Р Е
Ш Е Н
И Е
№
20
27.06.2019г., гр. Дряново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен съд в публично
заседание на 28.05.2019г., в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МАРИЕТА СПАСОВА,
при секретаря Кремена Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 28/ 2019г. по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното :
Жалба срещу наказателно
постановление (НП) № 18-0258-000528/ 23.01.2018г. на началника на РУ Дряново.
Жалбоподателят В.М.П. *** обжалва издаденото НП, като твърди,
че същото е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон и в нарушение на практиката и в частност на Тълкувателно
решение № 1/ 12.12.2007г. по тълк. дело № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС. НП било постановено
без да е обсъдена възможността за прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Излага аргументи за незаконосъобразност по отношение на всяко едно от
наказанията. По отношение наложеното наказание на основание чл. 179, ал. 2, вр.
чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) посочва,
че административно наказващият орган не е конкретизирал коя от хипотезите на
ал. 2 е нарушена. От друга страна не станало ясно кои точно правила не били
спазени, тъй като не било отразено какъв е бил пътният знак, който е давал
предимство на лекия автомобил, респ. който е указвал на другия водач да
пропусне насрещно движещите се ППС. По отношение наказанието на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП твърди, че от неносенето на документи СУМПС
и талон не били произлезли вредоносни последици. По отношение на наложеното
наказание на основание чл. 185 от ЗДвП не ставало ясно за какво нарушение му
била наложена глоба в размер на 20 лв. Твърди, че ако наказанието му било
наложено за това, че не е платил посочените глоби, то началникът на РУ Дряново
не бил съобразил, че на 16.01.2019г. същият заплатил ел. фишове от
13.09.2018г.,22.08.2018г. и 02.10.2018г. Плащанията предхождали датата на
издаване на процесното НП. По отношение на наложеното наказание на основание
чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП твърди, че не бил управлявал лекия автомобил, а в
конкретния ден бил пасажер. Посочва, че било съмнително, че едното техническо
средство отчело 0,71 промила, а другото 0,52 промила. Оспорва компетентността
на лицето, издало атакуваното НП, тъй като същото не било оправомощено по
силата на закона и нямало данни от къде следвали пълномощията му да издава
такива. Моли съда да отмени обжалваното НП. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата освен в частта, че не е
управлявал автомобила. Излагат се допълнителни аргументи по отношение на
четвъртото деяние, че не св. П.,*** бил извършил пробата с доказателствен
анализатор. При извършването на пробата бил използван един и същ мундщук в
противоречие с правилата за употреба. Между пробите на жалбоподателя било
позволено да отиде до тоалетната, след което се получил положителен резултат.
Полицейските служители не се били убедили, че не е имало прием на каквито и да
е вещества между пробите. Посочва, че при отчитане на пробата не била отчетена
допустимата грешка от 0,04 промила, поради което следвало да се приеме, че
концентрацията на алкохол била 0,48 промила, което било под законовата граница.
Заявява, че фактът, че полицейският автомобил се намирал на мястото на ПТП до
голяма степен допринесло за реализирането на произшествието. Моли съда да вземе
предвид факта, че ударите са настъпили в лявата част на автомобила.
Административнонаказващият орган РУ Дряново, редовно призовани,
не изпращат представител.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От
съвкупната им преценка съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят П. е правоспособен водач на МПС категория
В, М, С, АМ и ТКТ. На 23.12.2018г., в 19,43 ч. същият упралвлявал лек автомобил
“Мерцедес 190Д” с рег. № ***на път първи клас № 5, при км. 129 (РМЗ) в гр.
Дряново, посока гр. Габрово. При завиване на ляво за навлизане в друг път в
посока от ПП -5, км. 129 към фирма Боряна възникнало ПТП между автомобила на
жалбоподателя и лек автомобил “Мерцедес МЛ63АМГ” с рег. № ***, собственост на ***,
управляван от М.А.Г.. На място били служители на РУ Дряново – св. П. и М.,
които извършили проверка на водачите на двата автомобила.
