Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3789
Гр. Пловдив,
09.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І граждански състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 19097 по описа на съда за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба, подадена от Е.А.М., ЕГН ********** и *******Д.И.М. с ЕГН ***********,
действащ чрез неговата ******и зак. представителка Е.А.М., ЕГН **********
против ЕТ „М.– И. М.“ с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. *******.
Предявени са субективно съединени искове за осъждане на ответника да
заплати на ищците сумата от по 50 000 лева (петдесет хиляди лева) за всеки
един, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди от *****на
И. Д. М., ЕГН **********, чийто законни наследници са двамата ищци, и която *****е причинена вследствие на ******,
претърпяна на *****., ведно със законната лихва от датата на увреждането – *****.
до окончателното плащане на дължимата сума.
Твърди се, че ******ят на ищците по
трудов договор № *****. бил в трудовоправни отношения с ответника на длъжност „*****”,
като по време на работа на *****. между ******и ******часа бил ******и ******от
******, тежаща около ****кг, в резултат на което *****. С разпореждане № *****г.
на ТП на НОИ Пловдив ******, довела до *****на лицето, била приета за ******по
чл. 55 ал. 1 от КСО.
*****на *****причинила огромни негативни и необратими промени в ******на
всеки един от наследниците, които преживяли ******. Първата ищца загубила *****,
към който била силно привързана като ******и който бил ******. *****му я
поставила в дълбоко отчаяние, като изпитвала затруднения кака да обясни на *******си
***, че ****му вече го няма и че няма да бъде част от живота им в делници и
празници. *** на ***** също бил силно привързан към ****си, обичал го, като *****му
се отразила изключително неблагоприятно. В следствие на ****** и от двамата
ищци били претърпени болки и страдания, които следвало да бъдат компенсирани от
******, доколкото неговата отговорност в случая била гаранционно-
обезпечителна. По смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществените
вреди се определяло по справедливост при отчитане на характера, интензитета и
продължителността на болките и страданията и прогнозата за тяхното
преодоляване. В тази връзка се моли за осъждане на ответника да заплати на
всеки от ищците сумата от по 50 000 лева или общо 100 000 лева, като
парично обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на събитието- ******г.
Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковете се оспорват
като неоснователни. Прави се възражение за нередовност на исковата молба
доколкото от нея не става ясно срещу кого е предявен иска и въз оснава на какви
обстоятелства. Това възражение е неоснователно, т.к. исковата молба е ясно
дефинирана като факти и обстоятелства, а и изложения петитум в нея съответства
на заявената фактология. Прави се искане за конституирането на трето лице
помагач в *****на ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Света София“ № 6, т.к. е
налице сключен договор за застраховка „злополука“ за срок от 12 месеца за
периода 16.04.2015т.-15.04.2016г., с който
е застрахована работоспособността и *****при ****** на ***** ******.
Не се оспорва, че ищците са наследници на ***** М. и че ****** на ищците е *****
в резултат на ******.
Прави се възражение за съпричиняване на вредите от страна на ***** М. в
размер на 95%, т.к. не е спазил основни
правила на безопасност на труда и е бил **********. В ******му е открит *****
от ******, установено по време на образуваното досъдебно производство № 223/2015г.
на ОСО при ОП Пловдив. Претендира разноски.
Третото лице помагач на ответника ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД,
ЕИК:********* оспорва исковете. Заявява, че настъпилото с ***** не било ******,
а така също и че на осн. член 12, ал. 2, т. 7 от ОУ застрахователят не покрива
застрахователни събития, настъпили вследствие на излагане на опасност или
непредпазливост от застрахования.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори по производството, че
между ****** на ищците и ответника е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността *****, с място на
работа в ****** в село ******, обл. *****. Не се спори, че ищците са законнни
наследници на ***** М..
Не спори между страните, а и от
представеното разпореждане № ****** от
10.02.2016г., съставляващо официален документ, издаден на основание чл. 60, ал.
1 КСО от длъжностно лице при НОИ, ТП-Пловдив Св. М., се установява, че въз
основа на разследване, за което е съставен протокол № * от 22.10.2016г. е
установено, че на *****. ищецът е претърпял ******, която е призната за ******по
чл. 55, ал. 1 КСО. Посочено е, че на *****. ищецът е извършвал ******с ******на
****** с дължина 9452 мм, тежаща около ****кг. ******е била разположена
хоризонтално върху ******, изработен от двойно Т-образни ******. Около ******часа
******, за да я премести и позиционира върху ******, с цел ******откъм другата
й страна. При преместването ****** се изплъзва от куките на веригите и ******, ******.
****** на пострадалия ******от ****** на ******, а пристигналия ****** на място
е ***********. В съобщение за *****№ **********. издадено от УМБАЛ „Св. Георги“
ЕАД Пловдив, като ******за ***** на И. М. е записано: ******, ******и ******.
