№ 16123
гр. София, 07.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110164753 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК
(установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение при връчване по чл.47 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 347152/31.10.2024
г., подадена по пощата на 28.10.2024 г., от „АГ* *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „Па*, представлявано от
Изпълнителния директор Яни* чрез процесуален представител: юрк. Е. И..
Съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София , ул. „Па*, тел. 0* тел.
**********, *****@**********.** срещу Т. Т. С., ЕГН: ********** с адрес:
ПК:1000, гр. София, кв. Л*, с която са предявени обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правна квалификация,
както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1
ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от
2876.13 лева, представляваща незаплатена главница, произтичаща от
Договор за заем Microcredit № 9012-00053295 от 09.03.2021 г. ведно с
лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (17.11.2024
г.) до окончателното изплащане на вземането;
за която сума има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 11283/15.04.2024 г. по ч. гр. д. № 63301/2023 г. по описа на
СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 09.03.2021 г. между
„Микро Кредит" АД, като Заемодател и Т. Т. С. като Заемополучател е
сключен Договор за заем Microcredit № 9012-00053295. Твърди се, че с
подписването на договора за заем, като заемът включвал и договорна лихва.
Сочи, че ответникът е извършвал плащания в размер на 390.00 лева. Посочва
1
размера на дължимата главница, лихва и мораторна лихва за забавено
плащане.
Твърди, че „Микро Кредит" АД е цедирал вземането по договора на
12.03.2021 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *,
с Приложение № 1/20.08.2021 г. Сочи, че ищецът Агенция за контрол на
просрочени задължения" АД, ЕИК ********* е правоприемник на Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *, считано от 25.11.2022 г.
Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се
подават от името на доверителя ми, е сключен Рамков Договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 12.03.2021 г. на основание чл. 99 от ЗЗД
между „Микро Кредит" АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, ЕИК *, с Приложение № 1/20.08.2021 г., както
и Потвърждение за извършено прехвърляне на вземания, по силата на което
вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД (правоприемник на което е „Агенция за контрол на
просрочени задължения" АД, ЕИК *********, считано от 25.11.2022 г.) изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди, че като
цесионер е упълномощен от първоначалния кредитор да уведоми длъжника за
извършената цесия.
Твърди, че цесията не е връчена на ответника. Моли исковото молба да
се счита за връчване на цесия.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски, като 50 лева по чл.13,
т.2 НЗПП и 300.00 лева по чл.25 НЗПП. Моли делото де се гледа в негово
отсъствие. Моли съдът да постанови неприсъствено решение. Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и
доказателствени средства следните документи: 1. Договор за кредит „Бяла Карта“
№ 834961_bc от 31.03.2022 г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на
кредити, Приложение № 1 към договора за паричен заем – ред 416, със заличени лични
данни, съгласно ЗЗЛД; 2. Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
31.03.2022 г. 3. Пълномощно на юрк. Елиана Цолова; 4. Уведомление за цесия; 5. Документ
за внесена държавна такса;
Моли да се приложи ч. гр. д. № 63301/2023 г. по описа на СРС.
Моли да бъде допусната съдебно-икономическа експертиза със следните
задачи: 2.Договор за заем Microcredit № 9012-00053295 от 09.03.2021 г., ведно с
Погасителен план; Искане за заем Microcredit и Общи условия към Договора -заверено
копие; 3. Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 12.03.2021 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД между „Микро Кредит" АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол
на просрочени задължения" ООД, ЕИК * Потвърждение за извършени прехвърляне,
извлечение от Приложение № 1/ 20.08.2021 г. с фигуриращи данни на ответника, с което
доказваме, че процесният договор е предмет на цесията - заверено копие; 4. Уведомление за
цесията; 5. Пълномощно за процесуално представителство; 6. Пълномощно за уведомяване
длъжниците за прехвърляне на вземанията.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не подава отговор.
2
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 63301/2023 г.
Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
№ 11283/15.04.2024 г.
Съгласно определение № 5057/04.04.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1987/2024 г.