С НП № 18-0258-000582/ 23.01.2019г. на началника на РУ
Дряново, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) от 23.12.2018 г. на жалбоподателя са наложени четири
административни наказания – по чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4
от ЗДвП глоба в размер на 200 лв., по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 от ЗДвП глоба в размер на 10 лв., по чл. 185
от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. и по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП глоба в
размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Наказанията са наложени на жалбоподателя за това, че на 23.12.2018г., в 19,43
ч. в община Дряново, на път първи клас № 5, при км. 129 (РМЗ) в гр. Дряново,
посока гр. Габрово управлява лек автомобил Мерцедес 190Д с рег. № М.А.Г., като
1. Водачът при завиване на ляво за навлизане в друг път в посока от ПП5км. 129
към фирма Боряна не изпълнява задължението си да пропусне насрещно движещото се
превозно средство по път с предимство Мерцедес МЛ63АМГ с рег. № ***,
собственост на ***, управляван от М.А.Г., удря го в задна дясна гума и
реализира ПТП с материални щети. Водачът е тестван за употреба на алкохол с
техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARDN 0048, като същият отчита 0,71
промила алкохол в издишания въздух. Водачът не приема показанието на
техническото средство и избира да бъде тестван с доказателствен анализатор
Дрегер Алкотест 7110 с фабричен номер ARUB-0055. Издаден е талон за изследване № 0024560. 2.
Водачът не носи СУМПС и талон към него. 3. Водачът не е изпълнил задължението
си да заплати глоби с фиш серия К № 2231954/ 22.08.2018г. на сектор ПП Габрово,
връчен на 02.10.2018г., фиш серия К № 2272905/ 13.09.2018г. на сектор ПП В.
Търново, връчен на 02.10.2018г. и фиш серия С № 904739 от 02.10.2018г.на РУ
Севлиево; 4. При извършена проверка за употреба на алкохол на водача с
техническо средство Дрегер Алкотест 7110 с фабричен номер ARUB-0055същият отчита 0,52 промила
алкохол в издишания въздух. Пробата е номер 243/ 23.12.2018г. Като нарушени са
посочени разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Приложен по делото е цитираният
АУАН серия Д, № 923703/ 23.12.2018г., в който фактическото описание на
нарушението съвпада с това в издаденото въз основа на акта НП. Като нарушени са
посочени разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 190, ал. 3 от ЗДвП
и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Свидетелите П. и М. – служители на РУ Дряново
потвърждават констатациите в акта.
По делото е разпитан като свидетел другият участник в ПТП – М.Г.. Същият
заяви, че жалбоподателят може да не го е видял или е бил заслепен, поради което
тръгнал да навлиза между неговия автомобил и преднодвижещия се. Поради бързата
си реакция свидетелят отбил надясно и успял да избегне челен удар, но се
получило ожулване между заден ляв калник на неговата кола и преден десен калник
на колата на жалбоподателя. Присъствал на теста на жалбоподателя в полицията.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално
допустима. Същата е подадена от надлежно лице (посочено в атакуваното НП като нарушител), в установения от закона 7- дневен срок (от връчване
на НП) и до надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение).
Разгледана
по същество е частично основателна.
От представената по делото заповед № 8121з-515/ 14.05.2018г. на Министъра
на вътрешните работи се установи компетентността на административно наказващият
орган да издаде процесното НП. С
посочената заповед, която изрично е цитирана и в обжалвания акт, в т. 2.8 началникът на РУ Дряново е сред изрично оправомощените
да издават НП по ЗДвП. Поради
което не се установи по
делото тврдяното основание за отмяна
на обжалваното НП поради нарушение на правилата на
материалната компетентност.
