№ 1422
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-С.А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20241110207784 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. А. срещу Наказателно постановление (НП) № *** г.
издадено от полицейски инспектор към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца
по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба от адв. М. Г. се излагат съображения за отмяна на НП поради
необоснованост и липса на знание у водача на автомобила за служебно прекратената
регистрация, както и за осъществяване на нарушението от субективна страна. В жалбата е
изложено, че правата на чуждестранния гражданин са били нарушени, тъй като не му е
осигурен преводач по време на проверката и при съставянето на АУАН и НП. Сочат се и
други нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят А., редовно призован чрез адв. Г., не се явява
лично, като в последното заседание не се явява и упълномощеният му процесуален
представител адв. Г.. От нея е постъпила молба за разглеждане на делото в нейно отсъствие,
в която заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – полицейски инспектор към отдел „Пътна
полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Към 2024 г. лек автомобил марка *** бил собственост на ***, което се занимавало с
отдаване на автомобили под наем – „рент-а-кар“. Покритието на сключената за него
застраховка „Гражданска отговорност“ изтекло и на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП
1
регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 02.04.2024 г. и това било
отразено в база-данни на КАТ. Но собственикът на автомобила не бил уведомен за това и
той разполагал със СРМПС и регистрационните номера, издадени за автомобила.
На неустановена дата преди 23.04.2024 г. жалбоподателят И. А., гражданин на
Кралство ***, наел автомобила марка ***, като на водача било предоставено единствено
копие от СРМПС първа част. Той не знаел за служебно прекратената регистрация на
автомобила и го управлявал с издаденото му СУМПС от ***.
На 23.04.2024 г. около 23:50 часа в гр. София, ул. Св. Св. Кирил и Методий с посока на
движение от ул. Георг Вашингтон към ул. Стефан Стамболов, жалбоподателят А. управлявал
лекия автомобил марка ***. В района на ул. Св. Св. Кирил и Методий № 63 той бил спрян за
проверка от служители на СДВР, които извикали за съдействие екип от ОПП СДВР,
включително и св. А. С. на длъжност младши автоконтрольор. Той установил самоличността
на водача, както и обстоятелството, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация,
след справка с ОДЧ. Комуникацията с водача, който не владеел български език, се
извършвала чрез превод от негов приятел, който бил на мястото и превеждал на български
език. Свидетелят разяснил на жалбоподателя, за какво му е съставен акта.
За така установеното нарушение, св. С. съставил АУАН № *** г. за нарушение на чл.
140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, в присъствие на нарушителя и на свидетел-очевидец на
нарушението, което се установява от положените от тях подписи. Жалбоподателят не
изложил възражения срещу акта, нито депозирал такова в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В
акта нарушението било описано като управление на МПС, което е със служебно прекратена
регистрация на 02.04.2024 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН № *** г. и обстоятелството, че водачът е чужд гражданин без
постоянен адрес на територията на страната, на основание чл. 52, ал.1, изр. 2 ЗАНН, на
същата дата – 24.04.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от
полицейски инспектор *** към отдел „Пътна полиция” при СДВР. В НП на основание чл. 53
от ЗАНН наказващият орган е наложил на жалбоподателя административни наказания
"глоба" в размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца
по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. В НП нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е описано като управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред и в обстоятелствената част е пояснено, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на
02.04.2024 г., като изрично е посочен и собственика на МПС.
Върху Наказателното постановление като дата на връчването му на жалбоподателя, е
отбелязана 24.04.2024 г. Жалбата срещу НП е изпратена по пощата до ОПП СДВР на
08.05.2024 г., след което е препратена до СРС.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
С., както и преди всичко от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК /включително и относно служебното
прекратяване на регистрацията на МПС/, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля С., тъй като същите са непротиворечиви
и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Св. С. не е възприел лично
факта на управление на МПС, но неговите колеги от СДВР са го уведомили за това, като той
лично е установил, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Безспорно
установена е и самоличността на водача, който е представил своето СУМПС за проверка.
Съдът се довери и на представените писмени доказателства, установяващи датата на
служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, включително и причината за
2
това. От доказателствата по делото не се установява, собственикът да е бил уведомен за
служебното прекратяване на регистрацията на автомобила и той е разполагал със СРМПС и
регистрационни номера, издадени за автомобила. Съдът не е установил и за прекратяването
да е бил уведомен жалбоподателят, който е наел автомобила от дружеството – негов
собственик.
Поради всичко изложено, съдът намира, че е безспорно установено, че жалбоподателят
А. е управлявал автомобила на 23.04.2024 г., като регистрацията на същия е била служебно
прекратена още на 02.04.2024 г., поради липсата на валидна застраховка „ГО“, но
жалбоподателят не бил уведомен за прекратяването на регистрацията на МПС.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване
на процесуалните правила, но при нарушение на материалния закон.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата,
заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в СДВР имат право да издават фишове и да
съставят АУАН. А съгласно т. 4 от същата заповед, наказателни постановления извън
работно време, могат да бъдат издавани от полицейски инспектори в отдел „Пътна полиция”
в СДВР. Заеманата длъжност от подписалия НП *** и изричното му упълномощаване за
издаване на НП също се установява от представените писмени доказателства. В този смисъл
актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят
нарушението и да наложат за него административно наказание.
НП е издадено съгласно чл. 52, ал.1, изр. 2 ЗАНН в деня на съставянето на АУАН и
незабавно е връчено на нарушителя – чужд гражданин. Видно от показанията на св. С.,
нарушителят е разбрал за какво му е съставен АУАН, съответно НП, тъй като му е бил
извършен неформален превод от негов приятел. С оглед наличието на друго самостоятелно
основание за отмяна на НП, съдът не намира за необходимо да излага подробни
съображения в тази насока.
Съдът намира, че нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП макар и лаконично описано, е
достатъчно конкретизирано по отношение на време, място, начин на извършване и
самоличност на наказаното лице, поради което не са налице нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН. В АУАН и НП ясно е посочено конкретното място, където е извършена проверката
на жалбоподателя. По делото не е спорно, че жалбоподателят е управлявал автомобила, след
като регистрацията му е била служебно прекратена, но доводите в жалбата са свързани
преди всичко с липсата на умисъл за това нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1, изр. 1 от ЗДвП „По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
3
места.“ В чл. 143, ал. 1 от ЗДвП е постановено, че всяко ППС се регистрира на името на
неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на
превозното средство. А в чл. 143, ал. 10 от закона се предвижда, че „Служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно
превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена
застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика
след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите..“
В случая именно на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е прекратена служебно
регистрацията на лекия автомобила марка *** на 02.04.2024 г., тъй като е получено
уведомление от Гаранционния фонд, че за този автомобил няма сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Следователно към 23.04.2024 г.
автомобилът Рено е бил с прекратена регистрация, което е отразено и в АИС. Като на тази
дата жалбоподателят е управлявал автомобил с прекратена регистрация /независимо от
причината/, той от обективна страна е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Но основният спорен въпрос в случая е дали деянието е осъществено от субективна
страна, като с оглед данните от конкретния казус, настоящият съдебен състав достигна до
отрицателен отговор на въпроса.
Съдът прие, че жалбоподателят Алслкади не е извършил нарушението на чл. 140, ал. 1
ЗДвП виновно. По делото не се установи, нито собственикът на автомобила, нито
жалбоподателя като негов временен ползвател да са били уведомени за служебното
прекратяване на регистрацията на автомобила, като това изключва умисъла на водача А.,
поради което и не му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Действително, това обстоятелство не изключва непредпазливостта като форма на
вината, при която е възможно да бъде осъществено административното нарушение. В случая
жалбоподателят твърди, че не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила, а то е законова последица от бездействието на неговия собственик, който не е
сключил застраховка „ГО“ за него. Но по делото липсват доказателства жалбоподателят да е
знаел за прекратената регистрация или за изтичането на срока на покритие на
застрахователната полица, тъй като е разполагал с копие на СРМПС. В конкретния случай
съдът отчете, че жалбоподателят е бил наемател на автомобил, отдаден му под наем от
търговско дружество, занимаващо се именно с такава дейност и той не е бил длъжен да
предполага, че регистрацията на автомобил е прекратена, като не е могъл и да узнае това
обстоятелство. В случая е ирелевантно дали той е разполагал с документ за сключена
застраховка „ГО“, като е възможно покритието да е прекратено и поради неплащане на
застрахователна премия, а не единствено поради изтичането на срока на договора.
Разполагайки с привидно валидно СРМПС, жалбоподателят е бил заблуден, че МПС, което
управлява е надлежно регистрирано. В случая е налице обстоятелство по чл. 14, ал. 2 НК, а
именно т.нар. „фактическа грешка“ – незнание на фактически обстоятелства, които са част
от състава на нарушението. А видно от изложеното по-горе, той не е бил длъжен да знае и
не е могъл да узнае за точната дата на прекратяване на застраховката „ГО“ за управляваното
от него МПС и съответно за служебно прекратената му регистрация, което изключва
незнанието му да се дължи на непредпазливост.
Поради липсата на доказателства за осъществяване на фактическия състав на
нарушението от субективна страна, се налага извода, че нарушението на чл. 140, ал. 1 ЗДвП
не е извършено виновно от жалбоподателя А., следователно и неправилно е ангажирана
неговата административно-наказателна отговорност.
С оглед на горното, подадената жалба се явява основателна и НП следва да бъде изцяло
4
отменено като неправилно.
С оглед изхода на делото и отмяна на НП в цялост, съдът следва да разгледа и
претенцията на адв. М. Г. за присъждане на разноските за адвокатска защита. С оглед
разпоредбата на чл. 63д ЗАНН законът допуска присъждането на разноски на
жалбоподателя, като упълномощената адв. Г. не се е явила в проведените по делото две
съдебни заседания, но същата е изготвила жалбата срещу НП, както и становища по
съществото на делото. Тя е представила пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 200 лева за адвокатска защита
по делото. Размерът на възнаграждението е изплатен по банкова сметка и изцяло на адв. Г.,
видно от представения договор, който служи и за разписка. Уговореното възнаграждение не
е прекомерно с оглед размера на наложените с НП две наказания - глоба и „лишаване от
право на управление на МПС“. Следователно претенцията е изцяло основателна и
възнаграждението следва да бъде присъдено на жалбоподателя в пълен размер.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал.3 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** г. издадено от полицейски инспектор
към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя И. А. на основание чл. 53
от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя И. А., роден на ********** г. в
Кралство ***, сумата от 200.00 лева, представляваща възнаграждение за адвокатска
защита.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5