Р Е Ш Е Н И Е
Номер 227 16 януари
2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд , наказателен състав
На четиринадесети декември две хиляди и осемнадесета
година
В открито съдебно заседание в следния състав :
Председател:
Цвета Попова
Членове: Събчо Събев
Стефан Стойков
секретар Галина Драганова
прокурор Руси Русев
като разгледа докладваното
от съдия Събчо Събев
въззивно н.о.х. дело № 1027
по описа за 2018 година.
С присъда 34 от 08.10.2018
г., постановена по НОХД №1213/2018 год., Районен съд Несебър признал Н.М.Н. за
виновна в това, че на 22 юни 2018 г. в кк Слънчев бряг, община Несебър, без
надлежно разрешително държала високо рисково наркотично вещество – амфетамин
8,120 гр. със съдържание на активен компонент, на стойност 243,60 лв., поради
което и на основание чл. 354а ал.3 т.1 и чл. 55 НК я осъдил на три месеца
лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лв., като на основание чл. 66 НК
отложил изпълнение на наказанието лишаване от свобода за срок от три години.
В полза на
държавата са отнети наркотичното вещество и опаковките, които след влизане в
сила на присъдата бъдат унищожени.
Осъдена е да
заплати направените по делото разноски.
Недоволна от присъдата
Н. обжалва с искане за квалифициране деянието като маловажен случай по чл. 354а
ал.5 НК и на основание чл. 78а НК бъде освободена от наказателна отговорност и
наложено административно наказание.
Пред настоящата инстанция не се
проведе съдебно следствие.
Прокурорът изрази мнение за
неоснователност на жалбата. При постановяване на присъдата съдът приел за доказана изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическата обстановка и достигнал
до обоснован извод за наличие на виновно поведение и правилно приложил
материалния закон. При индивидуализиране на наказанието взел под внимание
всички обстоятелства, свързани с деянието и дееца и законосъобразно отмерил наказателната
репресия против Н.. Не може да намери приложение по леко наказуемият състав на
това престъпление с оглед намереното у дееца количество и стойност наркотик. Районният
съд защитил позицията за липсата на възможност от преквалифициране поведението
по чл. 354а ал.5 НК. Поиска присъдата като правилна и законосъобразна, да бъде
потвърдена.
Защитата на Н. поддържа искането си за друго приложение на материалния
закон. Основание за това са многото смекчаващи вината обстоятелства – младата
възраст на дееца, преди месец завършила образованието си, с перспектива за
работа в държавния апарат. Съжалява за постъпката си, като от самото начало е
съдействала на органите на полицията и разследващите. Наркотичното вещество е
за лична употреба. Деянието следва да се квалифицира по чл. 354а ал.5 НК и чл.
78а НК, за което са налице всички материални предпоставки. Поддържа изложените
в жалбата аргументи. Съдът приложил чл. 55 ал.1 НК, като установил наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Оспори част от констатациите на
съда от фактическа страна. По делото няма доказателства, че подсъдимата държала
демонстративно две пакетчета наркотик в ръце. Практика на полицията в подобни
случаи, вместо да изпълни предписанията на закона чл. 164 НПК, е да съставя
протокол за доброволно предаване. Правилно съдът приложил закона и съдебната
практика относно погасяването по давност на предходно приложение на чл. 78а НК.
То е в съответствие с т. 7 и т. 8 на ТР 2/18 год. Нито количеството, нито вида
наркотик са от съществено значение за прилагането на чл. 93 т.9 НК. Посочи
редица решения на ВКС, както и настоящия съд в прилагането на този текст от НК,
когато е прието, че подобни деяния са по чл. 354а ал.5 НК.
Подсъдимата изрази съжаление за
постъпката. В този период се подготвяла за държавни изпити и под голямо напрежение
си набавила наркотик за лична употреба. Налично осъждане би повлияло
отрицателно върху възможностите за работа в бъдеще.
След цялостна
преценка на събраните по делото доказателства, независимо от основанията,
посочени в жалбата и в пределите на своята компетентност по чл. 313 и чл. 314 НПК,
Бургаски Окръжен съд намира за установено следното:
Производството пред районния съд протекло по реда на глава ХХVІІ чл. 371, т. 2
от НПК. Съдът приложил точно и пълно
правилата на процесуалния закон при провеждане на съкратено съдебно следствие в
производството пред първа инстанция. Подсъдимата Н. признала изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразила съгласие да не
се събират доказателства за тях. В мотивите на присъдата съдът приел за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовал на
направеното от подсъдимата самопризнание и доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
На 22 юни
настоящата година, полицаи Азманов и Ташев от управлението в гр. Несебър, били
на работа. Около 14 ч. в близост до хотел „Палас“ в кк Слънчев бряг, на улица
спрели подсъдимата. След установяване на самоличността, полицаите забелязали
проверяваното момиче да държи в лява ръка полиетиленови свивки. Запитали Н. за
притежание на забранени вещи или предмети и отговорила, че има още 11 опаковки наркотик
в джоб на дрехите. Отведена в полицейско управление, тя предала цялото
количество наркотик. При изследването им е установено, че това е наркотично
вещество амфетамин с общо тегло от 8,120 грама с различно процентно съдържание
на активно вещество всяка отделна опаковка, подробно описани в заключението на
вещото лице и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Стойността
на наркотичното вещество е 243,60 лв. съгласно ПМС 23/29.01.1998 год.
Страните
спорят за приложението на материалния закон. За защитата, изхождайки от
смекчаващи вината обстоятелства, свързани както с личността на Н., така и
извършеното престъпление, най малкото изискват друга по лека квалификация –
налице е маловажен случай по смисъла на чл. 354а ал.5 вр. ал.3 НК.
Обстоятелствата,
с които се иска друго приложение на материалния закон, са били предмет на внимание
и от първата инстанция. Те не са нещо ново или пренебрегнато от Районния съд. Той
е заключил, че постановени съдебни решения по различни дела могат да бъдат
ползвани за общите критерии, по които следва да се извършва преценка за наличие
на чл. 93 т.9 НК. В решение 34/2015 год. по н.д. 1914/14 год. на ВКС е прието,
че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи вината обстоятелства. Разсъждава
се в мотивите, че подходът следва да е комплексен и обхващащ всички
обстоятелства от обективна страна, личността на дееца. По това дело на ВКС
количеството наркотик амфетамин било
9,98 гр. на стойност 299,40 лв., което само по себе си не може да изключи
приложението на чл. 93 т.9 НК. НРС достигнал до извод, че процесното деяние не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93 т. 9 НК. От количеството и
стойността на наркотика, разпределен в 13 пакетчета не са обстоятелства, от
които да се извлече основателност за прилагането на по благоприятния закон.
Затова следва да са налице множество други обстоятелства, сочещи на по ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи, за
да се определи като маловажен случай. За да достигне до извод първостепенният
съд приел, че степента на обществена опасност на деянието не е по ниска в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Разпределението на
наркотика сочи на продължителна употреба. Това не може да обоснове по ниска
обществена опасност в сравнение с други подобни деяния. Заявлението на Н. пред
полицаите не следва да се оценя като изключително. Държането на наркотик може
да се установи и по друг процесуален способ. Налице е съдействие, което е от
несъществено значение за разкриване на обективната истина. В съчетание с
личностните характеристики на подсъдимата, съдът извел извод за квалификация на
деянието по чл. 354а ал.3 НК.
Законът е
дал легално определение на маловажен случай в чл. 93 т.9 НК. Маловажността на
случая е не само в размера на вредните последици, но и от наличието и на други
смекчаващи обстоятелства /ТР 23/81г. на ОСНК/. Преценката дали едно деяние
представлява маловажен случай следва да се извършва след комплексна оценка на
обстоятелства, свързани с обективната страна на деянието, личността на дееца,
изпълнителното деяние, от значение за степента на обществената опасност и
моралната укоримост на извършеното. Първостепенният съд, така и защитата се
уповават почти на една и съща съдебна практика, но достигат до противоположни
изводи за приложим материален закон. НРС правилно е изложил фактите от значение
за квалификацията.
Количеството,
качеството, стойността и разпределението на наркотичното вещество, държано от
подсъдимата, е установено безспорно. Елемент в оценката наличието на маловажен
случай е количеството, качеството и стойността на наркотичното вещество.
Съдебната практика, макар да не е приела точни измерители на тези величини, при
обсъждане възможността едно поведение да бъде определено като маловажен случай,
това е от съществено значение редом с личностната характеристика на дееца и
другите обстоятелства от обективна страна, характеризиращи деянието. Практиката
на съдилищата е в строго определени граници, а не произволно относимо към всякакво
количество, качество наркотично вещество. В конкретния случай, Н. носи у себе
си 8,120 грама амфетамин, разпределен в 13 пакетчета, в центъра на кк Слънчев
бряг малко след обяд в активния летен сезон. В ръката си има две опаковки, а в
дрехите си останалите. Полицаите са я спрели за проверка не случайно, а по
предварителна информация, че тя притежава такива вещества, които
разпространява. Н. е била освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание през 2013 година, за държане на високорисково
наркотично вещество амфетамин, за деяние извършено в средата на юни с.г. в кк
Слънчев бряг. С плащането на глобата и изтичането на определен срок от време се
заличават последиците от налагането на това наказание, тя отново извършва
същото.
Начина на
извършване на деянието, количеството, качеството и стойността на наркотичното
вещество, не дават основание да се приеме, че извършеното от нея съставлява
маловажен случай, което покрива всички критерии на чл. 93 т.9 НК. Настоящата
инстанция напълно споделя изводите на първостепенния съд. Цитирана съдебна
практика от защитата, съществено се отличава от поведението на Н.. Изключение в
практиката такова количество, качество и стойност на наркотик, да е прието за
маловажен случай. При тях са били налице и множество други обстоятелства. Н. в
разгара на летния сезон в кк Слънчев бряг държи у себе си при движение по
улиците през деня, 13 пакетчета амфетамин. Твърдението и, че то е за лична
употреба, за да се успокоява при подготовка за изпити в учебно заведение, е
защитна теза и не намира подкрепа в доказателствата по делото, за да се приеме
като правдоподобно. Изтъкнатото от защитата, че осъждането би имало отрицателни
последици в бъдеще, като аргумент за преквалифициране по чл. 354а ал.5 НК, е
необосновано. Н. е пълнолетна и е следвало да оценя поведението си и
последиците от него, а не те да се противопоставят на съда в очакване на
милозливост и снизхождение. Тя добре е запозната с последиците от притежанието
на наркотично вещество. При това следва да понесе и последиците от собственото
си поведение. В голяма степен не си е направила изводите от шанса, даден и от
закона и съда през 2013 година.
При индивидуализиране на наказанието НРС достигнал до
извод, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и в режима на
чл. 55 НК индивидуализирал наказателната репресия. Настоящата инстанция напълно
споделя това. И в това няма никакво
противоречие, както твърди защитата. Облекчения режим, в който може да се
наложи наказание, е относим за всички престъпни състави, включително и този по
чл. 354а ал.3 НК. Прилагането на чл. 55 НК не изисква задължителна
преквалификация по ал.5. Има разлика между маловажен случай по чл. 93 т.9 НК и
чл. 55 НК. Първата норма е насочена към извършеното престъпление и
характеристиките му, което законът приема като деяние с по ниска степен на
обществена опасност, докато втората норма е обърната към личността на дееца –
наличие на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, при индивидуализиране
на наказанието, прилагана за всички деяния без изключение.
Има решения на съдилищата при сходна стойност
на наркотичното вещество, приели наличието на маловажен случай - Решение
34/2015 год. на 3 н.о. ВКС, Решение 201/2015 год. на 1 н.о. ВКС, Решение
44/18г. на 3 н.о. ВКС, Решение 253/09 год. на 1 н.о. ВКС. Посоченото от
защитата решение 149/18 год. на БОС е несъотносимо в настоящия случай, защото
се отнася до канабис на стойност под 90 лв. Преценявайки всички обстоятелства
от обективна и субективна страна на процесното деяние, следва да се направи
извод, че деянието не се отличава с по ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на престъпления от същия вид. В почти всички от изброените
по горе случаи се касае за държане на наркотик, за който е доказано, че е
предназначен за лична употреба или деянието е извършено за пръв път или с оглед
на други доказателства го правят деяние с по ниска степен на обществена
опасност. Такива в настоящия случай не са налице, затова правилни обосновани и
почиващи на закона са изводите на НРС за липсата на възможност поведението на Н.
да бъде квалифицирано като маловажен случай.
При
разглеждане делото от НРС не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
дадена е възможност за реализиране правото на защита на подсъдимата чрез закона, не са ограничени правата
им.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338 НПК,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
Потвърждава присъда 34 от 8 октомври 2018 г. по НОХД 1213/2018 год. на Районен съд Несебър.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 НПК да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: Членове :