В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя и
неговия процесуален представител за липса на компетентност на полицейските
служители да осъществяват контрол по спазването
на правилата за движение от участниците в движението. Съобразно
разпоредбата на чл. 165 ал.1 т.1 ЗДвП този контрол се осъществява от определени
от министъра на вътрешните работи служби. Доколкото се установи, че свидетелят П.,
извършил проверката е полицейски служител към структурата на министерство на
вътрешните работи, същият е оправомощен да осъществява проверка на участниците
в движението по спазване на правилата за движение по пътищата.
По т. 1 от НП. Съгласно разпоредбата на
чл. 37, ал.
1 от ЗДвП
при завиване наляво за навлизане
в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни
средства. Настоящият съдебен състав
намира, че от показанията на св. П., М. и Г., както и от
необорените констатации в редовно съставения АУАН, ползващ се с презумптивна
доказателствена сила съгласно чл. 189, ал.
2 ЗДвП, се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на посоченото административно нарушение. От обективна
страна на посочените в НП време и място той е управлявал
лек автомобил "Мерцедес 190Д" с рег. № ***по ПП – 5, като при км.
129 е предприел маневра завиване наляво. В този момент за него
е възникнало задължение да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства. Безспорно се установява движението в насрещната пътна лента, по
път с предимство на водач на
лек автомобил “Мерцедес
МЛ 63АМГ” с рег. № ***, както и настъпилото между тях ПТП.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че на мястото на ПТП няма
знак “В1”, който да указва на водачите да изчакват насрещно движещите се МПС. По
смисъла на §6, т. 31 "предимство" е правото на
един участник в движението да премине преди друг през дадено място от пътното
платно. В случая правилно актосъставителят и административнонаказващият орган
са се позовали на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, която определя правото
на насрещно движещият се автомобил на св. Г. да премине преди автомобила на
жалбоподателя, изчакващ за извършване на маневра “завой наляво”.
Не отговаря на установеното по делото
твърдението на жалбоподателя, че причина за ПТП е станал патрулният автомобил
на РУ Дряново, който бил паркиран на няколко метра от будката на КАТ,
обозначена на представената от община Дряново схема. От събраните доказателства
несъмнено се установи, че настъпилото ПТП се дължи на неправомерното поведение
на жалбоподателя, който ако беше съобразил поведението си с правилото на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, не би се
стигнало до удар между управлявания от него автомобил и автомобила, управляван
от свидетеля Г.. В тази посока съдът кредитира изцяло показанията на последния,
който заяви, че благодарение на бързата си реакция успял да отбие вдясно, иначе
ударът между двата автомобила щял да бъде челен. Предвид изложеното съдът
счита, че нарушението по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, за което е санкциониран жалбоподателя
с обжалваното НП е доказано по безспорен и категоричен начин. За извършеното нарушение на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП жалбоподателят правилно е санкциониран с предвиденото административно
наказание глоба в размер на 200 лв.
Представителят на жалбоподателя възразява, че не било ясно при коя
конкретна хипотеза на ал. 2 от чл. 179 от ЗДвП е извършено нарушение.
Действително в НП административнонаказващият орган е посочил общо санкционната
разпоредба на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, която съдържа три отделни предложения за
наказване на водичи, които поради движение с несъобразена скорост, неспазване
на дистанция или нарушение по чл. 179, ал. 1 причинят пътнотранспортно
произшествие. Направена е обаче привръзка към разпоредбата на чл. 179, ал. 1,
т. 5, пр. 4 от ЗДвП, която предвижда наказание за водач, който не спазва
правилата за предимство. Поради което следва да се приеме, че с така
определената санкционна разпоредба е дадена възможност на жалбоподателя ясно да
разбере за какво нарушение му се налага административно наказание и не е
допуснато нарушение на правото му на защита в производството.
Липсват предпоставки, които да квалифицират случая като маловажен съгласно чл.
28 от ЗАНН. Не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от този вид. Видът и размерът на приложимото в случая наказание са
определени от законодателя във фиксиран размер, като съдът не констатира
допуснато нарушение, поради което обжалваното НП следва да бъде потвърдено в
тази си част, като правилно и законосъобразно.
