РЕШЕНИЕ
№ 3739
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110162942 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Производството по делото е образувано по искова молба от Д. П. П. против
Прокуратура на Република България, с която се иска да бъде признато по отношение
на ответника, че ищецът е собственик на мотопед марка „Пиаджо“, тип Веспа с рег.№
**********, като ответникът бъде осъден да предаде на ищеца владението върху
гореописаното МПС.
В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на мотопед марка „Пиаджо“,
тип Веспа с рег.№ ********** по силата на договор за продажба от 30.05.2023 г.,
сключен в Република Гърция с А.П. подписите под който са заверени от полицейски
служител. Ищецът поддържа, че съгласно гръцкото законодателство, след покупката
предал всички документи в полицейския отдел Лерос, Дирекция на полицията
Додеканези, за издаване на необходимите книжа. Поддържа, че на 07.06.2023 г. от
горепосоченото полицейско управление му било издадено разрешение за движение на
мотопеда. След като докарал мотопеда в България ищецът посетил сектор „Пътна
полиция“ в гр.Ловеч, с цел регистрация на мотопеда. По време на техническия преглед
било установено, че има драскотини по рачата на мотопеда и се налагало да го предаде
доброволно за прецизно изследване. Така с протокол за доброволно предаване от
06.07.2023 г. ищецът предал на разследващ полицай при РУ на МВР – гр.Ловеч
процесния мотопед. Било образувано досъдебно производство, по което мотопедът бил
приобщен като веществено доказателство. В последствие ищецът бил уведомен, че е
1
установена манипулация върху номера на рамата на мотопеда. Въпреки, че ищецът
получил потвърждение от гръцката полиция, че той е вписан като собственик на
мотопеда и последния не е обявен за откраднат, ищецът поискал връщането му. С
постановление от 04.10.2023 г. по пр.пр.№ 2888/2023 г. на РП – Ловеч, молбата му била
оставена без уважение с мотиви, че не е собственик на процесната вещ. Ищецът
твърди, че досъдебното производство било спряно на 30.11.2023 г. на основание
чл.244, ал.1, т.2 НПК. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът
обуславя правния си интерес от предявения иск и моли за неговото уважаване, като в
условията на евентуалност моли съда да приеме, че е собственик на процесната вещ по
силата на давностно владение, продължило повече от пет години – през периода от
2011 до 2023 г. Претендира разноски
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява
становище за недопустимост на предявения иск с доводи, че не владее автомобила и
не претендира правото на собственост върху него. По същество се изразява становище
за неоснователност на иска. Оспорва се правото на собственост на ищеца върху
процесната вещ, тъй като след установена интервенция върху номера на рамата, вещта
не е идентична с тази в представената от ищеца документация, в т.ч. с договора за
покупко-продажба. Оспорват се и твърденията на ищеца относно придобиване на
вещта по давност, тъй като последният е придобил вещта през 2023 г., а не сочи
доказателства относно правото на собственост на праводателя му. Поддържа се още, че
ПРБ не владее вещта, а същата е иззета за целите на наказателния процес, т.е.
държането е на правно основание. Излага се още, че наказателното производство не е
приключило, а отказът на прокурор от РП-Ловеч за връщане на вещественото
доказателство, е потвърден от съда. По изложените в отговора доводи се иска
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен заверен препис от досъдебно производство № 81/2023 г.
по описа на ОД на МВР – Ловеч, от което се установява, че същото е образувано
срещу неизвестен извършител на 06.07.2023 г. по реда на чл.212, ал.2 НПК с първото
действие по разследването – оглед на местопроизшествие, с оглед данни за извършено
престъпление по чл.345а, ал.1 НК. От съобщението за започнато досъдебно
производство се установява, че на горепосочената дата в ********** на Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Ловеч е констатирано заличаване на
идентификационен номер на МПС – номер на рама на мотопед марка „Пиаджио Веспа
50 ПХ“ с рег. № **********.
В хода на досъдебното производство е съставен протокол за доброволно
предаване от 06.07.2023 г., с който ищецът е предал на разследващ полицай при РУ на
2
МВР – гр.Ловеч мотопед марка „Пиаджио Веспа 50 ПХ“ с рег. № **********, с № на
рама V5SA1T68320, двигател № V5SA167864, заявление за първоначална регистрация,
протокол за техническа изправност, талон за регистрация, полица за застраховка
„гражданска отговорност“, удостоверение за покупко-продажба.
