Решение по дело №13495/2011 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1389
Дата: 28 февруари 2014 г.
Съдия: Стефан Недялков Кюркчиев
Дело: 20111100113495
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София, 28.02.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на тридесети януари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав :

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Павлинка Славова,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 13495 по описа за 2011г., за  да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.192 от ГПК (отм.), по реда на чл. 193 от ГПК (отм.) и по чл. 194 от ГПК (отм.), във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК.

С Решение от 18.09.2013г. съдът се е произнесъл по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 254 от ГПК (отм), който се разглежда по реда на ГПК (1952г.) на осн. §2 ал. 9 от ПЗР ГПК, като е приел за установяво несъществуване на задължение на Д.  Т.  Б.  към „О.Б.Б.” АД за сумата от  78 892, 05 лева главница, за сумата от 2 511, 17 лева, договорна лихва за период от 23.10.2005г. до 02.02.2006г., за сумата от 13,13 лева наказателна лихва за просрочени главници за период от 23.10.2005г. до 02.02.2006г., произтичащи от Договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 07.10.2003г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2006г. до окончателното й изплащане, както и за направените съдебни разноски по ч.гр.д. № 3084/2006г. съгласно описа на 33 с-в при СРС в размер на 1688,33 лева процесуално представителство и 1154,16 лева държавна такса. Решението е постановено при участието на К.Б.Т., като трето лице- подпомагащо ответника.

Постановеното решение е обжалвано от ответника „О.Б.Б.” АД.

В срока за обжалване, ищецът Д.  Б.  е отправил писмени искания:

Първо- искане за поправка на очевидна фактическа грешка в първоинстанционното съдебно решение, относно приетите от съда фактически положения в отношенията между ищеца и ответника;

Второ - искане за допълване на първоинстанционното съдебно решение, по отношение на изложените в него мотиви и в частта за присъдените на ищеца разноски, които били присъдени в по- нисък от действителния техен размер;

Трето- искане за тълкуване на първоинстанционното съдебно решение, което според ищеца било неясно, касателно изложените в него мотиви за материалноправните последици от възникналите по повод на извършената цесия правоотношения – от една страна: между ответника и ищеца; от друга страна мжду ответника и третото лице- помагач от на последно място, в отношенията между ищеца и третото лице помагач.

            Ответникът „О.Б.Б.” АД – оспорва направените искания, като неоснователни. В представеното пред съда писмено становище сочи, че споделя някои от надевените от молителя доводи, но приема, че те касаят законосъобразността и правилността на постановеното съдебно решение, поради което били предмет на подадената въззивна жалба.

            Третото лице – помагач на страната на ответника К.Б.Т., след като е редовно призован за участие в процеса – не изразява становище по допустимостта и по основателността на иска.

Съдът, като прецени доводите на страните, взети предвид извършените процесуални действия, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът е сезиран с три отделни искания, всяко от които се основава на отделно, предвидено в закона (самостоятелно) процесуално основание. Исканията следва да бъдат разгледани самостоятелно, но предвид обстоятелството, че са направени от една и съща страна, в рамките на едно и също производство и касаят един и същи съдебен акт – следва да бъдат разгледани в рамките на едно и също производство, за което няма формална процесуална пречка.

По искането за поправка на очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение, при условията на чл. 192, ал.1 от ГПК (отм) и искането за изменение на решението в частта за разноските чл. 192, ал.4 от ГПК (отм).

В молбата, с което съдът е сезиран са наведени доводи за това, че съдът неправилно възприел определени факти, а други факти изобщо бил пропуснал да съобрази и поради това направил някои погрешни фактически и правни изводи.

Съдебната практика приема, че очевидната фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

Не представлява ЯФГ и не може да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК грешката, която (както се твърди от молителя) съдът е допуснал при формиране на своята воля.

