Определение по дело №259/2020 на Районен съд - Попово

^{О П Р Е Д Е Л Е Н И Е}

 

                                                                             ^{гр.Попово, 21.10.2020 г.}

 

                        ^{Поповският районен съд, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:}

                                                                              ^{ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ}

 

                        ^{като разгледа докладваното от  с ъ д и я т а  ЧНД № 259/2020 г. по описа на  ПпРС, за да произнесе взе предвид следното:}    

 

                        ^{Производството е по реда на чл.72 от НПК, във вр. с чл.391 и сл. от ГПК – за вземане на мерки за обезпечаване на отнемане по чл.53,ал.1,б.“а“ от НК и на наказание „глоба“, предвидено като кумулативна санкция за извършено престъпление по чл.343б,ал.1 от НК.             Образувано е по искане от прокурор от РП-Т., с което се иска от първоинстанционният съд да вземе мерки за обезпечаване на отнемане по реда на чл.53, ал.1,б.“а“ НК и за обезпечаване събирането на наказание „глоба“ във връзка с извършено престъпление по чл.343б,ал.1 от НК. В искането се твърди, че в РП-Търговище е заведено с вх.№ 2719/2020 г. ******************“ -престъпление по чл.343б,ал.1 НК. С протокол за доброволно предаване от 19.10.2020 г., като веществено доказателство по делото е бил приобщен управлявания от подсъдимия и негов собствен л.а., който видно от приложена справка от сайт за продажба на употребявани автомобили е на стойност около 1500 лв.}

                        ^{Съобразявайки изложените в искането фактически обстоятелства както приложените писмени доказателства и предпоставките за допустимост на подобно искане, съдържащи се в нормите на чл.389-чл.403 от ГПК, от правна страна съдът намира, че същото е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО и в двете му части, по следните съображения:}

                        ^{По отношение вземането на мерки за обезпечаване на отнемане по чл.53,ал.1,б.“а“ от НК.}

                        ^{Разпоредбата на чл.53,ал.1, б."а" НК предвижда отнемане в полза на държавата вещите, които принадлежат на виновния и са послужили за извършване на умишлено престъпление, т. е. средството на престъплението, докато според буква "б" на същия текст предметът на престъплението се отнема, само когато това е изрично посочено в норма на Особената част на НК, а такава изрична норма при транспортните престъпления по чл.343б ал.1 от НК липсва. От правна страна изначално е назащитима тезата, че автомобилът е средство, а не предмет на престъпление против транспорта и това не може да се промени от становище дадено от Главния прокурор утвърдено с негова заповед № РД-02-06/11.05.2020 г. за прилагане на чл.53 НК и чл.72 от НПК в ДП за престъпления по транспорта.  Според общоприетото в правната теория разбиране, основен разграничителен белег между правните понятия "предмет" и "средство" на престъпление е, че при първото се касае или за елемент на общественото отношение, което се защитава от наказателния закон, или за материална предпоставка за съществуването на това обществено отношение, но винаги част от самото отношение, а при второто – за нещо външно на последното, с което деецът избира да си послужи, за да го увреди – все основни правни понятия, за различията в които прокуратурата очевидно не държи сметка. Моторното превозно средство не би могло да бъде "средство" - нещо външно на защитените обществени отношения по регулиране на транспорта, с което деецът си е послужил, за да ги увреди, а точно обратното – превозното средство е важен елемент на самите обществени отношения по транспорта, защото транспортните престъпни състави визират нарушения на правилата за безопасна експлоатация именно на превозни средства. В този смисъл, за пореден път съдът напомня на прокуратурата, че следва да се запознае със задължителната съдебна практика на В/К/С – например ТР № 84/1960 г. според което, "предназначени за извършване на престъплението" са вещите, с които деецът е имал намерение да извърши престъплението, но то не е било извършено, тъй като е спряло във фазата на приготовлението, когато е наказуемо, или опита", т.е. това разбиране и принадлежността на престъплението по чл.343б,ал.1 от НК към категорията на формалните престъпления, категорично изключва МПС, чрез което то е осъществено, да е вещ, предназначена за извършване на престъплението; ТР № 18/1977 г. според което  "средствата (оръдията) за извършване на престъплението са извън обществените отношения, които престъплението уврежда, и не са елемент на последното“; ППВС № 11/1971 г. и ТР 2/2012 г. на ОСНК на ВКС.}

                        ^{По отношение вземането на мерки за обезпечаване на наказание глоба предвидено за престъплението по чл.343б,ал.1 НК.}

                        ^{Съгласно задължителните указания дадени **************-„ в производството по допускане на обезпечение по реда на чл.72 НПК съдът следва да преценява наличието на обосновано предположение за извършено престъпление. За основателността на искането не е достатъчно наличието на акт за образуване на досъдебно производство за престъпление, за което се предвижда наказание глоба и/или конфискация. Необходимо е във всички случаи собственикът на имуществото, по отношение на което прокурорът е направил искане за налагане на обезпечителни мерки да е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление, за което е предвидено наказание глоба и/ или конфискация”. В конкретният случай, от приложеното в цялост БП № ************************.}

                        ^{От друга страна относимите разпоредби на ГПК предвиждат, че обезпечение се допуска, когато „без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението...” /чл.391,ал.1 ГПК/. Предвид посоченото по-горе, отчитайки обществената опасност на престъплението /наказуемо с кумулативни санкции в размер от 1 до 3 г. ЛОС и глоба в размер от 200 до 1000 лв./, съдът счита, че е налице вероятна основателност от постановяване на осъдителна присъда по бъдещото нохд. Според съда, това обстоятелство няма да затрудни по никакъв начин реализирането на правата на държавата по изпълнение на наказанието „глоба” при нейното събиране. Следва да се посочи, че на управляваният от подс.С. л.а.“**************** не е извършена оценка от в.л. в БП,като приложената от прокуратурата справка от интернет страница на автокъща предлагаща подобен автомобил НЕ МОЖЕ да бъде меродавно по отношение стойността на л.а. Освен това, видно от приложената по делото справка за нарушител, непосредствено след констатиране на нарушението, спрямо обв.С. е}

^{Тодоров е приложена *********************, т.е. априори е изключена възможността подсъдимият да се разпореди със собствения си л.а., с което да затрудни събирането на евентуално присъдения размер глоба. В заключение следва да се отбележи, че дори максималният размер на наказанието глоба по чл.343б,ал.1 НК не е толкова висок, за да послужи като основание за държавното обвинение да поиска реализиране на обезпечителните мерки върху л.а. на обвиняемия и според този съдебен състав подобна мотивация на искането не е обосновавана и очевидно не е свързана с целите по чл.391,ал.1 от ГПК.}

                        ^{Водим от горното, съдът}

                                                                                       ^{О П Р Е Д Е Л И:}

 

                        ^{ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ***************** за вземане на мерки за обезпечаване на отнемане по реда на чл.53, ал.1,б.“а“ НК и за обезпечаване събирането на наказание „глоба“ във връзка с извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК по БП № 388/2020 г. по описа на РУП Попово чрез налагане на запор върху л.а.“****************}

                        ^{ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба или протест пред Окръжен съд Т., в 7-дневен срок от датата на връчването му.}

                        ^{След влизането му в сила препис от определението да се изпрати на РП Т., ТО П. за прилагане към БП № 388/2020 г. по описа на РУП П.}

 

 

                                                                                    ^{РАЙОНЕН СЪДИЯ:}