракия. Анализирано е съдържанието
на представената по делото Заповед №РД-11-251/26.03.2020г. на АПИ относно
временната организация и безопасност на движение, като е посочено, че в т.2.2
от същата ограничението следва да се въведе след като са налице всички условия
за започване на СМР, за което следва да се състави протокол. Съдът е посочил,
че макар да е задължил
административнонаказващият орган и АПИ да представят доказателства за
валидно въведено ограничение на скоростта, такива за влизане в сила на
Заповедта за въвеждане на ограничението не са представени, включително и
посочения в нея протокол. Въз основа на тези съображения районният съд е приел
за недоказано, че е действало въведеното с ограничение на скоростта, обуславящо
извършването на нарушението. Посочено е също, че за реализиране на
административнонаказателната отговорност АНО не се е позовал на заповед или
друг нарочен акт, с който е въведено ограничението, с което е опорочил
административно-наказателната преписка. Според съда ограничението е било
въведено със знак В26, без да се посочи по силата на какво е станало това, с
което е допуснато процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което води
до незаконосъобразност на издадения електронен фиш.
Решението
на Районен съд Чирпан е постановено в съответствие с материалния закон.
Настоящият
касационен състав не споделя становището на районният съд за допуснато
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при съставяне на санкционният акт, тъй
като посочената разпоредба касае съдържанието на наказателното постановление, а
не на електронния фиш, чиито реквизити се съдържат в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, а и между тях не е посочено основанието за въвеждане на пътния
знак за ограничение на скоростта.
От въззивният съд правилно и
обосновано е прието, че представената по делото Заповед № РД-11-251/26.03.2020г.
на АПИ не установява, че на мястото и към датата на извършване на твърдяното нарушение
(30.05.2020г.) е било валидно въведено с пътен знак В-26 ограничение на
скоростта от 90 км/ч. В съдебното
производство по обжалване на наказателно постановление, респ. на електронен фиш
за налагане на глоба, наказващият орган е длъжен да установи и докаже при
условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност. Липсата на доказателства за
валидното въвеждане на ограничение на скоростта в посочения участък на АМ
„Тракия” има за последица необоснованост и недоказаност на извършването на
санкционираното с електронния фиш нарушение. Ето защо фактически, правно и
доказателствено обоснован е направения от Чирпанския районен съд извод за
незаконосъобразност на електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 3668293
на ОД на МВР Стара Загора.
Неоснователно е и въведеното
като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК. При формиране на вътрешното убеждение,
фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния
съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при
разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.
Предвид изхода
на делото искането на ответника по касация за присъждане на направените
разноски следва да бъде уважено. По делото е приложен договор за правна защита
и съдействие от 15.01.2021г., сключен на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона
за адвокатурата и чл.5, т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и декларация по чл.38, ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата. Поради това касатора следва да бъде осъден да заплати на
представлявалото ответника по касация АД „В. и Л.“ адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лева с ДДС при условията на чл.38, ал.2 във връзка с ал.1, т.3 от
Закона за адвокатурата и чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.1, вр. § 2а от
Наредба № 1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Възражението за прекомерност за възнаграждението се явява неоснователно, тъй
като е в минимално предвидения от посочената наредба размер.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №101/13.11.2020г., постановено по АНД №20205540200295/2020г.
по описа на Районен съд Чирпан.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Стара Загора да
заплати на Адвокатско дружество „В. и Л.“, Булстат *********, с адрес:
гр.София, ул.“***, сумата 360 (триста и шестдесет) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.