Решение по дело №503/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260047
Дата: 15 март 2021 г.
Съдия: Михаела Христова Буюклиева
Дело: 20205000000503
Тип на делото: Касационно частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260047

гр.Пловдив, 15.03.2021г.

           
В ИМЕТО НА НАРОДА

     

Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав                      

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА   

                              ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА

                                                                   ВЕЛИНА  АНТОНОВА                                                                                                         

 

при секретаря Нели Кирилова и прокурора Албена Кузманова, като разгледа докладваното от съдия Буюклиева НОХД /В/ № 503 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава 33 от НПК.

С присъда № 216/09.09.2019г., постановена по НОХД № 7757/2016г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, 26 н.с., осъденият И.Б.Б. е признат за виновен и осъден както следва:

- за престъпление  по чл.308, ал.7 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и на основание чл.54 от НК е осъден на единадесет месеца лишаване от свобода; признат е за невиновен и оправдан деянието да е извършено с цел имотна облага;

- за престъпление по чл.308, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и на основание чл.54 от НК е осъден на единадесет месеца лишаване от свобода; признат е за невиновен и оправдан деянието да е извършено с цел имотна облага.

На основание чл.23, ал.1 от НК за така извършените престъпления му е определено едно общо най-тежко наказание в размер на единадесет месеца лишаване от свобода, което съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Приложена е разпоредбата на чл.59 от НК.

Със същата присада осъдената А.Е.К.е призната за виновна за извършени престъпления по чл.308, ал.7 вр. ал.3, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.308, ал.3, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и е санкционирана с едно общо най-тежко наказание в размер на осем месеца лишаване от  свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението му е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Приложена е разпоредбата на чл.59 от НК.

По повод протест на Районна прокуратура гр.Пловдив  съдебният акт е бил предмет на въззивен контрол. С решение № 90/24.04.2020г., постановено по ВНОХД № 2272/2019г., Окръжен съд гр.Пловдив е изменил присъдата на Районен съд  гр.Пловдив, като е приел, че осъденият  Б. е извършил деянията по чл.308, ал.7 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.308, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и във вр. с ал.3, т.2 на същите текстове, т.е. с цел имотна облага за себе си и за осъдената К.. Увеличил е наказанията от единадесет месеца на една година и шест месеца лишаване от свобода за престъплението по чл.308, ал.7 от НК и от единадесет месеца на една година и десет месеца лишаване от свобода за престъплението по чл.308, ал.2 от НК. Увеличил е наложеното на основание чл.23, ал.1 от НК общо най-тежко наказание от единадесет месеца на една година и десет месеца лишаване от свобода. Признал е и осъдената К. за виновна да е извършила деянията с цел имотна облага и за осъдения Б.. Увеличил е и наложените й санкции, включително тази по чл.23, ал.1 от НК от осем месеца на една година и четири месеца лишаване от свобода. Потвърдил е присъдата в останалата й част.

Поради липса на процесуална възможност за касационно обжалване, съдебният акт на Районен съд гр.Пловдив е влязъл в сила на датата на постановяване на въззивното решение.  

Постъпило е искане от Главния прокурор на Република България за възобновяване на въззивното производство, отмяна на решението на Окръжен съд гр.Пловдив в частта  относно осъдения Б. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в отменената част. Излагат се доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви, и явна несправедливост на наложеното наказание.

Пред Пловдивския апелативен съд представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив поддържа искането за възобновяване на Главния прокурор на Република България. Пледира, че се налице основанията за това.    

Осъденият Б. и неговият защитник молят да не се уважава искането и да не се възобновява наказателното производство, излагайки съображения за липса на нарушения, допуснати от въззивния съд, и справедливост на определеното наказание.

 Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото, обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в срока по чл.421, ал.1 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420, ал.1 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, които не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се съдържа позоваване на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК, които са основания за възобновяване на делото.