По повод за поправка на ЯФГ съдът не може да измени или отмени собственото си решение. В случая се иска промяна в мотивите на решението, което би представлявало изменение на формираната воля на съда. Молбата за поправка на явна фактическа грешка е неоснователна, тъй като такава липсва.

В този смисъл е и задължителната практика на ВКС (напр. Решение № 35 от 07.02.2011 г. по гр.д. № 1720/2009 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и  др.).

По изложените съображения, искането за поправка на очевидна фактическа грешка следва да бъде оставено без уважение.

Направеното със същата молба искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските също не може да бъде уважено, тъй като е било направено преждевременно. Уместно е да се отбележи в тази връзка, че правния режим, който бе възприет в действащия чл. 248 от ГПК се различава съществено от приложимия в конкретния случай режим на чл. 192, ал.4 от ГПК (отм.). Според разпоредбите на отменения ГПК, съдът може да измени постановеното решение в частта му за разноските, но може да стори това в срок от два месеца - след влизане в сила на решението.            

Според разпоредбата на чл. 70 от ГПК (отм), решението на съда относно разноските, както и определението за допълнителна държавна такса, може да бъде обжалвано с частна жалба, ако не се обжалва самото решение. Ето защо, ако ищецът, (който ползва правно съдействие от упълномощен процесуален представител и следователно има адекватна защита на правата си) би желал да упражни процесуалното си право по чл. 70 от ГПК, той би могъл да заяви изрично искане в тази насока, вместо да търси изменение на решението в частта за разноските.

По изложените съображения, искането за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставено без уважение.

По искането за допълване на първоинстанционното решение, при условията на чл. 193, ал.1 от ГПК (отм.).

Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал.1 от ГПК, заинтересованата страна може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Следователно наличие на непълнотата в съдебното решение е всъщност онази процесуална хипотеза, при която липсва формирана воля на съда за част от спорното право, било по един от съединените искове, било по допълнителни искания, свързани с главния иск. Допълване на решението се дължи само, когато има нужда от допълване на диспозитива на постановения съдебен акт, но не и по отношение на неговите мотиви, каквото явно е искането на молителя.

По изложените съображения, искането за допълване на мотивите на първоинстанционното решение следва да бъде оставено без уважение.

По искането за тълкуване на първоинстанционното решение, при условията на чл. 194 от ГПК (отм.).

Тълкуването е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат само влезлите в законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив.

В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.

В разглеждания случай се иска тълкуване на мотивите към решението, което дори не е влязло в сила, а не на диспозитива. Само по себе си,това обстоятелство обуславя неоснователност на искането за тълкуване на съдебното решение.

В този смисъл е и задължителната практика на ВКС (напр. Решение № 35 от 07.02.2011 г. по гр.д. № 1720/2009 г., Г. К., ІV Г. О., Решение № 769 от 17.01.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г., Г. К., ІІІ Г. О.)

По изложените съображения, искането за тълкуване на постановеното първоинстанционно решение следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от Д.  Т.  Б. *** при условията на чл. 192, ал.1 и 4 от ГПК (отм.) искане за поправка на очевидна фактическа грешка и за изменение в частта за разноските  на постановеното първоинстанционно Решение от 18.09.2013г. по гр. д. № 13495 по описа за 2011г. на І-8 отделение при СГС.

 

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от Д.Т.  Б. *** при условията на чл. 193, ал. 1 от ГПК (отм.) искане за допълване на постановеното първоинстанционно Решение от 18.09.2013г. по гр. д. № 13495 по описа за 2011г. на І-8 отделение при СГС.

 

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от Д.Т.  Б. *** при условията на чл. 194 от ГПК (отм.) искане за тълкуване на постановеното първоинстанционно Решение от 18.09.2013г. по гр. д. № 13495 по описа за 2011г. на І-8 отделение при СГС.

 

Решението е постановено при участието на трето лице- помагач -К.Б.Т..

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София - с въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                       

СЪДИЯ: