№ 346
гр. Варна, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Г. Чавдарова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Г. Чавдарова Търговско дело №
20203100901088 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от
ЛАКПРОМ АД, ЕИК *********, със седалище с.Световрачене, против
АНТИКОР-ВАРНА ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Одесос, ул."Заменхоф" №40 и КР. ХР. Д. от
гр.Варна, мест.Евксиноград, ул.13, №27, с която е предявен иск с правно
основание чл.135 от ЗЗД за обявяване на относително недействителна спрямо
ищеца на сделката, обективирана в нот.акт №90, t.ХIII, дело №2611, вх.per.
№5361/09.03.18г. на СлВ-Варна, поправен с нот.акт №176, t.ХIV, дело
№2923/15.03.18г. на СлВ-Варна, с която АНТИКОР-ВАРНА ЕООД, чрез
управителя Г. С. Д.а, е продал на КР. ХР. Д. собствените на дружеството 10/16
ид.ч. от следния недв.имот – едноетажна магазия с идентификатор
10135.1506.541.1 съгласно КККР на гр.Варна, с адрес на сградата – гр.Варна,
р-н Одесос, ул.Д-Рл.Заменхоф №40, със застроена площ по скица 151кв.м., а
по документи за собственост с площ 184 кв.м., построена в ПИ с
идентификатор 10135.1506.541 с площ 151 кв.м., при граници: поземлени
имоти с идентификатори 10135.1506.970, 10135.1506.971, 10135.1506.545,
10135.1506.539.
1
Ищецът твърди, че по силата на договор за дистрибуция от
31.08.15г., продължен с анекс от 22.02.19г. до 22.02.20г., отв.ЛАКПРОМ АД
му дължал сумата от 135763,96лв, включваща главница, лихви и разноски,
присъдени с влязло в сила решение по т.д.№671/19г. на ВОС, за които бил
издаден изп.лист от 22.06.20г. , както и сумата от 27220,72лв- главница,
лихви и разноски, предмет на т.д.№590/20г. на ВОС. Твърди, че ответникът е
прехвърлил недв.имот, описан по–горе, на сина си отв.К.Д., с цел увреда на
кредитора и за да попречи на последния да събере вземането си, като както
длъжника, така и лицето, с което е договарял знаели, че с действията си чрез
намаляване актива на дружеството увреждали кредитора. В допълн.искова
молба твърди приложимост на презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД и по
отношение на юрид.лица, като вторият ответник бил свързано лице по см. на
§1,т.4 от ДР на ТЗ.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът АНТИКОР-ВАРНА
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н
Одесос, ул."Заменхоф" №40, не е депозирал писмен отговор.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът КР. ХР. Д. от
гр.Варна, мест.Евксиноград, ул.13, №27, е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявения иск. Не оспорва факта на сключен договор за покупко-
продажба, по силата на който е придобил собствеността на 10/16ид.ч. от
процесния имот, но оспорва твърденията относно увреждащия характер на
сделката. Твърди, че с майка си бил във влошени отношения от 2005г., като
съгласие за процесната сделка било постигнато през 2017г., като вписаната
продажна цена била твърде висока с оглед състоянието на сградата и
необходимите за ремонта й средства. Счита, че имуществото на дружеството
не е намаляло, тъй като срещу прехвърлената собственост ответникът
заплатил 80000лв продажна цена. Оспорва наличието на намерение за
увреждане у договарящото лице, като сочи, че последният не е бил в
състояние да узнае какви задължения е имало дружеството-ответник, както и
не е знаел и не е предполагал, че със сделката се увреждали интереси на
кредитор.С допълн.отговор ответникът поддържа възраженията си в отговора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.12
2
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е налице спор, че между ответниците е сключен
договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №90, t.ХIII, дело №2611,
вх.per.№5361/09.03.18г. на СлВ-Варна, поправен с нот.акт №176, t.ХIV, дело
№2923/15.03.18г. на СлВ-Варна, по силата на който АНТИКОР-ВАРНА
ЕООД, чрез управителя Г. С.Д.а, е продал на КР. ХР. Д. собствените на
дружеството 10/16 ид.ч. от следния недв.имот – едноетажна магазия с
идентификатор 10135.1506.541.1 съгласно КККР на гр.Варна, с адрес на
сградата – гр.Варна, р-н Одесос, ул.Д-р Л.Заменхоф №40, със застроена площ
по скица 151кв.м., а по документи за собственост с площ 184 кв.м., построена
в ПИ с идентификатор 10135.1506.541 с площ 151 кв.м., при граници:
поземлени имоти с идентификатори 10135.1506.970, 10135.1506.971,
10135.1506.545, 10135.1506.539.
Видно от приложените изп.лист от 22.06.20г.,издаден по т.д.
№671/19г. на ВОС, и изп.лист от 21.12.20г. , издаден по т.д.№590/20г. на
ВОС, се установява, че АНТИКОР-ВАРНА ЕООД е осъден да заплати на
ЛАКПРОМ АД по изп.лист от 22.06.20г. сумата от 113292,54лв,
представляваща общ размер на главница по неплатени фактури за периода
05.06.17г.-11.04.19г., подробно описани, издадени за доставени стоки въз
основа на договор за дистрибуция от 31.08.15г. и Анекс от 22.02.19г. както и
сумата от 13693,70лв, представляваща лихва за забава за период от падежа на
всяка от фактурите до 30.04.19г., ведно със законната лихва до
оконч.изплащане и сумата от 8772,72лв разноски в производството, и
съответно по изп.лист от 21.12.20г. сумата от 25496,51лв, представляваща
главница-стойност на доставени по договор за дистрибуция от 31.08.15г.
лаково-бояджийски материали по фактури за периода 02.05.19г.-21.10.19г.,
подробно описани, ведно със законната лихва до оконч.изплащане, и сумата
от 1505,94лв-обезщетение за забава за периода 02.06.19г. до 11.05.20г. и
1079,02лв- разноски по делото.
По делото не е спорен и факта, че ответникът КР. ХР. Д. е син на
Г. Симеонова Д.а - управител на АНТИКОР-ВАРНА ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
3
Предявен е иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Искът по чл.135 ЗЗД е конститутивен и има за предмет
потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение
на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това право възниква за
кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или възмездна, но
длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато
увреждащата сделка е извършена преди възникване на вземането, но тя е
предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора.
В тежест на ищцовата страна е на първо място да установи
качеството си на кредитор с неудовлетворено вземане, без да е необходимо
същото да е ликвидно и изискуемо, но определящо е да не е прекратено или
погасено. В разглежданият случая този факт е безспорно установен по делото,
доколкото в полза на ищеца е постановено влязло в сила осъдително решение
№103/03.02.20г. по т.д.№671/19г. на ВОС срещу отв. АНТИКОР-ВАРНА
ЕООД, за вземанията, описани по-горе. При тези данни следва да се приеме,
че качеството кредитор за ищеца за вземане, възникнало преди извършването
на действието, чието обявяване за недействително се иска, е безспорно
установено.
Относно увреждащият характер на сделката, съдът съобрази, че
увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се
засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на
правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворението на кредитора. Изхождайки от основният
принцип, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на
неговите кредитори / чл.133 ЗЗД/, следва да се приеме, че с процесната сделка
длъжникът безспорно е намалил имуществото си, към което ищецът би могъл
да насочи претенциите си. Следователно прехвърлянето на част от
имуществото на длъжника, с което се намалява така установеното общо
обезпечение и се прави невъзможно или се затруднява реализирането на
правата на кредитора води до увреждане на последния. Обстоятелството, че
се касае за възмездна сделка не е основание да се приеме, че не е налице
увреждане. Противното би означавало при недобросъвестност на длъжника -
4
същият не плаща свой дълг, да му се предостави възможност за избор срещу
кое от притежаваните имущества да се насочи принудително изпълнение.
Твърдението на ответника, че длъжникът разполагал с имущество, от което
кредиторът може да се удовлетвори, е ирелевантно за спора. Съществуването
на друго имущество предполага разполагането с инструмент за изпълнение на
дълга, който не е използван от длъжника, поради което и кредиторът не
следва да е задължен да установява цялостното финансово състояние на
длъжника и само, когато длъжникът не разполага с друго имущество или
същото е недостатъчно, да упражни правото си по чл.135 ЗЗД. Обявената
относителна недействителност възстановява в отношенията между кредитора
и длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на възникване
на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е
притежавано от длъжника и по правилото на чл.133 ЗЗД е служело за общо
удовлетворение на кредитора /така Решение №149/12.11.13г. по т.д.№422/12г.
на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказан този елемент от факт.състав на
иска.