Разгледано по същество, с оглед очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Според правната доктрина и постоянната практика на ВКС при преценка за наличието на основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за проверка на влязлата в сила присъда и допълнителна гаранция за нейната правилност. Неговата цел е да установи наличието на изрично предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, от категорията на съществените, са допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяване на акта, които пороци да поставят под съмнение правилността, законосъобразността и справедливостта му. Трябва да се анализират степента на влияние на съдържащото се в основанието за възобновяване върху приетата фактическа обстановка по делото, направените правни изводи и определеното наказание и ще доведе ли до промяната им това обстоятелство.   

В случая не може да се направи извод за допуснато нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 вр. ал.1, т.2 от НПК.

Настоящият съдебен състав не констатира наличието на соченото в искането процесуално нарушение, опорочаващо влязлото в сила решение на Окръжен съд гр.Пловдив, а именно липса на мотиви относно размера на определеното наказание лишаване от свобода. При обсъждане на този въпрос въззивната инстанция е извършила самостоятелен, всестранен и прецизен анализ на всички обстоятелства, относими към индивидуализацията на наказанията на осъденото лице. Изложила е виждането си кои са смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. След този мисловен и оценъчен процес, ръководейки се от степента на обществена опасност на деянията и дееца, подбудите за извършване на престъпленията и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, въззивният съд е стигнал до крайните си изводи за съответния размер на санкциите лишаване от свобода. В тази си дейност не е допуснал нарушения на процесуалните изисквания на чл.14 от НПК, както се сочи в искането за възобновяване.

Не са налице и основанията на чл.348, ал.5, т.1 вр. ал.1, т.3 от НПК, за да се приеме, че наложените наказания на осъдения Б. са явно несправедливи.

Пловдивският апелативен съд намира, че така индивидуализирани по вид и размер санкциите са справедливи и не се налага тяхното коригиране. Размерът им най-пълно отговаря на характера и обществената опасност на извършеното, на личността на този деец, на особеностите на случая, на целите на чл.36 от НК. При тяхното определяне са взети предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Не се установяват неотчетени такива, подценяване или надценяване на едни за сметка на други. Така отмерени наказанията лишаване от свобода покриват утвърдените критерии за справедливост, удовлетворяват постигане на визираните в чл.36 от НК цели, предписващи обезпечаване на предупредително и поправително-възпитателно въздействие спрямо извършителя на престъпното посегателство и гарантиране на адекватен отзвук по отношение на останалите членове на обществото. Поради това не са занижени, както се твърди в искането за възобновяване. Определеният период на изолация на осъдения в пенитенциарно заведение от една страна ще въздейства предупредително и възпиращо на членовете на обществото, а от друга ще даде възможност за поправянето и превъзпитанието му.

Окръжен съд гр.Пловдив не се е съгласил с виждането на първоинстанционния съд, че здравословното състояние на осъденото лице следва да се цени като смекчаващо отговорността обстоятелство и е изложил мотиви в подкрепа на виждането си.

Обремененото съдебно минало на дееца също не е подминато.

Не се споделя упрека на Главния прокурор, че решаващите съдилища не са съобразили водените срещу осъдения Б. други две досъдебни производства. Противното би влязло в противоречие с презумпцията за невиновност и с постоянната практика на ВКС, която е категорична, че висящите дела не трябва да се разглеждат като отрицателна характеристика на дееца.

Изтеклият период от време от извършване на престъпленията /2015г./ е факт, които не може да бъде игнориран, независимо от довода за фактическа и правна сложност на казуса.

Съгласно чл.35, ал.3 от НК справедливо е само това наказание, което съответства на престъплението. Това съответствие може да се постигне единствено чрез правилна индивидуализация на санкцията, осъществена в предписаните от закона предели, както е сторил въззивният съд.

В случая не се открива явно и очевидно несъответствие между наложените наказания и степента на обществена опасност на деянията и дееца, че да се налага коригиране на санкциите като явно несправедливи /Решение № 525/24.07.1991г. по н. д. № 390/1091г., III н. о., на ВС/.

Предвид гореизложените съображения Пловдивският апелативен съд  намира, че не са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5 от НПК вр. чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК за отмяна на въззивното решение. Поради това искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по делото, като неоснователно, следва да се остави без уважение.

С оглед на горното съдът

   

 

Р   Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по ВНОХД № 2272/2019г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

   

 

               

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                

 

                        

                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                              2.