Р Е Ш Е Н И
Е № 127
гр. Търговище, 20.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, в
открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
при секретаря Стоянка Иванова и с
участието на окръжен прокурор при ОП – Търговище Васил Ангелов, като разгледа
докладваното от председателя КНАХД № 111 по описа на АС – Търговище за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на
Община Търговище против Решение № 260054 от 24.08.2020г. на Търговищкия районен
съд, постановено по НАХД № 491/2020 година. Касационното основание, което се
сочи е нарушение на закона. Твърди се, че неправилно е прието, че не е
осъществен състав на нарушение, тъй като коментираното разрешение е издадено на
друго дружество и е за различен от приетия от съда период. По тези съображения
се прави искане съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното
решение на ТРС и да потвърди издаденото наказателното постановление.
Ответникът - „ОЛД СКУЛ 2100“ ООД - гр.Търговище
представлявано от Д. Й. Л. и С. В. Б., оспорва касационната жалба. Счита, че решението на РС – Търговище е
съобразено с материалния закон изцяло и следва да бъде оставено в сила.
Представителят на ТОП дава
заключение за основателност на жалбата. Прави искане съдът да отмени решението
и да потвърди наказателното постановление.
Административен съд – Търговище, при
преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на
обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и
правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
С обжалваното решение ТРС е отменил
Наказателното постановление № 362/27.02.2020г.
на Кмета на Община Търговище, с което на „ОЛД СКУЛ 2100“ ООД с ЕИК ********* и
адрес гр.Търговище, кв….., бл. ., вх.., ет. ., ап. ., на основание чл. 36, ал 1 от Наредбата за реда и условията за поставяне
на преместваеми обекти и съоръжения на територията на Община Търговище е
наложена “имуществена санкция” в размер на 1000 лева. От фактическа страна е
прието, че наказаното дружество е разполагало с разрешение № Р-1С-103/24.09.2019г.
на Главен архитект на Община Търговище, съгласно което „за процесното място“
„процесното“ дружеството е имало разрешение да ползва терен за поставяне на
търговски маси и чадъри на открито - за периода от 01.05.2019г. до 30.06.2020г.
Въз основа на установеното от
фактическа страна съдът е обосновал извод, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на
съществени процесуални нарушения, но при нарушение на материалния закон, тъй
като не е осъществен състав на нарушението, по повод на което е ангажирана
отговорността на дружеството.
Решението на първостепенния съд е
постановено при неправилно установена фактическа обстановка, довело до неправилно
приложение на материалния закон. Коментираното разрешение на главния архитект е
дадено на друго дружество, а не на дружеството, чиято отговорност е ангажирана.
То е издадено на „Олд скул – 2001“ ООД с ЕИК *********, а не на „Олд скул – 2100“
ООД с ЕИК *********. Действително в него е налице индикация за допусната явна
фактическа грешка при посочване на срока му на валидност – наместо заявените от
„Олд скул – 2001“ ООД с ЕИК ********* срокове, както следва: 20.09.2019г. до 31.10.2019г.
и от 01.05.2020г. до 16.08.2020г., в него е посочено, че се дава от
24.09.2019г. (дата на издаването му) до 31.10.2019г. и от 01.05.2019г. до
30.06.2020г. Това обстоятелство в случая не следва да бъде подробно
коментирано, тъй като както вече се посочи разрешението е издадено на друго
дружество и не може да ползва лицето, чиято отговорност е ангажирана, макар то
да се представлява от едни и същи физически лица. Само за яснота следва да се
посочи, че производството по поправка на очевидни фактически грешки в
административните актове е регламентирано в чл. 62, ал. 2 от АПК, може да се
извърши от органа, който го е издал и след изтичане на срока за обжалване и няма
нищо общо с основанията за възобновяване на производството по издаване на акта.
По изложените съображения съдът
приема, че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН. При осъществяване
на правомощията си по чл. 222, ал.1 от АПК и въз основа на фактите, установени
от районния съд, настоящият съдебен състав съобрази следното: От формална
страна наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изпълнение на функциите му и в него се
съдържат всички изискуеми от закона реквизити. В хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения – такива, които да компрометират изводите относно
извършването на нарушението. Изложените в тази връзка мотиви на първоинстационния
съд са подробни и не следва да бъдат преповтаряни. Наказателното постановление
съответства на материалния закон, а наложеното наказание е в законоустановения минимален
размер.
С оглед изхода на делото следва да
се постави претенцията за присъждане на разноски. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
На
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по
дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Като съобрази, че в случая производството
по делото е приключило в едно съдебно заседание и делото не е с фактическа или
правна сложност, съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в минималния предвиден в наредбата размер от 80лв. за една
инстанция. По тези съображения „ОЛД СКУЛ 2100“ ООД с ЕИК ********* и адрес
гр.Търговище, кв. .., бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., следва да бъде осъдено да плати на Община Търговище разноски
по делото в размер на 160 лв.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Търговище
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260054 от 24.08.2020г. на Търговищкия районен съд, постановено
по НАХД № 491/2020 година, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление № 362/27.02.2020г. на Кмета
на Община Търговище, с което на „ОЛД СКУЛ 2100“ ООД с ЕИК ********* и адрес
гр.Търговище, кв.. ., бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., на основание чл. 36, ал 1 от Наредбата за реда и условията за поставяне
на преместваеми обекти и съоръжения на територията на Община Търговище е
наложена “имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА „ОЛД СКУЛ 2100“ ООД с ЕИК ********* и адрес гр.Търговище, кв.., бл. . вх.., ет. ., ап. . да плати на Община Търговище 160лв.
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.