по описа на СГС, заповедта за изпълнение е издадена само за главницата
2876,13 лева - главница, по договор за потребителски кредит № 9012
00053295 от 09.03.2021 г., сключен с „Микро Кредит“ АД, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението 17.11.2023 г.
В останалата част заповед на е издавана. Срокът за предявяване на
осъдителен иск по чл.415, ал.1, т.3 ГПК е изтекъл и ищецът не може да ползва
внесената вече държавна такса. За договорната лихва и за мораторната лихва
следва да се предяви осъдителен иск по общия ред – Глава XIII ГПК. Съдът е
дал указания за предявяване на установителен иск по отношение на
главницата. Видно от исковата молба ищецът иска да бъде признато за
установено, че съществува всичкото вземане по първоначалното подадено
заявление по чл.410 ГПК. Следователно за сумите за договорна лихва и
мораторна лихва същият не предявява искова молба – осъдителен иск. Ето
защо съдът приема, че в тази част производството е недопустимо, тъй като
няма правен интерес, защото няма право на установителен иск. Сумите по
договорна и мораторна лихва не са в заповедта за изпълнение и е недопустимо
да се установява вземане по суми, които не са предмет на заповедта. Липсва и
изрично искане ответникът да бъде осъден за тези суми. С определение №
46853/18.11.2024 г. съдът е прекратил производството за сумите по договорна
лихва и мораторна лихва (л.35-38 от делото).
Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени
на ищеца на 02.10.2024 г., поради което едномесечният срок за предявяване на
иска изтича на 04.11.2024 г. Исковата молба е подадена по пощата на
28.10.2024 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради
което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е
допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на
ОСГТК на ВКС.
По представителната власт
Ищецът се представлява юрисконсулт, на основание чл.30 вр. чл.32, т.3
ГПК.
Ответникът на този етап не се представлява.
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
3
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на иска е над 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2
ГПК не е приложим.
По иска за главница, таксата е 115.04 лева.
На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 57.53 лева, тъй
като е заплатена в заповедното производство (л.16 от заповедното дело).
Следователно дължимата такса по това дело е 57.53 лева. Представен е
документ по чл.128, т.2 ГПК с молба с вх. № 363599/12.11.2024 г. (л.32 от
делото).
По редовността на ИМ, ОИМ и доклада.
На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140
ГПК, съдът приема, че следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.
Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи
императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК.
С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по
тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните,
че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са
представени по делото и на които страните се позовават.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
Съдът приема, че следва да се приложи заповедното производство към
настоящото дело, което да се върне след влизане на краен съдебен акт.
По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)
Съдът служебно установи, че за решаване на делото са необходими
специални знания от областта на счетоводството, ето защо служебно следва
да се допусне ССчЕ, на основание чл.195 ГПК, на която вещото лице да
отговори на въпросите:
4
1. Каква е главницата по кредита.
2. Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се
включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е
заемателят е предоставил сумата по заема. Налице ли са доказателства.
3. Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран
ГПР и ГЛП – какви компоненти са включени в тях от процесния договор
при главница, съгласно описаното по договор.
4. Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи допълнителните
изисквания по т.3, освен договорната лихва и такса усвояване на
заема
5. Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в
левове, опредЕ. с ПМС към 09.03.2021 г., както и какъв е нейният
петкратен размер.
6. Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница,
без да се включва допълнителните изисквания по т.3 и такса
усвояване на заема
7. Каква сума длъжникът е платил по договора за кредит. Да се опише по
месеци и дати и по компоненти
8. Какъв е размерът на договорната лихва за процесния период, ако се
изчисли на основа главница без да се допълнителните изисквания по
т.3 и такса усвояване на заема
9. Каква сума ищецът е платил по допълнителните изисквания по т.3
10. Каква е мораторната лихва върху главницата за периода от 21.05.2021
г. до 27.10.2023 г.
11. Каква ще бъде договорната лихва за периода от 21.05.2021 г. до
27.10.2023 г., без да се включва допълнителните изисквания по т.3 и
такса усвояване на заема
12. Да са направят изчисленията, като се вземе предвид, че от 13.03.2020 г.