От представено писмо на *********на ТП на НОИ Р. Д. се установява, неоспорено
отстраните, е видно че разпореждането не е било обжалвано в законоустановените
срокове, ерго е влязло в сила. Съгласно
член 55, ал. 1 от КСО "******"
е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или *****.
Влезлият в сила адм. акт
/разпореждането за установяване на ТЗ/, с който е установено наличието на ******
с ******я на ищците, е задължителен за страните по делото и не подлежи на
косвен съдебен контрол относно неговата законосъобразност по арг. от член 17,
ал. 2 ГПК, като съдът е обвързан от установеното в него.
От приетия по делото протокол № * от
22.01.2016г. за резултатите от извършеното разследване на ******, който не е оспорен от ответника, е видно, че И. М. е
бил запознат с длъжностната си
характеристика, като при постъпването му на работа му е бил проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа, за което е издадена служебна
бележка №**/2015г., а последният периодичен инструктаж е проведе на ********.,
видно от представената инструктажна книга за периодичен инструктаж. Установено
са и разработени и утвърдени от *****писмени инструкции за безопасна работа с ******.
Заключението на комисията е, че ****** с И. М. е станала, както поради проявена
непредпазливост от страна на М., изразяваща се в несъобразяване и подценяване
на риска от възможно падане на ******, но и на допуснати нарушения от ******,
изразяващи се в допускане на И. М. да борави с ******, без това лице да
притежава нужната правоспособност и квалификация.
Съгласно член 58, ал. 3 от КСО
разследването на ТЗ трябва да установи причините и обстоятелствата за
възникване на ТЗ и вида на уврежданията, а съгласно член 58, ал. 6 от КСО
резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е
валиден до доказване на противното. Използваният термин и прилагателно валиден
означава действителен, годен, като следователно удостовереното в него
съдържание относно причините за възникналата ТЗ и вида на уврежданията следва
да се считат за верни до доказване на противното. В доказ.
тежест на ответника е било да установи твърдението, че *****на М.
не е в пряка причинна връзка със
станалата ******, а така също и да установи възражението за съпричиняване на
вредите от ******а, обуславящо намаляване на отговорността на ******. А каква е
степента на съпричиняването се установява от съда на база конкретните
обстоятелства по делото, обосновани с годни за това доказателства. Ответникът
не е опровергал причинноследствената
връзка между ТЗ и *****на ******а, като следва да се приеме за установено, че *****е
настъпила вследствие на ******.
От разпитаните свидетели на ответника
Д.М., Н. К.и И. Д., които работят по трудов договор с ответното дружество, се
установява, че ***** не е имал правоспособност и квалификация за работа с ****,
като при провежданите ежедневни инструктажи *****е било инструктирано да не
работи с ****, а в деня на ****** е бил инструктиран, че ако се налага
преместване на детайли следва да извика *****, понеже в този ден назначените *****
са били *******на друго място. Същото казва и свидетелят на ищеца Д.Д..
Видно от приложеното по делото
следствено дело образувано по повод на настъпилата ****** и причинена *****, е
установено, чрез мед. изследване, че в ******на *****М. е открито **********, а
при огледа на *****, в *****му е било открито и *****с надпис „*****“.
При така установеното съдът приема,
че ***** ****** е действал при условията на груба небрежност, доколкото М. самоволно, без разрешение, по своя инициатива е предприел действия по преместване
на *****, тежаща около *****, без да има нужната правоспособност и
квалификация, бил е под *****на *****, като по този начин сам се е поставил в
ситуация на повишен риск, застрашавайки живота и здравето си.
От друга
страна пък ****** носи вина за това, че е допуснал *****да борави с ****,
знаейки че няма това право, както и че не е взел необходимите мерки по
Инструкцията за безопасна работа с *****, приложена по делото и съгласно която,
след работа *****е длъжен да изключи *****и ел. захранването на ****а и да
заключи *****на ****а. По делото безспорно е било установено, че в деня на *****не
е имало *****, което означава, че в този ден е следвало да бъде изключени *****и
ел. захранването на ****а, както и
заключена *****на ****а, в противен случай не би се стигнало до този
резултат.
При така
установеното съдът намира, че възражението за съпричиняване следва да бъде
уважено. Когато при ******има съпричиняване при допусната груба
небрежност /липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила за работа и безопасност/, отговорността на ***** трябва да се намали в съответната степен. Степента се определя от
обективното съотношение на допринасянето за ******с оглед на всички конкретни
факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на
обезщетението. Критерий при определяне на процента
на съпричиняване е конкретният принос на увредения. В този смисъл, колкото
повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо
трябва да е неговото участие в обезщетяването й.
С оглед
установеното от фактическа страна – боравене с ****при липса на
компетентност за това и без разрешението
на ******, ищецът се явява на работа **********, под *****на който
адекватността му е ограничена, а работата с тежки *****като ********** изискват
особено внимание и създават повишен риск от увреждане, съдът приема, че
съпричиняването на вредите е в размер на 80%.
Относно
размера на неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението на
доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно
член 52 от ЗЗД, като определеното обезщетение следва да отчете всички
релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалите лица и
претърпените от тях болки и страдания от
*****на техния близък, така че по най-пълен начин да бъдат обезщетени
/компенсирани/ претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен
паричен еквивалент.
От разпитаните свидетели К. и М., в *****с
ищците, е установено, че *****на ***** и
****** е била неочаквана за ищците, ******е бил *****, *****на *****, *****. М. много се грижил за *****,
като след ******му ***** му изпаднала в ******, а ******.
При така изложеното и съобразно
обществено-икономическите условия към момента на настъпване на ******, съдът
намира, че определеното обезщетение за неимуществени вреди на ищците следва да
бъде в размер на по 10 000 лева за всеки един /80% от 50 000 лева/, с
оглед на установената груба небрежност и приетия процент на съпричиняване от *****
******.
Задължението
произтича от непозволено увреждане, ето защо
длъжникът се смята в забава и без покана, и лихвата като обезщетение за
неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е
дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите факт – увреждането
по силата на препращащата разпоредба на чл.212 КТ, а именно *****..
При това
положение предявените искове следва да се уважат до размера от 10 000 лева, като за разликата над този размер до
пълния предявен от 50 000 лева следва да се отхвърлят. Като законна
последица на ищците следва да се присъдят и законната лихва върху сумата от по
10 000 лв. от датата на настъпване на ******до окончателното изплащане на
сумите.
По
разноските:
От адвоката на ищеца Е.М. и адвоката на Д.М. са претендирани разноски за
адв. възнаграждение, определено по член 38, ал. 2 от ЗА. В хипотезата на безплатна правна помощ възнаграждението на
адвоката се определя от съда, а не представлява реално заплатеното по договор
между представляваното
лице и пълномощника-адвокат, поради което безплатното
процесуално представителство се
определя съобразно изхода на делото и за съответния вид работа.
Адвокат Ю. и адв. М.Б. са осъществили процесуално представителство на ищците - изготвена е искова молба,
участвано е във всички проведени от съда четири броя заседания, ангажирани са
гласни и писмени доказателства, представени са
писмени защити.
Разпоредбата на чл.38
ал.2 от ЗАдв. има за цел да осигури заплащането на възнаграждение при
позитивен резултат за труда на адвоката за осъществената от него безплатна
адвокатска помощ по чл.38
ал.1 ЗАдв. (аргумент от чл.36
ал.1 ЗАдв.). В случая следва
да се присъди адвокатско възнаграждение за адвокат Ю. и за адв. Б. в размер на по
406 лева за всеки, съобразно член 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На ответника не следва да се присъждат разноски, понеже
такива не са били направени.
Ответникът следва да заплати по сметка на ПРС на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 800 лева за държавни такси по
съразмерност съобразно уважената част от исковете.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЕТ „М.– И. М.“
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ******* да заплати на Е.А.М., ЕГН **********, на основание чл. 200 КТ във вр. с
чл. 52 ЗЗД, сумата от 10 000 лв.
/десет хиляди лева/, представляваща обезщетение
за причинените й неимуществени вреди от *****на ***** й И. Д. М., ЕГН **********, която *****е причинена вследствие на ******,
претърпяна на *****., ведно със законната лихва върху сумата 10 000 лева,
считано от датата на *****- *****. до окончателното плащане на дължимата сума,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата за разликата над
10 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева, като
неоснователен, поради уважено възражение за съпричиняване по член 201, ал. 2 от
КТ.
ОСЪЖДА „ЕТ „М.– И. М.“
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ******* да заплати на Д.И.М. с ЕГН ***********, на основание чл. 200 КТ във вр. с чл.
52 ЗЗД, сумата от 10 000 лв. /десет
хиляди лева/, представляваща обезщетение
за причинените й неимуществени вреди от *****на ****му И. Д. М., ЕГН **********, която *****е причинена вследствие на ******,
претърпяна на *****., ведно със законната лихва върху сумата 10 000 лева,
считано от датата на *****- *****. до окончателното плащане на дължимата сума,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата за разликата над
10 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева, като неоснователен,
поради уважено възражение за съпричиняване по член 201,ал. 2 от КТ.
ОСЪЖДА „ЕТ „М.– И.
М.“ с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ******* да заплати на адв. П. *** адв.
възнаграждение по член 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на 406 лева, както ида заплати на адв. М.Б. *** адв.
възнаграждение по член 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на 406 лева.
ОСЪЖДА ЕТ „М.– И. М.“
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ******* да заплати по сметка за държавни такси на Пловдивски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата
от 800 лева за държавна такса по предявените искове по съразмерност.
Решението е постановено с участието на
третото лице помагач на ответника ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК: *********.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п./ А. Т.
Вярно с
оригинала.
К.К.