Съставянето на протокол за ПТП със схема не
представлява задължителен етап от процеса по установяването на
административните нарушения, така както е съставянето на АУАН например, поради
това и само по себе си това действие не опорочава процедурата по установяването
на нарушението и налагането на наказанието.
По т. 2 от НП. Разпоредбата на чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП
задължава водачите да носят свидетелство
за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него. По безспорен начин по делото
беше установено, че при извършената полицейска проверка жалбоподателят не е
представил горните документи, с което е осъществил състава на посоченото
нарушение. По същество жалбоподателят не оспорва, че не е представил посочените
документи, като твърди, че от това не са произлезли вредни последици. В настоящия
случай се касае за формално, поради което факторът липса на вредни последици не
може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото
деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Поради което не
са налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП съответства на нарушението.
Размерът на глобата е фиксиран на 10 лева и не подлежи на преценка и изменение.
Поради което следва да се приеме, че проведеното административнонаказателно
производство в тази част е законосъобразно и следва да се потвърди.
По т. 3 от НП. В
тази част на обжалваното НП се твърди, че жалбоподателят не бил изпълнил
задължението си по реда на чл. 190, ал.3 от ЗДвП да заплати глоби с фиш серия
“К”, № 2231954/ 22.08.2018г. на сектор ПП Габрово, връчен на 02.10.2018г., фиш
серия “К” № 2272905/ 13.09.2018г. на сектор ПП В. Търново, връчен на
02.10.2018г. и фиш серия “С”№ 904739/ 02.10.2018г. на РУ Севлиево. Цитираната
като нарушена разпоредба на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП обаче не води до ангажиране
на административнонаказателна отговорност, тъй като с нея се определя само
месечен срок за доброволно изпълнение на публично задължение. Неспазването му от
нарушителя водач поражда правото на държавата за принудително изпълнение на
вземането. Ето защо съдът намира, че при издаване на обжалваното НП в тази му
част е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като липсва посочване на
законовата разпоредба, която е била нарушена виновно. В тази връзка следва да
се има предвид още, че в глава седма „Административнонаказателна отговорност” в
ЗДвП липсва разпоредба, която да санкционира неплащането в срок на влязло в
сила НП или електронен фиш за нарушение по ЗДвП. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че за тези случаи законът е предвидил налагането на
принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС” на водача до
заплащане на дължимата глоба съгласно чл. 171, т. 1, б. ”д” от ЗДвП. Поради
което съдът намира, че НП в тази му част следва да се отмени, като
незаконосъобразно.
По т. 4 от НП. Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява
употребата на алкохол, се определя от министъра на здравеопазването, министъра
на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Съгласно чл. 3а от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, установяването
на концентрацията на алкохол в кръвта
се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато: лицето откаже извършване
на проверка с техническо средство или тест; лицето
не приема показанията на техническото средство или теста или
когато физическото състояние на лицето
не позволява извършване на проверка
с техническо средство или тест. Съгласно чл.
3, ал. 2 от
Наредбата при съставянето на АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
или друго упойващо вещество длъжностното лице от съответната служба за контрол
по ЗДвП съставя
и талон за медицинско изследване, първият екземпляр от който се
връчва на водача срещу подпис,
като в него се отразява изборът
на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта
да се извърши
с доказателствен анализатор,
или с медицинско и химическо лабораторно изследване.
По делото е представена Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018г.
на министъра на вътрешните работи, с която се упълномощават полицейските органи
по т. 1.1 – 1.3 от заповедта и от полицейските органи в звената ОДЦ и ОДЧ,
заемащи длъжност “полицейски инспектор”, “младши експерт” и “младши инспектор”,
назначени за оперативни дежурни по график или със заповед, по време на изпълнение
на оперативното дежурство да установяват употребата на алкохол с доказателствен
анализатор. В т. 6 от същата изрично е предвидено, че установяването на
употребата на алкохол с доказателствен анализатор следва да се извършва от
полицейски орган, различен от органа, установил с техническо средство
употребата на алкохол от проверяваното лице.
Видно от представения по делото протокол от 29.06.2018г.
седем служители от РУ Дряново са обучени за работа с доказателствен анализатор Draeger Alcotest 7110 Evidential. Под номер 5 в списъка фигурира
и св. П., който е подписал протокол за проба и съставил Протокол за
установяване употребата на алкохол с доказателствен анализатор от 23.12.2018г. Не
се спори по делото, че именно св. П. обаче е извършил проба с техническото
средство “Дрегер Алкотест 7510” на мястото на ПТП. Същият обаче съобразно
цитираната министерска заповед не е имал компетентност да я извърши.
По делото са налице твърдения в обясненията на
жалбоподателя и показанията на св. Г., че не св. П.,*** е извършил пробата с
техническото средство. Именно св. П. обаче е подписал протокол за проба и съставения
протокол за установяване употребата на алкохол с доказателствен анализатор. Св.
П. и св. М. непротиворечиво твърдят, че именно актосъсъставителят е извършил втората
проба с доказателствения анализатор. Поради което следва да се приеме, че процедурата
по установяване на употребата на алкохол от водача на МПС с доказателствен
анализатор е опорочена, като е извършена от същия полицейски орган, който е
установил употребата с техническо средство на мястото на ПТП. По този начин е допуснато
нарушение при вземане на пробата с доказателствен анализатор, което е довело до
опорочаване на крайния резултат и оттам – до ограничаване правото на водача на
МПС да се защити срещу обвинението, че е допуснал нарушение на ЗДвП. Съдът
намира, че нарушението е съществено, тъй като изследването с доказателствен
анализатор е предвидено при оспорване на първоначалната проба с техническо
средство и неизвършването му по надлежния ред пряко засяга правото на защита на
нарушителя.
При така установеното нарушение е невъзможно да се
установи по безспорен начин, че изследваната проба е взета законосъобразно от
жалбоподателя и резултатите от изследването не могат да бъдат зачетени. Санкционирането
на жалбоподателя единствено въз основа на оспорените показанията на
техническото средство се явява незаконосъобразно поради недоказаност на
нарушението, ето защо НП в частта му по т. 4 следва да бъде отменено изцяло.
За пълнота на изложението настоящият състав
на съда счита, че следва да вземе отношение по останалите възражения, наведени
от жалбоподателя и неговия процесуален представител. На първо място не може да
бъде споделено становището, че при отчитане концентрацията на алкохол с
техническото средство не е взета предвид допустимата грешка. Видно от
приобщеното по делото удостоверение за одобрен тип от 02.04.2002г. максимално допустимата
грешка при концентрация от 0 до 0,8 ‰ е 0,04 ‰. При извършеното изследване е
отчетен резултат за измерване 1 – 0,539, а за измерване 2 – 0,549.
Средноаритметичната стойност на резултата от двете измервания е 0,544. При
отчитане на стандартното отклонение на резултатите 0,015 ‰ е получен отчетеният
резултат от 0,529 ‰.
Съгласно текста
на чл. 766 от
Наредба за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол "Анализаторът за алкохол в дъха
трябва да е конструиран така, че да гарантира
максималната допустима грешка без настройване
в продължение на 6 месеца след първоначалното
му пускане в употреба". Процесното
средство за измерване Дрегер 7110 с фабричен
номер ARUB-0055 e преминало последваща проверка в Български институт по метрология
за периода от 16.10.2018г. до 18.10.2018г. Съобразно установеното максимално допустимите грешки са : по-малко от 0,400 mg/l
±0,020 mg/l;
от 0,400 mg/l до
2,000 mg/l
± 5 % от измерената концентрация и над 2,000 mg/l
± 20% от измерената концентрация. Поради което съдът приема, че същото е било годно да отчете
и правилно е отчело съдържанието на концентрация на алкохол в рамките на установения в наредбата 6 месечен срок, в рамките на който попада
и извършената на жалбоподателя проверка. Между пробата с техническото
средство и пробата с доказателствения анализатор е изминал период от време,
поради което не е необичайно, както твърди защитата, показанията на двете да са
различни стойности.