до 13.07.2020 г. законна лихва за забава не се начислява, съгласно чл.6
ЗМДВИП
Експертизата отговаря на въпроси по основателността на иска, поради
което депозитът следва да бъде възложен на ищеца, като на основание чл.160
ГПК, следва да внесе депозит в общ размер на 1000 лева (хиляда лева), в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, по банкова
сметка на СРС за вещи лица, преводачи, свидетели, особени представители,
гаранции, наречена „депозитна сметка“ (IBAN: BG 96 CECB 9790 3343 8974
00, BIC: CECBBGSF), както и в същия срок да представи доказателства за
това, като при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпредЕ.та доказателствена
тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези факти.
За вещо лице следва да се назначи инж. Д* което да се призове след
внасяне на депозит.
По съдебно-техническа експертиза (СТЕ)
5
С оглед приложените на императивна правна норма, съдът има нуждата
от специални знания от областта на техниката и информационните
технологии, поради което на основание чл.195 ГПК следва да допусне
съдебно-техническа експертиза, на която вещото лице да отговори на
следните въпроси:
1. Какъв е размерът на шрифта на договор за кредит – л.8-12 от делото
Експертизата отговаря на въпроси по основателността на иска, поради
което депозитът следва да бъде възложен на ищеца, като на основание чл.160
ГПК, следва да внесе депозит в общ размер на 300 лева (триста лева), в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, по банкова
сметка на СРС за вещи лица, преводачи, свидетели, особени представители,
гаранции, наречена „депозитна сметка“ (IBAN: BG 96 CECB 9790 3343 8974
00, BIC: CECBBGSF), както и в същия срок да представи доказателства за
това, като при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпредЕ.та доказателствена
тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези факти.
За вещо лице следва да се определи инж. П* М* (*), което да се призове
след внасяне на депозит чрез Регионална служба „Во*
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска,
неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг
алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
6
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, опредЕ. с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за
всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата
свободна дата е 13.05.2025 година от 09.45 часа, за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 347152/31.10.2024 г., подадена
по пощата на 28.10.2024 г., от „АГ* *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1527, ул. „Па*, представлявано от Изпълнителния директор Яни* чрез
процесуален представител: юрк. Е. И.. Съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София ,
ул. „Па*, тел. 0* тел. **********, *****@**********.** срещу Т. Т. С., ЕГН: ********** с
адрес: ПК:1000, гр. София, кв. Л*, с което е предявен положителен установителен иск с
правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл.
240, ал.1 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2876.13
лева, представляваща незаплатена главница, произтичаща от Договор за заем Microcredit №
9012-00053295 от 09.03.2021 г. ведно с лихвата за забава от датата на подаване на
заявлението в съда (17.11.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането; за която сума
има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
11283/15.04.2024 г. по ч. гр. д. № 63301/2023 г. по описа на СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 09.03.2021 г. между „Микро Кредит"
АД, като Заемодател и Т. Т. С. като Заемополучател е сключен Договор за заем Microcredit №
9012-00053295. Твърди се, че с подписването на договора за заем, като заемът включвал и
договорна лихва. Сочи, че ответникът е извършвал плащания в размер на 390.00 лева.
Посочва размера на дължимата главница, лихва и мораторна лихва за забавено плащане.
Твърди, че „Микро Кредит" АД е цедирал вземането по договора на 12.03.2021 г. на
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *, с Приложение № 1/20.08.2021
г. Сочи, че ищецът Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК ********* е
правоприемник на Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *, считано от
25.11.2022 г.
Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на
доверителя ми, е сключен Рамков Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
12.03.2021 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „Микро Кредит" АД, ЕИК ********* и
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *, с Приложение № 1/20.08.2021
г., както и Потвърждение за извършено прехвърляне на вземания, по силата на което
вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД
(правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК
*********, считано от 25.11.2022 г.) изцяло с всички привилегии, обезпечения и
7
принадлежности. Твърди, че като цесионер е упълномощен от първоначалния кредитор да
уведоми длъжника за извършената цесия.