По делото е представен в превод на български език документ озаглавен „Частен
договор – продажба на мотор“, от който се установява, че на 30.05.2023 г. ищецът е
закупил от трето за делото лице, жител на Лерос, Гърция мотопед Веспа, модел
Пиаджо, № на рама 68320, двигател № 67864, с рег. № **********. Върху документа е
поставен печат и е отразено, че подписите на страните по договора са заверени от
Костантакис Николаос – полицейски служител.
По делото е приложен документ, от който се установява, че ищецът е превел
сумата от 2000 евро на собственика на процесния мотопед на 30.05.2023 г.
По делото е представен в превод на български език документ, издаден на
07.06.2023 г. от Директор полиция Додеканези, Отдел Трафик, полицейски участък
Калимнос с разрешение за движение на процесния мотоциклет.
В превод на български език по делото е представен документ за регистрация на
мотоциклета на името на предходния собственик, в който превозното средство е
индивидуализирано със същите номера на рама и двигател.
По делото е приложено в превод на български език документ, озаглавен
„Потвърждение“, издаден от Дирекция Полиция Додеканези, полицейски отдел Лерос,
Република Гърция, в който е отразено, че мотопедът фигурира в регистрите на
службата, като след законното му прехвърляне като собственик е вписан Д. П. на
Павел Милков П.. Посочено е, че до този момент мотопеда не е обявен за откраднат и
талона му не е отнет.
В хода на досъдебното производство е отправено запитване до Дирекция
„Международно оперативно сътрудничество“ – МВР, София относно регистрацията на
процесния мотопед. Видно от приложения отговор е, че по направеното запитване е
получено съобщение от Интерпол-Атина, с което информират, че процесния мотопед
със същите номера на рама, двигател и регистрационен номер, е продаден на лицето Д.
П. от гръцкия гражданин Porevopoulos Atanasios на 07.06.2023 г., като е представен
вече приложения по настоящото делото договор за покупко-продажба.
С постановление от 22.08.2023 г. на прокурор при РП – Ловеч искането на Д. П.
П. /настоящ ищец/ за връщане на мотопед марка „Пиаджио Веспа 50 ПХ“ с рег. №
**********, е оставено без уважение. Отказът е обосноват с доводи, че макар
молителят безспорно да бил правоимащо лице, то към датата на произнасянето не
са били извършени всички процесуално следствени действия, в т.ч. назначената
комплексна трасологическа и химическа експертиза. С определение № 403/15.09.2023
г., постановено по НЧД № 764/2023 г. по описана РС – Ловеч, постановлението от
22.08.2023 г. на РП – Ловеч е потвърдено с мотиви, че не е постъпил отговор по
3
направеното запитване от страна на Дирекция „Международно сътрудничесво“.
С постановление от 04.10.2023 г. на прокурор при РП – Ловеч молбата от Д. П.
П. /настоящ ищец/ за връщане на мотопед марка „Пиаджио Веспа 50 ПХ“ с рег. №
**********, представляващ веществено доказателства по ДП № 81/2023 г. по описа на
ОДМВР – гр.Ловеч, отново е оставена без уважение. Отказът вече е мотивират с
липсата на идентичност между притежаваното от молителя МПС и приобщеното като
веществено доказателство в наказателното производство такова. Постановлението е
потвърдено с определение № 465/23.10.2023 г. по НЧД № 886/2023 г. по описа на РС –
Ловеч, в което са изложени сходни мотиви относно идентичността на процесния
мотопед.
От приложеното по досъдебното производство постановление от 30.11.2023г. на
прокурор при Районна прокуратура – гр.Ловеч се установява, че наказателното
производство е спряно, тъй като извършителят на престъплението не е разкрит.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За да бъде уважен ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на
процесния мотопед на твърдяното придобивно основание, както и че ответникът
владее автомобила без правно основание.
Съгласно чл.65, ал.1 от Кодекса на международното частно право -
придобиването и прекратяването на вещни права и на владение се уреждат от правото
на държавата по местонахождението на вещта по време на извършване на действието
или настъпване на обстоятелството, които обуславят придобиването или
прекратяването.
В конкретния случай, настоящият съд приема, че от представените по делото в
превод на български език документи, приети като писмени доказателства по делото,
безспорно се установява, че на 30.05.2023 г. ищецът Д. П. П. е закупил от трето за
спора лице – жител на Лерос, Република Гърция мотопед марка „Веспа“, модел
„Пиаджо“, с номер на рама **********, двигател номер 67864, с рег. № **********,
розов на цвят. Видно от приложения в превод на български език договор за покупко-
продажба е, че подписите на страните са заверени на същата дата от полицейски
служител.
От приложения в превод на български език талон за регистрация на мотопеда в
Република Гърция се установява, че номерата на рама и двигател, както и
регистрационния номер, са идентични с тези посочени в договора за покупко-
продажба, по силата на който ищецът се легитимира като негов собственик.
Следва да се има предвид, че решение № 209 от 28.10.2015 г. по гр.д.№
2922/2015 г., I г.о. на ВКС, състав на съда е допуснал касационно обжалване по
4
следния правен въпрос: По какви белези се идентифицира лек автомобил, когато е
извършена манипулация, в резултат на която не може да се установят оригиналните
номера на рамата и на двигателя на автомобила. По този въпрос е прието, че основните
идентификационни белези на МПС са номера на двигателя и номера на рамата на автомобила. Когато, обаче, е
извършена манипулация, в резултат на която не могат да се установяват оригиналните номера на двигателя и на
рамата, идентичността на автомобила може да бъде приета за установена при съвпадението на множество други
белези на автомобилите, като например производствения номер, който се поставя на известно само на
производителя място в автомобила, външни характеристики на автомобила, чиято промяна не би могла да не
остави следи и др. В конкретния случай, от събраните по делото писмени доказателства, представени в превод от
гръцки на български език, настоящият съд приема, че предадения с протокол за доброволно предаване по ДП №
81/2023 г. по описа на ОДМВР – гр.Ловеч мотопед е идентичен със закупения от ищеца на 30.05.2023 г. такъв.
Следва да се отбележи още, че събирането и пазенето на предмет - веществено
доказателство съгласно разпоредбите на НПК – съставлява ограничаване на правото на
собственост от правозащитен орган. То е законно, ако е в интерес на обществото и се
осъществява при условията, посочени в закона. Само така се гарантира защитата на
собствеността, предвидена в правилото на член 1 от Допълнителен протокол към
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ратифициран от
България със закон ,обн. Дв,бр.66 от 14.08. 1992г. в сила от 7.09.1992 г.).
С оглед предходното, настоящият съд намира, че след извършване на
възложените от наблюдаващия прокурор процесуално-следствени действия с
вещественото доказателство, основание за задържането му няма. До тогава пазенето
му е служело на целите на разкриването на обективната истина и необходимостта от
извършване на процесуални действия. Правото на собственост върху вещта, не може
да се проверява от прокурора и да обосновава негов отказ по чл.111, ал.2 НПК, тъй
като по принадлежността на правото на собственост се произнася гражданският съд.
Влязлото в сила негово решение определя кой е правоимащ по искането за връщане,
както следва от разпоредбата на чл.113 НПК.
При липса на спор относно правото на собственост, обосноваването на
задържането на вещта с вещно право на трето лице е незаконосъобразно. Ето защо
ищецът, като собственик на доказаното по делото придобивно основание – правна
сделка, има право да получи владението на процесния мотопед.
С оглед предходното, предявеният ревандикационен иск следва да бъде уважен
като основателен и доказан, без да се разглежда наведеното в условията на
евентуалност от ищеца оригинерно придобивно основание - изтекла придобивна
давност.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има
ищецът. В хода на устните състезания процесуалния представител на ищеца
претендира разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, които видно от
доказателствата по делото са в размер на 1550,00 лева /50,00 лева – държавна такса и
1500,00 лева – адвокатско възнаграждение/. Съдът намира за основателно
5
възражението на процесуалния представител на ответника с правно основание чл.78,
ал.4 ГПК, заявеното в хода на устните състезания. Делото не е от фактическа и правна
сложност, приключило е само в едно открито съдебно заседание, без да се събират
допълнително доказателства, поради което адвокатското възнаграждение следва да
бъде намалено до размера от 800,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр.София, бул.Витоша № 2 правото на собственост на Д. П. П., ЕГН
********** върху мотопед марка „Пиаджо“, модел „Веспа“, с рег.№ **********, с №
на рама **********, двигател № V5SA167864, на основание договор за покупко-
продажба от 30.05.2023 г., сключен на остров Лерос, Република Гърция, като
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да предаде на Д. П. П., ЕГН
********** владението върху описаното моторно превозно средство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Прокуратурата на Република България,
с адрес: гр.София, бул.Витоша № 2 да заплати на Д. П. П., ЕГН ********** сумата от
общо 850,00 лева, представляваща направени разноски в производството пред
първоинстанционния съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6