Определение по дело №2933/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 65
Дата: 7 януари 2022 г. (в сила от 7 януари 2022 г.)
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20213100502933
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 65
гр. Варна, 07.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Диана К. Стоянова

Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502933 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по ЧЖ вх.№39462/26.10.2021г. на ЗИБ СТРОЙ ГРУП
ЕООД, ЕИК *********, Варна, представлявано от управителя Братан Янков, срещу
разпореждане №19497/11.10.2021г., с което ВРС е върнал на страната подадена частна вх.
№25719/17.08.2021г. срещу разпореждане от 05.07.2021г., постановено по ГД №9640/2020г.
по описа на ВРС, 31 състав.
С жалбата се твърди, че при постановяване на акта са допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което се претендира отмяната на разпореждането и
връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Срещу частната жалба е постъпил становище на насрещната страна БУЛ СПЕЙС
ЕООД, ЕИК *********, с.Яким Груево, общ.Исперих, чрез адв.Н.Г., за неоснователността .
Излага се, че процесната ЧЖ е трета поред като демонстрира явна злоупотреба с право от
страната в желанието да препятства влизане в сила на постановеното по делото решение
на ВРС. Претендира се частната жалба да бъде оставена без уважение поради
законосъобразността на обжалвания съдебен акт.
При преценка редовността на жалбата настоящият състав констатира, че същата е
подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване акт.
Обжалваемостта на акта е изрично предвидена в чл.262, ал.3 вр.чл.275, ал.2 ГПК.
По жалбата не е внесена дължимата държавна такса за обжалване, но въззивният
състав намира, че следва да се произнесе по същество с оглед очевидната недобросъвестност
на жалбоподателя, който с поведението си – неизпълнение на дадени от съда указания за
отстраняване нередовност на жалбите, цели злоупотреба с права като препятства
стабилизиране на съдебния акт. Процесуалното бездействие на страната не е оправдано с
нищо, а съгласно чл.3 от ГПК, участващите в съдебните производства лица са длъжни да
упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите
нрави. Съгласно чл.7 и чл.101 ГПК съдът служебно следи за надлежното извършване на
процесуалните действия като дава указания на страните. Това процесуално задължение на
съда е изпълнено в случая от първата инстанция. В тази връзка, въззивният съд също е
предоставил възможност на жалбоподателя да внесе дължимата държавна такса по ЧЖ, но
1
без резултат. Правото на обжалване/защита/ на страната не е нарушено, но в противовес на
това се нарушават правата на насрещната страна съгласно чл.9 ГПК, която поради
процесуалното поведение на обжалващия не може да се снабди със стабилен акт по спора.
Поради констатираната недобросъвестност на обжалващия, въпреки нередовността на
жалбата, с оглед дисциплиниране на страните и упражняване на правомощията му по чл.7 и
чл.9 ГПК, въззивният състав намира, че следва да се произнесе по жалбата.
Разгледана по същество съдът намира частната жалба за неоснователна поради
следното:
По ГД №9640/2020г. на ВРС е постановено решение рег.№262/22.04.2021г., срещу
което е постъпила ВЖ вх.№11196/27.05.2021г. от ЗИБ Строй Груп ЕООД.
С разпореждане от 28.05.2021г. съдът е оставил жалбата без движение за
отстраняване на констатирана нередовност с внасяне на дължимата държавна такса в размер
на 135 лева по сметка на ВОС. Съобщението за това е надлежно връчено на страната на
23.06.2021г. След изтичане на срока за изпълнение без предприети процесуални действия от
страната, с разпореждане от 05.07.2021г., съдът е върнал въззивната жалба на Зиб Строй
Груп ЕООД.
Съобщението за това разпореждане е връчено на страната на 06.08.2021г. като в
срока за обжалване, на 13.08.2021г. е постъпила по пощата частна жалба вх.
№25719/17.08.2021г. срещу разпореждането за връщане на ВЖ.
С разпореждане от 19.08.2021г. съдът е оставил без движение постъпилата ЧЖ за
внасяне на дължимата по нея държавна такса от 15.00 лева по сметка на ВОС. Съобщение за
горното е надлежно връчено на жалбоподателя на 28.09.2021г. В срока за изпълнение
страната не е отстранила нередовността на ЧЖ, поради което с ново разпореждане рег.
№19497/11.10.2021г. съдът върнал подадената ЧЖ вх.№25719/17.08.2021г., на основание
чл.275, ал.2 вр.чл.262, ал.2 ГПК.
Съобщение за връщането на жалбата е редовно връчено на страната на 15.10.2021г.
като в срока за обжалване е постъпила процесната ЧЖ вх.№39462/26.10.2021г. срещу това
разпореждане. По същата съдът е дал указания на страната да представи доказателства за
внасяне на дължима държавна такса в размер на 15 лева, с разпореждане рег.№21409 от
27.10.2021г., за което страната е уведомена на 01.11.2021г.
С разпореждане от 12.11.2021г. съдът, независимо от констатираната нередовност на
ЧЖ е постановил изпращането на въззивния съд. От своя страна въззивният съд отново е
предоставил възможност на страната да внесе дължимата по ЧЖ държавна такса, което
указание отново не е изпълнено от жалбоподателя Зиб Строй груп ЕООД.
Съдът констатира, че всички съобщения след решението на съда са редовно връчени
на жалбоподателя –търговско дружество съгласно чл.50, ал.3 ГПК като в предоставения
срок за отстраняване на нередовността не е налице изпълнение. Не са постъпвали молби за
продължаване на срока, по които съдът да дължи произнасяне. В този смисъл, не са налице
основания, които да формират извод за неправилност на разпореждането на съда от
11.10.2021г. за връщане на ЧЖ вх.№25719/17.08.2021г. Поради нередовността на частната
жалба първоинстанционният съд правилно е върнал същата на основание чл.275, ал.2
вр.чл.262, ал.2 ГПК. Поради идентичен извод на въззивния съд, разпореждането на ВРС
следва да бъде потвърдено.
В полза на ВОС следва да бъде събрана от жалбоподателя дължимата за
производството по обжалване държавна такса в размер на 15.00 лева.
Едновременно с това, с оглед неоснователността на жалбата и направеното искане по
чл.78 ГПК, в полза на насрещната страна следва да бъдат присъдени разноски за
адв.възнаграждение в размер на 200 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане рег.№19497/11.10.2021г., постановено по ГД
№9640/2020г. по описа на 31 състав на ВРС, с което е върната на Зиб строй груп ЕООД
частна жалба вх.№25719/17.08.2021г., на основание чл.262, ал.2, т.2 вр.чл.275, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА ЗИБ СТРОЙ ГРУП ЕООД, ЕИК *********, Варна, да заплати по сметка на
ВОС дължимата държавна такса по частната жалба в размер на 15.00 лева, на основание
чл.77 ГПК.
ОСЪЖДА ЗИБ СТРОЙ ГРУП ЕООД, ЕИК *********, Варна, да заплати на БУЛ
СПЕЙС ЕООД, ЕИК *********, с.Яким Груево, общ.Исперих, ул.Вихрен 16, сторените в
производството разноски в размер на 200 лева, на основание чл.78, ал.1 и чл.81 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3