Твърди, че цесията не е връчена на ответника. Моли исковото молба да се счита за
връчване на цесия.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски, като 50 лева по чл.13, т.2 НЗПП и
300.00 лева по чл.25 НЗПП. Моли делото де се гледа в негово отсъствие. Моли съдът да
постанови неприсъствено решение. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не подава отговор.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Положителен установителен иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1,
т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който да бъде признато, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 2876.13 лева, представляваща незаплатена главница,
произтичаща от Договор за заем Microcredit № 9012-00053295 от 09.03.2021 г. ведно с
лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (17.11.2024 г.) до
окончателното изплащане на вземането; за която сума има издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 11283/15.04.2024 г. по ч. гр. д. № 63301/2023 г. по
описа на СРС.
Възражения на ответника:
1. правооспорващи –
2. правоизключващи –
3. правопогасяващи –
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Страните не спорят, че между ответника и „МИКРО КРЕДИТ“ АД е сключен договор
за заем Microcredit ) 9012-00053295/09.03.2021 на 09.03.2021 г. Не е спорно, че сумата е в
размер на 3 000.00 лева, която сума е разсрочена на 18 месечна, 18 погасителни вноски.
Падежът бил на 20-то число на месечна, като първият падеж 20.04.2021 г. Не е спорно, че
била начислена такса за усвояване на кредита в размер на 15.00 лева, като усвояването на
кредита е било в брой на касите на Изипей.
Не е спорно, че общата сума за получаване била 2 985.00 лева, ГПР – 48.90%, ФГЛП –
40.48 %, погасителната вноска 225.07 лева. Общата сума за погасяване на задължението
била 4 051.26 лева. Не е спорно, че е начислена и договорна лихва. Не е спорно, че
последната вноска по кредита е 20.09.2022 г. Не спори, че е настъпила изискуемостта на
вземанията.
Не е спорно, че първоначалният кредитор „МИКРО КРЕДИТ“ АД е прехвърли
процесното вземане на ищеца, като последният е упълномощен да уведоми ответника за
извършената цесия.
Не е спорно, че ищецът е изпратил уведомление за извършената цесия, но същата не
получена от ответника.
Не е спорно, че ответникът е получил цесията с получаване на исковата молба на дата
18.02.2025 г.
С оглед приложение на императивна правна норма по чл.7, ал. 3 ГПК за съда не е
8
ясно дали договорът е недействителен, на основание чл.11, ал.1 т.10 ЗПК – ясно ли е по
какъв начин е формиран ГПР, посочен ли е действителен ГПР, след като в посочения в
договора, не е включен пакета от допълнителни услуги (изискания) и такса за усвояване на
заем.
Спорно остава дали клаузата за пакета от допълнителните изисквания е
недействителна, тъй като тя не е включена в ГПР, представлява такса по чл.10а ЗПК и дали с
нея ГПР надвишава размера на чл.19, ал.5 ЗПК.
Спорно остава каква сума ищецът е получил от ответника и каква сума ищецът е
изплатил по този договор на ответника.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
Ищецът при условията на пълно и гласно доказване, следва да установи, следните
обстоятелства:
1. сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание
– главница, договорна лихва, ГЛП, ГПР, неустойка, такси за извънсъдебно събиране на
вземанията
2. предаването на сумата/картата
3. договорът е индивидуално сключен, а не при общи условия.
4. Процесният договор и вземанията са част от цесията
5. Длъжникът е уведомен за цесията (т.4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС)
6. срок и падежи на връщане на сумите, дата на падеж – изискуемост на вземането –
настъпил падеж, настъпила предсрочна изискуемост
7. Размера на търсените суми
Ответникът при насрещно и главно доказване следва да установи:
плащането на процесните суми
предоставил е обезпечение по заема
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че ответникът е получил
процесната сума, същият е уведомен за цесията преди датата на получаване на
исковата молба, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните, че съдът служебно ще приложи императивни
правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността
на сделките, представени по делото, съгласно задължителните указания,
дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
9
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: 2.Договор за заем Microcredit № 9012-00053295 от 09.03.2021 г.,
ведно с Погасителен план; Искане за заем Microcredit и Общи условия към Договора -
заверено копие; 3. Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
12.03.2021 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „Микро Кредит" АД, ЕИК ********* и
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК * Потвърждение за извършени
прехвърляне, извлечение от Приложение № 1/ 20.08.2021 г. с фигуриращи данни на
ответника, с което доказваме, че процесният договор е предмет на цесията - заверено
копие; 4. Уведомление за цесията; 5. Пълномощно за процесуално представителство; 6.
Пълномощно за уведомяване длъжниците за прехвърляне на вземанията.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 63301/2023 г. по описа на СРС,
което да се върне, след влизане в сила на краен съдебен акт.
ДОПУСКА, на основание чл.195 ГПК, изслушването на съдебно-
счетоводна експертиза (ССчЕ), на която вещото лице - счетоводител, след
запознаване с материалите по делото, както и допълнително събере
необходимата информация, включително след посещение в счетоводството на
ищеца, да отговори на следните въпроси:
На въпроси на съда
1. Каква е главницата по кредита.
2. Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се включва в
нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил
сумата по заема. Налице ли са доказателства.
3. Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран ГПР и ГЛП
– какви компоненти са включени в тях от процесния договор при главница, съгласно
описаното по договор.
4. Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи допълнителните изисквания по
т.3, освен договорната лихва и такса усвояване на заема,
5. Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове, опредЕ.
с ПМС към 09.03.2021 г., както и какъв е нейният петкратен размер.
6. Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница, без да се
включва допълнителните изисквания по т.3 и такса усвояване на заема
7. Каква сума длъжникът е платил по договора за кредит. Да се опише по месеци и
дати и по компоненти
8. Какъв е размерът на договорната лихва за процесния период, ако се изчисли на
основа главница без да се допълнителните изисквания по т.3 и такса усвояване на
заема
9. Каква сума ищецът е платил по допълнителните изисквания по т.3 и такса
усвояване на заема
10. Каква е мораторната лихва върху главницата за периода от 21.05.2021 г. до
27.10.2023 г.
11. Каква ще бъде договорната лихва за периода от 21.05.2021 г. до 27.10.2023 г., без
да се включва допълнителните изисквания по т.3
12. Да са направят изчисленията, като се вземе предвид, че от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г. законна лихва за забава не се начислява, съгласно чл.6 ЗМДВИП
КАТО ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 1000 лева (хиляда лева) по
депозитна сметка на СРС (IBAN – BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC –
CECBBGSF), вносим от ищеца, в едноседмичен срок, считано от получаване
10
на настоящото определение, както и в същия срок да представи доказателства
за това, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще
приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпредЕ.та
доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези
факти.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Д* което де си призове след внасяне на
депозит.
ДОПУСКА, на основание чл.195 ГПК, изслушването на съдебно-
техническа експертиза (СТЕ), на която вещото лице, след запознаване с
материалите по делото, както и допълнително събере необходимата
информация, включително след посещение при ищеца и при първоначалния
кредитор, да отговори на следните въпроси:
На въпроси на съда
1. Какъв е размерът на шрифта на договор за кредит – л.8-12 от делото
КАТО ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лева (триста лева) по депозитна
сметка на СРС (IBAN – BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC – CECBBGSF),
вносим от ищеца, в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото
определение, както и в същия срок да представи доказателства за това, КАТО
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпредЕ.та доказателствена
тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези факти.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице инж. П* М* (*), което да се призове след
внасяне на депозит чрез Регионална служба „Во*
УКАЗВА на страните, че следва да окажат съдействие на вещите лица,
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпредЕ.та доказателствена
тежест, а именно, че страната е създала пречки за установяване на тези факти.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
11
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
12
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, опредЕ. с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК,
а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва съответното процесуално действие, на основание чл.101
ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.05.2025 година от 09.45
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се ищеца и лично на
ответника чрез неговия работодател.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13