Несъстоятелно е и възражението за липсата на знание на
длъжника и третото лице за увреждането. В случая по несъмнен начин се
установи, че към момента на извършване на разпореждането от длъжника,
намаляващо имуществото му, задължението спрямо кредитора е било
възникнало и той е бил наясно с него, още повече, че видно от приложения
анекс от 09.01.18г. ответното дружество изрично е признало наличието на
просрочени задължения към датата на анекса. Следователно дружеството
чрез управителния си орган безспорно е знаело за съществуването на
задължението си и че с атакуваната продажба ще увреди ищеца, тъй като ще
се лиши от имот, от стойността, на който може да се удовлетвори вземането
на кредитора. Извършеното увреждащо кредитора действие е възмездно,
поради което следва да се установи знание за увреждане и от лицето, с което
длъжникът е договарял към момента на сключване на сделката. Съгласно
разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра
на длъжника. По делото не е налице спор, че представляващият ответното
дружество, участвал при сключване на сделката, Г. Д.а е майка на купувача
К.Д., който е неин син. Съгласно установената практика на ВКС, застъпена в
5
решение № 13 от 19.02.2015г. по гр.д. № 4606/2014г. на ВКС, решение № 86
от 30.06.2017 г. по гр.д. № 1164/2015 г. на ВКС и др., оборимата презумпция
по чл. 135, ал. 2 ЗЗД е приложима и по отношение на юридическите лица.
Юридическите лица се управляват от определени органи, чрез които участват
в гражданския оборот и те се състоят от физически лица, които са носители
на волеизявление. Дружеството АНТИКОР-ВАРНА ЕООД като продавач по
процесната сделка се представлява от управителя и едноличен собственик на
капитала Г. Д.а, който е в горепосочената роднинска връзка /майка-син/ с
купувача К.Д.. С оглед на това приложение следва да намери презумпцията на
чл.135, ал.2 ЗЗД за знание за увреждане от страна на втория ответник. Тази
презумпция за знание не е оборена, като тежестта на доказване е за
ответниците - последните следва да докажат незнание, което в случая не е
сторено. Разпитаните по делото св.Г. и св.А. свидетелстват за влошаване на
отношенията между отв.Д. и майка му още от 2000г. - 2005г., но
същевременно от показанията на св.Ц. безспорно се установява, че през този
период и впоследствие отв.Д. е работил в отв.дружество, което е видно и от
приложената по делото справка за трудови договори. Твърдението за
наличието на предходни уговорки относно собствеността на имота, което не
се установява безспорно от показанията на св.Г. и св.А., доколкото в тази си
част същите не са достатъчно конкретни и не отразяват лични впечатления, а
са опосредени, е ирелевантно след като самата сделка, възмездна по своя
характер, е сключена едва след възникване на задълженията на дружеството
към кредитора. Провеждането на обратно насрещно доказване, оборващо
презумирания факт, предполага установяване на обективна невъзможност за
узнаване, каквато в случая не се доказа, а наличието на влошени отношения
между ответниците само по себе си не е в състояние да изключи дефинитивно
знанието за определени факти с правно значение. Предвид изложеното
настоящият съдебен състав намира, че е установена и третата предпоставка на
фактическия състав на чл.135, ал.1 от ЗЗД.
С оглед на гореизложеното съдът намира предявеният иск за
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
5275,10лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
6
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл.135 от
ЗЗД по отношение на ЛАКПРОМ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с.Световрачене, ул.Синчец №16, сключената между
АНТИКОР-ВАРНА ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Одесос, ул."Заменхоф" №40, и КР. ХР. Д., ЕГН
**********, с адрес гр.Варна, мест.Евксиноград, ул.13, №27, сделка – договор
за продажба, обективирана в нот.акт №90, t.ХIII, дело №2611, вх.per.
№5361/09.03.18г. на СлВ-Варна, поправен с нот.акт №176, t.ХIV, дело
№2923/15.03.18г. на СлВ-Варна, с която АНТИКОР-ВАРНА ЕООД, чрез
управителя Г. С. Д.а, е продал на КР. ХР. Д. собствените на дружеството 10/16
ид.ч. от следния недв.имот – едноетажна магазия с идентификатор
10135.1506.541.1 съгласно КККР на гр.Варна, с адрес на сградата – гр.Варна,
р-н Одесос, ул.Д-р Л.Заменхоф №40, със застроена площ по скица 151кв.м., а
по документи за собственост с площ 184 кв.м., построена в ПИ с
идентификатор 10135.1506.541 с площ 151 кв.м., при граници: поземлени
имоти с идентификатори 10135.1506.970, 10135.1506.971, 10135.1506.545,
10135.1506.539.
ОСЪЖДА АНТИКОР-ВАРНА ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, ул."Заменхоф" №40, и
КР. ХР. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, мест.Евксиноград, ул.13, №27,
ДА ЗАПЛАТЯТ на ЛАКПРОМ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Световрачене, ул.Синчец №16, СУМАТА от 5275,10лв /пет
хиляди двеста седемдесет и пет лева и 10ст/, представляваща направените по
делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7