На следващо място жалбоподателят твърди, че е употребявал
лекарство, което е можело да повлияе на резултата от изследването. Приети са
като писмени доказателства медицински документи за проведени изследвания и
назначено лечение и като веществено доказателство е приобщена стъклена бутилка
с вместимост 50 ml и надпис Prostect. Жалбоподателят представя листовка,
съдържаща информация за Prostect (л. 85 от делото), с която в
обясненията си твърди, че е запознат. Видно от частта “Противопоказания” в
посочената информация е записано, че хранителната добавка е противопоказана за
заболявания, при които е противопоказен алкохол, при управление на МПС и при
алергия към някои от съставките на продукта. При което следва да се приеме, че
жалбоподателят е приел хранителната добавка и управлявал лекия си автомобил,
въпреки, че е бил запознат че същата е противопоказана.
Като доказателство по делото е изискано и прието заверено
копие на инструкцията за използване на техническо средство „Алкотест
7110”, където на стр. 16 е посочено „Обслужващият персонал трябва да се увери и
осигури проверяваното лице да не е приемало в контролното време (минимум 10
минути) преди даването на пробата никакви субстанции през устата или носа”.
Защитата твърди, че свидетелите по делото не са се уверили, че жалбоподателят
не е приемал субстанции по време на посещението му до тоалетната. От разпита на
св. М. се установи, че същият е придружил жалбоподателя до тоалетната и го е
наблюдавал през цялото време, докато е бил извън помещението, където е
извършено изследването с техническото средство. Поради което следва да се
приеме, че служителите на РУ Дряново са изпълнили задължението си да се уверят,
че проверяваното лице не е приемало някакви субстанции.
Не може да се възприеме и становището, че резултатите от
пробата са били компрометирани, тъй като в стаята се пушело. Видно от
цитираната по-горе инструкция на ст. 15 е посочено, че след натискане бутона за
стартиране уредът извършва проверка на всмукания въздух от заобикалящата среда
относно съдържание на алкохол (алкохолни пари). Когато тази проверка даде
основания да се изключи въздействие от заобикалящия въздух, се определя нулева
стойност и се започва последващото измерване.
Не са били налице материалноправните последици случаят да
бъде счетен за маловажен от административнонаказващия орган по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение е
типично за вида си. Същото не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с обичайните
нарушения от този вид. В настоящия случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с безопасността по пътищата, като
това нарушение е формално - самото деяние, осъществено от водача е обявено
за наказуемо по административен ред, без да
е необходимо от него да са
произтекли други вредни последици, поради което тяхното
наличие/липса или незначителност не следва да бъдат
обсъждани при преценка дали случаят
е маловажен.
Относно направеното искане от
пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски, същото съдът счита за
недопустимо в настоящото производство. В ЗАНН не е предвиден ред за присъждане
на направените от жалбоподателя разноски. Действително в чл. 84 ЗАНН се препраща към
НПК по неуредените въпроси, като чл.
190 от НПК също
не предвижда възможност за присъждане
на разноски за подсъдимия. Жалбоподателят следва да реализира
отговорността на държавата за разноски
по реда на
специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 18-0258-000582 от 23.01.2019 г. на началника
на РУ гр. Дряново в частта по т. 3 и т. 4, с която на В.М.П., ЕГН **********,***
№ ** е наложено административно наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лв.
на основание чл. 185 от ЗДвП и административни
наказания глоба в размер на 500 (петстотин) лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 (шест) на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
на основание Наредба Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 18-0258-000582 от 23.01.2019 г. на началника
на РУ гр. Дряново в частта по т. 1 и т. 2, с която на В.М.П., ЕГН **********,***
№ ** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лв. на
основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 4 от ЗДвП и административно наказание глоба в размер на 10 (десет) лв. на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Габрово в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: