Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
22.02.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на седми февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Кремена
Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря
Ив.Велчева и
с участие на прокурор Д. Димитров при Окръжна
прокуратура – Шумен, като разгледа
докладваното от административен
съдия Х.Димитрова КАНД № 312 по описа
за 2021г. на Административен
съд - Шумен, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от
Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз
основа на касационна жалба на
В.Х.В. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез адвокат Х.
Х. ***, срещу Решение №235/11.11.2021г., постановено по ВАНД № 1304/2021г. на Районен
съд – Шумен. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 19-0869-000185/20.02.2019г., издадено от Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор «Пътна
полиция» – Шумен, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание
чл.175, ал.3, предл.1 от на В.Х.В. е наложено
административно наказание «глоба» в размер на 200 (двеста) лева и «лишаване от право
да управлява МПС» за срок от 6 месеца.
Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност
на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила. Сочи, че не е извършител
на вмененото му нарушение, тъй като след придобиването
на процесния автомобил, същият е бил оставен в с.Пробуда, обл.Търговище, като в замяна взема
друг автомобил. Впоследствие
друго лице е взело автомобила, като е управлявало същия с превишена скорост покрай стационарна камера, в резултат
на което касаторът получил четири броя електронни
фишове. По-късно в полицията било установено, че автомобилът е с прекратена
регистрация, въз основа на което
съставили АУАН и издали НП въз
основа на снимковия материал от стационарната
камера. Наред с това, дори и да се приеме, че е управлявал
въпросното МПС, касаторът не
е бил длъжен да знае, че управляваният от него автомобил е
с прекратена регистрация, тъй
като процесното МПС е било
с регистрационни табели (има
издадено СРМПС), винетка,
ЗГО, ГТП. Същият не е знаел
за служебното прекратяване
на регистрацията, поради което не е налице елемент от субективната страна на
деянието. По тези съображения отправя искане за
отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответната страна, ОД на МВР –
Шумен, представлявана в съдебното
заседание от упълномощен процесуален
представител гл.юрисконсулт
И.С.оспорва жалбата. Излага аргументи за правилност и законосъобразност на
касираното решение, въз
основа на които моли същото
да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура счита,
че касационната жалба е
допустима, но неоснователна и моли за решение в този
смисъл.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е постановено
при следната фактическа
обстановка:
С Наказателно
постановление №19-0869-000185/20.02.2019г. на Началник
сектор към ОДМВР сектор «ПП» - Шумен, на касатора е наложено административно наказание «глоба» в размер на 200 лева и административно наказание «лишаване от право да управлява
МПС» за срок от 6 месеца за това,
че «управлява МПС, което не
е регистрирано по надлежния
ред», като по този начин виновно е нарушил чл.140, ал.1 от . В обстоятелствената част на
процесното наказателно
постановление било посочено, че на 06.10.2018г.,
около 18.56 часа в Община Шумен на път първи клас №I-2 км. 112+737 в посока от гр.Русе към гр.Варна, собственият
му лек автомобил «Ф.П.» с
рег.№******* е бил управляван по път
отворен за обществено ползване,
без да е регистриран по надлежния
ред - със служебно прекратена регистрация
от 03.07.2018г., на основание чл.143, ал.15 от , като в качеството си на собственик във връзка с чл.188, ал.1 от , не
посочва на кого е предоставил автомобила
си на посочените по-горе
дата и час. Административно наказателното
производство било образувано по реда
на чл.36, ал.2 от ЗАНН, като деянието
е установено по преписка
вх.№152/2019г. на ШРП, изпратена на компетентния административно наказващ
орган, ведно с Постановление от 22.01.2019г. на
прокурор в ШРП за отказ да образува досъдебно производство. Въз
основа на материалите, съдържащи
се в прокурорската преписка,
както и от свидетелските
показания на разпитаните в съдебно
заседание полицейски служители, въззивният
съд е установил, че със система
за контрол на скоростта е
засечен лек автомобил «Ф.П.», който
се движи с превишена скорост по път първи клас №I-2 км. 112+737. Впоследствие при обработката на данните било установено, че този автомобил е собственост на В.Х.В. и същият е със служебно прекратена
регистрация. Собственикът на автомобила
попълнил декларация, с която
заявил, че не може да посочи
кой точно е управлявал автомобила.
Въз основа на тези доказателства, административно наказващият
орган приел, че настоящият касатор е осъществил състава на нарешунието по чл.140,
ал.1 от ЗДвП, вр. чл.188,
ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е приел, че наказателното постановление е правилно
и законосъобразно, предвид безспорната установеност на деянието от обективна страна –
управление на МПС, което не е регистрано
по надлежния ред, като административно наказателната
отговорност на лицето е ангажирана на основание чл.188, ал.1 от ,
в качеството му на собственик на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, при липса на съществено нарушение на процесуалните правила.
Така мотивиран
съдът е потвърдил процесния
правораздавателен акт.
При извършената служебна проверка
в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
В хода на въззивното съдебно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да
бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият състав напълно споделя
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи относно наличие на предпоставките за ангажиране на
отговорността на касатора. Описаното нарушението се явява безспорно доказано от обективна
страна. С разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП
(изм. ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.), законодателят е въвел
изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се
определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
издадена на основание чл.140, ал.2 и чл.142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на
чл.15, ал.1 от наредбата при промяна в регистрацията, собственикът представя
документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се
подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в
нормата документи, а според чл.14, ал.1 от същата наредба, промяна в
регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и
собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния
номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране
на ПС като «историческо».
Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС,
лицето, което го е закупило, т.е. новият собственик, е длъжен да регистрира
превозното средство на свое име и в съответното звено «Пътна
полиция» при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл.4, ал.1 от
наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство
и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация,
промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл.3,
ал.1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират
в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса
(постоянен или временен) от съответния митнически орган. Съгласно чл.143, ал.15
от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. Санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и
лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано
по надлежния ред.
По делото не е спорно
обстоятелството, че на посочените в НП дата (06.10.2018г.) и място, посредством система за контрол
на скоростта е установен лек
автомобил «Ф.П.» с регистрационен
номер *******, който се движи
с превишена скорост по път първи клас
№I-2 км. 112+737 в посока от гр.Русе
към гр.Варна, т.е. път отворен за обществено ползване, както и че това МПС,
към датата на управлението е било със служебна прекратена регистрация, считано
от 03.07.2018г. Прекратяването на регистрацията
на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл.143,
ал.15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по
силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е
било необходимо контролните органи да информират за прекратяването на
регистрацията. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез
правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл.143,
ал.15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на
чл.143, ал.15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на
регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия.
Наред с това,
безспорно установено е по делото, че процесният лек автомобил е собственост на В.Х.В.,
като същият е заявил пред контролните органи, че не може да посочи кое е лицето, което е управявало собственият му автомобил на посочената дата, за което е попълнил декларация за предоставяне
на информаця по чл.188 от .
Непосочване на друго лице,
различно от собственика, което
да е управлявало автомобила,
с който е извършено
нарушение, обуславя прилагането
на чл.188, ал.1, изр.второ от ЗДвП,
респективно ангажирането на
административно наказателната отговорност
на касатора, в качеството му на собственик на процесния автомобил. Това обстоятелство изрично е посочено и в мотивите на наказателното
постановление. Всико това е
съобразено от въззивния съд, който е обосновал правилния извод, че нарушението е
доказано и с оглед субекта
на административно наказателна отговорност.
В допълнение към мотивите на обжалваното съдебно решение и в отговор на изложените
в касационната жалба
доводи, следва да се отбележи
и следното:
Видно от материалите
по делото, на касатора в настоящото производство е наложена «глоба»
в размер на 200 лева и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 6 месеца
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от . Цитираната разпоредба сочи, че се
наказва с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца
и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Субект
на административната отговорност
за нарушението е «водач» на
пътно превозно средство. Съгласно §6, т.25 от
ДР на ЗДвП «водач»
е лице, което управлява пътно превозно средство. Наред с това нормата
на чл.188, ал.1, изр.второ от ЗДвП
указва, че собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В случая не е спорно, че В.Х.В.
е собственик на лекия автомобил, чието движение на посочената в наказателното
постановление дата и място е заснето
посредством годно техническо средство - система за контрол на скоростта. От приложените по делото доказателства се установява и обстоятелството, че собственикът
на лекия автомобил е поканен да посочи на кого е
предоставил моторното превозно
средство, както и че на същия
е разяснена разпоредбата на
чл.188, ал.1 от . В дадените
писмени сведения и в попълнената
декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата
на чл.188 от В.Х.В. е заявил, че не може да посочи от кого е управляван собствения му автомобил. При това положение правилно
административно наказващият орган е наложил административните наказания, предвидени
за извършеното нарушение на В.Х.В., който е собственик на моторното превозно средство. С разпоредбата на чл.188, ал.1 от
е установена оборимата
презумпция, че автомобилът се управлява
от неговия собственик, а тежестта за доказването на друг нарушител се носи от собственика
на МПС. В настоящия казус В.Х.В. не е посочил кой е управлявал автомобила, поради което същият в качеството му на собственик, следва да понесе административно наказателната
отговорност за извършеното
с него нарушение. За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че възражението на касатора за това, че не той е извършил нарушението по чл.140, ал.1 от ,
се явява необосновано, доколкото санкционираното лице не
ангажира каквито и да било доказателства в подкрепа на това си твърдение.
Касационният състав
намира за неоснователни въведените с жалбата доводи за липса на субективен елемент от фактическия състав на нарушението. Ирелевантно за отговорността на
водача е обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика
на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата
само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните
табели на автомобила не са били свалени, не го освобождава от отговорност.
Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл.14, ал.2, вр. ал.1 от НК незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението,
изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото
незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В
настоящия случай незнанието на факта, че управляваният от касатора автомобил е
със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него
непредпазливост под формата на небрежност. Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта
също има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още «несъзнавана
непредпазливост». При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил
длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП,
поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.140, ал.1 от , лицето следва
да носи административно наказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от .
Установените по делото
факти и анализът на цитираните законови разпоредби,
съотнесени към настоящия казус обосновава извод, че В.Х.В.
е осъществил виновно вмененото
му нарушение. Същият като собственик на МПС, е длъжен да знае разписаните в ЗДвП правила, както и последиците от тяхното неспазване, в това число и повелята на чл.188,
ал.1, изр.второ от ЗДвП, според която собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно
средство. В случая е имало достатъчно
обстоятелства, които е следвало да накарат касатора да прояви активност, като се увери и предотврати извършването на нарушения на ЗДвП
със собствения му лек автомобил.
С оглед на това оспореното от
санкционираното лице наказателно постановление е законосъобразно и същото правилно
е било потвърдено от районния съд.
Ограничен в пределите
на касационната проверка до релевираните
с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния
закон.
С оглед
изложеното Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на спора и с оглед отправената претенция, на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото
пред настоящата инстанция. Съдът
като съобрази характера на
спора намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Шумен разноски по делото в размер на 80 лв.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 235/11.11.2021г., постановено по ВАНД № 1304/2021г. по описа на
Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА
В.Х.В. с
ЕГН ********** *** да заплати на ОД на
МВР - Шумен сумата от 80 (осемдесет) лева разноски по делото пред настоящата
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 22.02.2022 г.